Защо чиновници взимат по десетки хиляди лева на месец
В държавния бранш в България има заплати на служители, които стигат до десетки хиляди лв. на месец – с към 20% по-високи от възнагражденията на тези, които основават тази стойност в частния бранш. Защо е по този начин, пита проф. Евгений Дайнов и дава своето пояснение в Дойче веле.
Току долавям по какъв начин ту финансовият министър, ту премиерът Денков се чудят по какъв начин се е стигнало до държавни заплати от десетки хиляди лв. (на месец, не на година) и по какъв начин по този начин заплатите в средите на служителите са с 20 на 100 по-големи, в сравнение с измежду действително работещите в частния бранш. Сега ще обясня внятно, тъй че чуденето да спре.
Два модела
В човешката история за последното хилядолетие има, общо взето, две съществени схващания за това, по какъв начин човек да забогатее. Първото, особено за варварството и феодализма, е, че баницата, както и да бъде разпределяна, е един и същи размер. Следователно, с цел да имаш повече ти, би трябвало да вземеш от някого. От кого? От оня, който е по-слаб – т.е. върху който можеш да приложиш силата на господстващо състояние. В тази система се стремиш да станеш някакъв шеф, та да можеш да стрижеш лихва от плебса.
Според второто разбиране, особено за капитализма, баницата може непрекъснато да се усилва и да има от ден на ден за от ден на ден хора. Обяснението е в това, че източникът на стойност не е грабежът, а човешкият труд. В тази система твоето замогване зависи от гения и напъните, които си вложил в работенето – от цената, която си добавил към изходния материал. Това е и причината „ айтитата “, да речем, да получават – напълно справедливо – по-големи заплати дори от майстор-копачи първи разряд. Бил съм подобен копач, получавах цяла торба с пари, само че айтитата ме поставят в дребния си джоб и вярно. Копането прибавя към изходния материал по-малко стойност, в сравнение с програмирането.
“За да имам аз, би трябвало да взема от теб ”
Според премиера, в тази ситуация с чудовищните „ хонорари “ в държавния бранш не се виждало да има никаква система. Самият този факт иде да ни подскаже, че логиката е феодална. Просто всеки употребява оня размер господстващо състояние, с което се е сдобил, с цел да отчупи повече баница за себе си, вземайки от някой различен. А оня някой различен, бидейки по-слаб, си наляга парцалите и отмъщава на правилото „ ти се правиш, че ми плащаш, аз се върша, че ти работя “.
От феодализма на Отоманската система България почти незабавно прескача към феодализма на социалистическата система. Затова генерации наред хората у нас подозират, че правилен е първият модел на замогване: с цел да имам аз, би трябвало със мощ да взема от теб. Тази настройка изяснява – почти – всичко за нашенските извращения.
Чиновникът има онази заплата, която успее да отскубне. Ако не е заплата, ще е рушвет – което пък изяснява всеобщата корупция. Важното е властта да бъде превръщана в плячкосани средства. Ограбваните привикват да се подчиняват на грабителите, защото при нашия феодализъм право има единствено силата. Затова нямаме господство на правото или налагане на правдивост. А имаме правото на силата: мутрите упражняват действителната власт върху поданството, мъже насилват и убиват дами, в случай че си вежлив и учтив, те афишират за джендър и така нататък
Там конкуренция няма
Системата е издигната към концепцията, че всеки гледа да се докопа до господстващо състояние, с цел да злоупотреби с него, като открадне нещо от общото. Тъй като в държавния уред това става най-лесно, мераклиите за господари се концентрират там. А там е по-лесно, защото в пазарните условия клиентът може просто да отиде другаде, в случай че не харесва твоята услуга. В държавния уред обаче конкуренция няма. Кметът е един, основният проектант – също, както и шефът на РПУ, прокурорът, данъчният и пр.
Обществото е подгизнало от феодално мислене и до момента в който това е по този начин, цивилизацията ще продължава да ни връхлита единствено тогава, когато тръгнем да пътуваме в западна посока и стигнем до Загреб. Промяната на мисленето става по два взаимносвързани метода: деяние в региона на институциите и деяние в региона на културата.
При културата е комплицирано, тъй като в последна сметка се опира до просветата, а там са се окопали едни напълно диви орди, които отхвърлят да позволен луфт в мрака на това незнание, което поражда култа към силата и злоупотребата с господстващо състояние. При институциите е по-просто. Например: въвеждаш в държавното възнаграждение система, която да няма нищо общо с феодалните присвоявания, а да е подчинена на от дълго време известни по света механизми за премерване на чиновническа успеваемост.
Това ще понижи и корупцията, и насилието
При такава смяна на изискванията, търсачите на силово замогване ще се отдръпват от бордове и управителен кабинети към проведената престъпност, където ще могат да бъдат изловени от едни реформирани правоналагащи органи. Из обществото, в това време, налагаш върховенството на закона, защото това обезсилва силата на мощните и дава мощ на слабите, което на собствен ред понижава присвояванията, корупцията и насилието.
И през цялото това време търсиш поддръжката на обществото. Напоследък то показва, че му е писнало да живее в грозния феодализъм на предходните поколения; и упорства за допускане на цивилизацията даже тук, по нашите диви земи.
И – не, няма по какъв начин в една цивилизована страна чиновникът – изключително когато пилее стойност, да получава повече от оня, който основава тази стойност в частния бранш.
Току долавям по какъв начин ту финансовият министър, ту премиерът Денков се чудят по какъв начин се е стигнало до държавни заплати от десетки хиляди лв. (на месец, не на година) и по какъв начин по този начин заплатите в средите на служителите са с 20 на 100 по-големи, в сравнение с измежду действително работещите в частния бранш. Сега ще обясня внятно, тъй че чуденето да спре.
Два модела
В човешката история за последното хилядолетие има, общо взето, две съществени схващания за това, по какъв начин човек да забогатее. Първото, особено за варварството и феодализма, е, че баницата, както и да бъде разпределяна, е един и същи размер. Следователно, с цел да имаш повече ти, би трябвало да вземеш от някого. От кого? От оня, който е по-слаб – т.е. върху който можеш да приложиш силата на господстващо състояние. В тази система се стремиш да станеш някакъв шеф, та да можеш да стрижеш лихва от плебса.
Според второто разбиране, особено за капитализма, баницата може непрекъснато да се усилва и да има от ден на ден за от ден на ден хора. Обяснението е в това, че източникът на стойност не е грабежът, а човешкият труд. В тази система твоето замогване зависи от гения и напъните, които си вложил в работенето – от цената, която си добавил към изходния материал. Това е и причината „ айтитата “, да речем, да получават – напълно справедливо – по-големи заплати дори от майстор-копачи първи разряд. Бил съм подобен копач, получавах цяла торба с пари, само че айтитата ме поставят в дребния си джоб и вярно. Копането прибавя към изходния материал по-малко стойност, в сравнение с програмирането.
“За да имам аз, би трябвало да взема от теб ”
Според премиера, в тази ситуация с чудовищните „ хонорари “ в държавния бранш не се виждало да има никаква система. Самият този факт иде да ни подскаже, че логиката е феодална. Просто всеки употребява оня размер господстващо състояние, с което се е сдобил, с цел да отчупи повече баница за себе си, вземайки от някой различен. А оня някой различен, бидейки по-слаб, си наляга парцалите и отмъщава на правилото „ ти се правиш, че ми плащаш, аз се върша, че ти работя “.
От феодализма на Отоманската система България почти незабавно прескача към феодализма на социалистическата система. Затова генерации наред хората у нас подозират, че правилен е първият модел на замогване: с цел да имам аз, би трябвало със мощ да взема от теб. Тази настройка изяснява – почти – всичко за нашенските извращения.
Чиновникът има онази заплата, която успее да отскубне. Ако не е заплата, ще е рушвет – което пък изяснява всеобщата корупция. Важното е властта да бъде превръщана в плячкосани средства. Ограбваните привикват да се подчиняват на грабителите, защото при нашия феодализъм право има единствено силата. Затова нямаме господство на правото или налагане на правдивост. А имаме правото на силата: мутрите упражняват действителната власт върху поданството, мъже насилват и убиват дами, в случай че си вежлив и учтив, те афишират за джендър и така нататък
Там конкуренция няма
Системата е издигната към концепцията, че всеки гледа да се докопа до господстващо състояние, с цел да злоупотреби с него, като открадне нещо от общото. Тъй като в държавния уред това става най-лесно, мераклиите за господари се концентрират там. А там е по-лесно, защото в пазарните условия клиентът може просто да отиде другаде, в случай че не харесва твоята услуга. В държавния уред обаче конкуренция няма. Кметът е един, основният проектант – също, както и шефът на РПУ, прокурорът, данъчният и пр.
Обществото е подгизнало от феодално мислене и до момента в който това е по този начин, цивилизацията ще продължава да ни връхлита единствено тогава, когато тръгнем да пътуваме в западна посока и стигнем до Загреб. Промяната на мисленето става по два взаимносвързани метода: деяние в региона на институциите и деяние в региона на културата.
При културата е комплицирано, тъй като в последна сметка се опира до просветата, а там са се окопали едни напълно диви орди, които отхвърлят да позволен луфт в мрака на това незнание, което поражда култа към силата и злоупотребата с господстващо състояние. При институциите е по-просто. Например: въвеждаш в държавното възнаграждение система, която да няма нищо общо с феодалните присвоявания, а да е подчинена на от дълго време известни по света механизми за премерване на чиновническа успеваемост.
Това ще понижи и корупцията, и насилието
При такава смяна на изискванията, търсачите на силово замогване ще се отдръпват от бордове и управителен кабинети към проведената престъпност, където ще могат да бъдат изловени от едни реформирани правоналагащи органи. Из обществото, в това време, налагаш върховенството на закона, защото това обезсилва силата на мощните и дава мощ на слабите, което на собствен ред понижава присвояванията, корупцията и насилието.
И през цялото това време търсиш поддръжката на обществото. Напоследък то показва, че му е писнало да живее в грозния феодализъм на предходните поколения; и упорства за допускане на цивилизацията даже тук, по нашите диви земи.
И – не, няма по какъв начин в една цивилизована страна чиновникът – изключително когато пилее стойност, да получава повече от оня, който основава тази стойност в частния бранш.
Източник: novinionline.com
КОМЕНТАРИ