Професор икономист разкри как правителството ще оцелее по-дълго
От голяма значимост е да се сформира рационален бюджет и той да бъде утвърден от Народното събрание. Това ще бъде решаващо за оцеляването на държавното управление. Това съобщи в изявление за БГНЕС икономистът проф. Ганчо Ганчев.
Според него доста деликатно би трябвало да бъде преценено всичко от позиция на разноските и приходите. Да бъдем в границите на 3% е мъчно, само че не невероятно. Ако тази задача бъде решена, държавното управление ще оцелее по-дълъг интервал.
-->
За да бъде реализиран бюджет с недостиг под 3% от Брутният вътрешен продукт, каквато е поръчката на държавното управление „ Денков-Габриел “ с финансов министър Асен Василев, би трябвало да бъдат подхванати ограничения, които са свързани с приходната и разходната част.
Според проф. Ганчев при приходите данъчните облекчения, които бяха признати, би трябвало да бъдат анулирани. В същото време би трябвало да се усъвършенства събираемостта на Данък добавена стойност и другите налози.
Икономистът счита, че има по-голяма неизясненост във връзка с разноските, като тук преди всичко би трябвало да уточним какво можем да чакаме по линия на Плана за възобновяване и резистентност. „ Там самият проектобюджет е неразбираем “, уточни проф. Ганчев.
Той също по този начин счита, че нарастванията на пенсиите би трябвало да бъдат забавени, а разноските за прехрана – съкратени.
Проф. Ганчев остро разкритикува политици и икономисти, които си разрешават да спекулират с тематиката за изтегляне на нов дълг.
„ Естествено, че ще се наложи тегленето на нов дълг, тъй като ние непрестанно рефинансираме част от дълга. Така че нови заеми ще би трябвало да бъдат пласирани. Дефицитът, който ще имаме, също ще би трябвало да бъде финансиран. Това е в границите на естествената бюджетна процедура “, акцентира икономистът.
Според него когато се приказва за дълг тук въпросът е той да бъде в рационални граници като дял от Брутният вътрешен продукт. „ Ние сме измежду страните с най-нисък дълг, нямаме и кой знае какъв недостиг. Не би трябвало да се истеризира по този въпрос. Той е лесна дъвка за политиците “, безапелационен е проф. Ганчев.
По отношение на инфлацията също се чуват доста небивалици, предизвести той.
„ Нямаме никакъв инструмент, с който да управляваме инфлацията, тъй като сме във валутен ръб и централната банка не организира и не може да организира антиинлфационна политика. Правителството също не може да организира, без значение от изказванията. Инфлацията съвсем напълно зависи от цените на енергоносителите на интернационалните пазари, политиката на ЕЦБ и други външни фактори, ние на практика нищо не управляваме “, сподели икономистът.
Той въпреки всичко предизвести, че при по-ниската инфлация, която се обрисува, това може да ни изиграе и неприятна смешка, тъй като Данък добавена стойност, което се начислява при вноса, е значим източник на приходи на държавното управление. „ Но не мисля, че това намаление на цените ще има толкоз трагично влияние, защото то въпреки това е позитивен фактор за задвижване на стопанската система. Има и компенсиращи детайли “, добави специалистът.
Според него доста деликатно би трябвало да бъде преценено всичко от позиция на разноските и приходите. Да бъдем в границите на 3% е мъчно, само че не невероятно. Ако тази задача бъде решена, държавното управление ще оцелее по-дълъг интервал.
-->
За да бъде реализиран бюджет с недостиг под 3% от Брутният вътрешен продукт, каквато е поръчката на държавното управление „ Денков-Габриел “ с финансов министър Асен Василев, би трябвало да бъдат подхванати ограничения, които са свързани с приходната и разходната част.
Според проф. Ганчев при приходите данъчните облекчения, които бяха признати, би трябвало да бъдат анулирани. В същото време би трябвало да се усъвършенства събираемостта на Данък добавена стойност и другите налози.
Икономистът счита, че има по-голяма неизясненост във връзка с разноските, като тук преди всичко би трябвало да уточним какво можем да чакаме по линия на Плана за възобновяване и резистентност. „ Там самият проектобюджет е неразбираем “, уточни проф. Ганчев.
Той също по този начин счита, че нарастванията на пенсиите би трябвало да бъдат забавени, а разноските за прехрана – съкратени.
Проф. Ганчев остро разкритикува политици и икономисти, които си разрешават да спекулират с тематиката за изтегляне на нов дълг.
„ Естествено, че ще се наложи тегленето на нов дълг, тъй като ние непрестанно рефинансираме част от дълга. Така че нови заеми ще би трябвало да бъдат пласирани. Дефицитът, който ще имаме, също ще би трябвало да бъде финансиран. Това е в границите на естествената бюджетна процедура “, акцентира икономистът.
Според него когато се приказва за дълг тук въпросът е той да бъде в рационални граници като дял от Брутният вътрешен продукт. „ Ние сме измежду страните с най-нисък дълг, нямаме и кой знае какъв недостиг. Не би трябвало да се истеризира по този въпрос. Той е лесна дъвка за политиците “, безапелационен е проф. Ганчев.
По отношение на инфлацията също се чуват доста небивалици, предизвести той.
„ Нямаме никакъв инструмент, с който да управляваме инфлацията, тъй като сме във валутен ръб и централната банка не организира и не може да организира антиинлфационна политика. Правителството също не може да организира, без значение от изказванията. Инфлацията съвсем напълно зависи от цените на енергоносителите на интернационалните пазари, политиката на ЕЦБ и други външни фактори, ние на практика нищо не управляваме “, сподели икономистът.
Той въпреки всичко предизвести, че при по-ниската инфлация, която се обрисува, това може да ни изиграе и неприятна смешка, тъй като Данък добавена стойност, което се начислява при вноса, е значим източник на приходи на държавното управление. „ Но не мисля, че това намаление на цените ще има толкоз трагично влияние, защото то въпреки това е позитивен фактор за задвижване на стопанската система. Има и компенсиращи детайли “, добави специалистът.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ