Краят на Венци Йосифов и светът на илюзиите
* Отиде си лицето на предприемачеството от зората на прехода * Изживя славата на най-тачения банкер, изпи горчилката от политиците
Българите сме пословични с късата си историческа памет и дългото прощаване с илюзиите.Смъртта на Венцислав Йосифов ни напомни и двете непреходни особености на националната ни психика и обичай.
Самият факт, че новината за кончината на родоначалника на частното предприемачество и банкерство в най-новата история на България бе показано от медиите като кончина на първия брачен партньор на Моника Станишева, е задоволително афектиран както за него, по този начин и за нея. Все отново, макар тежкия преход и убийствената пандемия, към момента има задоволително живи очевидци на зората на демокрацията. Хора, които са били волни и неволни очевидци както на залеза на Йосифов, по този начин и на изгрева на Станишева. Време, което последователно изтри илюзиите на цели две генерации, и на това - на Йосифов, и на другото - на Станишева, че сбъдването на американската фантазия може да се случи и в България.
74-годишният Венцислав Йосифов си отиде от този свят, с цел да затвори една от последните порти, водеща към тайните палати на истината от първичното струпване на капитали, преразпределението на националното благосъстояние и задкулисните играчи, начертали ориста на днешна България.
Преживя както славата на най-успешния частен банкер, по този начин и разочарованието на най-неуспешния претендент за политик. Биографията му до върха е постоянно представена.
Роден е в Лом през 1947 година Завършва електронна техника във ВМЕИ „ Ленин “ и е вербуван от Държавна сигурност с псевдоним „ Илиев “. Използван е в качеството на доверено лице от Управление „ Икономика “ в контраразузнаването.През 1974-1977 година работи като щатен комсомолски служащ – секретар на заводския комитет на ДКМС, по-късно е шеф на завод в ЗЕМ „ Васил Коларов “. Бил е и в дирекция „ Международно съдействие “ в Държавно стопанско обединение „ Изчислителна и организационна техника “. После работи в държавно обединяване „ Електроника “.
Първият частен банкер бе ръководител на основаната след разпадането на комунистическия режим Първа частна банка през 1990 година Тя бе акционерно сдружение въз основа на прословутия Указ 56 с уставен фонд 10 млн. лева. Йосифов бързо се трансформира в знак на зараждащата се частна самодейност в България, а Венци, както го назоваха всичките му другари, стана емблематичното лице на ентусиазма и развиването на българското предприемачество, учредявайки първото работодателско съдружие - Съюза за стопанска самодейност на жителите.
Заедно с Валентин Моллов бяха и измежду учредителите на клуба на най-влиятелните предприемачи Г-13.Следващите 7 години бяха венецът на кариерата му. Нямаше министър председател, който да не се вслушва в препоръките му. Нямаше бизнесмен, който да не търси съдействието му.
Нямаше медия, която да не се бори за близостта му. Така беше до 1997 година, когато първата вълна на банковите банкрути след това заля и Първа частна банка.
Щастливата за него звезда стартира да угасва още през 1995 година, когато Българската социалистическа партия го номинира за кмет на София. Кандидатурата му бе издигната и подкрепена обществено както от Жан Виденов, тогава ръководител на Българска социалистическа партия, по този начин и от Андрей Луканов. Неговият резултат на изборите за градоначалник на София бе най-голям по безспорен брой дали своят вот за претендент на кмет, подсилен от левицата и си остава рекорден в най-новата ни история.
Въпреки въздействието и репутацията си той отстъпи на Стефан Софиянски на балотажа.
Година по-късно Луканов бе убит, месеци по-късно пристигна Виденовата зима, А Йосифов бе заставен да напусне банкерския кабинет, за да извърви сложния и дълъг път на правосъдната борба против съперниците и враговете си.
Спечели я, само че малко по-късно се увери, че парадният вход към властта дефинитивно е залостен за него. От политиците, които 20 години по-рано се надпреварваха да висят на опашка пред кабинета му.
През 2011 година се кандидатира за държавен глава, дружно с някогашния вицепрезидент на ПЧБ Емилиян Димитров. Загуби от прохождащия политик Росен Плевнелиев, хванал вълната на триумфа, вдигната от Бойко Борисов.
Оттам нататък се затвори в себе си, общуваше със фамилията, събираше се с другари, лекуваше раните си по своя метод. Краят на прехода го направи тъкмо толкоз непотребен, колкото нужен бе в неговото начало. Може би по тази причина ориста отреди да се придвижи в другия свят точно сега, когато децата, родени в най-бляскавите му години, взеха решение внезапно да сменят курса на страната.
За положително ли, за зло ли? За страдание, към този момент няма да чуем коментара на Венци. Не че някой го е питал напоследък. Историческата памет не е националната линия. А пурите и лимузините към този момент са оповестени за демоде.
Българите сме пословични с късата си историческа памет и дългото прощаване с илюзиите.Смъртта на Венцислав Йосифов ни напомни и двете непреходни особености на националната ни психика и обичай.
Самият факт, че новината за кончината на родоначалника на частното предприемачество и банкерство в най-новата история на България бе показано от медиите като кончина на първия брачен партньор на Моника Станишева, е задоволително афектиран както за него, по този начин и за нея. Все отново, макар тежкия преход и убийствената пандемия, към момента има задоволително живи очевидци на зората на демокрацията. Хора, които са били волни и неволни очевидци както на залеза на Йосифов, по този начин и на изгрева на Станишева. Време, което последователно изтри илюзиите на цели две генерации, и на това - на Йосифов, и на другото - на Станишева, че сбъдването на американската фантазия може да се случи и в България.
74-годишният Венцислав Йосифов си отиде от този свят, с цел да затвори една от последните порти, водеща към тайните палати на истината от първичното струпване на капитали, преразпределението на националното благосъстояние и задкулисните играчи, начертали ориста на днешна България.
Преживя както славата на най-успешния частен банкер, по този начин и разочарованието на най-неуспешния претендент за политик. Биографията му до върха е постоянно представена.
Роден е в Лом през 1947 година Завършва електронна техника във ВМЕИ „ Ленин “ и е вербуван от Държавна сигурност с псевдоним „ Илиев “. Използван е в качеството на доверено лице от Управление „ Икономика “ в контраразузнаването.През 1974-1977 година работи като щатен комсомолски служащ – секретар на заводския комитет на ДКМС, по-късно е шеф на завод в ЗЕМ „ Васил Коларов “. Бил е и в дирекция „ Международно съдействие “ в Държавно стопанско обединение „ Изчислителна и организационна техника “. После работи в държавно обединяване „ Електроника “.
Първият частен банкер бе ръководител на основаната след разпадането на комунистическия режим Първа частна банка през 1990 година Тя бе акционерно сдружение въз основа на прословутия Указ 56 с уставен фонд 10 млн. лева. Йосифов бързо се трансформира в знак на зараждащата се частна самодейност в България, а Венци, както го назоваха всичките му другари, стана емблематичното лице на ентусиазма и развиването на българското предприемачество, учредявайки първото работодателско съдружие - Съюза за стопанска самодейност на жителите.
Заедно с Валентин Моллов бяха и измежду учредителите на клуба на най-влиятелните предприемачи Г-13.Следващите 7 години бяха венецът на кариерата му. Нямаше министър председател, който да не се вслушва в препоръките му. Нямаше бизнесмен, който да не търси съдействието му.
Нямаше медия, която да не се бори за близостта му. Така беше до 1997 година, когато първата вълна на банковите банкрути след това заля и Първа частна банка.
Щастливата за него звезда стартира да угасва още през 1995 година, когато Българската социалистическа партия го номинира за кмет на София. Кандидатурата му бе издигната и подкрепена обществено както от Жан Виденов, тогава ръководител на Българска социалистическа партия, по този начин и от Андрей Луканов. Неговият резултат на изборите за градоначалник на София бе най-голям по безспорен брой дали своят вот за претендент на кмет, подсилен от левицата и си остава рекорден в най-новата ни история.
Въпреки въздействието и репутацията си той отстъпи на Стефан Софиянски на балотажа.
Година по-късно Луканов бе убит, месеци по-късно пристигна Виденовата зима, А Йосифов бе заставен да напусне банкерския кабинет, за да извърви сложния и дълъг път на правосъдната борба против съперниците и враговете си.
Спечели я, само че малко по-късно се увери, че парадният вход към властта дефинитивно е залостен за него. От политиците, които 20 години по-рано се надпреварваха да висят на опашка пред кабинета му.
През 2011 година се кандидатира за държавен глава, дружно с някогашния вицепрезидент на ПЧБ Емилиян Димитров. Загуби от прохождащия политик Росен Плевнелиев, хванал вълната на триумфа, вдигната от Бойко Борисов.
Оттам нататък се затвори в себе си, общуваше със фамилията, събираше се с другари, лекуваше раните си по своя метод. Краят на прехода го направи тъкмо толкоз непотребен, колкото нужен бе в неговото начало. Може би по тази причина ориста отреди да се придвижи в другия свят точно сега, когато децата, родени в най-бляскавите му години, взеха решение внезапно да сменят курса на страната.
За положително ли, за зло ли? За страдание, към този момент няма да чуем коментара на Венци. Не че някой го е питал напоследък. Историческата памет не е националната линия. А пурите и лимузините към този момент са оповестени за демоде.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ