Откраднахме си малко слънце с Таня, както предпочита да я

Откраднахме си малко слънце с Таня, както избира да я назовават актрисата Станислава Николова , с цел да се разходим из „ Шишман “, там, където е израснала, и да му се насладим в градината на One More Bar на чаша вино. Така, както го правехме предишното лято, до момента в който снимахме сериала „ Господин Х и морето “ във Варна. Е, малко по-шумно го правехме тогава, само че дългите снимачни дни си заслужаваха своите дълги нощи на плажа. Мисля, че още първите дни подуших, че с Таня сме от една порода и въобще не сгреших. От заразителния й смях и приковаващите сини очи до умеенето й да се любува на работата, приятелите, пътуванията и живота, тя е от девойките, които носят слънцето в себе си. И се веселя, че тъкмо през днешния ден ви срещам с нея!

Какво беше за теб присъединяване ти в сериала „ Господин Х и морето “?

За мен беше огромно предизвикателство, първо – тъй като комедийният род е комплицирана материя. Много е тънка границата да не преиграеш, да не направиш нещо допълнително или да не прибереш някъде, където би трябвало да си по-експресивен. На сцената, когато играеш комедия, не се притесняваш толкоз за мимиките и жестовете си, до момента в който при камерата има вид да пресолиш манджата. Главното ми безпокойство, когато започнах фотосите, беше дали ще съумея да изградя облик в този род, който да бъде безапелационен. Даде ми опит, даде ми доста хубаво преживяване на морето, където сътворих нови контакти и другарства, за което съм щастлива, тъй като в последна сметка човешкият фактор е най-съществен.

Твоята героиня Катя до каква степен се доближаваше до теб самата и какъв брой ти беше далечна?

Мисля, че си приличахме по това, че обичаме да направляваме нещата в сянка. Тя е оправна и налагаща се, само че не на първо четене. Например Ася, героинята на Алекс Сърчаджиева, беше доста по-наперена, до момента в който Катето си плетеше кошницата в профил, без да се набива на очи. Различавахме се по това, че тя е взела решение да се омъжи посредством разсъдъка си, а не по обич. Това е библията, която артистът си написа преди този момент, това, което фена не вижда – че тя е имала доста бурни любови и в един миг всички те й писват и тя взема решение да се задоми с един добродушен, обикновен, виновен човек, който я гледа в очите и прави всичко за нея. Разбира се, това й става скучно и избива в даден миг.



Лъжата е един от основните герои в сериала. Лъжем ли се толкоз доста и в живота?

В живота се лъжем дори повече. Постоянно се лъжем. Може би не всеки път за огромни неща, само че за дребни, битови, ежедневни премълчаваме, опитваме се да поскрием истината. Навлизаме си в една зона на комфорт, от която не желаеме да излизаме и послъгването доста ни оказва помощ за това, тъй като истината е неуместна и те вади от тази зона на комфорт.

Но най-опасно е, когато човек лъже себе си. Това е най-голямата вреда, която можеш да си причиниш, тъй като тогава истина нито у себе си, нито у другите ще познаеш.

Случвало ли ти си е да лъжеш себе си?

Естествено, че ми се е случвало и е много отрезвяващо, когато човек си измие очите. Най-големият проблем е да живееш с заблуда за себе си. Ти си мислиш, че си някой, изграждаш визия за себе си и сега, когато въпросната заблуда се разбие, идва огромният провал. Изпадаш в мрачни положения, до момента в който приемеш действителността и изградиш индивида, който би желал да бъдеш. Да се опитваш да се бориш с демоните и пороците си и да култивираш позитивните си черти, а не да ги оставиш да потънат.

Има още...