В неделя избираме кой да е зад волана на държавата
Понеже сме в навечерието на изборите и тъй като стартира да ни писва да сме в навечерие на избори, ще би трябвало добре да седнем и да си помислим за кой да гласуваме и за кой – не.
В подтекста на следващото идно практикуване на цивилен права, през днешния ден ще се срещнем с една доста забавна история за декламаторски умения, политически кариеризъм, национално изменничество, опит за бойкот на демокрацията, услужване на непознат режим и политическо нагаждачество.
Историята е от 1940 година, страната е Съединени американски щати.
Европа се тресе от Втората международна, а Америка към момента се чуди какво да предприеме и е цялостна с „ оратори “, които се упражняват на тематиката „ ние сме за мир “, както и „ оставете Хитлер, че да свърши по-бързо войната “.
Звучи ви познато ли…?
Но, до момента в който ораторите са ниски топки и просто „ някакви си “, всичко е наред. Проблемът идва, когато към тях се причислява цялостен настоящ сенатор.
Главен герои в тази история е настоящият тогава сенатор от Минесота Ърнест Лъндийн. По това време – на 62 години и за негово страдание – вечно останал си на 62, тъй като умрял в доста подозрителна самолетна злополука, няколко часа, откакто секретарката му го заварила в кабинета си да плаче и да си мрънка, че бил „ отишъл прекомерно надалеч този път “.
Няма да отделяме прекомерно доста внимание на гибелта му, тъй като е мистерия и през днешния ден, а следствието ѝ от ФБР механически към момента се води „ отворено “. Но, както се оказало, малко откакто федералните са го погнали и даже са го наобиколили в самолета… самолетът се е разрушил. Кой може да каже дали нацистките сътрудници, с които е работил, са го умъртвили, с цел да мълчи?
На борда, дружно с Лъндийн са починали и няколко оперативни чиновници на ФБР.
Като стана дума за нацистки сътрудници. Лъндийн е бил засечен да работи с хора на Хитлер. Последната му тирада, която по този начин и в никакъв случай не произнася, е писана от човек на Хитлер. Въпросната тирада са я намерили измежду останките от злополуката и тя е била изпълнена…
… замалко да не помни – последният му полет е бил към родния му щат Минесота, където възнамерявал да прочете квалифицираната му от нацистите тирада точно на деня на труда (американският му вид – през септември)…
… та, речта му е била изпълнена с послания за „ мир “ и „ невмешателство “, с агитация за това по какъв начин Европа би трябвало да бъде оставена сама да се оправя, че политиците, които желаят да се занимават с Европа, са войнолюбиви предатели, и (чети деликатно!) че Америка има доста повече общо с Германия, в сравнение с с сътрудниците си от Англия и Франция…
Какво? Още по-познато ли ви зазвуча?
До последните седмици от живота на Лъндийн не се е знаело, че работи с нацистите. Макар мнозина да с се досещали, тъй като държание от този вид е задоволително красноречиво. Нали?
Да се върнем малко по-назад. Кариерата му стартира още през 1917 година и (няма изненада тук…) стартира с опълчване на влизането на Америка в Първата международна и пламенни речи в отбрана на Германия.
Талантът му на оратор е бил главното му оръжие. През 1905 година Лъндийн е първенец на Университета на Минесота по диспути и красноречие. Знаете ли какво значи терминът Bullshit Artist? Както и да е.
През Първата международна обаче удря греда и хората по този начин го намразват, че по време на негова тирада го хващат и затварят в товарен трен. Това става в родния му Минесота. Натикан в товарния трен,
Лъндийн не е могъл да се освободи и му се наложило да пътува, чак до момента в който машинистите не го чули да крещи и не го освободили.
Кратката политическа памет (!) на съгражданите му от Минесота обаче, съчетана с тъпоумното му твърдоглавие да бъде политик (защото другояче би трябвало да си откри същинска работа), му се отплащат и не запомнили за антиамериканските му изцепки от 1917 година, го избират за сенатор отново през 1936 г.
Запомнихте ли добре: къса памет на жителите, липса на какъвто и да било позор у Лъндийн и тъпоумно твърдоглавие да се върне във властта.
И ето го – 36-та отново е сенатор.
През 1940 година идва и работата му с нацистите. Първи го надушват публицистите. Историята е доста дълга, има даже и католически духовник, антисемит, който имал лично радиопредаване, само че най-после значимото е, че Лъндийн се е настанил в скута на Хитлер (образно казано) и почнал да проповядва, че Америка би трябвало да е настрани от войната, мир, Хитлер не е толкоз неприятен, дори е доста добър, Америка е по-близка и има доста повече общо с Германия, в сравнение с със личните си съдружници Англия и Франция.
Историята е доста поучителна с повече от един урок. Например – индивидът, който се заел да разплита цялата история, е потърпевш много от управляващите, които – след войната – са потулили случая, тъй като е стояло зле в биографията им да проспят нацистка агитация от сенатор посред Вашингтон.
Но най-малко публично следствие е било извършено (след дъжд качулка) и то е потвърдило, че Лъндийн в действителност е работил с нацистите и е разпространявал пропагандата на Хитлер.
Единственото умеене, което е имал, било ораторството, а крайната му цел – сходна с тази на кърлежите – да се впие и да смуче, само че не кръв, а власт и пари.
Ще си повторим отново: в неделя избираме какъв да е зад кормилото на страната ни; и, в случай че не желаете да предават страната ни на актуалните нацисти, които окупират непозната страна, съюзяват се с немските съвременни нацисти и избиват дами и деца на няколкостотин километра от нас, гласувайте за освен това от майстори на ораторството, които ви плашат с влизане във войната или ви приказват за това какъв брой повече общо сме били имали с убийците, в сравнение с с жертвите и най-много по какъв начин нямаме нищо общо с сътрудниците си.
А, да – още една детайлност. В Съединени американски щати федералните въпреки всичко са го погнали най-после, до момента в който при нас „ федералните “ са толкоз пробити от непознати сътрудници, че един Лъндийн по-скоро би се радвал на протекция от нашите „ федерални “, в сравнение с да го погват. Затова би трябвало да гласувате и за някой, който е подготвен да реформира „ федералните “.
_______________________
Този коментар показва персоналното мнение на създателя
и може да не съответствува с позициите на редакцията на Novini.bg.
