Как да научим гъбата да ходи?
Откакто съм станал на човек, не стопира да ме тревожи един извънредно комплициран и съкровен въпрос. Гъбите повече животни ли са или са повече растения? Казват, че били настрана царство. Добре, щом по този начин настояват, няма да спорим с тях. Са по-умни те. Не били нито животни, нито растения. Били гъби. Но отново не стопира да ме човърка и изяжда извътре – може ли чак подобен неутралитет да има, откакто всички знаем, че едно нещо наподобява постоянно на друго нещо и не може да бъде изцяло без значение. Така от време на време аз персонално се усещам повече растение, някаква грудка, картоф, едно ми е уютно, неподвижно, мрачно. А различен път съм животно, кон някакъв, галопира ми се на воля по поляните, цвили ми се, почтено ви споделям. Не ми се влачат талиги и каруци обаче, да се разберем.
Но аз съм човек, имам разсъдък и по тази причина от време на време съм подобен, а различен път инакъв. Днес либерал, на следващия ден реакционер, през вчерашния ден болшевик, през днешния ден земеделец. Шегувам се. Комунист не съм бил и няма и да бъда. Хайде да се обзаложим. А гъбата дали може да бъде болшевик? А комунистът може ли да бъде гъба? Щото гербаджията може. Доказано е. Сложни въпроси, проклети въпроси. Но макар тяхната лошотия, някои неща са безспорни – че нещата си наподобяват. Човекът наподобява на маймуната. Понякога е същински шебек. Но индивидът наподобява и на прасе. Не единствено метафизично, само че и изцяло физически. Има си муцуна, тулум, грухти по медиите, цапа към себе си. Отваря си прозореца на колата и изхвърля от вътрешната страна отпадъците си в придвижване. А след това си надува оная квичащата музика.
Но думата ми беше за гъбите. Невъзможно е, споделям ви, по този начин е организиран светът, няма метод те да не клонят повече към едното или към другото. Към растенията или към животните? Сериозно ви запитвам. Може би имате мнение по въпроса. И допускам, че множеството от вас ще заявят, че гъбите са най-вече растения – не се движат, стоят си на едно място, имат стъбълце, излизат от пръстта под тях. Само че, драги мои другари, това е тяхната грандиозна машинация. Тяхното подло прикритие. Те единствено се вършат на растения. Имитират растенията, прикриват се зад растителна външна форма, а в реалност вътрешно по темперамент и психика те са си съвсем животни. Ми по този начин де, медузата да не би да наподобява по-умна от една гъба? А си е животно. Къде е мозъкът на медузата? Ми тя транспарантна цялата. И главата й даже транспарантна. Като на патриотин в държавното управление. А гъбата никак не е транспарантна и затова крие всякакви секрети от нас. Логика, братле.
Убеден съм в това, което ви приказвам. Знам, че може да ви звучи налудничаво, само че в случай че малко се замислите, ще разберете, че въпросът е сериозен. Често вървя за гъби. Само когато има избори не вървя. Гласувам. И гъбите тогава се радват, че не съм ги затворил в буркани или изпържил. А може би би трябвало да е таман противоположното – да затворим в бурканите някои от ония, за които гласуваме или да ги изпържим? В личен сос. Колко въпроси пораждат около гъбите, а! А по какъв начин почтени наподобяват на пръв взор. Ах, какъв брой са долни теее... Събирам единствено печурки, манатарки и сърнели, щото ги познавам. А с отровни гъби не желая дори да се срещам. Отровната гъба може да ти редуцира живота по-бързо и от политик. Но имам тактика към този момент. Знам какво да направя. Нещата ще се трансформират, споделям ви.
Ще отида идващия път в гората и ще намеря някой по-едър образец. Манатарките малко темерутести ми наподобяват, като остарял български публицист е манатарът, печурките са прекомерно елементарни, приличат на журналистки, по тази причина ще се наведа край някоя по-голяма и млада сърнела. Сърнелите са елегантни външно, което загатва и за вътрешни достолепия. Най-малкото, от едното образование ще се държат общително с мен. И по този начин, намирам огромната красива сърнела и лягам в шумата до нея, с цел да я виждам от близко. Добър ден, Зоя, ще я поздравя общително. Как си през днешния ден? Тя изначало ще се срами да приказва, само че след това ще разчупим ледовете и приказката ще потръгне. Що пък Зоя? Ми щото звучи по този начин фино като пънчето на сърнелата. А в случай че ще си приказваш с някого, той би трябвало да има име. Значи прасето може да е Гошо, кравата да е Милка, а гъбата не може да е Зоя, по този начин ли? А бе както желая ще си я назовавам, гледайте си работата. Това си е моята гъба.
И тогава ще й предложа на моята гъба. Така и по този начин разкрих твоята животинска същина, дарлинг, знам, че по душа ти си представител на фауната, не на флората. Не ме заблуждавай повече с някакво свое гъбено царство. Значи може царят да си няма царство и да стане министър председател, а не може гъбата, която ужким си има царство, да стане ходещо създание? Логика, сестро. Сега слушай ме доста фнимателно. Ти крайници нямаш и няма и да ти пораснат, щото си нямаш дупе, а на главоного не ми приличаш, обаче ще предприемем друга тактичност. Ще заповядаш на своя мицел да пораства единствено в една посока, да се захваща за тревичките и коренчетата и да те издърпва полекичка. Колкото да се скриеш да не те препикават зайците ще успееш. С времето ще свикнеш и ще почнеш и по-бързо да се движиш. И ще ми бъдеш признателна.
Тая работа не е като оная. Да научиш една гъба да върви е занятие изискано и благородно. Сърнелата Зоя ще бъде едно творение, което е повярвало в своите сили и знае, че смяната е допустима. И няма да е надалеч мигът, в който ще реализира своето лично личностно съвършенство. Тя ще бъде една щастлива гъба, която е постигнала вътрешно равновесие и естетика. Защото придвижването е живот и започвайки да се движи, тя ще увлече след себе си и другите гъби, даже тромавите манатарки и претенциозните смръчкули. А за пачия крайник да не приказваме – той ще върви може би най-бързо от всички. И гъбите имат права! Единствените губещи вероятно ще са гъбарите, щото гъбите ще почнат да се крият из шубраци и хралупи, само че какво да се прави, щастието желае жертви. Може би Нобеловият комитет ще реши да ми присъди огромната премия за мир, като разбере по какъв начин съм научил Зоя да върви, само че аз ще я откажа от невзискателност. Не са значими хората, а делата им. И всеки има някакви упоритости. И ето, аз ви описах за моите. Сега е ваш ред.
Но аз съм човек, имам разсъдък и по тази причина от време на време съм подобен, а различен път инакъв. Днес либерал, на следващия ден реакционер, през вчерашния ден болшевик, през днешния ден земеделец. Шегувам се. Комунист не съм бил и няма и да бъда. Хайде да се обзаложим. А гъбата дали може да бъде болшевик? А комунистът може ли да бъде гъба? Щото гербаджията може. Доказано е. Сложни въпроси, проклети въпроси. Но макар тяхната лошотия, някои неща са безспорни – че нещата си наподобяват. Човекът наподобява на маймуната. Понякога е същински шебек. Но индивидът наподобява и на прасе. Не единствено метафизично, само че и изцяло физически. Има си муцуна, тулум, грухти по медиите, цапа към себе си. Отваря си прозореца на колата и изхвърля от вътрешната страна отпадъците си в придвижване. А след това си надува оная квичащата музика.
Но думата ми беше за гъбите. Невъзможно е, споделям ви, по този начин е организиран светът, няма метод те да не клонят повече към едното или към другото. Към растенията или към животните? Сериозно ви запитвам. Може би имате мнение по въпроса. И допускам, че множеството от вас ще заявят, че гъбите са най-вече растения – не се движат, стоят си на едно място, имат стъбълце, излизат от пръстта под тях. Само че, драги мои другари, това е тяхната грандиозна машинация. Тяхното подло прикритие. Те единствено се вършат на растения. Имитират растенията, прикриват се зад растителна външна форма, а в реалност вътрешно по темперамент и психика те са си съвсем животни. Ми по този начин де, медузата да не би да наподобява по-умна от една гъба? А си е животно. Къде е мозъкът на медузата? Ми тя транспарантна цялата. И главата й даже транспарантна. Като на патриотин в държавното управление. А гъбата никак не е транспарантна и затова крие всякакви секрети от нас. Логика, братле.
Убеден съм в това, което ви приказвам. Знам, че може да ви звучи налудничаво, само че в случай че малко се замислите, ще разберете, че въпросът е сериозен. Често вървя за гъби. Само когато има избори не вървя. Гласувам. И гъбите тогава се радват, че не съм ги затворил в буркани или изпържил. А може би би трябвало да е таман противоположното – да затворим в бурканите някои от ония, за които гласуваме или да ги изпържим? В личен сос. Колко въпроси пораждат около гъбите, а! А по какъв начин почтени наподобяват на пръв взор. Ах, какъв брой са долни теее... Събирам единствено печурки, манатарки и сърнели, щото ги познавам. А с отровни гъби не желая дори да се срещам. Отровната гъба може да ти редуцира живота по-бързо и от политик. Но имам тактика към този момент. Знам какво да направя. Нещата ще се трансформират, споделям ви.
Ще отида идващия път в гората и ще намеря някой по-едър образец. Манатарките малко темерутести ми наподобяват, като остарял български публицист е манатарът, печурките са прекомерно елементарни, приличат на журналистки, по тази причина ще се наведа край някоя по-голяма и млада сърнела. Сърнелите са елегантни външно, което загатва и за вътрешни достолепия. Най-малкото, от едното образование ще се държат общително с мен. И по този начин, намирам огромната красива сърнела и лягам в шумата до нея, с цел да я виждам от близко. Добър ден, Зоя, ще я поздравя общително. Как си през днешния ден? Тя изначало ще се срами да приказва, само че след това ще разчупим ледовете и приказката ще потръгне. Що пък Зоя? Ми щото звучи по този начин фино като пънчето на сърнелата. А в случай че ще си приказваш с някого, той би трябвало да има име. Значи прасето може да е Гошо, кравата да е Милка, а гъбата не може да е Зоя, по този начин ли? А бе както желая ще си я назовавам, гледайте си работата. Това си е моята гъба.
И тогава ще й предложа на моята гъба. Така и по този начин разкрих твоята животинска същина, дарлинг, знам, че по душа ти си представител на фауната, не на флората. Не ме заблуждавай повече с някакво свое гъбено царство. Значи може царят да си няма царство и да стане министър председател, а не може гъбата, която ужким си има царство, да стане ходещо създание? Логика, сестро. Сега слушай ме доста фнимателно. Ти крайници нямаш и няма и да ти пораснат, щото си нямаш дупе, а на главоного не ми приличаш, обаче ще предприемем друга тактичност. Ще заповядаш на своя мицел да пораства единствено в една посока, да се захваща за тревичките и коренчетата и да те издърпва полекичка. Колкото да се скриеш да не те препикават зайците ще успееш. С времето ще свикнеш и ще почнеш и по-бързо да се движиш. И ще ми бъдеш признателна.
Тая работа не е като оная. Да научиш една гъба да върви е занятие изискано и благородно. Сърнелата Зоя ще бъде едно творение, което е повярвало в своите сили и знае, че смяната е допустима. И няма да е надалеч мигът, в който ще реализира своето лично личностно съвършенство. Тя ще бъде една щастлива гъба, която е постигнала вътрешно равновесие и естетика. Защото придвижването е живот и започвайки да се движи, тя ще увлече след себе си и другите гъби, даже тромавите манатарки и претенциозните смръчкули. А за пачия крайник да не приказваме – той ще върви може би най-бързо от всички. И гъбите имат права! Единствените губещи вероятно ще са гъбарите, щото гъбите ще почнат да се крият из шубраци и хралупи, само че какво да се прави, щастието желае жертви. Може би Нобеловият комитет ще реши да ми присъди огромната премия за мир, като разбере по какъв начин съм научил Зоя да върви, само че аз ще я откажа от невзискателност. Не са значими хората, а делата им. И всеки има някакви упоритости. И ето, аз ви описах за моите. Сега е ваш ред.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ