Електрическите полета могат да бъдат използвани за предизвикването на дъжд
Открай време някои хора настояват, че могат да управляват дъжда. Това е може би една от най-старите измами в човешката история. Сега обаче ново проучване на електростатичните сили сред водните капчици може евентуално да ни даде власт над времето.
През 50-те години на предишния век се появиха очаквания, че науката ще се оправи там, където магията се провали. Въпреки че напъните за засяване на облаците със сребърен йодид не бяха цялостен неуспех, степента на триумф бе прекомерно ниска, а разноските – прекомерно високи.
Проф. Маартен Амбаум от Редингския университет счита, че неуспехът на по-горния способ се дължи на обстоятелството, че не познаваме задоволително добре метода, по който водните капчици си взаимодействат в облаците. В изследване, оповестено в Proceedings of the Royal Society A , Амбаум и неговите сътрудници оферират различен модел и настояват, че той би могъл да залегне в основата на нова техника, която да „ шокира “ небето и да го кара да освобождава арестуваната в него вода.
Облаците съдържат много водни изпарения, само че стартира да вали единствено когато всичко това се кондензира в по-големи капки. Аерозолите могат да дават семената, към които водата да се сгъсти, само че създателите на проучването считат, че зарядът на капчиците и аерозолите също е значим, само че подценяван фактор.
Научният труд показва, че даже капчици с една и съща полярност на заряда могат да се притеглят една към друга, в случай че съществува разновидност във въпросния заряд. „ Зарядите могат да мигрират и тези в една капчица да провокират огледални в друга. Тези индуцирани заряди ще провокират спомагателни огледални заряди в истинската капка, а по-късно нови във втората. Това се повтаря до безспир и води до мощ на привличане, която може да господства, в случай че капчиците са близо една до друга “, пишат създателите.
Нещо повече – количеството заряд в дадена капчица може да се промени в резултат на присвояването на йони, подтиквано от околните електрически полета.
Амбаум и сътрудниците му заключват, че прибавянето на електростатични полета усилва с над 5 % шанса капчиците да се сблъскат и да се задържат една към друга. Колкото и дребен да е този %, той може да се окаже решителен за това дали ще вали или не.
Авторите на проучването са финансирани от Обединените арабски емирства – една от най-сухите страни на света. Те вършат опити да доставят електрически полета благодарение на дронове. На места обаче, където мъглата е нещо всекидневно, в това число доста пустини, учените считат, че и 10-метрови кули биха свършили същата работа. Те се надяват, че изчисленията в научния им труд ще им помогне да разпознават идеалното количество електрически заряд, належащо за предизвикването на дъжд, както и най-подходящия миг, в който то да бъде доставено.
Източник: The Guardian
