Откриха нова болест, пренасяна от кърлеж
Откриха нова болест, пренасяна от кърлеж
„ Основното подвеждане на обществото е, че като че ли съществуват отговори, решения или възгледи, които единствено се нуждаят от това някой да ги изрази, давайки нужната изясненост. Но, както демонстрират голям брой образци от историята, истината не значи нищо, до момента в който тя не се трансформира в персонален вътрешен опит “.
Така изяснява част от протичащите се събития в живота неподражаемият Карл Густав Юнг. Този негов извод има голям брой тълкувания. Но за нас най-важното, което можем да извлечем от тези думи, е, че всяко нещо, което се случва на близките, не провокира интерес у другите, до момента в който не се трансформира в персонално негово задължение и покруса. Може би тъкмо този метод на размишление, каращ ни да подминаваме с лекост непознатите несгоди, последователно ги трансформира в проблеми, рефлектиращи върху цялото общество. Като тук визираме обстановки от всякакво естество и най-много тези, лежащи на мотото: „ това на мен няма по какъв начин да ми се случи “. Е, за благополучие или за злощастие, животът ни демонстрира, че постоянно може да ни изненада с цялото си разнообразие. Върпосът е кой какво е заслужил да му сервира! Така човек стартира да се пита за какво на положителните съвсем постоянно им се пада да изпият горчивата чаша на разочарованието. В подтекста на „ кой каквото си надроби, това ще сърба “, е забавно да се замислим за какво от време на време точно поради прекомерната доброта ни се постанова да отнесем някоя друга подигравка. И дали пък това не е методът да ни се покаже, че прекаляваме и би трябвало да бъдем малко по-пестеливи откъм самарянство и благини. По хипотеза
положителният човек постоянно се е асоцирал с балъка
заради простата причина, че естественото човешко отношение рядко се осребрява материално. А в днешния ментално обезумял свят, зависещ на всичко, което може да се трансформира в дял, противоположното стои някак неестествено. Околните стартират да гледат на теб като на потребно изкопаемо от изчезващ тип, чието място е зад витрините в исторически музей. Иначе казано, местенето на искащия да помогне от един забутан ъгъл в различен през днешния ден ни изправи пред действителния проблем да няма на кой да се опреш, когато изпаднеш в действителност в потребност. Просто тъй като тези хора към този момент се замислят за себе си преди да предложат помощта си. И това не е демонстрация на нарцисизъм, а резултат от насилствената смяна на държанието, наложена посредством непрекъснати насмешки и отбиване. Но, както споделя Юнг: „ Тъжната истина е в това, че действителният живот е цялостен с непреклонно настоящи противоположности: денят се сменя с нощта, раждането – със гибелта, щастието – с тъга, а положителното – със зло. И ние даже не може да бъдем сигурни в успеха на едното над другото. Животът е поле на тази борба. Винаги е било по този начин и по този начин ще бъде “!
Предпоследното, отнасящо се до по този начин бленуваните победи, изключително доста касае медицината. Поради простата причина, че при някои болести, колкото и да сме сигурни в триумфа, той от време на време е засенчен, въпреки и години по-късно. Резултат, подбуден от персоналния ни метод към това, против което се борим. А точно неприятният подобен ни трансформира в една от най-болните и застаряващи народи. Оказва се, че през днешния ден страдаме от избрани заболявания дотам, каквато в никакъв случай не сме виждали в предишното. Причините за нашите модерни болестни ядове се коренят в
инфекциозните болести, които не един път са били главната причина за висока смъртност
в международен мащаб. В даден миг даже се стигна до епидемиологичен преход, по време на който болесттите не се стопираха, а се трансформираха в хронични. Днес вече са станали основните аргументи за трайни увреждания и гибел. А това се случи, тъй като инфекциозните заболявания доста дълго време се разглеждаха като проблем на бедния или така наречен “Трети свят ”, което се оказа доста рисково и надълбоко неправилно.
Съвременната ера е донесла неповторими проблеми. Броят на хората с хронични болести се е нараснал близо четири пъти през последните 50 години. Това е комбинацията от токсичната среда и метода на живот. Необичайно е повишен и броят на болесттите, свързани с погрешно действие на имунната система, сложени под общия знаменател на автоимунните диагнози. Към всичко това ще прибавим и продължаващите открития, свързани с изцяло непознати и новоизлюпили се болестни провокатори, пренасяни чрез разнообразни от индивида живи същества.
Новост сервират кърлежите
посочени най-вече като виновници за появяването на лаймската болест. С времето се откри, че тя не е единственият „ подарък “, който получаваме от тях. А безусловно преди няколко дни учени от Китай ни сюрпризираха с новината за вируса Alongshan (ALSV). Неговата предистория стартира още през 2017 година с клиничен случай на 42-годишен фермер, измъчен от тресчица, редовно главоболие, отмалялост, кашлица и дискомфорт в гърлото. При прегледа са открити и разширени мъчителни лимфни възли по врата. Въпреки констатирането на ухапвания от кърлежи в предишното, признаците приличали на тези, породени от вируса на енцефалита. Проведените лабораторни проби обаче отхвърлят тази диагноза. Така в последна сметка се открива вирус с генетична поредност, невиждана преди. Изследователите вземат решение да го нарекат на името на града, в който го откриват за първи път. Основният обвинен за преместването му е кърлежът Ixodes persulcatus, който има податливост да мигрира измежду другите типове бозайници, в това число овце, говеда, коне, кучета, зайци и хора, даже и измежду птици понякога. I. persulcatus е прочут още като Taiga Tick. Това не е учудващо, защото сега кърлежите са на второ място след комарите като трансимисивни вектори на човешки инфекциозни болести в света. От идентифицирането на Borrelia burgdorferi като сътрудник на Лаймската болест през 1982 година до в този момент, в света са разказани над 15 бактериални патогена, пренасяни от насекомото. Като те не спадат към 10-те известни бактерии, свързани с комплекса на В. burgdorferi sensu lato. Тези разнообразни типове могат да бъдат открити в огромно многообразие от животни-гостоприемници. Патогенността на бактериите, пренасяни с членестоногите, може да бъде обвързвана с нараснала дифузия на организмите и произлизащият от това нараснал риск от излагане на тях. От постепенен аспект се допуска, че една бактерия може да бъде патогенна за хората, в случай че е такава за редица други отдалечени типове бозайници. Вероятно по този начин се гледа и на още едно прясно попълнение, наречено новата лаймска болест. Тя се предизвиква от бактерията Borrelia miyamotoi, която принадлежи към същата група бактерии, носеща и заболяването на Лайм. Челестоногото, което се явява „ медиаторът “, е от типа Ixodes, чието
захапване може да болести индивида и с бабезиоза и анаплазмоза
Интересното в действителност е, че тези бактерии споделят доста общи характерности и на процедура някак съумяват да се припокрият. Също по този начин е значимо да се означи, че до момента в който предаването на лаймската болест се реализира посредством захапване, пробно е потвърдено, че даже самите ларвите на кърлежи могат да предават Borrelia miyamotoi. Симптомите на възпаление с нея включват грипоподобни положения като тресчица, настинка, изпотяване, главоболие, болки в ставите и отмалялост. Те всекидневно се демонстрират в границите на 12 - 16 дни след захапване от кърлеж. Тези признаци са сходни на заболяването на Лайм, само че с едно изключение. Голямата разлика е, че хората с болест на Лайм съвсем постоянно получават обрив, който не се следи при заразяване с другия патоген. Освен това въпросният може да провокира и други, по-рядко срещани признаци, в това число възприятие на комплициране, коремна болежка или проблеми с напредването. Първият от известно време насам се е трансформирал във безконечен сателит на огромен % от родните мозъци. И за това няма да хвърлим виновността на към този момент „ летящите “ челестоноги кръвопийци?!
Само ще приключим с няколко реда, споделени от Юнг, пък дано сами си създадем извода от тях: „ Имах остарял чичо. Един ден ме срещна на улицата и попита: „ Знаеш ли по какъв начин Дяволът мъчи неверните души? ” Аз отговорих негативно и той сподели: ”Кара ги да чакат ”. След това продължи по своя път “!
„ Основното подвеждане на обществото е, че като че ли съществуват отговори, решения или възгледи, които единствено се нуждаят от това някой да ги изрази, давайки нужната изясненост. Но, както демонстрират голям брой образци от историята, истината не значи нищо, до момента в който тя не се трансформира в персонален вътрешен опит “.
Така изяснява част от протичащите се събития в живота неподражаемият Карл Густав Юнг. Този негов извод има голям брой тълкувания. Но за нас най-важното, което можем да извлечем от тези думи, е, че всяко нещо, което се случва на близките, не провокира интерес у другите, до момента в който не се трансформира в персонално негово задължение и покруса. Може би тъкмо този метод на размишление, каращ ни да подминаваме с лекост непознатите несгоди, последователно ги трансформира в проблеми, рефлектиращи върху цялото общество. Като тук визираме обстановки от всякакво естество и най-много тези, лежащи на мотото: „ това на мен няма по какъв начин да ми се случи “. Е, за благополучие или за злощастие, животът ни демонстрира, че постоянно може да ни изненада с цялото си разнообразие. Върпосът е кой какво е заслужил да му сервира! Така човек стартира да се пита за какво на положителните съвсем постоянно им се пада да изпият горчивата чаша на разочарованието. В подтекста на „ кой каквото си надроби, това ще сърба “, е забавно да се замислим за какво от време на време точно поради прекомерната доброта ни се постанова да отнесем някоя друга подигравка. И дали пък това не е методът да ни се покаже, че прекаляваме и би трябвало да бъдем малко по-пестеливи откъм самарянство и благини. По хипотеза
положителният човек постоянно се е асоцирал с балъка
заради простата причина, че естественото човешко отношение рядко се осребрява материално. А в днешния ментално обезумял свят, зависещ на всичко, което може да се трансформира в дял, противоположното стои някак неестествено. Околните стартират да гледат на теб като на потребно изкопаемо от изчезващ тип, чието място е зад витрините в исторически музей. Иначе казано, местенето на искащия да помогне от един забутан ъгъл в различен през днешния ден ни изправи пред действителния проблем да няма на кой да се опреш, когато изпаднеш в действителност в потребност. Просто тъй като тези хора към този момент се замислят за себе си преди да предложат помощта си. И това не е демонстрация на нарцисизъм, а резултат от насилствената смяна на държанието, наложена посредством непрекъснати насмешки и отбиване. Но, както споделя Юнг: „ Тъжната истина е в това, че действителният живот е цялостен с непреклонно настоящи противоположности: денят се сменя с нощта, раждането – със гибелта, щастието – с тъга, а положителното – със зло. И ние даже не може да бъдем сигурни в успеха на едното над другото. Животът е поле на тази борба. Винаги е било по този начин и по този начин ще бъде “!
Предпоследното, отнасящо се до по този начин бленуваните победи, изключително доста касае медицината. Поради простата причина, че при някои болести, колкото и да сме сигурни в триумфа, той от време на време е засенчен, въпреки и години по-късно. Резултат, подбуден от персоналния ни метод към това, против което се борим. А точно неприятният подобен ни трансформира в една от най-болните и застаряващи народи. Оказва се, че през днешния ден страдаме от избрани заболявания дотам, каквато в никакъв случай не сме виждали в предишното. Причините за нашите модерни болестни ядове се коренят в
инфекциозните болести, които не един път са били главната причина за висока смъртност
в международен мащаб. В даден миг даже се стигна до епидемиологичен преход, по време на който болесттите не се стопираха, а се трансформираха в хронични. Днес вече са станали основните аргументи за трайни увреждания и гибел. А това се случи, тъй като инфекциозните заболявания доста дълго време се разглеждаха като проблем на бедния или така наречен “Трети свят ”, което се оказа доста рисково и надълбоко неправилно.
Съвременната ера е донесла неповторими проблеми. Броят на хората с хронични болести се е нараснал близо четири пъти през последните 50 години. Това е комбинацията от токсичната среда и метода на живот. Необичайно е повишен и броят на болесттите, свързани с погрешно действие на имунната система, сложени под общия знаменател на автоимунните диагнози. Към всичко това ще прибавим и продължаващите открития, свързани с изцяло непознати и новоизлюпили се болестни провокатори, пренасяни чрез разнообразни от индивида живи същества.
Новост сервират кърлежите
посочени най-вече като виновници за появяването на лаймската болест. С времето се откри, че тя не е единственият „ подарък “, който получаваме от тях. А безусловно преди няколко дни учени от Китай ни сюрпризираха с новината за вируса Alongshan (ALSV). Неговата предистория стартира още през 2017 година с клиничен случай на 42-годишен фермер, измъчен от тресчица, редовно главоболие, отмалялост, кашлица и дискомфорт в гърлото. При прегледа са открити и разширени мъчителни лимфни възли по врата. Въпреки констатирането на ухапвания от кърлежи в предишното, признаците приличали на тези, породени от вируса на енцефалита. Проведените лабораторни проби обаче отхвърлят тази диагноза. Така в последна сметка се открива вирус с генетична поредност, невиждана преди. Изследователите вземат решение да го нарекат на името на града, в който го откриват за първи път. Основният обвинен за преместването му е кърлежът Ixodes persulcatus, който има податливост да мигрира измежду другите типове бозайници, в това число овце, говеда, коне, кучета, зайци и хора, даже и измежду птици понякога. I. persulcatus е прочут още като Taiga Tick. Това не е учудващо, защото сега кърлежите са на второ място след комарите като трансимисивни вектори на човешки инфекциозни болести в света. От идентифицирането на Borrelia burgdorferi като сътрудник на Лаймската болест през 1982 година до в този момент, в света са разказани над 15 бактериални патогена, пренасяни от насекомото. Като те не спадат към 10-те известни бактерии, свързани с комплекса на В. burgdorferi sensu lato. Тези разнообразни типове могат да бъдат открити в огромно многообразие от животни-гостоприемници. Патогенността на бактериите, пренасяни с членестоногите, може да бъде обвързвана с нараснала дифузия на организмите и произлизащият от това нараснал риск от излагане на тях. От постепенен аспект се допуска, че една бактерия може да бъде патогенна за хората, в случай че е такава за редица други отдалечени типове бозайници. Вероятно по този начин се гледа и на още едно прясно попълнение, наречено новата лаймска болест. Тя се предизвиква от бактерията Borrelia miyamotoi, която принадлежи към същата група бактерии, носеща и заболяването на Лайм. Челестоногото, което се явява „ медиаторът “, е от типа Ixodes, чието
захапване може да болести индивида и с бабезиоза и анаплазмоза
Интересното в действителност е, че тези бактерии споделят доста общи характерности и на процедура някак съумяват да се припокрият. Също по този начин е значимо да се означи, че до момента в който предаването на лаймската болест се реализира посредством захапване, пробно е потвърдено, че даже самите ларвите на кърлежи могат да предават Borrelia miyamotoi. Симптомите на възпаление с нея включват грипоподобни положения като тресчица, настинка, изпотяване, главоболие, болки в ставите и отмалялост. Те всекидневно се демонстрират в границите на 12 - 16 дни след захапване от кърлеж. Тези признаци са сходни на заболяването на Лайм, само че с едно изключение. Голямата разлика е, че хората с болест на Лайм съвсем постоянно получават обрив, който не се следи при заразяване с другия патоген. Освен това въпросният може да провокира и други, по-рядко срещани признаци, в това число възприятие на комплициране, коремна болежка или проблеми с напредването. Първият от известно време насам се е трансформирал във безконечен сателит на огромен % от родните мозъци. И за това няма да хвърлим виновността на към този момент „ летящите “ челестоноги кръвопийци?!
Само ще приключим с няколко реда, споделени от Юнг, пък дано сами си създадем извода от тях: „ Имах остарял чичо. Един ден ме срещна на улицата и попита: „ Знаеш ли по какъв начин Дяволът мъчи неверните души? ” Аз отговорих негативно и той сподели: ”Кара ги да чакат ”. След това продължи по своя път “!
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ