Кой иска съдебна реформа в България?
От над десетилетие обединенията у нас въртят дъвката за Темида Движение за права и свободи е единствената партия, която предложи действителна смяна на кардинална основа
Що е то правосъдна промяна и има ли тя почва у нас? Този въпрос, тресящ публичното пространство от над десетилетие, продължава да е неуреден и до през днешния ден. И отново от над десетилетие се употребява като дъвка в съвсем всеки партиен спаринг на политическия терен.
Че правосъдната власт у нас работи тромаво, от време на време много подозрително и най-много – очевидно не в интерес на жителите, е ясно на всички, които в миналото са имали директен допир до нея. Дори да не приказваме за корупция и блокиране на правосъдие, неведнъж правораздаването в България е толкоз закъсняло, че по-добре изобщо да не е идвало. В същото време и с просто око е видно, че
-->
прокуратура и съд могат да бъдат майки за едни и мащехи за други
В взаимозависимост от това на кое око ще вдигне превръзката, сляпата богиня на правораздаването у нас може да обрече едни на безкрайни правосъдни процеси или прокурорски инспекции, а за други делата да се приключват от раз, а държавното обвиняване даже да не си прави труда да апелира оправдателните присъди на видни олигарси. Като каолиновия крал Иво Прокопиев, да вземем за пример, чиято оправдателна присъда по аферата EVN по този начин и не бе обжалвана от прокуратурата пред Върховен касационен съд. За фигурите на така наречен „ трима огромни “ в Темида – основният прокурор и шефовете на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, пък няма смисъл изобщо да приказваме. Темата е предъвквана с години, само че до момента не е довела до същински резултат. Което очевидно демонстрира, че действително политическа воля за решаването на въпросите пред правосъдната промяна съвсем няма.
През миналата седмица, с неуспеха на първия мандат, 48-о Народно заседание пропусна основна опция да извади България от спиралата от рецесии – политическа, обществена и икономическа, поставящи в риск обществото ни и подриващи демократичните устои на страната ни. В същото време провокациите в геополитически и вътрешен проект не могат да бъдат посрещнати от страната ни без да е позволена първо политическата рецесия посредством съставяне на постоянно държавно управление. То от своя страна би трябвало да се заеме с решаването на неотложните за страната проблеми и с провеждането на промените, нужни за обезпечаване на жизненоважния за стопанската система на България финансов запас по Плана за възобновяване и резистентност. Ключова измежду тях е промяната в правосъдната власт и връщане на върховенството на закона в страната. Това е реалност, който първоначално и в края на предходната седмица за следващ път ни бе напомнен и от сътрудниците ни от Европа и Съединени американски щати в лицето на Комитета на министрите на Съвета на Европа и Посолството на Съединените американски щати в България.
Тупането на топката обаче продължава, а по всичко наподобява, че през идните седмици на договаряния за съставяне на кабинет с втория и вероятно третия мандат
още веднъж ще станем очевидци на опити за реплика на промени,
целящи принизяването на потребността от промени до кадрови рокади, реваншизъм и удари по политическите съперници.
Показаха го и срещите на номинирания от „ Продължаваме промяната “ претендент за министър-председател – акад. Николай Денков, с част от останалите обединения в Народно събрание в търсене на поддръжка за сформирането на кабинет. На диалозите сякаш трябваше да се приказва за съответни цели и решения. Но когато от Движение за права и свободи да вземем за пример повдигнаха пред Денков въпросите за върховенството на правото, за мракобесните образци на полицейско принуждение посред избори, на които станахме очевидци предходната година, а също и за превръщането в норма на погазването на Конституцията и законите от страна и на съпредседателя на Политическа партия и някогашен министър председател Кирил Петков, и на депутата от партията и някогашен вътрешен министър Бойко Рашков, отговори по този начин и не получиха. Не чуха и съответни решения за реализиране на правосъдната промяна. Логично – напуснаха срещата, а в неделя водачът на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ заключи обстановката с пост във Facebook, в който упрекна политическите съперници на придвижването в „ протест “.
„ Ние от Движение за права и свободи поддържаме интензивно и с съответни дейности и законодателни решения нашите евроатлантически сътрудници и Съвета на Европа. Проблемът е, че вместо да бъдем подкрепени или взаимно да стартираме дебатите за правосъдната промяна и за следствието на основния прокурор, нашите дейности се бойкотират и отхвърлят от проведена и добре надъхана група политически съперници, показани преобладаващо в медийното пространство.
Те не целят правосъдна промяна, а оклеветяване на политическите си съперници,
уточни Карадайъ и прикани останалите партии в Народно събрание по-скоро да се приготвят за нужните промени, с цел да седнат всички на масата за разглеждането им. Лидерът на Движение за права и свободи не назова имената на въпросните „ съперници “, само че действително те се знаят. И Политическа партия, и Демократична България са изковани в една и съща политлаборатория и се радват на комфорта, рекламата и медийната поддръжка на изданията под контрола на енергийния олигарх и медиен монополист Иво Прокопиев. Двете обединения про форма настояват, че са за правосъдна промяна, само че де факто се пробват да я лимитират само до кадруване на правилото „ стани да седна “, вкарвайки я в плен на личностните спорове и принизявайки я до разногласието по какъв начин да бъде отхвърлен сегашния основен прокурор Иван Гешев и кой да седне в стола му.
В същото време от години Движение за права и свободи упорства за промени на кардинална основа, които да не се диктуват от решения за една или друга персона, а да позволяват фундаменталните проблеми в системата, с цел да бъде върнато върховенството на правото в България.
Така още през февруари придвижването показа в Брюксел и пред останалите политически сили в тогавашния състав на Народното събрание, план за промени в Конституцията.
Сред главните промени, които планува текстът бе ограничение на намесата на основния прокурор в работата на прокурорите посредством унищожаване на пълномощието му да реализира контрол за правда над водените от тях производства. Както и смяна в метода на избор на основния прокурор и ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд. За задачата се планува Висшият правосъден съвет да бъде разграничен на две – съвет на прокурорите и надлежно на съдиите, като от тях бъдат извадени актуалните членове по право – „ тримата огромни “. Самите те пък ще бъдат избирани с болшинство от две трети от съответните препоръки. Проектът освен бе утвърден от Брюксел, само че беше оценен от представители на Европейска комисия като постоянна основа за целеустремено и независимо реализиране на нужните промени.
Но се сблъска със стена от безмълвие и липса на поддръжка
от останалите политически сили в границите на предходния състав на Народното събрание, включително освен от Политическа партия и Демократична България, само че също от ГЕРБ, Българска социалистическа партия и към този момент неприсъстващите в сегашния състав на Народно събрание депутати от Има Такъв Народ. По всичко наподобява обаче, че макар упованията на обществото и очаквания за смяна след изборите на 2 октомври, и в новото 48-о Народно заседание тематиката за правосъдната промяна и връщането на върховенството на правото и законността в България ще бъде повтаряна като мантра без наличие и заслон за гонене на тясно-партийни, популистки и подмолни цели. Което пък би означавало, че апелите на Движение за права и свободи, че и на цялото общество на България за нормалност и връщане на върховенството на закона и правото, не са чути. Отново.
Страната ни обаче има потребност от същинска смяна, а не от мимикрия на такава, целяща само и единствено обяздване на Темида в интерес на съответни кръгове и потреблението й като инструмент за политическо оклеветяване и офанзиви. Съдебната промяна не може да пада в плен на партиен популизъм, нито да се принизява до почистване на сметки и гонене на подмолни цели, девалвирайки по този метод публичната сила и вяра за връщане на върховенството на правото в България.
Тя би трябвало да бъде осъществена на здрава, кардинална и справедлива основа, с цел да може да в профил фундаменталните, а не просто личностните проблеми в системата. Кой желае това е ясно – Движение за права и свободи към този момент изготвиха план за решение, оценен като работещ от евроатлантическите ни сътрудници. От това коя от останалите политически сили ще го поддържа обаче ще лъсне ясно и кой не желае същинска правосъдна промяна.
Що е то правосъдна промяна и има ли тя почва у нас? Този въпрос, тресящ публичното пространство от над десетилетие, продължава да е неуреден и до през днешния ден. И отново от над десетилетие се употребява като дъвка в съвсем всеки партиен спаринг на политическия терен.
Че правосъдната власт у нас работи тромаво, от време на време много подозрително и най-много – очевидно не в интерес на жителите, е ясно на всички, които в миналото са имали директен допир до нея. Дори да не приказваме за корупция и блокиране на правосъдие, неведнъж правораздаването в България е толкоз закъсняло, че по-добре изобщо да не е идвало. В същото време и с просто око е видно, че
-->
прокуратура и съд могат да бъдат майки за едни и мащехи за други
В взаимозависимост от това на кое око ще вдигне превръзката, сляпата богиня на правораздаването у нас може да обрече едни на безкрайни правосъдни процеси или прокурорски инспекции, а за други делата да се приключват от раз, а държавното обвиняване даже да не си прави труда да апелира оправдателните присъди на видни олигарси. Като каолиновия крал Иво Прокопиев, да вземем за пример, чиято оправдателна присъда по аферата EVN по този начин и не бе обжалвана от прокуратурата пред Върховен касационен съд. За фигурите на така наречен „ трима огромни “ в Темида – основният прокурор и шефовете на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, пък няма смисъл изобщо да приказваме. Темата е предъвквана с години, само че до момента не е довела до същински резултат. Което очевидно демонстрира, че действително политическа воля за решаването на въпросите пред правосъдната промяна съвсем няма.
През миналата седмица, с неуспеха на първия мандат, 48-о Народно заседание пропусна основна опция да извади България от спиралата от рецесии – политическа, обществена и икономическа, поставящи в риск обществото ни и подриващи демократичните устои на страната ни. В същото време провокациите в геополитически и вътрешен проект не могат да бъдат посрещнати от страната ни без да е позволена първо политическата рецесия посредством съставяне на постоянно държавно управление. То от своя страна би трябвало да се заеме с решаването на неотложните за страната проблеми и с провеждането на промените, нужни за обезпечаване на жизненоважния за стопанската система на България финансов запас по Плана за възобновяване и резистентност. Ключова измежду тях е промяната в правосъдната власт и връщане на върховенството на закона в страната. Това е реалност, който първоначално и в края на предходната седмица за следващ път ни бе напомнен и от сътрудниците ни от Европа и Съединени американски щати в лицето на Комитета на министрите на Съвета на Европа и Посолството на Съединените американски щати в България.
Тупането на топката обаче продължава, а по всичко наподобява, че през идните седмици на договаряния за съставяне на кабинет с втория и вероятно третия мандат
още веднъж ще станем очевидци на опити за реплика на промени,
целящи принизяването на потребността от промени до кадрови рокади, реваншизъм и удари по политическите съперници.
Показаха го и срещите на номинирания от „ Продължаваме промяната “ претендент за министър-председател – акад. Николай Денков, с част от останалите обединения в Народно събрание в търсене на поддръжка за сформирането на кабинет. На диалозите сякаш трябваше да се приказва за съответни цели и решения. Но когато от Движение за права и свободи да вземем за пример повдигнаха пред Денков въпросите за върховенството на правото, за мракобесните образци на полицейско принуждение посред избори, на които станахме очевидци предходната година, а също и за превръщането в норма на погазването на Конституцията и законите от страна и на съпредседателя на Политическа партия и някогашен министър председател Кирил Петков, и на депутата от партията и някогашен вътрешен министър Бойко Рашков, отговори по този начин и не получиха. Не чуха и съответни решения за реализиране на правосъдната промяна. Логично – напуснаха срещата, а в неделя водачът на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ заключи обстановката с пост във Facebook, в който упрекна политическите съперници на придвижването в „ протест “.
„ Ние от Движение за права и свободи поддържаме интензивно и с съответни дейности и законодателни решения нашите евроатлантически сътрудници и Съвета на Европа. Проблемът е, че вместо да бъдем подкрепени или взаимно да стартираме дебатите за правосъдната промяна и за следствието на основния прокурор, нашите дейности се бойкотират и отхвърлят от проведена и добре надъхана група политически съперници, показани преобладаващо в медийното пространство.
Те не целят правосъдна промяна, а оклеветяване на политическите си съперници,
уточни Карадайъ и прикани останалите партии в Народно събрание по-скоро да се приготвят за нужните промени, с цел да седнат всички на масата за разглеждането им. Лидерът на Движение за права и свободи не назова имената на въпросните „ съперници “, само че действително те се знаят. И Политическа партия, и Демократична България са изковани в една и съща политлаборатория и се радват на комфорта, рекламата и медийната поддръжка на изданията под контрола на енергийния олигарх и медиен монополист Иво Прокопиев. Двете обединения про форма настояват, че са за правосъдна промяна, само че де факто се пробват да я лимитират само до кадруване на правилото „ стани да седна “, вкарвайки я в плен на личностните спорове и принизявайки я до разногласието по какъв начин да бъде отхвърлен сегашния основен прокурор Иван Гешев и кой да седне в стола му.
В същото време от години Движение за права и свободи упорства за промени на кардинална основа, които да не се диктуват от решения за една или друга персона, а да позволяват фундаменталните проблеми в системата, с цел да бъде върнато върховенството на правото в България.
Така още през февруари придвижването показа в Брюксел и пред останалите политически сили в тогавашния състав на Народното събрание, план за промени в Конституцията.
Сред главните промени, които планува текстът бе ограничение на намесата на основния прокурор в работата на прокурорите посредством унищожаване на пълномощието му да реализира контрол за правда над водените от тях производства. Както и смяна в метода на избор на основния прокурор и ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд. За задачата се планува Висшият правосъден съвет да бъде разграничен на две – съвет на прокурорите и надлежно на съдиите, като от тях бъдат извадени актуалните членове по право – „ тримата огромни “. Самите те пък ще бъдат избирани с болшинство от две трети от съответните препоръки. Проектът освен бе утвърден от Брюксел, само че беше оценен от представители на Европейска комисия като постоянна основа за целеустремено и независимо реализиране на нужните промени.
Но се сблъска със стена от безмълвие и липса на поддръжка
от останалите политически сили в границите на предходния състав на Народното събрание, включително освен от Политическа партия и Демократична България, само че също от ГЕРБ, Българска социалистическа партия и към този момент неприсъстващите в сегашния състав на Народно събрание депутати от Има Такъв Народ. По всичко наподобява обаче, че макар упованията на обществото и очаквания за смяна след изборите на 2 октомври, и в новото 48-о Народно заседание тематиката за правосъдната промяна и връщането на върховенството на правото и законността в България ще бъде повтаряна като мантра без наличие и заслон за гонене на тясно-партийни, популистки и подмолни цели. Което пък би означавало, че апелите на Движение за права и свободи, че и на цялото общество на България за нормалност и връщане на върховенството на закона и правото, не са чути. Отново.
Страната ни обаче има потребност от същинска смяна, а не от мимикрия на такава, целяща само и единствено обяздване на Темида в интерес на съответни кръгове и потреблението й като инструмент за политическо оклеветяване и офанзиви. Съдебната промяна не може да пада в плен на партиен популизъм, нито да се принизява до почистване на сметки и гонене на подмолни цели, девалвирайки по този метод публичната сила и вяра за връщане на върховенството на правото в България.
Тя би трябвало да бъде осъществена на здрава, кардинална и справедлива основа, с цел да може да в профил фундаменталните, а не просто личностните проблеми в системата. Кой желае това е ясно – Движение за права и свободи към този момент изготвиха план за решение, оценен като работещ от евроатлантическите ни сътрудници. От това коя от останалите политически сили ще го поддържа обаче ще лъсне ясно и кой не желае същинска правосъдна промяна.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ