От техническа гледа точка ние можем да минем без договори

От техническа гледа точка ние можем да минем без контракти за съветски газ, тъй като потреблението ни е малко - 3 милиарда кубически метра. Но хората, които зависят от вноса на корупция и първични материали от Русия, не могат да минат без тях. Означава да не виждате политици като Първанов, Борисов, Доган, Пеевски, Гешев

Това разяснява Илиян Василев, някогашен дипломат на България в Русия, политически и енергиен анализатор, в изявление за обзора на деня на „ Това е България”

Водещ: На 31 декември изтича договорът с „ Газпром “. Вицепремиерът Асен Василев заяви, че до момента в който има война, с „ Газпром “ няма да се договаря. Обаче, при положение, че спрат доставките било поради наказания, било едностранно от „ Газпром “, от кое място ще се подсигурят количествата? Въпросът е към някогашният дипломат на България в Русия, политически и енергиен анализатор Илиян Василев. Откъде ще се размени договорът с „ Газпром “, тъй че да подсигурим нужните количества за България?

Илиян Василев: Точната дума надали е „ да размени “, само че равностойни количества на тези, които сега използваме от „ Газпром “, могат да дойдат както по линия на цялостното асимилиране на количествата азерски газ, по този начин и под други заместващи количества, най-основно полутечен природен газ. Искам да посочи, че втечненият природен газ не е единствено спот търговия – главните размери на полутечен природен газ, близо 80% се продават по дълготрайни контракти. Тоест, или „ Булгаргаз “ или други компании могат да сключат сходни контракти, и с това да компенсират дефицита или отхвърли от съветски газ. Тук в този момент се спекулира, че нямало потенциал за транспорт – потенциал има. Още повече, че при започване на отоплителния сезон, който е 1 октомври, ще работи и интерконектора с Гърция на цялостна мощ. Така че въобще не сме обречени. Другото, за което се приказва, че съветският газ щял да бъде по-евтин – това въобще не е по този начин, тъй като и в този момент съветският газ е по-скъп от азерския, просто поради ценовата му формула. А тази ценова формула, тя няма да се промени за азерския газ. Сега, това би било добра политика и тактика, а точно ние да договорим с други снабдители различни количества, които са равностойни на съветския газ, и чак тогава да преговаряме с „ Газпром “, с цел да може той пък надлежно в случай че желае да участва на българския пазар и да се вместим в решението, в случай че има такова, на Европейската комисия за понижаване на количествата от природен газ, които сега се купуват от Русия, с 2/3, чак тогава в границите на тази 1/3 „ квота “, която остава и е в границите на солидарността с Украйна, ние да можем да договорим и количествата с Русия.

Водещ: Кои са различните източници, от които може да се контракти?

Илиян Василев: Източници доста. Газ сега има доста. Хората, които си мислят, че съветският газ е незаместим, не регистрират действителността. Да, евентуално в случай че бяхме Германия или Италия, които използват по 80-90 милиарда кубически метра, това би било проблем, само че за България, която използва 3 милиарда и нещо, въобще не може да бъде проблем, даже никакъв. Количества като задоволително мощни потоци природен газ „ текат “ от Америка могат да се докарат, от Алжир, Тунис, Египет, от Катар. Изобщо снабдители на полутечен природен газ има доста. Могат да се договорят и доставки от Румъния. Технически за хората, които се занимават с търговия, това въобще не е проблем.

Водещ: А цените конкурентни ли са, което е най-важно за българския консуматор?

Илиян Василев: Ами вижте, бих обърнал въпроса – конкурентни са цените когато имаш конкуренция. Руският газов монопол има контракти и държи пазара в България на 94% не по силата на това, че се конкурира и е потвърдил, че цените му са най-ниски, а по силата на наследството от руски времена, и по силата на наложени едностранни дълготрайни контракти за доставка. Защото „ Газпром “ в никакъв случай не се е конкурирал с който и да е различен, нито пък ние сме желали, което е още по-лошото. Сега, по отношение на цената – има няколко типа контракти. Аз ще стартира от не най-хубавите варианти. Те могат да бъдат така наречен „ контракти с репер газ към газ “, т.е., към газовите хъбове в Европа. За страдание, реперите към газови хъбове в Европа, са извънредно ненадеждни, тъй като Европа създава по-малко от 15% от природния газ, който използва, което автоматически я прави извънредно сензитивна към всевъзможни съмнения на световните пазари. Където някой настине или кихне, ние хващаме пневмония, защото със постоянни котви са пазари, които имат локален рандеман. Такива са американският, подобен е вътрешният съветски пазар, и те не изпитват такива големи съмнения. Следващата опция са нефтено индексираните договори. Колкото и да са нестабилни, и както виждате, азерският контракт е с нефтено индексиран договор, той остава доста по-изгоден за нас. Разликата по едно време беше в пъти. Примерно в един резистентен интервал от време азерският газ струваше предходната година сред 150 и 160 $, до момента в който газпромският газ беше над 500, приказвам за 1000 куб. м – една по-позната на читателите мяра, на слушателите и феновете. И последният вид е когато, за мен това е най-хубавият контракт – това са договорите, които преди време една американска компания предложи на „ Булгаргаз “, само че „ Булгаргаз “ бяха толкоз омаяни от този единствен контракт, който имат с „ Газпром “, че даже не го разгледаха, това е контракт, който е репериран към американската газова борса Хенри хъб. Просто да имате поради, сега в Европа борсовите цени са над 120 евро за мегаватчас, а на Хенри хъб цената е 14.5. Дори и да прибавите, което би трябвало да се прибави, цени на доставки и застраховка, то отново ще излезе доста, в пъти по-евтино. За огромно страдание в България няма такава процедура, нашите компании преди да решат да не договарят с „ Газпром “, което е добра тактичност, би трябвало първо да си обезпечат други количества, би трябвало да изследват доста задълбочено опциите за доставки от Америка. Не единствено тъй като Америка е най-големият производител в света на природен газ, тази година ще се чака да минат забележителната граница от 1 трилион куб. м на година, само че те имат максимален капацитет за в допълнение увеличаване на износа, защото кладенците, сондажите, от които се добиват тези количества, са доста по-малко, с 40% под броя на сондажите, които бяха в пиковата година през 2019 година. Забележете, че по-голяма част от това, може би 70%, се добива с фракинг – това е шистов газ и петрол. За слушателите да кажа, че от последните 10 години тази технология се разви стремглаво, доста по-производителна е, и се махнаха всевъзможни химикали. Така че това за мен е дълготраен договор за доставка на американски газ и също е доста добра опция освен поради другия източник, само че поради опцията ценовата формула да е друга.

Водещ: Посланик Василев, по какъв начин да се ориентираме – вицепремиерът Асен Василев споделя, че с „ Газпром “ няма да се договаря, до момента в който министър председателят твърди: „ Още е рано да отрязваме „ Газпром “ – къде сред двете е истината?

Илиян Василев: Аз не мисля, че двамата си опонират, първо, тъй като изразът, който и Василев, и Петков споделят, че до момента в който има война в Украйна, ние не можем да преговаряме за контракт. Просто не е допустимо да се договаря, и тъй като сега се разискват наказания, ограничения. Просто си представете по какъв начин на фона на цялата тази солидарна позиция на НАТО и Европейския съюз, внезапно българският министър председател, тъй като най-сетне би трябвало мандат да се получи за договаряния от държавното управление, той цъфне и каже: „ Ама ние тук ще си сключим едно договорче, с цел да си вържем гащите “. Това няма по какъв начин да стане. Има задоволително време, както ви споделих, септември ние би трябвало да отчитаме при метода не дали да има контракт, а по кое време да тръгнат договарянията с „ Газпром “, би трябвало да отчитаме и да сме изровили всички други благоприятни условия, да имаме други контракти, и чак тогава да стигнем до контракт с „ Газпром “, като отново дублирам, механически е изцяло допустимо точно заради дребния размер на ползване в България ние да намерим цялостен сурогат на съветския газ. Не споделям, че е наложително да не вкарваме съветски газ, само че би трябвало, когато преговаряме с „ Газпром “, да имаме мощни козове, а ние можем да ги имаме.

Водещ: Тези мощни козове, в действителност те ще се изразят със подписване на контракти за различни доставки. Така ли?

Илиян Василев: Да, да. Това е. Мога да ви опиша по какъв начин става тъкмо. Просто, подписват се няколко контракта, освен това освен от „ Булгаргаз “, а от частни компании други, които могат да сключат контракти, с цел да си задоволят своята потребителска база, защото ние не можем пък и безпределно да чакаме дали да се подписа договорът на Булгаргаз и дали не, в случай че се реши да се прави ембарго или умишлено да се лимитират доставките. Трябва да се разбере, че сега на война, има голяма морална алтернатива, която всички политици в Европейския съюз са изправени пред нея – това е, че вие купувате газ от Русия, само че парите, които давате, отиват за бомби в Украйна. Това няма по какъв начин да се избегне като морална алтернатива. Поради тази причина ние сега не можем да водим договаряния и няма смисъл да ги водим, тъй като прекомерно жестоко ще бъде в регистъра на българските „ приноси “ за войната на Русия в Украйна, към „ Турски поток “ и другите забележителни стъпки, в това число отводът от военна помощ, да прибавим и един контракт с „ Газпром “. Това просто би ни извадило от фамилията на страните, които имат споделени полезности в Европа и в НАТО.

Водещ: Истина или блъф е съветското предизвестие, че в случай че западните страни се откажат напълно от съветския нефт, то цената на суровината на международния пазар може да доближи 300 или даже 500 $ за барел?

Илиян Василев: Това, несъмнено, е блъф, тъй като първо, в случай че Западът се откаже от съветски нефт и ние също се откажем, този нефт ще отиде някъде другаде, в страни, които не постановат ембарго и които са огромни консуматори. Като отиде там, те пък ще понижат вноса на недопечен петрол от страни, които и ние може да внесем. Това е едно. Второ, притчата че съветски петрол, единствено с него може да се работи в „ Нефтохим “, от дълго време е развенчана. Това е несериозно. Има задоволително доста различен недопечен петрол със сходни качества, който да може да се рафинира. Всъщност това не е никаква загадка, защото самият „ Лукойл “ дълги години му беше по-изгодно да внася иракски нефт от Западна Курна-2, който даже беше и по-евтин, и с по-добри качества, в сравнение с тая примес, която излиза на Новоросийск. Искам да припомня на тези, които не помниха, че качество на нефта на Новоросийск, който ние вкарваме, внезапно се утежни, откакто лекият сибирски петрол, който също се помпаше към Новоросийск и се смесваше с по-тежките фракции от Западен Сибир и така нататък, той се пренасочи в западна посока, което накара доста от страните в Европа да изпитват спомагателни компликации, защото по-високото сярно наличие значи по-високи разноски и по-скъп артикул. Така че аз не мисля, че с изключение, несъмнено, на един интервал, в който няма по какъв начин да не се отрази – така наречените „ преходни пикови интервали “, само че незабавно по-късно пазарът ще се намести и не би трябвало да има никакви кой знае какви огромни проблеми. Разбира се, сума сумарум, най-сетне евентуално цената ще бъде на по-високи равнища, в сравнение с са вероятните или хипотетичните при уравновесен пазар, само че то пък зависи и от общата обстановка, и от общите настройки за ползване на нефт и петролни деривати от самата стопанска система.

Водещ: Как се отразява на газовите и петролните пазари войната в Украйна и обстоятелството, че на 25-я ден тя продължава все по-свирепо и по-свирепо, обръчите към основните градове се стягат?

Илиян Василев: Първоначалните пикови стойности леко се върнаха и в този момент се търси някаква равновесна точка, която обаче няма по какъв начин да се откри, до момента в който върви дейна фаза на войната, защото пазарите не калкулират и те от дълго време в изискванията на война не се намират под въздействието на балансите на търсене и предложение, а регистрират страхове и упования, по-голяма част от които са в отрицателна светлина. И когато ги регистрират, те ги трансформират в предпочитание за презапасяване, за вглеждане в числа, за ресурси, за бъдещи прогнози за ползване на стопански съперници и така нататък И това е неизбежно. Така че силата скоро няма да падне на равнищата, която беше от 2019 или 2020 година, само че се надявам, че Европейският съюз и НАТО ще се върнат към класическата форма на въздържане на Русия през цените на силата, която донесе триумф на Роналд Рейгън по отношение на Съветския съюз и която е доста, доста по-добра от позиция на разходи-ползи, в сравнение с чистите наказания. При нея вие не налагате толкоз наказания, не разчитате на глобите, тъй като каквито и наказания да се постановат, те постоянно ощетяват самите нас, тези, които ги постановат, което минава през по-високи междинни цени и така нататък Докато тактиката на Роналд Рейгън беше доста по-печеливша. Тя докара до това, че Съединени американски щати и главните играчи на пазара започнаха да изваждат огромни количества и смъкнаха цената тогава, в случай че си спомняте, в края на 80-те години, смъкнаха цената до 9 $ в действителност и по този начин лишиха Съветския съюз от опцията да финансира програмата си за въоръжаване. Подобен метод, прибавен към Русия, ще има доста по-разрушителен резултат, без да нанася вреди на потребителите в Европа.

Водещ: Посланик Василев, а по какъв начин да оценяваме държанието на държавното управление и отхвърли му да даде боеприпаси или противоракетните установки С-300 на Украйна, която се обърна към нас за такава поддръжка? На посещаване в България беше американският боен министър, само че в тази посока като че ли диалозите останаха безрезултатни?

Тези публикации, разбори и мнения са вероятни единствено с помощта на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за самостоятелност и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи.

Илиян Василев: Първо, беше доста симптоматично, че американският министър на защитата – това е страната, която е най-важният ни съдружник в НАТО, счете за нужно да не се срещне с главнокомандващия, което е доста, доста мощен обезпокоителен сигнал. Имайте поради, че в моята дипломатическа процедура даже при визитите на учтивост, това да се откажеш от такова посещаване, значи някакъв бездънен раздор или противоречие. Към тематиката за военната помощ за Украйна аз подобавам към три плоскости. Първо, главният мотив, е, че като отхвърляме ще спрем спора, е незабележим и по наличие, и като повсеместен подтекст. Защо? Защото отводът от оказване на помощ също е позиция, и то дейна позиция в интерес на агресора. И това не е толкоз мъчно за схващане. Ако вие лишите примерно цивилния бранител на Украйна, тъй като примерно жилетките са защитна мярка и те също се водят за помощ – в случай че лишите бранителя от това да си избави живота, в случай че има такава жилетка против патрона, който се изстрелва от съветския боец, вие в действителност давате преимущество на съветския боец. Неутралитетът сред зло и положително е дейна позиция в отбрана на злото. И това не го споделям аз. Толкова доста хора са го казвали преди мен, доста по-мъдри и с доста по-тежко място в живота на човечеството.

Второто нещо е, че това от наша позиция, възбраната за експорт на военна продукция е лицемерна, тъй като в случай че погледнете данните за износа, за последните 3 месеца те са на пикови нива. А те са на пикови нива без да има някъде различен деен боен спор, което значи, че ние още веднъж изнасяме, само че ги изнасяме през някой – дали през трети страни, това към този момент няма никакво значение.

И третото, последно нещо – знаете ли, България влезна в тая война с леке, с едно доста тежко и грозно леке, което беше „ Турски поток “. „ Турски поток “ в действителност развърза ръцете на Путин да нападне и нападна Украйна, защото до този миг той беше подвластен за главната част от своя експорт на газ от украинските газопроводи и освен това – от украинските газохранилища, които са сърцето на Европа. Допускайки през наша територия „ Турски поток “ да мине, ние дружно дадохме, натиснахме дружно с Путин копчето на войната в Украйна. Т.е. ние, и най-много експремиера Борисов, имаме една голяма виновност за изкупване. И тия съображения, откакто 28 народи от 30 в НАТО обезпечават военна помощ, а ние сме с първоначален негатив и виновност по отношение на Украйна, да отхвърляме и това, значи, че има бездънен недостиг на здрав разсъдък. Защото в последна сметка износът е на муниции. Все отново имаме промишлености, имаме дейни партньорски контакти и до момента нашата военноотбранителна индустрия се е изнасяла в целия свят и в доста страни ние сме се конкурирали и по-тежко с съветската отбранителна индустрия. Затова споделям, че въпросът е и вътрешнополитически. В какъв смисъл? Много хора у нас зависят от поддържането на съгласуваност с Русия. Това не е единствено енергетиката, само че да, най-вече е газ, петрол, нуклеарно гориво и така нататък През Русия и свързаността с Русия се вкарва и корупцията към тези детайли, за които приказвах, и тези хора са в голям шок, че крах на Русия в Украйна ще има тежки последици за цялата тази кохорта от директни или непреки сътрудници на въздействие, или ползващи се от съветските планове и ползи тук, обслужващи ги, и те сега са в една такава реакция на резигнация, на отменяне на всичко, което може да заплаши бъдещите им планове с Русия и бъдещата съгласуваност на България с Русия. Защото през тази съгласуваност те извличат основанията за своето въздействие, позиции, власт и каквото и да е. Затова споделям, че войната в Украйна се води и в България.

Водещ: Изгонването на десетимата съветски дипломати какво е? Някаква палиативна мярка, която би трябвало да хвърли прахуляк в очите и да замаже картината на отхвърли за даване на оръжие за Украйна – това ли е?

Илиян Василев: От доста неща по малко. Първо, това се очерта като един от обичаните ходове на силовите ведомства, които вместо да разкриват локалните сътрудници, тъй като нали се сещате, че с цел да се разкрият 10 души дипломати, които са интензивно работили, би трябвало, в случай че бяха добре свършили работата нашите служби, трябваше да има каузи против български жители, които са им я дали. Години тези неща – гонят се, гонят се дипломати и няма никакви каузи. Все едно битка с корупцията, която прокуратурата води, а няма никакви обвинявания против висши длъжностни лица. В тоя смисъл гоненето на дипломати стана обичан спорт. Борисов го практикуваше доста. Всеки миг, когато в политическото пространство се въздигаше тематиката за неговата персонална отговорност за „ Турски поток “, тоя стратегически интерес за Русия, и той, с цел да балансира – единствено в неговите показа, несъмнено – той гонеше съветски дипломати. Ние в никакъв случай обаче не разбирахме, защо тъкмо са изгонени и кой тъкмо български държавен чиновник или търговски представител, или някой различен е бил от другата страна на уравнението. В същото време ние всички виждаме по какъв начин този свръхестествен, бих споделил и впечатляващ гърмеж от сила на съветски сътрудници в България в обществената сфера. Достатъчно е единствено „ Възраждане “, обществените реакции, задоволително е интензивността в обществените мрежи. Дори върховен народен представител от тази група предложения Русия да стреля и унищожи с ракети Министерския съвет. Извинявайте, но за това във всяка страна трябваше да реагира и прокуратура. Но както виждате, реакция няма. Тоест ние гоним дипломатите, само че не решаваме въпроса с съветското въздействие в България, тъй като то се усеща прелестно. Троловете работят, шпионските сведения са си шпионски сведения, съветските дипломати поддържат политически планове, обезпечават топла връзка дружно, несъмнено, със специфичните им служби и това понякога става един подобен обред за замазване на очите.