Отношенията ЕС - Турция продължават да тънат в неяснота
Отношенията на Анкара с Европейския съюз не престават да са променливи и неразбираеми, написа в собствен материал AFP преди основната среща на върха във Варна, където турският президент Реджеп Тайип Ердоган ще се срещне с водачите на Европейски Съюз.
Асоцииране с Европейска икономическа общност
През септември 1963 година Турция подписа съглашение за асоцииране с Европейската икономическа общественост, предходник на Европейския съюз. То включва разпореждания за последователно понижаване на митническите бариери преди пълноправното участие в Европейска икономическа общност.
Кипърски въпрос
През юли-август 1974 година Турция нахлу в Северен Кипър, деяние, наказано от всички европейски страни. Кипърският въпрос се трансформира в сериозна спънка, който по-специално води до гръцките запаси по отношение на връзките с Турция.
Кандидат за Европейски Съюз
През декември 1999 година член на НАТО Турция получи статут на претендент на среща на върха в Хелзинки. Но Европейски Съюз съобщи, че договарянията няма да стартират, до момента в който Турция не извърши избрани условия за народна власт и права на индивида.
През август 2002 година турският парламент приема промените, поискани от Европейски Съюз, в това число премахването на смъртното наказване и установяването на цивилен права на кюрдското малцинство.
Преговори за участие
През октомври 2005 година Европейски Съюз и Турция най-сетне започнаха договаряния за участие, само че от този момент на тях е реализиран дребен прогрес. От 35-те определени преговорни области единствено 16 бяха открити и диалозите единствено по една са завършили.
Политическият климат съществено се промени след изборите за Европейски парламент през 2004 година с пробив на популистки партии, враждебни към влизането на Турция с нейното мюсюлманско болшинство.
Франция при ръководството на тогавашния президент Никола Саркози и немският канцлер Ангела Меркел блокираха разширението на обсега на договарянията.
Мигрантската рецесия
В края на 2015 година Турция се очерта като основен геостратегически състезател в най-тежката рецесия в Европа след миграцията от времето на Втората международна война.
През март 2016 година Анкара и Европейски Съюз подписват противоречива договорка, ориентирана към прекъсване на притока на мигранти, най-много от обхванатите от войни Сирия и Ирак.
Неуспешен прелом
От юли 2016 година започнаха да се развиват дълбоки напрежения в връзките на Турция с няколко страни от Европейски Съюз, изключително Германия, след несполучливия опит за прелом, чиито последици бяха всеобщи репресии от страна на Ердоган.
Върховни представители на Европейски Съюз излязоха с спорни изказвания за статута на участие в Турция.
„ Партньорство " vs " пълноправно участие "
В началото на 2018 година френският президент Еманюел Макрон предложи Турция да се откаже от упоритостта си да се причисли към Европейски Съюз и да се отиде на вид за по-свободно " партньорство ".
След срещата си с Макрон Ердоган сподели, че повече от петте десетилетия очакване от страна на Турция да се причисли към Европейски Съюз е " съществено изтощително " за турския народ.
По-късно в изявление за италианския вестник " Стампа " той споделя, че Турция отхвърля такива оферти. " Искаме пълноправно участие. Другите варианти не са приемливи ".
Европейски Съюз втвърдява тона
С прям и явен звук 28-те държави-членки на Европейски Съюз на 22 март изрично осъдиха " противозаконните дейности " на Турция по отношение на Гърция и Кипър.
Реакцията от Брюксел пристигна след ареста в Турция на двама гръцки бойци и обещанието на Анкара да предотврати изследванията за петрол и газ на интернационално приетото кипърско гръцко държавно управление.
Изявлението, последвано от неоправдателните мнения на Турция във връзка с тази позиция като " неприемлива " ще тежи над срещата на върха в понеделник в българския курорт Варна, ориентирана към възстановяване на обтегнатите връзки.
Източник: БГНЕС
Редактор: Деница Райкова
Асоцииране с Европейска икономическа общност
През септември 1963 година Турция подписа съглашение за асоцииране с Европейската икономическа общественост, предходник на Европейския съюз. То включва разпореждания за последователно понижаване на митническите бариери преди пълноправното участие в Европейска икономическа общност.
Кипърски въпрос
През юли-август 1974 година Турция нахлу в Северен Кипър, деяние, наказано от всички европейски страни. Кипърският въпрос се трансформира в сериозна спънка, който по-специално води до гръцките запаси по отношение на връзките с Турция.
Кандидат за Европейски Съюз
През декември 1999 година член на НАТО Турция получи статут на претендент на среща на върха в Хелзинки. Но Европейски Съюз съобщи, че договарянията няма да стартират, до момента в който Турция не извърши избрани условия за народна власт и права на индивида.
През август 2002 година турският парламент приема промените, поискани от Европейски Съюз, в това число премахването на смъртното наказване и установяването на цивилен права на кюрдското малцинство.
Преговори за участие
През октомври 2005 година Европейски Съюз и Турция най-сетне започнаха договаряния за участие, само че от този момент на тях е реализиран дребен прогрес. От 35-те определени преговорни области единствено 16 бяха открити и диалозите единствено по една са завършили.
Политическият климат съществено се промени след изборите за Европейски парламент през 2004 година с пробив на популистки партии, враждебни към влизането на Турция с нейното мюсюлманско болшинство.
Франция при ръководството на тогавашния президент Никола Саркози и немският канцлер Ангела Меркел блокираха разширението на обсега на договарянията.
Мигрантската рецесия
В края на 2015 година Турция се очерта като основен геостратегически състезател в най-тежката рецесия в Европа след миграцията от времето на Втората международна война.
През март 2016 година Анкара и Европейски Съюз подписват противоречива договорка, ориентирана към прекъсване на притока на мигранти, най-много от обхванатите от войни Сирия и Ирак.
Неуспешен прелом
От юли 2016 година започнаха да се развиват дълбоки напрежения в връзките на Турция с няколко страни от Европейски Съюз, изключително Германия, след несполучливия опит за прелом, чиито последици бяха всеобщи репресии от страна на Ердоган.
Върховни представители на Европейски Съюз излязоха с спорни изказвания за статута на участие в Турция.
„ Партньорство " vs " пълноправно участие "
В началото на 2018 година френският президент Еманюел Макрон предложи Турция да се откаже от упоритостта си да се причисли към Европейски Съюз и да се отиде на вид за по-свободно " партньорство ".
След срещата си с Макрон Ердоган сподели, че повече от петте десетилетия очакване от страна на Турция да се причисли към Европейски Съюз е " съществено изтощително " за турския народ.
По-късно в изявление за италианския вестник " Стампа " той споделя, че Турция отхвърля такива оферти. " Искаме пълноправно участие. Другите варианти не са приемливи ".
Европейски Съюз втвърдява тона
С прям и явен звук 28-те държави-членки на Европейски Съюз на 22 март изрично осъдиха " противозаконните дейности " на Турция по отношение на Гърция и Кипър.
Реакцията от Брюксел пристигна след ареста в Турция на двама гръцки бойци и обещанието на Анкара да предотврати изследванията за петрол и газ на интернационално приетото кипърско гръцко държавно управление.
Изявлението, последвано от неоправдателните мнения на Турция във връзка с тази позиция като " неприемлива " ще тежи над срещата на върха в понеделник в българския курорт Варна, ориентирана към възстановяване на обтегнатите връзки.
Източник: БГНЕС
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ