Как монах ни свърза с Италия
Отец Маурицио изпратил на селяните от Житница статуя на свети Йосиф Думите в него са като фенери, които светят и напомнят за предците ни, разказва Магдалена Абаджиева в изявление за вестник " СТАНДАРТ "
За " Името на розата " и отец Уилям от Баскервил знаем всички. Значително по-малко знаят за отец Маурицио - създател на първия непокътнат българско-италиански речник, съхранил особености на нашия акцент от средата на 18-и век. За неговото разчитане голяма заслуга има доктор Магдалена Аладжиева от Института за българския език при Българска академия на науките, която наскоро издаде преведена версия с препратки, водещи ни към далечното ни минало и това, което хората на вярата са правели в едно надалеч нелеко време.
- Речникът, който Вие разчетохте и публикувахте с изследване към него, е първият българско-италиански речник. Кой е отец Маурицио и защо той идва на мисия у нас?
- Това е първият открит и запазен такъв речник, като ние имаме информация от записките на Любомир Милетич, който обикаля българските села в началото на XX век, че е имало и други такива речници, само че те не са съхранени. Всички речници, свързани с италианското културно влияние у нас, се появяват през 40-те години на 19-и век. Това е свързано с мисията на капуцините, които пристигат през 1841-ва година, изпратени от Рим. Този орден действа у нас и до през днешния ден. Те са успели да постигнат голяма близост с хората, да укрепят вярата им и да им дадат това, от което са имали нужда. След Чипровското въстание през 1688 година е имало много периоди, когато нещата са били нестабилни от гледна точка на вярата. Сменяли са се различни свещеници, от различни ордени, Рим е търсел начин да се установи трайно измежду българското католическо население. В опит това да се случи, през 1841 година в южните български земи идва Орденът на капуцините. Точно преди това действа един австрийски орден, само че тези мисионери не са успели да се сближат с хората. Моята теза е, че причината е била недоброто познаване на езика и на хората - защото посредством езика трябва да стигнеш до хората, да възпиташ у тях добродетели, да им кажеш нещо, за което да си помислят: " Имам нужда точно от тези думи ". Хората са нямали духовни водачи, а капуцините са пристигнали вероятно много добре подготвени.
- Как тогава е бил съставен този речник?
- Отец Маурицио е записвал думите, явно както са ги произнасяли хората, вероятно значението се е извличало от контекста. Това е едната теория. Думите в речника отразяват някои диалектни особености, типични точно за тази диалектна област около Пловдив, където е зоната на южния павликянски говор. Например " песин " вместо " песен ", " читери " вместо " четири ". Но има и нещо много важно - в края на 16-и век, това е свързано с Контрареформацията, когато Рим иска да противодейства на протестантите, в Италия се откриват илирийски колежи. В тях един от основните предмети е изучаването на илирийския език, под което се разбира най-общо славянски. Веднага след откриването на Илирийския колеж в Лорето, още първата година там са изпратени за обучение български младежи. И на мен ми е любопитно какви учебници е имало, какви граматики е имало, какво се е знаело за българския език тогава. Защото отец Маурицио идва през 1844 година, а речникът е готов година по-късно. Това е нямало по какъв начин да стане според мен без предварителна подготовка.
Но в този речник има и много допълнения, поправки, не само от отец Маурицио, а и от други ползватели. Отец Маурицио е основният съставител, само че има още поне 3-4 почерка, които са допълвали думи. Това означава, че тази книга е живяла измежду свещениците, измежду мисионерите. А тези свещеници капуцини са писали литература на български език. Това е единственият запазен речник, само че имаме запазени ръкописни книги от същия период, за които е ясно, че са писани от италианци на български език. Например от отец Едуардо от Торино. Сега работя върху ръкопис на Андреа Канова, този, който води капуцините в българските земи през 1841 година И това е благодарение на едно момче от Раковски, Иво Райков, който има своя собствена колекция с книги на българите католици и любезно ми ги предостави за работа. Този ръкопис на Андреа Канова е написан на български език с латиница, а на корицата се чете " Праудина от верата. Убадина сас питани и одговарени за файда от онея хора, дето немат уреме или акал да се научат по на дълбоко. ". Тоест той казва, че пише за онези хора, които нямат време или разум да се научат да вникват по-дълбоко. Под формата на въпроси и отговори е обяснено какво е вяра, защо е важно да вярваме. И тези речници, за които си говорим, са били съставяни именно заради това - свещениците да се научат да говорят и да пишат на български, с цел да дадат на хората текстовете, които да ги укрепят духовно.
- Писали са на латиница или на кирилица?
- Традицията тогава е да се пише с латиница. Точно в този период се използва и италиански правопис.
- А какво пише в книгата за файдата?
- Интересно е, че в началото на тази книга има един предговор, озаглавен " На когуто чети " - тоест, на този, който чете. Това е много интересна традиция в книжнината на българите католици, която тръгва още от средата на 18-ти век - да се пишат ръкописни книги за лична употреба. За конкретно лице. Даже има такива ръкописи, на които пише точно за кого е предназначена тази книга. Това е съвсем различно от печатното възпроизвеждане на съдържание. И ето по какъв начин започва ръкописът: " Верата, която й по-голема дарба от Господина Бога, дадина на хората. Верата, която й темелът, дирекът и подкрепенито от чилешка порода ", тоест вярата е основа за човешкото съществуване. Тези книги са много трудни за разчитане, с много ситни букви. Всъщност книжовникът обяснява в предговора, че целта на написването на книгата му е да се утвърди вярата в този, който ще я чете. Аз от години се занимавам с този дял от българската литература и са ми интересни предимно ръкописните книги. Интересно ми е да разгадая почерка, да вникна в него. Така опознавам човека, който е писал. Той е някаква тайна за мен и искам да го разгадая посредством почерка. Огромно предизвикателство е да разчетеш един такъв ръкопис, да го обясниш. На заглавната страница четем: " Филибе, 1845 година ", тоест Андреа Канова е написал книгата 4 години след идването си в българските земи. Италианските капуцини веднага създават школа и изучават езика, с цел да създават текстове. Вероятно някои са преводни от италиански. Една от другите книги, които ми предостави Иво Райков, е неподписана и звучи като поезия. Авторът говори за това, че кръстът е книга, текстът е изключително силен, въздействащ и красив, макар че ние не знаем кой го е написал. За първи път попадам на такова сравнение.
- Забелязах, че в речника на отец Маурицио има доста турски думи - бей, дълг, масраф. Както и споменаване на професии като поет или адвокат?
- Тепърва трябва да се направи анализ на съотношението между отделните групи думи, с цел да се види какво преобладава - дали думите от бита, каквото е моето впечатление, или християнските понятия и абстрактната лексика. Тоест дали лексиката на бита или лексиката на духа. Разбира се, има много диалектни думи, освен османизмите. Но именно това доказва, че тези думи са събирани от хората, които са ги произнасяли. Има думи, които не мога да открия в други речници към момента. Например " доница ", което означава " стомна ". Или " бодка ", което е каруца. Интересно е, че има имена на животни, които не са типични за нашите географски ширини - папагал, слон, маймуна, което донякъде се обяснява с развитието на образованието и първите буквари. Има и имена за болести - " подбодка ", тоест някакъв тип рана, ухапване.
- А що се отнася до професиите? Какво говори речникът за бита ни?
- Да, речникът дава информация за дейностите, които са практикували хората. Една от думите е " гатак " за гадател и " гатачкия " за гадателка. " Песнепол " и " песнеполница " за поет и поетеса. За певец думата е " песнар ".
- Видях, че има и дума за адвокатка?
- Мисля, че там думата, преведена като адвокат, всъщност означава просто защитник, застъпник. Думата е бранителкия, когато става дума за жена.
- А какво представлява самият отец Маурицио? Знаем ли нещо повече за него?
- Да, роден е в градчето Кастелацо Бормида на 9 април 1808 година. Пристига у нас, когато е надхвърлил 30 години. Мисионер в българските земи в продължение на 12 години, само че и след това е изпращал статуи като подаръци за църквата в село Хамбарли, днешна Житница. Знаем, че утвърждава вярата у българите католици под противодействието на турското правителство, което означава, че е имал трудности в онези времена. Когато се завръща в родината, умира от дълго и мъчително боледуване, което понася с огромно достойнство.
- Как реагираха хората, присъствали на премиерата?
- Имаше хора, които специално дойдоха от селата, където е служил отец Маурицио. Присъстваха хора от Житница, също и от Генерал Николаево и Раковски. И след това ми се обадиха да ми кажат, че по целия път обратно са чели от речника на отец Маурицио и са си припомняли думи, които знаят от своите баби и дядовци. И ми казаха, че така са се прибрали в домовете си, с книгите в ръце. А аз си помислих: " Колко хубаво - те са вървели с този речник към домовете на своите баби, на своите дядовци. И са носили в ръцете си забравените думи на своите предци. И когато са влизали в домовете си, не ги е било боязън. Мен много ме беше боязън навремето, когато живеехме на село, да измина няколкото крачки в тъмното, с цел да стигна до лампата. Видях тези книги в ръцете им като фенери. И си казах - няма от какво да ги е боязън, защото с тях са думите на техните баби. Видях фенерите на забравените думи, които светят в тъмното.
За " Името на розата " и отец Уилям от Баскервил знаем всички. Значително по-малко знаят за отец Маурицио - създател на първия непокътнат българско-италиански речник, съхранил особености на нашия акцент от средата на 18-и век. За неговото разчитане голяма заслуга има доктор Магдалена Аладжиева от Института за българския език при Българска академия на науките, която наскоро издаде преведена версия с препратки, водещи ни към далечното ни минало и това, което хората на вярата са правели в едно надалеч нелеко време.
- Речникът, който Вие разчетохте и публикувахте с изследване към него, е първият българско-италиански речник. Кой е отец Маурицио и защо той идва на мисия у нас?
- Това е първият открит и запазен такъв речник, като ние имаме информация от записките на Любомир Милетич, който обикаля българските села в началото на XX век, че е имало и други такива речници, само че те не са съхранени. Всички речници, свързани с италианското културно влияние у нас, се появяват през 40-те години на 19-и век. Това е свързано с мисията на капуцините, които пристигат през 1841-ва година, изпратени от Рим. Този орден действа у нас и до през днешния ден. Те са успели да постигнат голяма близост с хората, да укрепят вярата им и да им дадат това, от което са имали нужда. След Чипровското въстание през 1688 година е имало много периоди, когато нещата са били нестабилни от гледна точка на вярата. Сменяли са се различни свещеници, от различни ордени, Рим е търсел начин да се установи трайно измежду българското католическо население. В опит това да се случи, през 1841 година в южните български земи идва Орденът на капуцините. Точно преди това действа един австрийски орден, само че тези мисионери не са успели да се сближат с хората. Моята теза е, че причината е била недоброто познаване на езика и на хората - защото посредством езика трябва да стигнеш до хората, да възпиташ у тях добродетели, да им кажеш нещо, за което да си помислят: " Имам нужда точно от тези думи ". Хората са нямали духовни водачи, а капуцините са пристигнали вероятно много добре подготвени.
- Как тогава е бил съставен този речник?
- Отец Маурицио е записвал думите, явно както са ги произнасяли хората, вероятно значението се е извличало от контекста. Това е едната теория. Думите в речника отразяват някои диалектни особености, типични точно за тази диалектна област около Пловдив, където е зоната на южния павликянски говор. Например " песин " вместо " песен ", " читери " вместо " четири ". Но има и нещо много важно - в края на 16-и век, това е свързано с Контрареформацията, когато Рим иска да противодейства на протестантите, в Италия се откриват илирийски колежи. В тях един от основните предмети е изучаването на илирийския език, под което се разбира най-общо славянски. Веднага след откриването на Илирийския колеж в Лорето, още първата година там са изпратени за обучение български младежи. И на мен ми е любопитно какви учебници е имало, какви граматики е имало, какво се е знаело за българския език тогава. Защото отец Маурицио идва през 1844 година, а речникът е готов година по-късно. Това е нямало по какъв начин да стане според мен без предварителна подготовка.
Но в този речник има и много допълнения, поправки, не само от отец Маурицио, а и от други ползватели. Отец Маурицио е основният съставител, само че има още поне 3-4 почерка, които са допълвали думи. Това означава, че тази книга е живяла измежду свещениците, измежду мисионерите. А тези свещеници капуцини са писали литература на български език. Това е единственият запазен речник, само че имаме запазени ръкописни книги от същия период, за които е ясно, че са писани от италианци на български език. Например от отец Едуардо от Торино. Сега работя върху ръкопис на Андреа Канова, този, който води капуцините в българските земи през 1841 година И това е благодарение на едно момче от Раковски, Иво Райков, който има своя собствена колекция с книги на българите католици и любезно ми ги предостави за работа. Този ръкопис на Андреа Канова е написан на български език с латиница, а на корицата се чете " Праудина от верата. Убадина сас питани и одговарени за файда от онея хора, дето немат уреме или акал да се научат по на дълбоко. ". Тоест той казва, че пише за онези хора, които нямат време или разум да се научат да вникват по-дълбоко. Под формата на въпроси и отговори е обяснено какво е вяра, защо е важно да вярваме. И тези речници, за които си говорим, са били съставяни именно заради това - свещениците да се научат да говорят и да пишат на български, с цел да дадат на хората текстовете, които да ги укрепят духовно.
- Писали са на латиница или на кирилица?
- Традицията тогава е да се пише с латиница. Точно в този период се използва и италиански правопис.
- А какво пише в книгата за файдата?
- Интересно е, че в началото на тази книга има един предговор, озаглавен " На когуто чети " - тоест, на този, който чете. Това е много интересна традиция в книжнината на българите католици, която тръгва още от средата на 18-ти век - да се пишат ръкописни книги за лична употреба. За конкретно лице. Даже има такива ръкописи, на които пише точно за кого е предназначена тази книга. Това е съвсем различно от печатното възпроизвеждане на съдържание. И ето по какъв начин започва ръкописът: " Верата, която й по-голема дарба от Господина Бога, дадина на хората. Верата, която й темелът, дирекът и подкрепенито от чилешка порода ", тоест вярата е основа за човешкото съществуване. Тези книги са много трудни за разчитане, с много ситни букви. Всъщност книжовникът обяснява в предговора, че целта на написването на книгата му е да се утвърди вярата в този, който ще я чете. Аз от години се занимавам с този дял от българската литература и са ми интересни предимно ръкописните книги. Интересно ми е да разгадая почерка, да вникна в него. Така опознавам човека, който е писал. Той е някаква тайна за мен и искам да го разгадая посредством почерка. Огромно предизвикателство е да разчетеш един такъв ръкопис, да го обясниш. На заглавната страница четем: " Филибе, 1845 година ", тоест Андреа Канова е написал книгата 4 години след идването си в българските земи. Италианските капуцини веднага създават школа и изучават езика, с цел да създават текстове. Вероятно някои са преводни от италиански. Една от другите книги, които ми предостави Иво Райков, е неподписана и звучи като поезия. Авторът говори за това, че кръстът е книга, текстът е изключително силен, въздействащ и красив, макар че ние не знаем кой го е написал. За първи път попадам на такова сравнение.
- Забелязах, че в речника на отец Маурицио има доста турски думи - бей, дълг, масраф. Както и споменаване на професии като поет или адвокат?
- Тепърва трябва да се направи анализ на съотношението между отделните групи думи, с цел да се види какво преобладава - дали думите от бита, каквото е моето впечатление, или християнските понятия и абстрактната лексика. Тоест дали лексиката на бита или лексиката на духа. Разбира се, има много диалектни думи, освен османизмите. Но именно това доказва, че тези думи са събирани от хората, които са ги произнасяли. Има думи, които не мога да открия в други речници към момента. Например " доница ", което означава " стомна ". Или " бодка ", което е каруца. Интересно е, че има имена на животни, които не са типични за нашите географски ширини - папагал, слон, маймуна, което донякъде се обяснява с развитието на образованието и първите буквари. Има и имена за болести - " подбодка ", тоест някакъв тип рана, ухапване.
- А що се отнася до професиите? Какво говори речникът за бита ни?
- Да, речникът дава информация за дейностите, които са практикували хората. Една от думите е " гатак " за гадател и " гатачкия " за гадателка. " Песнепол " и " песнеполница " за поет и поетеса. За певец думата е " песнар ".
- Видях, че има и дума за адвокатка?
- Мисля, че там думата, преведена като адвокат, всъщност означава просто защитник, застъпник. Думата е бранителкия, когато става дума за жена.
- А какво представлява самият отец Маурицио? Знаем ли нещо повече за него?
- Да, роден е в градчето Кастелацо Бормида на 9 април 1808 година. Пристига у нас, когато е надхвърлил 30 години. Мисионер в българските земи в продължение на 12 години, само че и след това е изпращал статуи като подаръци за църквата в село Хамбарли, днешна Житница. Знаем, че утвърждава вярата у българите католици под противодействието на турското правителство, което означава, че е имал трудности в онези времена. Когато се завръща в родината, умира от дълго и мъчително боледуване, което понася с огромно достойнство.
- Как реагираха хората, присъствали на премиерата?
- Имаше хора, които специално дойдоха от селата, където е служил отец Маурицио. Присъстваха хора от Житница, също и от Генерал Николаево и Раковски. И след това ми се обадиха да ми кажат, че по целия път обратно са чели от речника на отец Маурицио и са си припомняли думи, които знаят от своите баби и дядовци. И ми казаха, че така са се прибрали в домовете си, с книгите в ръце. А аз си помислих: " Колко хубаво - те са вървели с този речник към домовете на своите баби, на своите дядовци. И са носили в ръцете си забравените думи на своите предци. И когато са влизали в домовете си, не ги е било боязън. Мен много ме беше боязън навремето, когато живеехме на село, да измина няколкото крачки в тъмното, с цел да стигна до лампата. Видях тези книги в ръцете им като фенери. И си казах - няма от какво да ги е боязън, защото с тях са думите на техните баби. Видях фенерите на забравените думи, които светят в тъмното.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ