От част от голямото индоевропейско семейство до съвременния книжовен език

От част от огромното индоевропейско семейство до актуалния литературен език – немският език е извървял дълъг път в своето развиване. Откъде произлиза той, по какъв начин се е развивал през вековете и продължава ли да се трансформира през днешния ден?

Колко немски е немският език?

Който се опита да наблюдава произхода на някоя немска дума, непроменяемо опира до огромното семейство на индоевропейските езици. Става дума за голяма група сродни между тях езици, чийто генезис може да бъде проследен чак до 4 в. Пр. Хр., когато прародината на индогерманите вероятно се е простирала на север и на изток от Черно море.

Индоевропейски корени
Редакцията предлага
От този индоевропейски праезик произлизат голям брой езикови подгрупи и обособени езици, измежду които има някои съвсем незнайни или от дълго време отмрели – да вземем за пример хетски, тохарски, илирийски, вандалски. Впечатляващо от днешна позиция е да вземем за пример това, че езици, които на пръв взор нямат нищо общо между тях, като немския и иранския, в действителност са с общ генезис.

Групата на немските езици, в тесния смисъл на това разбиране, поражда през 1 век прочие н.е. вследствие на езикова смяна, при която става едно особено изместване на съгласните звуци.

По-нататък езиковото развиване става все по-комплексно, тъй като езикът е обвързван с историята. Културното въздействие на Римската империя, да вземем за пример, оказва въздействие над немските племена, които последователно възприемат и голям брой непознати понятия. Все повече старогръцки и латински думи проникват в другите немски диалекти.

Дългият път до актуалния нововисоконемски

поражда чак след така наречен второ изместване на съгласни, което стартира от 600-та година и продължава близо четири века. Така езикът последователно минава през разнообразни етапи – старовисоконемски, средновисоконемски, ранноновонемски и нововисоконемски.

За всички, които не са лингвисти и не се занимават с историята на езика, по-интересното е това, че днешното ходило на развиване на немския не стартира с, както постоянно се е твърдяло от езиковедите през 19-ти и началото на 20-ти век.

В случая става дума за развиване, което стартира близо 100 години по-късно – от 1650-та нататък. Днешните германци биха имали големи компликации да схванат езика на Йохан Волфганг декор Гьоте (1749-1832). Неговите езикови особености го вършат за днешните хора съвсем неясен.

В непрестанно развиване: модерните заемки и въздействия

Дълго време се смяташе, че в основата на актуалния немски език е Мартин Лутер и неговият първи превод на Библията от 1534 година (на снимката)

„ Езикът съществува единствено в процеса на времето “, установи езиковедът Петер Поленц в своя типичен труд „ История на немския език “. В него той опровергава и неправилната визия, че езикът на нашите предшественици не е бил „ изопачен “ от съвременни въздействия и заемки, като днешния.

са част от обществените промени. Така да вземем за пример англицизмите навлизат все по-широко в днешния немски език, пораждат и нови градски социоговори. От друга страна има и голям брой немски думи като аутобан, хинтерланд, киндергартен и други, които са навлезли в непознати езици. Така те взаимно се обогатяват и допълват, без това да ги „ опорочава “.