Митове и заблуди за модула Наука. Често задавани въпроси.
Отговор: Не. Модулът “Наука ” един от двата модула, финансирани през 90-те години по поръчка на Съединени американски щати (съобразно контракт с Боинг). Единият, “ФГБ-1 ”, прочут като “Заря ”, се трансформира в първия модул на МКС, изстрелян в космоса. Другият, “ФГБ-2 ”, е оставен като запаса.
Русия взема решение след това да употребява “ФГБ-2 ” като научна лаборатория заради една елементарна причина – страната не разполага с ресурсите да построи нова такава, както на финансово, по този начин и на отраслово равнище. Второто се потвърждава от обстоятелството, че дългите забавяния на старта на “Наука ” са обусловени от замърсяването на горивните резервоари и невъзможността да се произведат нови от същия вид.
Руснаците ще потвърдят способността си да строят галактически станции едвам когато изстрелят базисен (централен) модул, планиран и издигнат от тях, със лични средства. Очертава се това да е “НЕМ ”, само че дали и по кое време ще стане, дали ще сработи, не знаем.
Най-общо казано, тъй като това е единственият метод да се осведомяваме в детайли за проблемите с “Наука ”. Че такива проблеми имаше, това стана ясно на обществото, откакто разкачването на “Пирс ” бе отсрочено с три дни без никакво пояснение. А за дефектите на двигателната система видяха всички сътрудници на МКС след скачването на “Наука ”. Забележителното по времето на аномалията бе, че космонавтите на МКС нямаха опция да изключат непринудено присъединилите си мотори и това, което можеха да създадат, бе да им противодействат с моторите на “Звезда ” и “Прогрес ”. Единственият метод, по който “Наука ” можеше да изключи моторите си, бе чрез команда от съветския център за ръководство. Потресаваща уязвимост. И по този начин косвено беше доказано едно от главните изказвания, оповестени в западните уеб сайтове, въпреки и под изискване за анонимност – че бяха налице информационни компликации сред “Наука ” и наземното управление, че изключителният метод, по който модулът можеше да комуникира със Земята, бе когато той прелиташе над дребното останали наземни станции на Русия. Реално видяно двигтателите на “Наука ” бяха оставени да работят до изчерпването на горивото, нищо друго не можеше да се направи.
Нормално е галактическите събития да бъдат удостоверими от повече от една страна. Откъде знаем, че НАСА е пращала човек на Луната през 60-те и 70-те години? Защото това е доказано от руски специалисти, от галактически задачи на други страни (напр. Китай), от самостоятелни наблюдаващи. Откъде сме сигурни, че американският марсоход “Пърсъвиърънс ” в действителност кацна на Червената планета през февруари? Беше доказано от руско-европейска галактическа задача. Ами китайският марсоход “Чжурон ” през май? Той бе сниман от американската задача “Марс Риконисънс Орбитър ”. И това са единствено обикновени образци. Нищо няма скрито-покрито. Русия е заинтригувана страна – тя желае да се покаже в най-хубавата светлина. Но в случай че това не се удостовери от останалите, кому е нужно да имаме вяра на една гола дума от заинтригуваната страна?
Не, не е наред. Случващото се е доста показателно за галактическата стратегия на Русия. Софтуерните проблеми са характерност на съветския галактически бранш. Защо е изгубена руската задача “Фобос 1 ” през 1988 година? Заради софтуерен бъг. Защо съветската задача “Фобос-Грунт ” изгаря в атмосферата през 2011 година? Софтуерните проблеми и невъзможността компютърът да бъде препрограмиран от земята изиграват своята роля. Модулите за орбиталната станция “Мир ” също страдат от редица дефекти, като при “Квант 2 ” има ясно изразен компютърен недостатък. Е, в тази ситуация с “Мир ” нещата са могли да се оправят след намесата на космонавтите. Не такова е ситуацията с руските/съветските роботизирани междупланетни задачи.
Разликата сред Русия и останалите галактически страни и организации (САЩ, Япония, Европейската галактическа агенция) е, че при последните компютърната технология и софтуерът са напреднали до степен, че галактическите апарати могат да работят в продължение на години. Дори и да зародят някакви проблеми, те се вземат решение дейно посредством софтуерна кръпка или в краен случай посредством промяната на главния компютър с аварийния (помните ли аномалията с “Хъбъл ” предишния месец?). Не е нужна намесата на астронавт. И в случай че по времето на “Аполо 11 ” Армстронг е поел ръчното ръководство над модула “Орел ” при кацането на Луната, съвременната западна астронавтика се е насочила в посока, в която ролята на хората на борда на корабите (ако въобще ги има) е минимална. Ако през днешния ден всеки проблем на съветски галактически уред може да се реши главно посредством намесата на космонавт, това не приказва добре.
По отношение на Международната галактическа станция – евентуално няма да има основни последици за руско-американското партньорство през околните няколко години. Руснаците ще се опитат да завършат сегмента си, като прибавят още един порт за съединяване – “Причал ”. В дълготраен проект обаче това партньорство може да се промени. Индицентът с “Наука ” е третият сериозен гаф на пилотираната космонавтика на руснаците през последните три години – подсещам, че през 2018-та на един от корабите “Союз ” бе открита пробойна, а малко по-късно различен трябваше да извърши незабавно кацане след повреда на ракетата-носител. Ако Русия се затвърди като обезсърчителен сътрудник, аз не виждам по какъв начин руско-американското партньорство ще се резервира след епохата на МКС.
Истинско следствие може да има във връзка с декларираното партньорство сред Русия и Китай за градеж на взаимна лунна станция. Наивно е да считаме, че китайците не са си създали към този момент съответните избори и да си фантазираме, че не са взели решение дали ще поверят на руснаците каквато и да е сериозна и виновна задача.
