Еврото - гаранция за стабилност или Титаник
От гаранция за непоклатимост посредством присъединение към втората най-силна валута в света до "еднопосочен билет " и „ Титаник “
Така варираха политическите отзиви в кръглата маса през днешния ден в Народното събрание, отдадена на инфлацията, икономическия напредък и въвеждането на еврото, съобщи Българска телеграфна агенция.
Миналия петък държавното управление утвърди Националния проект за въвеждане на еврото от 1 януари 2024 година
Искрен Митев („ Продължаваме Промяната “) разяснява, че това не е спор "за " и "против " еврото, а по-скоро за изгодите, провокациите и рисковете от въвеждането на единната европейска валута. Ползите мисля, че станаха ясни - това е стабилността и присъединението на България към втората най-силна валута в света, уточни той. Предизвикателствата по-скоро ще бъдат да разбираем на хората, че може би цените няма да се покачат двойно, защото минимум три месеца преди и девет месеца по-късно би трябвало да бъдат изписани в евро и в лв., изясни Митев.
Георги Ганев („ Демократична България “) прикани да се обсъдят и слабите места в другите позиции по отношение на еврото. Ако местим датата 30 години, няма ли да има най-малко един минус, попита той. Хайде да си признаем и да обсъдим минусите, добави Ганев. Ако България каже: „ Забравяме за еврото до незнайното безпределно бъдеще, някой ден може да се случи по този начин, че да сме готови “, аз настоявам и мога да опиша кошмари, при които стават неприятни работи, разяснява депутатът.
Кирил Симеонов („ ИТН “) уточни, че има опасности от асиметрични шокове, когато няма конвергенция в приходите. Във връзка с Хърватия, която следва да се причисли към еврозоната от 1 януари 2023 година, той разяснява, че тяхната покупателна дарба е 62-63 % по отношение на еврозоната, а при нас е 51-52 %. Според него по кое време е верният миг за въвеждане на еврото, постоянно можем да спорим.
Йордан Цонев (ДПС) разяснява, че еврозоната явно ни е цел, има да дискутираме дали 2024 година или по кое време. Според Цонев няма смисъл да се вършат макроикономически оценки сега, защото въпросът е и ще остане политически. Еврозоната е от дълго време над критерия с инфлацията, еврозоната е доста от дълго време над критерия си дълг, Брутният вътрешен продукт, недостиг. В кое еврозоната е в критериите си, че да има искания към претендентите си, попита той. Според Цонев не можем и не трябва да се водим от това да бъдем в критериите. По думите му когато страните от еврозоната влязат в тези критерии, тогава можем и ние. Сега би трябвало да имаме други цели - да си съхраним оптимално производството, работната мощ, цели браншове, да помогнем таргетирано на извънредно нуждаещите се, да забележим по какъв начин ще се оправим с енергийния колапс, без да нарушаваме глобите на Европейски Съюз, да смекчим ударите за стопанската система и за бизнеса, счита Йордан Цонев.
Румен Гечев от "БСП за България " акцентира, че когато Южна Европа е изпаднала в цайтнот през 2008 г.-2010 година страните, които са били най-зле, са били членки на еврозоната. Не знам за какво някои сътрудници, включително и политици, настояват, че с влизането в еврозоната следва завършек на рецесиите, завършек на банковите банкрути, уточни той. Когато стана рецесията през 2009 година, Италия вършиха планове и желаеха да излязат, да се върнат към лирата, да обезценяват и да се избавят от дълга, само че се оказа, че не могат, сподели Гечев. „ Това е one way ticket (еднопосочен билет) за еврозоната. Веднъж вземеш ли решение - няма механизъм за излизане “, разяснява той. В умозаключение Гечев прикани всички институции да работят с оптимални старания, с цел да сме подготвени към датата за въвеждане на еврото.
Виктор Папазов, стопански консултант на „ Възраждане “, разяснява, че не е загадка, че „ Възраждане “ е срещу еврото.
Цял следобяд разясняваме, че на 1 януари 2024 година влизаме в еврозоната - аз не съм чул такова решение на Народното събрание, уточни той. Според него не е редно едно държавно управление да постанова сходно решение на Народното събрание. "Еврото сега е като един транспортен съд, към който българската лодка лев е привързана и доста се опасявам, че надписът на кораба е „ Титаник “. И е хубаво постоянно да запазим опцията си, в случай че този „ Титаник “, както е тръгнало напоследък се блъсне в айсберг, ние да можем да прережем въжето и да се спасим в нашата си лодка, наречена български лев ", разяснява Виктор Папазов.
Така варираха политическите отзиви в кръглата маса през днешния ден в Народното събрание, отдадена на инфлацията, икономическия напредък и въвеждането на еврото, съобщи Българска телеграфна агенция.
Миналия петък държавното управление утвърди Националния проект за въвеждане на еврото от 1 януари 2024 година
Искрен Митев („ Продължаваме Промяната “) разяснява, че това не е спор "за " и "против " еврото, а по-скоро за изгодите, провокациите и рисковете от въвеждането на единната европейска валута. Ползите мисля, че станаха ясни - това е стабилността и присъединението на България към втората най-силна валута в света, уточни той. Предизвикателствата по-скоро ще бъдат да разбираем на хората, че може би цените няма да се покачат двойно, защото минимум три месеца преди и девет месеца по-късно би трябвало да бъдат изписани в евро и в лв., изясни Митев.
Георги Ганев („ Демократична България “) прикани да се обсъдят и слабите места в другите позиции по отношение на еврото. Ако местим датата 30 години, няма ли да има най-малко един минус, попита той. Хайде да си признаем и да обсъдим минусите, добави Ганев. Ако България каже: „ Забравяме за еврото до незнайното безпределно бъдеще, някой ден може да се случи по този начин, че да сме готови “, аз настоявам и мога да опиша кошмари, при които стават неприятни работи, разяснява депутатът.
Кирил Симеонов („ ИТН “) уточни, че има опасности от асиметрични шокове, когато няма конвергенция в приходите. Във връзка с Хърватия, която следва да се причисли към еврозоната от 1 януари 2023 година, той разяснява, че тяхната покупателна дарба е 62-63 % по отношение на еврозоната, а при нас е 51-52 %. Според него по кое време е верният миг за въвеждане на еврото, постоянно можем да спорим.
Йордан Цонев (ДПС) разяснява, че еврозоната явно ни е цел, има да дискутираме дали 2024 година или по кое време. Според Цонев няма смисъл да се вършат макроикономически оценки сега, защото въпросът е и ще остане политически. Еврозоната е от дълго време над критерия с инфлацията, еврозоната е доста от дълго време над критерия си дълг, Брутният вътрешен продукт, недостиг. В кое еврозоната е в критериите си, че да има искания към претендентите си, попита той. Според Цонев не можем и не трябва да се водим от това да бъдем в критериите. По думите му когато страните от еврозоната влязат в тези критерии, тогава можем и ние. Сега би трябвало да имаме други цели - да си съхраним оптимално производството, работната мощ, цели браншове, да помогнем таргетирано на извънредно нуждаещите се, да забележим по какъв начин ще се оправим с енергийния колапс, без да нарушаваме глобите на Европейски Съюз, да смекчим ударите за стопанската система и за бизнеса, счита Йордан Цонев.
Румен Гечев от "БСП за България " акцентира, че когато Южна Европа е изпаднала в цайтнот през 2008 г.-2010 година страните, които са били най-зле, са били членки на еврозоната. Не знам за какво някои сътрудници, включително и политици, настояват, че с влизането в еврозоната следва завършек на рецесиите, завършек на банковите банкрути, уточни той. Когато стана рецесията през 2009 година, Италия вършиха планове и желаеха да излязат, да се върнат към лирата, да обезценяват и да се избавят от дълга, само че се оказа, че не могат, сподели Гечев. „ Това е one way ticket (еднопосочен билет) за еврозоната. Веднъж вземеш ли решение - няма механизъм за излизане “, разяснява той. В умозаключение Гечев прикани всички институции да работят с оптимални старания, с цел да сме подготвени към датата за въвеждане на еврото.
Виктор Папазов, стопански консултант на „ Възраждане “, разяснява, че не е загадка, че „ Възраждане “ е срещу еврото.
Цял следобяд разясняваме, че на 1 януари 2024 година влизаме в еврозоната - аз не съм чул такова решение на Народното събрание, уточни той. Според него не е редно едно държавно управление да постанова сходно решение на Народното събрание. "Еврото сега е като един транспортен съд, към който българската лодка лев е привързана и доста се опасявам, че надписът на кораба е „ Титаник “. И е хубаво постоянно да запазим опцията си, в случай че този „ Титаник “, както е тръгнало напоследък се блъсне в айсберг, ние да можем да прережем въжето и да се спасим в нашата си лодка, наречена български лев ", разяснява Виктор Папазов.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ