Благодарността ни към Великата Рус никога не ще угасне
От редактора
Скъпи читателю!
В днешното издание на приложението за литература, изкуство и просвета публикуваме размислите на Петър Доневски за Трети март, както и писано преди години, само че настоящо и през днешния ден, стихотворение на гениалния съветски стихотворец А.С. Пушкин.
Приятно четене.
Петър ДОНЕВСКИ
Все по-често тия дни с другари сядаме на пейките на Ботевия площад, гледаме величествения монумент на гениалния стихотворец, гледаме Балкана, приютил толкоз героични ориси на родолюбци, дали живота си за Освобождението на Отечеството ни от турско иго, и скърбим по раненото, грипаво време, в което живеем през днешния ден. Време, в което някои нови демократи се съмняват дали пък е имало турско иго и дали не е имало единствено наличие у нас от наши комшии... Дали с горделивост би трябвало да означаваме 3 март като народен празник на България? И не е ли време да препрочетем историята си с нов взор, с нови нотки за добросъседство, с помилван на 5-вековното ни оскърбление и тъпчене като народ? И дали да не изключим думата иго от използването ни в българската тирада?
Боже мой, боже мой... Да се чудиш и да се маеш... На кого да имаме вяра? На днешните ни родофоби ли?!
Или на тревожните ни съвременници от този момент? На националната памет, основала болката за " три синджира плебеи ", за балканджи Йово и сестра му Яна... На родолюбеца ни Стефан Стамболов: " Не щеме ний благосъстояние,/ не щеме ний пари,/ а желаеме независимост,/ човешки правдини... " Или на героично починалия Ботев: " Но кълни, майко, проклинай,/ таз турска черна прокуда(...) Та сърце, майко, не трае/ да гледа турчин, че бесней/ над бащино ми огнище... " И отново при Ботев: " Дивият, варварският и безчовечният турски хомот, който в продължението на цели съвсем пет епохи е висял, и през днешния ден дори с още по-голяма тежнина виси на врата на нашия потиснат, занемарен, само че жив и неразвален още народ. " Дали на Левски, висящ на бесилото, неутолим чиста и свята република? Или на Захари Стоянов, описал с поразителен натурализъм в своите " Записки по българските въстания " стотиците опожарени села и градове след погрома на Априлското въстание? Или на националния стихотворец Иван Вазов, съвременник на жестоката ера, разкрил действително безпощадната орис на нашия народ през турското иго в " Под игото " и осенил със популярност имената на героите в своята " Епопея на забравените "?
Европа, Европа тогава е потресена от жестокостите на турските завоеватели... От Баташкото кръвопролитие на мирни хора, за което някои през днешния ден се съмняват дали го е имало? И запитвам се: " Що за народ сме? " За персоналната хипотеза на някои си, пишещи ни се за приятели; за снобите, които ни шушнат, че ще обидим някого си и че би трябвало да не зачитаме чак толкоз нашия Трети март. Да си замълчим, тъй като ще навредим на добросъседските ни връзки. Така си мислят някои, без да си дават сметка, че ще обидим най-вече себе си. Да отречем героизма на българския народ, изживял непостижимото време разделно, написал легендите за хайдутството, да отречем Паисий, Раковски, Левски, Ботев, априлци... Народ, който отбрани своята религия и кръст, националната си независимост и достолепие, който потвърди на Европа, че го има и че би трябвало да пребъде. И че, в случай че не беше Трети март, историята ни като народ щеше да бъде друга.
Но има и една още по-голяма истина... За Великата Русия, без чиято помощ нямаше да имаме нашето Освобождение. Без помощта на дядо Иван и до ден сегашен България щеше да е Кюрдистан на Балканите. А къде беше тогава " жаловитата " Европа, от чиито полезности, метод на живот и либерализъм, през днешния ден някои ни повеляват да се учим? Да, имаше ги и тогава - с цел да скъсат Санстефанския и да ни наложат Берлинския контракт, да парчетосат България на Княжество и Източна Румелия и да откъснат Македония от българската плът. Да... Истината от време на време боледува, само че тя в никакъв случай не ще почине. И благодарността ни към Великата Рус в никакъв случай не ще угасне.
Не, не ненавиждам днешна Турция... Имат произвеждане, имат мощна стопанска система, напредък, почитам турския народ за неговото усърдие, за това, че отстояват техните обичаи и традиции... Работил съм с доста турци, дружно сме се веселили по наши и техни празници... И ще продължаваме да го вършим... Да си живеем в мир и добросъседство.
Думата ми е за нас. Дали работим за българския народен интерес? Така, както са работили нашите предшественици? Дали пазим нашето българско достолепие?
Да. Днес повече от всеки път сме длъжни да пазим нашата история и да се гордеем с Трети март. Но се безпокоя, като виждам по какъв начин нашият северозапад от ден дневно от ден на ден гасне. Селата са на залез, след тях потеглят и градовете. И мисля си: до каква степен ще стигнем с нашите политици, които изненадват непрестанно с дейности, които са по-скоро партийни ползи, в сравнение с градивност за идващото след нас потомство?
Стихотворението
Към клеветниците на Русия
А.С. Пушкин (1799-1837)
Защо шумите през днешния ден, разпалени витии?
Защо с анатема заплашвате Русия?
Какво ви разгневи? - Бунтува се Литва?
Я, стига: туй е спор сред славянски братя,
домакински, античен спор, претеглен от ориста,
не ще го разрешат декламаторски слова...
Отдавна към този момент между тях
враждуват двете племена;
не знам кого ли ще покруси
неравносилната война.
Кои в този момент ще надделеят:
навирен лях? Надежден росс?
Славянски ручеи в Русия ще се влеят
или ще секне тя? - занапред е въпрос.
Махнете се, непроумяли
окървавените скрижали,
щом нашта родова омраза
за вас е някаква лъжа;
за вас какво са Кремъл, Прага;
и блазни ви с неправилен бяс
обнажената безстрашно шпага -
с ненавист гледате към нас...
Защо, кажете ми? - Защото,
даже и след Москва в пожарища и прахуляк,
не сведохме глави пред Оня, от който
треперехте в безпомощен боязън?
Или задето повалихме
могъщия, злокобен идол -
и за Европа с кръв платихме
нейната дързост, чест и мир?
На думи страшни сте - само че по какъв начин ще се решите!
И богатирът остарял, отдъхващ след войните,
не ще ли втъкне отново щика от Измаил?
Или монархът наш ще слуша непознато слово?
Или да спорим с вас е ново,
и русинът не би се сбил?
Или пък малко сме - от Перм чак до Таврида,
от финските скали до знойната Колхида,
от Кремъл, който прогърмя,
чак до китайските лимити -
в стоманна козина не ще ли
въстане съветската земя?...
Изпращайте в този момент, витии,
проклетите си синове -
а тук, в полята на Русия,
ги чакат родни гробове.
(1831 г.)
Превод от съветски Петър Велчев
Бележки:
Повод за написването на стихотворението са речите във френската Палата на депутатите, призоваващи към въоръжена интервенция в руско-полското военно сблъскване. В писмо до П. Вяземски от 1 юни 1831 година Пушкин споделя: " За нас метежът в Полша е фамилно дело, старинна, наследствена кавга; ние не можем да съдим за нея съгласно европейските усещания, какъвто и да е, прочее, нашият метод на мислене. "
Лях - остаряло племенно име за представител на полския етнос.
Росс - старинно, поетично и тържествено наименование за руснак.
" Оня, от който треперехте " - става дума за Наполеон Бонапарт.
Измаил - турска цитадела, завладяна с взлом през Руско-турската война от 1787-1791 г.
Скъпи читателю!
В днешното издание на приложението за литература, изкуство и просвета публикуваме размислите на Петър Доневски за Трети март, както и писано преди години, само че настоящо и през днешния ден, стихотворение на гениалния съветски стихотворец А.С. Пушкин.
Приятно четене.
Петър ДОНЕВСКИ
Все по-често тия дни с другари сядаме на пейките на Ботевия площад, гледаме величествения монумент на гениалния стихотворец, гледаме Балкана, приютил толкоз героични ориси на родолюбци, дали живота си за Освобождението на Отечеството ни от турско иго, и скърбим по раненото, грипаво време, в което живеем през днешния ден. Време, в което някои нови демократи се съмняват дали пък е имало турско иго и дали не е имало единствено наличие у нас от наши комшии... Дали с горделивост би трябвало да означаваме 3 март като народен празник на България? И не е ли време да препрочетем историята си с нов взор, с нови нотки за добросъседство, с помилван на 5-вековното ни оскърбление и тъпчене като народ? И дали да не изключим думата иго от използването ни в българската тирада?
Боже мой, боже мой... Да се чудиш и да се маеш... На кого да имаме вяра? На днешните ни родофоби ли?!
Или на тревожните ни съвременници от този момент? На националната памет, основала болката за " три синджира плебеи ", за балканджи Йово и сестра му Яна... На родолюбеца ни Стефан Стамболов: " Не щеме ний благосъстояние,/ не щеме ний пари,/ а желаеме независимост,/ човешки правдини... " Или на героично починалия Ботев: " Но кълни, майко, проклинай,/ таз турска черна прокуда(...) Та сърце, майко, не трае/ да гледа турчин, че бесней/ над бащино ми огнище... " И отново при Ботев: " Дивият, варварският и безчовечният турски хомот, който в продължението на цели съвсем пет епохи е висял, и през днешния ден дори с още по-голяма тежнина виси на врата на нашия потиснат, занемарен, само че жив и неразвален още народ. " Дали на Левски, висящ на бесилото, неутолим чиста и свята република? Или на Захари Стоянов, описал с поразителен натурализъм в своите " Записки по българските въстания " стотиците опожарени села и градове след погрома на Априлското въстание? Или на националния стихотворец Иван Вазов, съвременник на жестоката ера, разкрил действително безпощадната орис на нашия народ през турското иго в " Под игото " и осенил със популярност имената на героите в своята " Епопея на забравените "?
Европа, Европа тогава е потресена от жестокостите на турските завоеватели... От Баташкото кръвопролитие на мирни хора, за което някои през днешния ден се съмняват дали го е имало? И запитвам се: " Що за народ сме? " За персоналната хипотеза на някои си, пишещи ни се за приятели; за снобите, които ни шушнат, че ще обидим някого си и че би трябвало да не зачитаме чак толкоз нашия Трети март. Да си замълчим, тъй като ще навредим на добросъседските ни връзки. Така си мислят някои, без да си дават сметка, че ще обидим най-вече себе си. Да отречем героизма на българския народ, изживял непостижимото време разделно, написал легендите за хайдутството, да отречем Паисий, Раковски, Левски, Ботев, априлци... Народ, който отбрани своята религия и кръст, националната си независимост и достолепие, който потвърди на Европа, че го има и че би трябвало да пребъде. И че, в случай че не беше Трети март, историята ни като народ щеше да бъде друга.
Но има и една още по-голяма истина... За Великата Русия, без чиято помощ нямаше да имаме нашето Освобождение. Без помощта на дядо Иван и до ден сегашен България щеше да е Кюрдистан на Балканите. А къде беше тогава " жаловитата " Европа, от чиито полезности, метод на живот и либерализъм, през днешния ден някои ни повеляват да се учим? Да, имаше ги и тогава - с цел да скъсат Санстефанския и да ни наложат Берлинския контракт, да парчетосат България на Княжество и Източна Румелия и да откъснат Македония от българската плът. Да... Истината от време на време боледува, само че тя в никакъв случай не ще почине. И благодарността ни към Великата Рус в никакъв случай не ще угасне.
Не, не ненавиждам днешна Турция... Имат произвеждане, имат мощна стопанска система, напредък, почитам турския народ за неговото усърдие, за това, че отстояват техните обичаи и традиции... Работил съм с доста турци, дружно сме се веселили по наши и техни празници... И ще продължаваме да го вършим... Да си живеем в мир и добросъседство.
Думата ми е за нас. Дали работим за българския народен интерес? Така, както са работили нашите предшественици? Дали пазим нашето българско достолепие?
Да. Днес повече от всеки път сме длъжни да пазим нашата история и да се гордеем с Трети март. Но се безпокоя, като виждам по какъв начин нашият северозапад от ден дневно от ден на ден гасне. Селата са на залез, след тях потеглят и градовете. И мисля си: до каква степен ще стигнем с нашите политици, които изненадват непрестанно с дейности, които са по-скоро партийни ползи, в сравнение с градивност за идващото след нас потомство?
Стихотворението
Към клеветниците на Русия
А.С. Пушкин (1799-1837)
Защо шумите през днешния ден, разпалени витии?
Защо с анатема заплашвате Русия?
Какво ви разгневи? - Бунтува се Литва?
Я, стига: туй е спор сред славянски братя,
домакински, античен спор, претеглен от ориста,
не ще го разрешат декламаторски слова...
Отдавна към този момент между тях
враждуват двете племена;
не знам кого ли ще покруси
неравносилната война.
Кои в този момент ще надделеят:
навирен лях? Надежден росс?
Славянски ручеи в Русия ще се влеят
или ще секне тя? - занапред е въпрос.
Махнете се, непроумяли
окървавените скрижали,
щом нашта родова омраза
за вас е някаква лъжа;
за вас какво са Кремъл, Прага;
и блазни ви с неправилен бяс
обнажената безстрашно шпага -
с ненавист гледате към нас...
Защо, кажете ми? - Защото,
даже и след Москва в пожарища и прахуляк,
не сведохме глави пред Оня, от който
треперехте в безпомощен боязън?
Или задето повалихме
могъщия, злокобен идол -
и за Европа с кръв платихме
нейната дързост, чест и мир?
На думи страшни сте - само че по какъв начин ще се решите!
И богатирът остарял, отдъхващ след войните,
не ще ли втъкне отново щика от Измаил?
Или монархът наш ще слуша непознато слово?
Или да спорим с вас е ново,
и русинът не би се сбил?
Или пък малко сме - от Перм чак до Таврида,
от финските скали до знойната Колхида,
от Кремъл, който прогърмя,
чак до китайските лимити -
в стоманна козина не ще ли
въстане съветската земя?...
Изпращайте в този момент, витии,
проклетите си синове -
а тук, в полята на Русия,
ги чакат родни гробове.
(1831 г.)
Превод от съветски Петър Велчев
Бележки:
Повод за написването на стихотворението са речите във френската Палата на депутатите, призоваващи към въоръжена интервенция в руско-полското военно сблъскване. В писмо до П. Вяземски от 1 юни 1831 година Пушкин споделя: " За нас метежът в Полша е фамилно дело, старинна, наследствена кавга; ние не можем да съдим за нея съгласно европейските усещания, какъвто и да е, прочее, нашият метод на мислене. "
Лях - остаряло племенно име за представител на полския етнос.
Росс - старинно, поетично и тържествено наименование за руснак.
" Оня, от който треперехте " - става дума за Наполеон Бонапарт.
Измаил - турска цитадела, завладяна с взлом през Руско-турската война от 1787-1791 г.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ