Богородичен пост. Какво е забранено?
От през днешния ден стартира Богородичният пост. Той е одобрен от църковната традиция в чест на Успение на пресвета Богородица - 15 август. Започва на 1 август. Свързан извънредно с почитта, любовта и вярата на православните към Пресветата Майка, този пост има непоколебим темперамент, сходно на Великия пост. Само на празника Преображение Господне - 6 август, се позволява приемането на риба.
История на поста
Непотвърдено поверие свързва установяването на този пост със светите апостоли. Но като открита църковна процедура е въведен относително по-късно от другите три съществени поста. В началото той бил разграничен на два по-малки поста - пост за Преображение Господне, който продължавал пет дни и надлежно на празника се разрешавало месо, и пост за Успение на пресв. Богородица.
Император Леон Философ (V в.) повелил възбрана за яденето на месо на Преображение в цялата Византийска империя и по този начин свързал двата поста в един.
Император Маврикий (582-602) пък въвел с експлицитна заповед празнуването на Успение Богородично на всички места по империята.
Въпреки това законността му дълго била оспорвана и подхвърляна на подозрение. Никон Черногорец (†1088) оповестява, че по негово време едни почитали Богородичния пост като законно открит и го спазвали. Други смятали, че за него липсват канонични учредения и затова не е наложителен. Трети го отхвърляли и осъждали.
Константинополският патриарх Николай ІІІ (†1111) свикал събор, който решил, че постът преди Успение Богородично не е наложителен нито за монасите, нито за християните. Но на свикания от константинополския патриарх Лука Хрисоверг през 1166 година събор доста епископи застъпили мнението, че този пост е част от апостолския пост (т. е. обвързван с Петдесетница и Св. Дух). На този събор участвал и византийският император Мануил І Комнин (†1180).
Така до края на ХІІ век Богородичният пост не бил наложителен и в Александрийската черква. Споровете към него траяли епохи и станали причина за относително късното му регистриране в църковните устави - едвам през ХІV-ХV век.
История на поста
Непотвърдено поверие свързва установяването на този пост със светите апостоли. Но като открита църковна процедура е въведен относително по-късно от другите три съществени поста. В началото той бил разграничен на два по-малки поста - пост за Преображение Господне, който продължавал пет дни и надлежно на празника се разрешавало месо, и пост за Успение на пресв. Богородица.
Император Леон Философ (V в.) повелил възбрана за яденето на месо на Преображение в цялата Византийска империя и по този начин свързал двата поста в един.
Император Маврикий (582-602) пък въвел с експлицитна заповед празнуването на Успение Богородично на всички места по империята.
Въпреки това законността му дълго била оспорвана и подхвърляна на подозрение. Никон Черногорец (†1088) оповестява, че по негово време едни почитали Богородичния пост като законно открит и го спазвали. Други смятали, че за него липсват канонични учредения и затова не е наложителен. Трети го отхвърляли и осъждали.
Константинополският патриарх Николай ІІІ (†1111) свикал събор, който решил, че постът преди Успение Богородично не е наложителен нито за монасите, нито за християните. Но на свикания от константинополския патриарх Лука Хрисоверг през 1166 година събор доста епископи застъпили мнението, че този пост е част от апостолския пост (т. е. обвързван с Петдесетница и Св. Дух). На този събор участвал и византийският император Мануил І Комнин (†1180).
Така до края на ХІІ век Богородичният пост не бил наложителен и в Александрийската черква. Споровете към него траяли епохи и станали причина за относително късното му регистриране в църковните устави - едвам през ХІV-ХV век.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ