Сделката С Гинка Върбакова Е Само Върха На Айсберга! Вижте Само Какво Изтече От Данс: Руските Баровци Са
От Чехия излезе неофициална информация, че " Инерком България " купува българския бизнес на ЧЕЗ за 320 млн. евро.
Според разузнаването други искащи, още през 2012 година, били съветски холдинг, следен от " Газпром ", както и американска компания, само че не се загатнаха имена. Руснаците обаче се отказали поради стопански аргументи.
Дружеството не е част от стратегическите обекти, съобщи ръководителят на ДАНС Димитър Георгиев по време на общо съвещание на парламентарните комисии по енергетика и надзор над службите и потреблението на СРС.
Георгиев изброи и кои са хората и фирмите, интересували се от ЧЕЗ. Сред тях личат имената на Христо Ковачки посредством Топлоелектрическа централа " Бобов дол " и Николай Вълканов. Според ДАНС, Ковачки даже е взел участие в диалози с управлението на ЧЕЗ в Прага, като в началото предложил 302 млн. евро, след това вдигнал мизата на 360 млн. евро. Именно такава цена на българския бизнес на ЧЕЗ - 360 млн. евро, уточни и ДАНС,
ДАНС и Държавна организация " Разузнаване " обаче се разминават в информацията от по кое време ЧЕЗ е взело решение да се изтегли от България. Според ДАНС става въпрос за 2013 година, съгласно разузнаването - още през 2010 година.
След 2013 година предпочитание още веднъж имала съветска компания, която обаче била " неустановена " от ДАНС, българо-австрийска компания, а от октомври 2016 година се появили 6 компании, в това число " Приста ойл " на братята Атанас и Пламен Бобокови, румънската държавна компания " Електрика ", две турски компании, както и се появил ползата на Ковачки и Вълканов.
От ДАНС описаха, че преди 5 години ЧЕЗ образували работна група, която да каже кои активи може да се продадат допустимо най-бързо. През 2015 година имало информация, че ЧЕЗ е стартирала процедура по продажба на здания – спешна транспортна техника, а сървъри на ЧЕЗ Разпределение АД били преместени в Чехия. Освен това чехите обсъждали продажба на " ЧЕЗ Разпределение " през Българската фондова борса.
Поканените в Народното събрание институции, които имат отношение към договорката за ЧЕЗ, дадоха своите мнения на взаимното съвещание на комисиите по енергетика и надзор над службите.
" Все още нямаме финализирана договорка по тази причина КЕВР не може да преглежда компанията на Гинка Върбакова като лицензиант на ЧЕЗ ", изясни Иван Иванов, ръководител на КЕВР.
КЕВР стартира действия за надзор върху сдруженията от момента, в който придобият лиценз ", сподели той.
„ В случая лицензирани сдружения не са нито ЧЕЗ АД, нито ЧЕЗ България, лицензирани с ЧЕЗ Разпределение, ЧЕЗ Снабдяване и още няколко по-малки ", посочи Иван Иванов и посочи, че КЕВР сега упражнява надзор върху тях. „ При нефинализирана договорка се произнасяме единствено, когато се продава обособена част от лицензирано дружество. Случаят не е подобен ", разясни той.
„ Произнасяме и се доближава до разделни действия в самото сдружение ", посочи ръководителят. „ КЕВР в рамите на пълномощията си ще реализира напълно контролът след промяната на притежателя на ЧЕЗ, без значение кой е той ", съобщи Иван Иванов.
Председателят на Комисията за защита на конкуренцията Юлия Ненкова изясни, че компанията „ Инерком България " не е подала никакво искане към комисията. „ Ако постъпи такова ще бъде подложено на прелиминарен надзор.
Ще се направи главен обзор на условията, които планува закона и ще се произнесем дали има някаква смяна в енергийния бранш ", изясни тя.
Галя Димитрова, изпълнителен шеф на Национална организация по приходите уточни:
„ Проверяваме „ Интерком България " в границите на пълномощията си въз основата на информацията за доходи, разноски, начислени и платени разноски ". Тя посочи, че инспекциите не престават, само че на този стадий не може да се чака от нея да даде информация.
Бойко Атанасов, зам.-председател на Комисията за финансов контрол уточни: „ Нямаме законови пълномощия да правим прелиминарен контрол, само че следим цялата информация ".
Председателят на Комисия за защита на конкуренцията Юлия Ненкова изясни, че компанията „ Инерком България " не е подала никакво искане към комисията Снабдяването и разпределението не са стратегическа активност.
Според разузнаването други искащи, още през 2012 година, били съветски холдинг, следен от " Газпром ", както и американска компания, само че не се загатнаха имена. Руснаците обаче се отказали поради стопански аргументи.
Дружеството не е част от стратегическите обекти, съобщи ръководителят на ДАНС Димитър Георгиев по време на общо съвещание на парламентарните комисии по енергетика и надзор над службите и потреблението на СРС.
Георгиев изброи и кои са хората и фирмите, интересували се от ЧЕЗ. Сред тях личат имената на Христо Ковачки посредством Топлоелектрическа централа " Бобов дол " и Николай Вълканов. Според ДАНС, Ковачки даже е взел участие в диалози с управлението на ЧЕЗ в Прага, като в началото предложил 302 млн. евро, след това вдигнал мизата на 360 млн. евро. Именно такава цена на българския бизнес на ЧЕЗ - 360 млн. евро, уточни и ДАНС,
ДАНС и Държавна организация " Разузнаване " обаче се разминават в информацията от по кое време ЧЕЗ е взело решение да се изтегли от България. Според ДАНС става въпрос за 2013 година, съгласно разузнаването - още през 2010 година.
След 2013 година предпочитание още веднъж имала съветска компания, която обаче била " неустановена " от ДАНС, българо-австрийска компания, а от октомври 2016 година се появили 6 компании, в това число " Приста ойл " на братята Атанас и Пламен Бобокови, румънската държавна компания " Електрика ", две турски компании, както и се появил ползата на Ковачки и Вълканов.
От ДАНС описаха, че преди 5 години ЧЕЗ образували работна група, която да каже кои активи може да се продадат допустимо най-бързо. През 2015 година имало информация, че ЧЕЗ е стартирала процедура по продажба на здания – спешна транспортна техника, а сървъри на ЧЕЗ Разпределение АД били преместени в Чехия. Освен това чехите обсъждали продажба на " ЧЕЗ Разпределение " през Българската фондова борса.
Поканените в Народното събрание институции, които имат отношение към договорката за ЧЕЗ, дадоха своите мнения на взаимното съвещание на комисиите по енергетика и надзор над службите.
" Все още нямаме финализирана договорка по тази причина КЕВР не може да преглежда компанията на Гинка Върбакова като лицензиант на ЧЕЗ ", изясни Иван Иванов, ръководител на КЕВР.
КЕВР стартира действия за надзор върху сдруженията от момента, в който придобият лиценз ", сподели той.
„ В случая лицензирани сдружения не са нито ЧЕЗ АД, нито ЧЕЗ България, лицензирани с ЧЕЗ Разпределение, ЧЕЗ Снабдяване и още няколко по-малки ", посочи Иван Иванов и посочи, че КЕВР сега упражнява надзор върху тях. „ При нефинализирана договорка се произнасяме единствено, когато се продава обособена част от лицензирано дружество. Случаят не е подобен ", разясни той.
„ Произнасяме и се доближава до разделни действия в самото сдружение ", посочи ръководителят. „ КЕВР в рамите на пълномощията си ще реализира напълно контролът след промяната на притежателя на ЧЕЗ, без значение кой е той ", съобщи Иван Иванов.
Председателят на Комисията за защита на конкуренцията Юлия Ненкова изясни, че компанията „ Инерком България " не е подала никакво искане към комисията. „ Ако постъпи такова ще бъде подложено на прелиминарен надзор.
Ще се направи главен обзор на условията, които планува закона и ще се произнесем дали има някаква смяна в енергийния бранш ", изясни тя.
Галя Димитрова, изпълнителен шеф на Национална организация по приходите уточни:
„ Проверяваме „ Интерком България " в границите на пълномощията си въз основата на информацията за доходи, разноски, начислени и платени разноски ". Тя посочи, че инспекциите не престават, само че на този стадий не може да се чака от нея да даде информация.
Бойко Атанасов, зам.-председател на Комисията за финансов контрол уточни: „ Нямаме законови пълномощия да правим прелиминарен контрол, само че следим цялата информация ".
Председателят на Комисия за защита на конкуренцията Юлия Ненкова изясни, че компанията „ Инерком България " не е подала никакво искане към комисията Снабдяването и разпределението не са стратегическа активност.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ