От една страна е добре, че поне от време на

...
От една страна е добре, че поне от време на
Коментари Харесай

За Македония трябва да говорим чрез бъдещето, а не през миналото. Всички доволни ще останем

От една страна е добре, че най-малко понякога у нас става дума за западната ни съседка и посестрима. От друга страна е доста зле, че и до момента продължаваме да се държим по тези въпроси като македонствуващи историци. 

Когато заговорим, примерно, за Гоце Делчев, първата ни грижа би трябвало да е да помним, че не става дума за организъм, а за политически деятел – въобще не е значимо каква е кръвта или ДНК-то му, тъй като значимо е неговото дело. А мъчно може да се оспори, най-малко от виновни и способени хора, че то е отдадено не на ровичкане в етническия състав на популацията, а на жертвоготовна битка за бъдещето на тази страна. Та тъкмо поради това имам запитване към тези, които на думи се кълнат в неговата памет – какво тъкмо Вие жертвате през днешния ден, с цел да сте правилни на идеалите и идеите, за които той си е дал живота?

Ако желаеме не на думи, а на процедура да бъдем негови почитатели, точно в този момент би трябвало да прегърнем македонската идея като наша, тъй като тя е - по съществото си –тъкмо наша, стига да сме уверени, че перспективното бъдеще и за нас, българите, зависи от триумфа на европейската интеграция. Това е въпрос на осъзнавана, разбирана и поредно следвана политика, опряна на необятно публично доверие и поддръжка.

Защото няма късмет да е елементарно. Да не би обаче да е било по-лесно на германци и французи уверено да загърбят предишното си, поради залога на своето печелившо общо бъдеще? Дали би било по-добре да помнят, че през 1871 и 1940 германци са марширували победоносно в Париж? Или броя на убитите при двете борби при р. Марна? Или жертвите на офанзивите с иприт? Защо загърбването на тази история да е по-лесно от онази, която веят като знаме набедените за тукашни патриоти.

Страната Северна Македония направи голям исторически преход към своето европейско бъдеще. Не единствено намирайки метод да преодолее неуместния спор за името с локалните и гръцките националисти. Още по-важно е, че към днешна дата напредъкът на страната по следените секторни политики, по степен на вземане предвид с рекомендациите на Европейската комисия, а най-много по седемте предпочитани казуса, определящи качеството на политическия живот в страната, тя уверено изпреварва Сърбия и Черна Гора, които към този момент водят договаряния за участие в Европейски Съюз. Сега е ред да получат нужната им поддръжка.

Най-малкото, което сме длъжни да създадем за нашите другари и съседи, е да им помогнем да се отърват от необятно публикувани заблуди. А най-разпространената е, че Европейски Съюз би трябвало да причисли страните от Западните Балкани, каквито и да са те сега, единствено и единствено, с цел да не попаднат те в зоната на политическо въздействие на различни геополитически играчи като Русия, Китай, Турция или друга някоя арабска страна. „ Уморихме се да чакаме “ не е и няма да бъде мотив в решаването на този проблем.

Но това не се схваща. На една скорошна конференция у нас някогашен македонски политик, понастоящем тамошен професор, с отчаяние в гласа напомни, че тази година Европейска комисия даде оценка за подготвеност на Албания и Северна Македония да стартират договаряния за участие. „ И това става към този момент десета година “… напомни той унило.

Това наложи да напомня на аудиторията, че Матео Бономи, интернационален специалист по разширението на Европейски Съюз към Западните Балкани употребява по техен адрес метафора, която може, в свободен превод, да е „ увиснало шкембе “ (soft belly). От това не се умира, но е извънредно непрестижно и очевидно нещо би трябвало да се направи, в случай че желаеме да сме във форма. Само дето метафората е извънредно подвеждаща, тъй като шкембето си е персонална грижа и не може да се чака то самото „ да се вземе в ръце “ и да се оправи. Но тъкмо това би трябвало да извършат на процедура самите страни от района – да се вземат в ръце, тъй като няма някой различен, извън да го направи. А на въпроса ми към сътрудника професор кои са най-малко трите стратегически национални политики, посредством които Вашите държавни управления преследват дълготрайната европеизация на обществото Ви, по този начин и не получих отговор. Обаче отговор е изискуем и пълноценното присъединяване в Берлинския развой не може да бъде негов сурогат.

Но пък нашите другари към този момент заслужават да получат покана за начало на преговорен развой като изрично удостоверение, че техният на практика прогрес е видян и оценен. Преговорите носят вяра и политическа опция, само че не и гаранция, че ще приключат сполучливо. Обаче е наложително да се поддържа европейска политика на разширение на Европейски Съюз, която да е все по-успешно решение на несъгласието – такива, каквито са сега (а те са изрично по-назад от България и Румъния към стартовия миг на преговорния процес), те не могат да влязат в Съюза. Но, в същото време, самият Европейски Съюз би трябвало да предизвиква с все по-голяма степен на ангажираност в района точно курса към европейска интеграция. А България – нейните политици и нейната общност – са основна детайл от тази споделена европейска отговорност.
Източник: offnews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР