Ако останем без Борисов
Досега да сме умрели от боязън, в случай че вярвахме всякога, когато Борисов ни плаши с най-разнообразни катаклизми. Сега още веднъж подклажда страхове. И още веднъж се долавя внушението, че спокойният ни сън лежи върху неговите рамене, написа Емилия Милчева за " Дойче Веле България ".
Ако вярвахме на премиера Борисов всякога, когато ни плаши с война, мигрантски талази и други катаклизми, до момента да сме умрели. Като оня човек, заледен в хладилна камера при 13 градуса по Целзий. Не знаел, че в този ден хладилните камери не работели - умъртвили го страховете му.
Разбира се, че Борисов не желае да ни убие. Иска единствено да ни покаже караконджули в тъмното. Ако в първия му мандат мантрата беше “пъдар съм на обран бостан”, от втория насам отговорно е все интернационалното състояние, поради което Борисов честичко предсказва по какъв начин “светът върви към война”.
Но не върви. Защото в действителност войните не стопират: Сирия е дестабилизирана от години, в Йемен насилието докара до взрив на холера и гладна гибел, в Африка е по-лесно да се изброят страните, където няма спорове, а в Афганистан, тази “гробница на империите”, непоклатимост няма и няма.
" Страхът ми, същинският ми боязън "
След като напролет още веднъж предсказа война, тези дни в изявление за Българска национална телевизия министър председателят съобщи следното: " Страхът ми, същинският ми боязън е от мигрантската вълна, че няма другите да могат да се оправят, а българите, дублирам, не помниха какво беше”. А няколко часа по-рано сподели: " Страхът на българите е не, че някой ще пристигна да работи за пет месеца или шест у нас, а за това какво ще стане след това, като се образуват цели поколения”.
С надалеч по-агресивна изразителност унгарският министър председател Виктор Орбан си подсигури безапелационна четвърта победа на парламентарни избори, определяйки бежанците като “мюсюлмански нашественици”, чийто банкет неизбежно водел до пораждане на паралелни общества. Имитаторите на Орбан в Европа се множат съвсем като тези на Елвис Пресли в Лас Вегас. Различни като възраст, пол, народност и похвати на общественото говорене, всички те употребяват един непогрешим лост за основаване на групова неуравновесеност - страха.
Колкото по-силен е контролът на властта, колкото по-замърсена е медийната среда, колкото по-компрометирано е правораздаването, толкоз по-лесно става да се основават и подхранват страхове. А когато се случва “в общества, които нямат опит с мултикултурализма и са живели изолирано съвсем пет десетилетия по времето на комунизма” (доц. Иво Инджов), това единствено катализира процеса.
Целта е забележима - послушание, конформизъм, замяна на действителните проблеми, угнетяване на сериозното мислене и замяната му с мисли-шаблони. Страхът разяжда индивида. Среда на фрустрирани и „ страхувани " хора се поддава по-лесно на страсти, в сравнение с логиката на рациото. В тълпата човек е обезличен. Или както споделят психолози: " Тълпата има доста глави, само че малко мозък”. Лидерско ли е сходно държание, познато от схемата на тоталитарната страна, където партийните дейци и медиите всекидневно вувузелстваха за заканите от Запад?
След като показа страховете си, Борисов, волно или несъзнателно, се разкри до дъно: " Защото това (отслабналият мигрантски напън - бел.ред.) е въз основата на дипломацията, която повеждам, на персоналните контакти, които имам”. Ето това е внушението: няма ли го него, страховете се сбъдват. Не е ли той отпред, Ердоган ще пусне мигрантската вълна от Турция. Накратко: спокойният сън на нацията лежи върху плещите на Борисов.
Под прикритието на страха
В своята книга " Страхът в Западния свят " френският историк Жан Делюмо изследва огромните страхове на Европа в интервала XIV-XVIII век, като се стопира най-много на размириците, провокирани от чумни епидемии, апетит, протести, нахлуване на турците. Налага се да бъде разпознат провинен за всичко това - и църквата и страната го намират в лицето на Сатаната, който води борба преди края на света. Не кралят и феодалите му, не непостижимите налози, не мизерията, заболяванията и ниската дълготрайност на живота.
" Колективният боязън, написа Делюмо, може да докара до заблудени самоубийствени държания, при които изчезва точната преценка за действителността”. Изследователят цитира и възбрана, която гласи: “Забранено е да се сее паника измежду популацията посредством подправени клюки и лъжливи вести, които могат да го обезпокоят и подплашат ". А в този момент дано се върнем в XXI век с неговите подправени вести, от които обществените мрежи вършат гърмеж за минути...
Под прикритието на страха в интервала XIV-XVIII век в доста европейски страни са били осъществявани жестоки гонения. А в днешна България грижливо подхранваните страхове прикриват същинските проблеми на страната - никакви промени, покачваща се инфлация, непрозрачно харчене на обществени средства, преразпределение на бизнеси благодарение на институции, употребявани като “бухалки”, ниско качество на образованието, боледуващо опазване на здравето, несекваща емиграция.
Изследване на института “Пю” сподели, че при показване на осем световни казуса, от които да изберат двата най-сериозни, 61% от запитаните са показали климатичните промени. Единствената опасност, класирана по-високо, е “Ислямска държава”. Бежанците са чак на пето място, като преди тях се подреждат световната стопанска система и хакерските атаки.
Хората във Франция, Италия и Германия се усещат изключително застрашени от терористичната формация: надлежно 88%, 85% и 77% от респондентите я показват като една от двете най-сериозни закани. В Съединени американски щати тя е най-големият боязън за 74% от интервюираните. Предвид терористичните актове, осъществени в тези страни, последният от които във френския град Страсбург, страховете са разбираеми.
" Ще бъдем по този начин наранени, че няма да имаме късмет "
За седем години разбиранията на Бойко Борисов за националната сигурност мощно еволюираха. През 2011 година, във връзка терористичен акт в Москва, той съобщи: “Арабският свят прави бизнес в България - на всеки ъгъл има дюнер. Надяваме се това да бъде регистрирано от хората, които вземат решенията за сходни актове”. Днес към този момент към дюнерджийниците той прибави и газопроводите - през призмата на напрежението сред Москва и Киев и страха му “да не избиe в тази територия Черно море и нагоре към Украйна, тъй като просто ще бъдем по този начин наранени, че няма да имаме шанс”. “И по тази причина желая тези геостратегически планове да могат да минат през България. Защото там, където има газопроводи, там, където има нуклеарни реактори, война няма”, съобщи министър председателят. Само дето никой не дава такива “индулгенции” - спорът в Източна Украйна го потвърждава. Страх лозе пази, газопровод - не. Дайте ни основателна причина.
Редактор: Деница Райкова
Ако вярвахме на премиера Борисов всякога, когато ни плаши с война, мигрантски талази и други катаклизми, до момента да сме умрели. Като оня човек, заледен в хладилна камера при 13 градуса по Целзий. Не знаел, че в този ден хладилните камери не работели - умъртвили го страховете му.
Разбира се, че Борисов не желае да ни убие. Иска единствено да ни покаже караконджули в тъмното. Ако в първия му мандат мантрата беше “пъдар съм на обран бостан”, от втория насам отговорно е все интернационалното състояние, поради което Борисов честичко предсказва по какъв начин “светът върви към война”.
Но не върви. Защото в действителност войните не стопират: Сирия е дестабилизирана от години, в Йемен насилието докара до взрив на холера и гладна гибел, в Африка е по-лесно да се изброят страните, където няма спорове, а в Афганистан, тази “гробница на империите”, непоклатимост няма и няма.
" Страхът ми, същинският ми боязън "
След като напролет още веднъж предсказа война, тези дни в изявление за Българска национална телевизия министър председателят съобщи следното: " Страхът ми, същинският ми боязън е от мигрантската вълна, че няма другите да могат да се оправят, а българите, дублирам, не помниха какво беше”. А няколко часа по-рано сподели: " Страхът на българите е не, че някой ще пристигна да работи за пет месеца или шест у нас, а за това какво ще стане след това, като се образуват цели поколения”.
С надалеч по-агресивна изразителност унгарският министър председател Виктор Орбан си подсигури безапелационна четвърта победа на парламентарни избори, определяйки бежанците като “мюсюлмански нашественици”, чийто банкет неизбежно водел до пораждане на паралелни общества. Имитаторите на Орбан в Европа се множат съвсем като тези на Елвис Пресли в Лас Вегас. Различни като възраст, пол, народност и похвати на общественото говорене, всички те употребяват един непогрешим лост за основаване на групова неуравновесеност - страха.
Колкото по-силен е контролът на властта, колкото по-замърсена е медийната среда, колкото по-компрометирано е правораздаването, толкоз по-лесно става да се основават и подхранват страхове. А когато се случва “в общества, които нямат опит с мултикултурализма и са живели изолирано съвсем пет десетилетия по времето на комунизма” (доц. Иво Инджов), това единствено катализира процеса.
Целта е забележима - послушание, конформизъм, замяна на действителните проблеми, угнетяване на сериозното мислене и замяната му с мисли-шаблони. Страхът разяжда индивида. Среда на фрустрирани и „ страхувани " хора се поддава по-лесно на страсти, в сравнение с логиката на рациото. В тълпата човек е обезличен. Или както споделят психолози: " Тълпата има доста глави, само че малко мозък”. Лидерско ли е сходно държание, познато от схемата на тоталитарната страна, където партийните дейци и медиите всекидневно вувузелстваха за заканите от Запад?
След като показа страховете си, Борисов, волно или несъзнателно, се разкри до дъно: " Защото това (отслабналият мигрантски напън - бел.ред.) е въз основата на дипломацията, която повеждам, на персоналните контакти, които имам”. Ето това е внушението: няма ли го него, страховете се сбъдват. Не е ли той отпред, Ердоган ще пусне мигрантската вълна от Турция. Накратко: спокойният сън на нацията лежи върху плещите на Борисов.
Под прикритието на страха
В своята книга " Страхът в Западния свят " френският историк Жан Делюмо изследва огромните страхове на Европа в интервала XIV-XVIII век, като се стопира най-много на размириците, провокирани от чумни епидемии, апетит, протести, нахлуване на турците. Налага се да бъде разпознат провинен за всичко това - и църквата и страната го намират в лицето на Сатаната, който води борба преди края на света. Не кралят и феодалите му, не непостижимите налози, не мизерията, заболяванията и ниската дълготрайност на живота.
" Колективният боязън, написа Делюмо, може да докара до заблудени самоубийствени държания, при които изчезва точната преценка за действителността”. Изследователят цитира и възбрана, която гласи: “Забранено е да се сее паника измежду популацията посредством подправени клюки и лъжливи вести, които могат да го обезпокоят и подплашат ". А в този момент дано се върнем в XXI век с неговите подправени вести, от които обществените мрежи вършат гърмеж за минути...
Под прикритието на страха в интервала XIV-XVIII век в доста европейски страни са били осъществявани жестоки гонения. А в днешна България грижливо подхранваните страхове прикриват същинските проблеми на страната - никакви промени, покачваща се инфлация, непрозрачно харчене на обществени средства, преразпределение на бизнеси благодарение на институции, употребявани като “бухалки”, ниско качество на образованието, боледуващо опазване на здравето, несекваща емиграция.
Изследване на института “Пю” сподели, че при показване на осем световни казуса, от които да изберат двата най-сериозни, 61% от запитаните са показали климатичните промени. Единствената опасност, класирана по-високо, е “Ислямска държава”. Бежанците са чак на пето място, като преди тях се подреждат световната стопанска система и хакерските атаки.
Хората във Франция, Италия и Германия се усещат изключително застрашени от терористичната формация: надлежно 88%, 85% и 77% от респондентите я показват като една от двете най-сериозни закани. В Съединени американски щати тя е най-големият боязън за 74% от интервюираните. Предвид терористичните актове, осъществени в тези страни, последният от които във френския град Страсбург, страховете са разбираеми.
" Ще бъдем по този начин наранени, че няма да имаме късмет "
За седем години разбиранията на Бойко Борисов за националната сигурност мощно еволюираха. През 2011 година, във връзка терористичен акт в Москва, той съобщи: “Арабският свят прави бизнес в България - на всеки ъгъл има дюнер. Надяваме се това да бъде регистрирано от хората, които вземат решенията за сходни актове”. Днес към този момент към дюнерджийниците той прибави и газопроводите - през призмата на напрежението сред Москва и Киев и страха му “да не избиe в тази територия Черно море и нагоре към Украйна, тъй като просто ще бъдем по този начин наранени, че няма да имаме шанс”. “И по тази причина желая тези геостратегически планове да могат да минат през България. Защото там, където има газопроводи, там, където има нуклеарни реактори, война няма”, съобщи министър председателят. Само дето никой не дава такива “индулгенции” - спорът в Източна Украйна го потвърждава. Страх лозе пази, газопровод - не. Дайте ни основателна причина.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ