Дългоочакваната реформа на еврозоната не се вижда на хоризонта
Неотдавна водачите на Европейски Съюз говореха за огромна договорка за реформиране на валутния си съюз. Това не се случва. Европейските министри на финансите утвърдиха пакет от промени за подсилване на паричния съюз. Техният проект обаче е надалеч от това, което е належащо, написа в собствен публицистичен коментар Bloomberg.
Новите оферти не са безполезни - всички стъпки за по-доброто приготовление на еврозоната за справяне със идната финансова рецесия са добре пристигнали. Но явно не съумяват да се оправят с най-важните недостатъци на системата: застраховка на депозитите и фискална политика.
Повечето икономисти са съгласни, че еврозоната се нуждае от взаимна застраховка на депозитите, покриваща салда до 100 000 евро (114 000 щ.д.). Това ще приключи европейския банков съюз и ще помогне да се преодолее разновидността слабите банки да дестабилизират държавните управления, които ги поддържат, свързващ националните държавни финанси и банките, които не съумяват. Но министрите още веднъж не измислиха проект. Работната група ще намерения и ще рапортува през юни. Европа мисли за това в продължение на шест години.
Валутният съюз също се нуждае от дребен бюджет за еврозоната, с цел да помогне за стабилизиране на страните, страдащи от изолирани шокове. Европейската централна банка дефинира паричната политика за зоната като цяло, тъй че тя не може да поддържа обособена страна в криза, което прави нужен подобен фискален механизъм. Франция и Германия като че ли са постигнали единодушие по концепцията, само че опозицията от другите наподобява я е блокирала.
Министрите се съгласиха да трансформират Европейския механизъм за непоклатимост , избавителния фонд на еврозоната. И тук, обаче, промените не са смели. Министрите на финансите желаеха да улеснят страните, които имат по принцип постоянни фискални позиции, да се възползват от кредитна линия, когато изискванията го изискват - само че измененията оставят разпоредбите, прикрепени към тези заеми, излишно строги. На процедура кредитните линии евентуално ще бъдат налични единствено за страни, които нямат потребност от тях.
Имало ли някакъв прогрес? Малко. Европейската комисия и Европейският механизъм за непоклатимост се договориха за по-ясно разделяне на труда. Министрите завършиха съглашение за подсилване на общия фонд, който ръководи банките в неволя. Съгласиха се да насърчат потреблението на клаузи за групово деяние в нови облигации; те вършат преструктурирането на дълга по-лесно, в случай че се окаже належащо.
Това е нещо - само че огромната договорка за промяната в еврозоната не се вижда на никое място. Когато пристигна идната криза, Европейски Съюз може да заплати цената.
Редактор: Деница Райкова
Новите оферти не са безполезни - всички стъпки за по-доброто приготовление на еврозоната за справяне със идната финансова рецесия са добре пристигнали. Но явно не съумяват да се оправят с най-важните недостатъци на системата: застраховка на депозитите и фискална политика.
Повечето икономисти са съгласни, че еврозоната се нуждае от взаимна застраховка на депозитите, покриваща салда до 100 000 евро (114 000 щ.д.). Това ще приключи европейския банков съюз и ще помогне да се преодолее разновидността слабите банки да дестабилизират държавните управления, които ги поддържат, свързващ националните държавни финанси и банките, които не съумяват. Но министрите още веднъж не измислиха проект. Работната група ще намерения и ще рапортува през юни. Европа мисли за това в продължение на шест години.
Валутният съюз също се нуждае от дребен бюджет за еврозоната, с цел да помогне за стабилизиране на страните, страдащи от изолирани шокове. Европейската централна банка дефинира паричната политика за зоната като цяло, тъй че тя не може да поддържа обособена страна в криза, което прави нужен подобен фискален механизъм. Франция и Германия като че ли са постигнали единодушие по концепцията, само че опозицията от другите наподобява я е блокирала.
Министрите се съгласиха да трансформират Европейския механизъм за непоклатимост , избавителния фонд на еврозоната. И тук, обаче, промените не са смели. Министрите на финансите желаеха да улеснят страните, които имат по принцип постоянни фискални позиции, да се възползват от кредитна линия, когато изискванията го изискват - само че измененията оставят разпоредбите, прикрепени към тези заеми, излишно строги. На процедура кредитните линии евентуално ще бъдат налични единствено за страни, които нямат потребност от тях.
Имало ли някакъв прогрес? Малко. Европейската комисия и Европейският механизъм за непоклатимост се договориха за по-ясно разделяне на труда. Министрите завършиха съглашение за подсилване на общия фонд, който ръководи банките в неволя. Съгласиха се да насърчат потреблението на клаузи за групово деяние в нови облигации; те вършат преструктурирането на дълга по-лесно, в случай че се окаже належащо.
Това е нещо - само че огромната договорка за промяната в еврозоната не се вижда на никое място. Когато пристигна идната криза, Европейски Съюз може да заплати цената.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ