С теснолинейката през три планини
Отбелязаха 100 година от старта на градежа на неповторимата жп линия Маршрутът с невероятни естествени гледки и места с антична история притегля върли почитатели
Със специфичен трен, теглен от парен локомотив, на 6 юни БДЖ и Гражданско съдружие " За теснолинейката " означиха 100-годишния празник от старта на градежа на теснопътната жп линия Септември-Добринище. Атракционният трен пътува по първата открита права от линията - от Септември до Велинград и назад. Допълнителна екстра бяха националните певици от фолклорната вокална групировка " Магическите гласове на България ", които дружно със основателя на групировката Нина Николина участваха в концерта с акапелни осъществявания " Песента на теснолинейката ".Началото на построяването на линията е обещано напролет на 1921 година Днес, 100 години по-късно, стоманеният път е определян като архитектурен шедьовър и знамение на инженерната мисъл. БДЖ възнамерява организирането на още две пътувания с парен локомотив през юни - на 19 и 20.
Историята
Идеята за Родопската теснолинейка, която през днешния ден свързва Септември и Добринище, се заражда през 1915 година Тогава военното министерство желае от страната да построи железница от Тракия към Родопите за връзка с недостъпните обитаеми места. Причината е, че при вероятно военно състояние няма кой да отбрани селата в планината. Министерството на горите също упорства да се построи тази линия, с цел да се обезпечи достъп до горския запас в планината. Година по-късно е решено тя да минава през Чепинското дефиле - към сегашен Велинград и Разлог, а един ден да стигне и до Гоце Делчев. Строителството стартира през 1921 година Първият сектор - от Септември до Велинград, е открит през 1926 година - на 1 август от гара Саранбей отпътува първият церемониален трен за Варвара, Баните, Дорково, Долене, Чуката и Лъджене. Разстоянието от 39 км е изминато за 3 часа и 22 минути, а през днешния ден са нужни 85 мин. Линията е издигната за 5 година посредством въведената през 1920 година трудова тегоба и с доста непринуден труд. В първия сектор има 10 тунела и се преодолява денивелация от 238 м при гара Септември до 801 м при Костандово, след което се спуска в Чепинското корито и доближава гара Велинград. След това стоманеният път стига до Якоруда, след това - Белица, Банско и през 1945 година - до Добринище.
ЖП линията е наречена " теснолинейка ", тъй като дистанцията сред релсите е по-малко от това на общоприетия за Европа стандарт. То е 76 сантиметра, т.е. съвсем два пъти по-малко от общоприетото междурелсие, което е 143.5 сантиметра. Известно е като " босненски вид ", тъй като първите сходни трасета се построяват всеобщо на територията на днешна Босна и Херцеговина по време на окупацията на Австроунгарската империя след 1878 година Тесните жп линии са по-подходящи за кръстосан планински терен. За тях са нужни и специфични локомотиви. Първоначално те са с парна двигателна сила, а след това са заменени с дизелови. Първите от серия 75-000 са създадени особено за линията Септември-Добринище през 1965 година в немския цех " Хеншел ". Те са най-мощните по рода си в целия свят (1100 к.с.). И досега са главната двигателна сила по най-високата жп линия на Балканите, дружно с по-нови попълнения, доставени от Румъния през 1988 година " Това е най-живописната железопътна линия на Балканите! Пътува през Родопа планина, влиза в Рила при Черна Места и стига да Пирин в Банско! Минава през прелестни курорти с минерална вода: Варвара, Марко Николов, Велинград, Якоруда, Баня, Добринище! ", пишат възторжени консуматори във Facebook.По този маршрут е събрана вкупом невероятната хубост на България. Зиме, лете, пролет, есен - очите не могат да се наситят на гледките.Селищата, през които минава влакчето, са с доста забавна история. Много от тях са с нещо " най " на Балканите. Затова доста туристи избират да спрат на някоя от гарите и да прегледат локалните забележителности.
Най-високата гара на Балканите
В родопското село Аврамово /до 1983 година се назовава Аврамови колиби/ е най-високата гара на Балканския полуостров - на 1267.4 метра надморска височина. След Освобождението, от 1878 до 1912 година, на мястото на днешната гара е минавала границата сред Княжество България и Османската империя. Гарата е издигната след 1926 година като част от теснолинейката Чепино - Якоруда. Отсечката е въведена във краткотрайна употреба на 12 декември 1937 година, а публично е открита на 30 юли 1939 година
Най-големият стан тъче килими за кралицата
Друго забавно място е Костандово. Малцина знаят, че в дребното градче в община Ракитово има фабрика за килими, която разполага с най-големият стан в цяла Европа - на него могат да се тъкат постелки с повърхност до 140 кв. м.Това се прави ръчно, от 100% същински материали и багрила. Направата на един килим лишава няколко месеца, а цената е 300 евро на кв. м. Тези килими красят Бъкингамския замък, Версай и дома на Мик Джагър. Британското кралско семейство всяка година си поръчва по един килим от Костандово. Внучката на Чърчил също поръчала два килима. Както и Тони Блеър - за одобряваната на Даунинг Стрийт, споделя притежателят на фабриката Нино Парпулов. В Костандово са правени и килими за замъка Алнуик, в който са снимани част от фотосите на Хари Потър.
Траки, римляни и минерална вода
Якоруда впечатлява със своята история. Името се загатва за пръв път в издадения през 1508 година ферман на султан Баязид, с който великия везир Гаази Кара Мустафа паша е назначен за държател на цялата Рила планина, в която влизали и Кюстенджеве, Якориде айласи, Костенецко и Якорудско поле, написа Пирин прес. Но селището е доста по-древно. Останките от тракийско светилище при връх Бабечка чука са удостоверение, че го е имало при траките. Якорудското землище е една от точките по пътя на римляните, който съединявал Филипополис и долината на Марица с един от основните пътища на империята - Виа Егнация. За това свидетелстват руините на двете замъци - Калята под града и Градището край Черна Места. В местността Богданово боище през 1666 година е имало кръвопролитна борба. Жителите от ридищата Блаца, Валого, Кривак, Смолево и Чиста могила дали отпор на постоянната турска армия под командването на Мехмед Кюпрюлю. Последиците били пагубни. На огън и сеч били подложени близките якорудски махали, до основи била опожарена и Якоруда. След кървавата борба популацията се разпръснало - от Балчик на север, до Лозенград на юг. Малкото останали фамилии се заселили на левия бряг на р. Места, в подножието на западно-родопския масив Бунтишка. Съживяването на Якоруда почнало от първите десетилетия на 19-и век. Освен скотовъдството, в продължение на доста десетилетия катранджийството е осигурявало занаят на популацията. Свободата идва в града едвам през 1912 година, в самото начало на Балканската война.Освен с вековна история, мястото омайва и с удивително красиви местности. Вече работи и якорудската минерална баня, а по предложение на Гражданско съдружие " За теснолинейката " там има спирка. Тя се намира на 3 км от Якоруда и там слизат хората за банята, плажа и СПА хотела. Минералната вода на Якоруда е с температура 42 градуса по Целзий, слабоминерализирана, бистра, без аромат, приятна за пиянство.
Единственият парк за танцуващи мечки
Между трите планини е сгушена и Белица. Има доста аргументи градът да притегля туристи - някои се любуват на планината, други се запътват към античните тракийски светилища, трети идват особено за парка на мечките, а четвърти - за рисковото влакче.Знаково място е каменната скулптура на Бела Ица, локалната хубавицата, която естествените стихии са изваяли. Именно тя е дала и името на града - Белица. Едно от най-привлекателните места е неповторимият RILA FUN PARK. Това e място за феновете на рискови прекарвания, които се спускат с двуместните колички по построено трасе. Забавлението е уместно и за деца. Екстремното влакче е в местността " Дедово ", единствено на 1,5 км от Парка за танцуващи мечки, който е единствен на Балканите. Разположен е в южна Рила, на 12 км от Белица, в местността " Андрианов чарк ". Простира се на 12 хектара на надморска височина от 1200 до 1345 м. Основната заслуга за построяването му е на фондациите " Четири лапи " и " Бриджит Бардо " и на община Белица, която дава терена. Сред гъстите иглолистни и широколистни гори, хълмове и поляни има специфични места за отмора, излети и детска площадка. Паркът е включен в 3 екопътеки - " Властелинът на планините ", " Пазителката на живота " и " Летящите цветя ".
Градина за еделвайси и водопад-чудо
На 6 км от Банско е последната спирка на влакчето - Добринище, сгушено в полите на Пирин. Мнозина го познават като ски дестинация, само че и през топлите месеци там има с какво да се забавляваш. От Добринище потеглят доста планински пътеки, които водят до Попово езеро, Кременските езера и Самодивски връх. Недалеч от градчето са хижите Гоце Делчев, Безбог и самият връх Безбог. Там е единствената в България градина за еделвайси на Иван Парин. Църквата " Св. Св. Петър и Павел " от 19 век е оповестена е за монумент на културата с особена архитектурна стойност. Водопадът Свети Никола пък е естествено знамение. В самия завършек на градчето се намира остарелият римски басейн с минерална вода, която лекува над 20 болежки. До банята има и плаж. Почти всеки хотел в града разполага с басейни, които се зареждат с лековита вода.
Със специфичен трен, теглен от парен локомотив, на 6 юни БДЖ и Гражданско съдружие " За теснолинейката " означиха 100-годишния празник от старта на градежа на теснопътната жп линия Септември-Добринище. Атракционният трен пътува по първата открита права от линията - от Септември до Велинград и назад. Допълнителна екстра бяха националните певици от фолклорната вокална групировка " Магическите гласове на България ", които дружно със основателя на групировката Нина Николина участваха в концерта с акапелни осъществявания " Песента на теснолинейката ".Началото на построяването на линията е обещано напролет на 1921 година Днес, 100 години по-късно, стоманеният път е определян като архитектурен шедьовър и знамение на инженерната мисъл. БДЖ възнамерява организирането на още две пътувания с парен локомотив през юни - на 19 и 20.
Историята
Идеята за Родопската теснолинейка, която през днешния ден свързва Септември и Добринище, се заражда през 1915 година Тогава военното министерство желае от страната да построи железница от Тракия към Родопите за връзка с недостъпните обитаеми места. Причината е, че при вероятно военно състояние няма кой да отбрани селата в планината. Министерството на горите също упорства да се построи тази линия, с цел да се обезпечи достъп до горския запас в планината. Година по-късно е решено тя да минава през Чепинското дефиле - към сегашен Велинград и Разлог, а един ден да стигне и до Гоце Делчев. Строителството стартира през 1921 година Първият сектор - от Септември до Велинград, е открит през 1926 година - на 1 август от гара Саранбей отпътува първият церемониален трен за Варвара, Баните, Дорково, Долене, Чуката и Лъджене. Разстоянието от 39 км е изминато за 3 часа и 22 минути, а през днешния ден са нужни 85 мин. Линията е издигната за 5 година посредством въведената през 1920 година трудова тегоба и с доста непринуден труд. В първия сектор има 10 тунела и се преодолява денивелация от 238 м при гара Септември до 801 м при Костандово, след което се спуска в Чепинското корито и доближава гара Велинград. След това стоманеният път стига до Якоруда, след това - Белица, Банско и през 1945 година - до Добринище.
ЖП линията е наречена " теснолинейка ", тъй като дистанцията сред релсите е по-малко от това на общоприетия за Европа стандарт. То е 76 сантиметра, т.е. съвсем два пъти по-малко от общоприетото междурелсие, което е 143.5 сантиметра. Известно е като " босненски вид ", тъй като първите сходни трасета се построяват всеобщо на територията на днешна Босна и Херцеговина по време на окупацията на Австроунгарската империя след 1878 година Тесните жп линии са по-подходящи за кръстосан планински терен. За тях са нужни и специфични локомотиви. Първоначално те са с парна двигателна сила, а след това са заменени с дизелови. Първите от серия 75-000 са създадени особено за линията Септември-Добринище през 1965 година в немския цех " Хеншел ". Те са най-мощните по рода си в целия свят (1100 к.с.). И досега са главната двигателна сила по най-високата жп линия на Балканите, дружно с по-нови попълнения, доставени от Румъния през 1988 година " Това е най-живописната железопътна линия на Балканите! Пътува през Родопа планина, влиза в Рила при Черна Места и стига да Пирин в Банско! Минава през прелестни курорти с минерална вода: Варвара, Марко Николов, Велинград, Якоруда, Баня, Добринище! ", пишат възторжени консуматори във Facebook.По този маршрут е събрана вкупом невероятната хубост на България. Зиме, лете, пролет, есен - очите не могат да се наситят на гледките.Селищата, през които минава влакчето, са с доста забавна история. Много от тях са с нещо " най " на Балканите. Затова доста туристи избират да спрат на някоя от гарите и да прегледат локалните забележителности.
Най-високата гара на Балканите
В родопското село Аврамово /до 1983 година се назовава Аврамови колиби/ е най-високата гара на Балканския полуостров - на 1267.4 метра надморска височина. След Освобождението, от 1878 до 1912 година, на мястото на днешната гара е минавала границата сред Княжество България и Османската империя. Гарата е издигната след 1926 година като част от теснолинейката Чепино - Якоруда. Отсечката е въведена във краткотрайна употреба на 12 декември 1937 година, а публично е открита на 30 юли 1939 година
Най-големият стан тъче килими за кралицата
Друго забавно място е Костандово. Малцина знаят, че в дребното градче в община Ракитово има фабрика за килими, която разполага с най-големият стан в цяла Европа - на него могат да се тъкат постелки с повърхност до 140 кв. м.Това се прави ръчно, от 100% същински материали и багрила. Направата на един килим лишава няколко месеца, а цената е 300 евро на кв. м. Тези килими красят Бъкингамския замък, Версай и дома на Мик Джагър. Британското кралско семейство всяка година си поръчва по един килим от Костандово. Внучката на Чърчил също поръчала два килима. Както и Тони Блеър - за одобряваната на Даунинг Стрийт, споделя притежателят на фабриката Нино Парпулов. В Костандово са правени и килими за замъка Алнуик, в който са снимани част от фотосите на Хари Потър.
Траки, римляни и минерална вода
Якоруда впечатлява със своята история. Името се загатва за пръв път в издадения през 1508 година ферман на султан Баязид, с който великия везир Гаази Кара Мустафа паша е назначен за държател на цялата Рила планина, в която влизали и Кюстенджеве, Якориде айласи, Костенецко и Якорудско поле, написа Пирин прес. Но селището е доста по-древно. Останките от тракийско светилище при връх Бабечка чука са удостоверение, че го е имало при траките. Якорудското землище е една от точките по пътя на римляните, който съединявал Филипополис и долината на Марица с един от основните пътища на империята - Виа Егнация. За това свидетелстват руините на двете замъци - Калята под града и Градището край Черна Места. В местността Богданово боище през 1666 година е имало кръвопролитна борба. Жителите от ридищата Блаца, Валого, Кривак, Смолево и Чиста могила дали отпор на постоянната турска армия под командването на Мехмед Кюпрюлю. Последиците били пагубни. На огън и сеч били подложени близките якорудски махали, до основи била опожарена и Якоруда. След кървавата борба популацията се разпръснало - от Балчик на север, до Лозенград на юг. Малкото останали фамилии се заселили на левия бряг на р. Места, в подножието на западно-родопския масив Бунтишка. Съживяването на Якоруда почнало от първите десетилетия на 19-и век. Освен скотовъдството, в продължение на доста десетилетия катранджийството е осигурявало занаят на популацията. Свободата идва в града едвам през 1912 година, в самото начало на Балканската война.Освен с вековна история, мястото омайва и с удивително красиви местности. Вече работи и якорудската минерална баня, а по предложение на Гражданско съдружие " За теснолинейката " там има спирка. Тя се намира на 3 км от Якоруда и там слизат хората за банята, плажа и СПА хотела. Минералната вода на Якоруда е с температура 42 градуса по Целзий, слабоминерализирана, бистра, без аромат, приятна за пиянство.
Единственият парк за танцуващи мечки
Между трите планини е сгушена и Белица. Има доста аргументи градът да притегля туристи - някои се любуват на планината, други се запътват към античните тракийски светилища, трети идват особено за парка на мечките, а четвърти - за рисковото влакче.Знаково място е каменната скулптура на Бела Ица, локалната хубавицата, която естествените стихии са изваяли. Именно тя е дала и името на града - Белица. Едно от най-привлекателните места е неповторимият RILA FUN PARK. Това e място за феновете на рискови прекарвания, които се спускат с двуместните колички по построено трасе. Забавлението е уместно и за деца. Екстремното влакче е в местността " Дедово ", единствено на 1,5 км от Парка за танцуващи мечки, който е единствен на Балканите. Разположен е в южна Рила, на 12 км от Белица, в местността " Андрианов чарк ". Простира се на 12 хектара на надморска височина от 1200 до 1345 м. Основната заслуга за построяването му е на фондациите " Четири лапи " и " Бриджит Бардо " и на община Белица, която дава терена. Сред гъстите иглолистни и широколистни гори, хълмове и поляни има специфични места за отмора, излети и детска площадка. Паркът е включен в 3 екопътеки - " Властелинът на планините ", " Пазителката на живота " и " Летящите цветя ".
Градина за еделвайси и водопад-чудо
На 6 км от Банско е последната спирка на влакчето - Добринище, сгушено в полите на Пирин. Мнозина го познават като ски дестинация, само че и през топлите месеци там има с какво да се забавляваш. От Добринище потеглят доста планински пътеки, които водят до Попово езеро, Кременските езера и Самодивски връх. Недалеч от градчето са хижите Гоце Делчев, Безбог и самият връх Безбог. Там е единствената в България градина за еделвайси на Иван Парин. Църквата " Св. Св. Петър и Павел " от 19 век е оповестена е за монумент на културата с особена архитектурна стойност. Водопадът Свети Никола пък е естествено знамение. В самия завършек на градчето се намира остарелият римски басейн с минерална вода, която лекува над 20 болежки. До банята има и плаж. Почти всеки хотел в града разполага с басейни, които се зареждат с лековита вода.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ