От години работя в Германия. Аз съм от малко село

От години работя в Германия. Аз съм от малко село в Ловешка област, тъй че разбирате за какво отпътувах в чужбина – поради парите. Исках да оказа помощ финансово на децата си.

Първоначално гледах стара жена, само че по-късно си открих работа във фабрика като опаковчик на риба. Работата е физически тежка, само че заплащането е положително. Благодарение на това съумях да осигуря на синовете си всичко належащо.

Платих сватбата на най-големия си наследник Валентин: всичко от ресторанта до лимузината и костюма. Освен това му купих апартамент в Ловеч след главен ремонт. Помогнах и на дребния си наследник Калин: на него също му взех апартамент.

Но наподобява, че това не беше задоволително и синовете ми взеха да чакат наготово. Работят на места, получават минимални заплати и не желаят да реализират нищо, тъй като са привикнали аз да се грижа за всичко.

Снахите също просто седят в отпуск по майчинство, като че ли това им е висшата фантазия. Спокойно им е, тъй като знаят, че ще изпратя евра, които да обменят в левове.

Те живеят в личните си жилища и харчат парите ми за ваканции в Турция или скъпи джаджи. Но колкото и да оказвам помощ, на тях в никакъв случай не им е задоволително.

– Мамо, ето каква е работата, трябват ни пари за ремонт на кухнята.
– Мамо, не ни стигат парите!

Последно се прибрах за Великден. Тогава снахите даже се оплакаха, че не съм донесла задоволително храна за празничната софра, представяте ли си?

През ноември ми се появиха проблеми със зъбите. Нямах пари за лекуване, тъй че трябваше да взема пари назаем от другари. Тогава разбрах, че нещо не е наред в живота ми.

Години наред давах всичките си приходи на децата си и не оставях нищо за себе си. И в този момент, когато самият аз нуждая се от помощ, портфейлът ми е празен. Реших: стига към този момент. Време е да помисля за себе си.

Разбира се, изпратих лакомства и дарове за внуците си. Но съзнателно не преведох пари.

През уикенда огромният ми наследник Валентин ми се обади:

– Мамо, случило ли се е нещо?

– Не, за какво питаш?

– Калин просто сподели, че не си превела пари този месец. Да не ви бавят заплатите?

– Получих си заплатата. И даже ми дадоха бонус. Пратих хранителни артикули, Калин не ги ли взе?

– Взел ги е, само че няма пари. не помни ли ни?

– Не, не съм не запомнила. Просто взех решение този път да не превеждам.

Последва дълга пауза в другия завършек на линията и по-късно се стартира:

– Ама ти чуваш ли се? Мамо, по какъв начин по този начин си решила? Имам заем за кола! Трябва ли да кажа на банката, че майка ми е решила „ да не праща “?

– Валентине, ти към този момент си на 36 години. Време е да се научите с брат ти сами да се справяте с проблемите, а не да разчитате на остарялата си майка.

– Това да не е намек, че не се старая задоволително? Разбирам, мамо. Дори към този момент не е нужно да идватш при нас за празниците! – извика той и затвори.

Калин също се обиди и сподели, че вратите на жилището му към този момент са затворени за мен по празниците.

Заболя ме, само че в това време почувствах облекчение. Честно казано даже се веселя, че няма да си прахосвам нервите по празниците вкъщи.

Реших да чествам Коледа и Нова година в Германия с моите другари служащи мигранти. Вече се разбрахме да създадем малко празнично пиршество.

И знаете ли, за първи път от доста години се усещам добре. Най-накрая мога да мисля за себе си и бъдещето си. И дано синовете се научат да живеят самостоятелно…