Отдавна си мечтая да обикалям България без точен план, само с

Да стигнеш до морето за три дни. Ден 2.

Отдавна си мечтая да обикалям България без прецизен проект, единствено с палатка, газово котлонче и широко отворени очи. И фантазията ми най-накрая се сбъдна. В тази къса поредност ще ви разкажа по какъв начин. Имах 3 свободни дни, през които да стигна от Якоруда до Созопол...

Домът на Боговете, сравняван с Мачу Пикчу в Перу и скалния град Петра в Йордания. Мястото, където плодовете на въображението зреят между всеки камък и зад всeки ъгъл.

Перперикон (или Перперѐк) носи актуалното си име от интерпретацията на проф. Овчаров поради множеството открити златни монети перпера, известни като златица в средновековна България на територията на обекта. Археологическият комплекс се намира в Източни Родопи на по-малко от половин час от Кърджали, с най-близко населено място село Мургово.

Въпреки че скалният град е прочут на учените от 30-те години на предишния век, разкопки не са правени незабавно. Първите такива са на чело с научния началник Стоян Михайлов чак в края на 60-те години, началото на 70-те години. Нови разкопки стартират през 2000 година, които не престават и до през днешния ден. Очевидци настояват, че през 90-те години гробниците били ограбени, където в този момент, на тяхно място, седят единствено още загадки.

Още с паркирането се запътих към един от продавачите там, този с най-дясното магазинче. Човекът беше извънредно радушен и незабавно се зае с даването на препоръки и впускане в историята на мястото. Чудих се дали да не прегледам античния град с екскурзовод, но бях настроена за по-интровертно прекарване. Човекът ми сподели няколко различни книжки, две от тях и с настоящи карти, които съдържат достатъчно информация, написани са от Николай Овчаров (настоящия водещ на археологическия екип), с цел да можете да се ориентирате сами и да научите нещо на достъпен език. Избрах една от тях и започнах пътешествието си във времето (дори да пътувате в друго измерение, правете го с шапки, вода и слънцезащитен лосион и по опция не по обяд, когато слънцето е най-силно… както аз не съобразих).

Докато се катеря по централната алея си мисля за всичките гущерчета, които се пързалят изкусно по скалите и по какъв начин имаме нещо общо – предците ни са стъпвали тук по този начин, както и ние днес. Но толкоз неща са се трансформирали. За траките обектът е бил едно от главните им светилища. Древногръцкият историк Херодот разказва град с прорицалище на древния тракийски господ Дионис-Загрей. Според легендата той е наследник на Великата богиня майка и всяка година траките са чествали неговото възкресение с пиянство на вино, подкастряне на лозата и възстановки на неговата гибел, включващи и кукери. На Перперикон са се състояли и доста ритуали за предсказване от жриците. Боравели с огън, пален в глинени съдове, чиито следи си личат и до през днешния ден. Именно там било предречено на Александър Македонски, че ще завземе половината свят. Смятало се, че съгласно размера на пламъка по време на ритуала се виждала и ориста на човек.

След десетина минути към този момент съм на сянка (поне за малко). От дясната ми страна са новите разкопки, там е и изследователският екип. Разглеждат и разясняват малки предмети, които не виждам отдалеко. Перперек е бил градски център на Тракия по време на Римската империя, в разцвета си е по време на късната Античност, а първите му жители са от преди 8000 години, в епохата на Халколита. През Средновековието бил значим административен център, до него разкрили и богати златни рудници, които поддържали региона и били повода за не една война сред България и Византия сред XIII-XIV век. В формален турски документ от 1627г. се загатва, че скалният град тогава към момента е населяван от българи християни, което не доста по-късно се променя.

Нещо се носи във въздуха, тук на скалите. Сякаш животът, който е кипял там оживява, само че на едно равнище, което окото не може да види. Кръвта стартира да кипи по-различно, по-смело, краката стъпват по-здраво, сетивата се разпростират. Силно ви предлагам да бъдете изключително отворени за това, което можете да почувствате там, идете без очаквания. Усетете, преди да прочетете за обособените забележителности, пробвайте се да попиете с очи античните камъни, поразителните Родопи и отвъд тях, и по-късно, в случай че сте си закупили справочник, можете да дадете храна на въображението си, което ловко ще сътвори прочетеното.

Зад мен, водена от един от пътеводителите на Николай Овчаров, се намират подземията на огромна постройка, в далечината улица с колонади, резиденцията на средновековните шефове и полигоналната „ кула-донжон “ на замъка със западната врата.

Бъдете любопитни през време на разходката си и вижте какво ще намерите оттатък на пръв взор разхвърляните камъни. За мен това беше по-скоро духовно прекарване, което, както всяко мое пътуване из България, ме накара да си спомня думите на Алеко Константинов: „ Опознай родината си, с цел да я обикнеш “.