Бисерите се търсят в дълбокото
Отчаяната потребност да принадлежиш на някого не може да бъде сменена с низ от банални думи, изпразнени от наличие.
Все по-нарастващата долнопробност във взаимоотношенията оставя празнина, която не ще бъде запълнена.
Защото в любовта постоянно има прикрит идеал и вяра.
Надежда за освен това от еднообразното сиво всекидневие, което безспирно заплашва да задуши всеки опит да достигнем това, което е оттатък, това, което е прикрито надълбоко в очите.
Времето отминава безмилостно и отнася със себе си това, до което в никакъв случай не сме се докоснали.
И по-добре е да отминеш, щом сърцето ти знае, че нищо красиво няма да се случи, в сравнение с да се държиш като удавник за сламка за илюзии, освен наивни, само че и покваряващи душата, заради своята неспособност.
Запази тази тайнственост в душата си, която те кара да се будиш всяка заран с вяра и да заспиваш, бленувайки, един свят, в който хубостта значи освен това от симетричност, освен това от това, на което си свикнал.
Призови това, което може да бъде, вместо да се задоволяваш с това, което е.
Открехни портите на усещанията и разреши на всички фантастични облици и шепоти да обхванат и в тялото, и в душата ти.
Изтрий скръбта и дано сърцето ти стане чиста дъска, на която ще нарисуваш най-прекрасните си видения.
Нека да бъде!
създател: Катерина Петрова
