„Прас Прес“: Изчезваме, оплескаме ли нещата със силните на деня
От 25 февруари в Галерия-книжарница „ София Прес “ може да разгледате изложбата „ Кориците на Прас Прес “. Става дума за 30 корици - рамкирани и подписани. С тях карикатуристите на „ Прас Прес “: артистичното дуо - Алла и Чавдар Георгиеви, Христо Комарницки и Чавдар Николов означават четирите години живот на вестника.
По мотив изложбата особено за „ БАНКЕРЪ “ карикатуристът Чавдар Николов отговори на няколко въпроса:
Как избрахте тъкмо тези 30 карикатури за изложбата?
Всеки от нас (Алла и Чавдар Георгиеви са артистично дуо) избрахме по 10 свои неща, с цел да напълним галерията. Лично аз съм избирал тези мои карикатури, които са най-провокативни и по-агресивни. И, несъмнено, корицата на първия брой, която нямаше по какъв начин да не я пуснем.
Имате ли наблюдаване кой брой с коя корица се е продавал най-добре?
Не. Първо, тъй като нас дълго време не ни разпространяваха в Lafka и ние достигахме до читателите си, намирайки на места някакви разпространители. И поради това в никакъв случай не сме водили статистика. Но мога да ви кажа за някои по-впечатляващи реакции към мои работи. Най-сериозна бе тя против корицата, която е с Иван Костов. Поводът е една от книгите, които издаде Иван Костов –„ Свидетелства за прехода “ и за която хората чакаха на опашка. В нея той обясняваше, че обществото не желало лустрация и декомунизация и поради това той не ги направил. По този мотив направих тематична подигравка и като ни започнаха поддръжниците на Иван Костов... Пишеха ни: „ Ама по какъв начин може по този начин?!! Ама ние купуваме вашия вестник – дотук бяхме с „ Прас Прес “! Край, отхвърляме се! “ Имаше над 100 сходни коментара, когато излезе вестникът във „ Facebook “.
А вие какво им казахте?
Успокоявах ги, като им споделях, че нашият вестник, като го отвориш и може да решиш: „ Ето, и вие се продадохте на Пеевски, по какъв начин може по този начин да говорите за Иван Костов... “; след това отваряш втора страница и си казваш: „ О, тия са ГЕРБ-аджии “, отваряш трета страница и към този момент си уверен: „ Не, не, не, - тия са комунисти! “. И по този начин до края. Така се стараем да вършим „ Прас Прес “ – да бъдем равно отдалачени от всички политически сили. Ето, примерно, виждам, че в този момент юрист Хаджигенов е тук. Той е от „ Отровното трио “ - бях съпричастен към това, което те направиха предишното лято, само че това не ми попречи да направя подигравка, в която той и Бабикян се чудят по какъв начин да кръстят обединението си с Мая Манолова. И на един от тях вложих в устата балончето – концепцията да я кръстят „ Отрови се БГ “. (Адвокат Хаджигенов се доближава до Чавдар Георгиев и му споделя, че си е купил тази подигравка и в този момент ще си я постави в рамка – бел. моя)
Сега по какъв начин се разпространявате, откакто към този момент я няма Lafka?
Пеевски се отхвърли от Lafka – в действителност не знам дали той е нейният притежател, само че евентуално го направи, тъй като тя му излизаше доста скъпо. Виждаме, че неговите дейности са като при африканските скакалци – като опоскат нещо, се реалокират на друго място. Така беше и с КТБ, по този начин беше и с Lafka, получи се по този начин и с „ Булгартабак “, в този момент кой знае какво ще намерят. Но желая да ви кажа, че един от дребното пирони в ковчега на Lafka беше забит от „ Прас Прес “.
Бихте ли разказали повече детайлности?
Преди да банкрутира Lafka, последният - летният отчет на „ Репортери без граници “ от 2019 година, бе отдаден на цензурата, упражнявана посредством разпространяване. И в листата бе България - единствената страна от в Европейски Съюз, нареденадо Габон, Кабо Верде и Нигерия. Примерът, който бе даден от България, бе с „ Прас Прес “, защото на нас ни бе отхвърлен достъп до Националната дистрибуция. Сега, когато страната пое всички разноски на Пеевски по карането на вестниците из страната, за нас е по-добре, с едно конкретизиране, че всички, които работят в Lafka – в този момент работят за Български пощи. И това провокира леко подозрение, само че нека да нямат същите рефлекси - имам поради от горната страна да се спускат някакви други задания. Но и в този момент не е естествено разпространяването на вестници в България.
А по какъв начин си представяте разпространяването?
Трябва да има конкуренция - приказвал съм с хора, които имат пари и които издават вестници, и които не са в областта на Пеевски. И им споделям за какво толкоз години се преценявате с Пеевски? Причината е, че той има един доста изпитан прийом – следеният тираж. Като не може да купи „ Дневник “ или „ Сега “, управлява тиража – т.е. може да отпечатате, в случай че желаете, и 50 000 броя, разпространителите ще ви върнат половината. Вие по този начин ще свалите тиража и най-сетне ще ви накарат да ги сведете до 3-4-5 хиляди. И ще стане както в поговорката: „ И вълкът утолен, и агнето – цяло “. Всички са удовлетворени – и народна власт имаме, само че действително опозиционните настроения не стигат до бабите на село. Не че те доста желаят да четат „ Прас Прес “. Основно читателите ни са в по-големите градове и то хората във възрастова група, в която сме към този момент и ние – те имат навика да си купуват вестници. Младите, без значение дали живеят в Париж, в Ню Йорк или в София, не купуват вестници.
Как се финансирате тогава? Имате ли дарителски акции?
Не. Истината е, че ние ужасно доста закъсняваме с заплащането на възнаграждения – сега почистваме тези за петдесет и някой си брой, а към този момент вършим 89-ти. На тези, които ни сътрудничат, шапка им смъквам, че не престават да упорстват и го вършат не поради парите, колкото и малко да са те, а поради концепцията да бъдат свободни и ни да поддържат в тази независимост.
Колко дълго смятате, че може да продължите по този начин? Споменавате в анонса към изложбата 7-мия си рожден ден....
Ние загатваме 7-мия си рожден ден, тъй като ни липсват първите седем години. Но кой знае – може пък и по този начин да стане – таман ще създадем 7 години и ще изчезнем. Ще изчезнем, в случай че оплескаме нещата със мощните на деня. Така доста вестници изчезват – изчезват, когато стартират да служат не на хората, не на истината, а на тези, които дават парите. Ние сега се опитваме да се финансираме по някакъв чудноват метод – от нас – „ невъзпитаните карикатуристи “ – никой не получава заплата. Всеки нещо прави – примерно аз пиша фактури, аз съм счетоводителят, другите дават отговор за разпространяването до дребните разпространители. Всеки нещо прави. Разпределили сме си дилемите и за това не взимаме и лев. Това, което получаваме, са възнаграждения - дружно с всички сътрудници на вестника. А по въпроса за възпитанието – както ви споделих за изплащането на хонорарите, по този начин със забавяне върви и то и ще ни трябват не седем, а четиринадесет години. Но нямам доверие да стигнем 75-те години на „ Стършел “. Пък и да изкараш толкоз, от време на време не си и коства.
Но евентуално за толкоз години, ще си сигурен, че знаеш тайната на положителната подигравка. Вие знаете ли я?
При нас хрумването е преди всичко, уменията да я направиш са разследване. Важното е блестящото скимване, което може да пристигна по най-невероятни способи. На мен за това доста постоянно ми липсват старите редакции, в които съм работил – в „ Демокрация “, в „ Новинар “, в „ Преса “. Когато съм ходел на работа, са ме питали: „ Ти си карикатурист, какво правиш в редакцията – единствено си губиш времето там?! “ Няма такова нещо! Както си седиш в редакцията и нищо не ти идва мислено, внезапно виждаш някакъв сътрудник, който се пробва скрито да пуши и това отключва концепцията. Това е прелестно! Или пък някой влети в редакцията с някаква вест – бил е на някакво събитие и споделя нещо – някакъв подробност, който обаче няма да излезе във вестника. И ето, хоп – отваря се „ каналът “ и стигаш до хубавата концепция. Сега, поради пандемията, публицистите се разминават, вървят на смени, с цел да не се събират доста хора. А животът в огромните редакции доста ми липсва. Наскоро срещнах един сътрудник от „ Демокрация “ и с него си споделихме, че ние сме последните щастливци, работили дружно в огромна редакция. Последните.
Въпросите зададе Теодора Георгиева
По мотив изложбата особено за „ БАНКЕРЪ “ карикатуристът Чавдар Николов отговори на няколко въпроса:
Как избрахте тъкмо тези 30 карикатури за изложбата?
Всеки от нас (Алла и Чавдар Георгиеви са артистично дуо) избрахме по 10 свои неща, с цел да напълним галерията. Лично аз съм избирал тези мои карикатури, които са най-провокативни и по-агресивни. И, несъмнено, корицата на първия брой, която нямаше по какъв начин да не я пуснем.
Имате ли наблюдаване кой брой с коя корица се е продавал най-добре?
Не. Първо, тъй като нас дълго време не ни разпространяваха в Lafka и ние достигахме до читателите си, намирайки на места някакви разпространители. И поради това в никакъв случай не сме водили статистика. Но мога да ви кажа за някои по-впечатляващи реакции към мои работи. Най-сериозна бе тя против корицата, която е с Иван Костов. Поводът е една от книгите, които издаде Иван Костов –„ Свидетелства за прехода “ и за която хората чакаха на опашка. В нея той обясняваше, че обществото не желало лустрация и декомунизация и поради това той не ги направил. По този мотив направих тематична подигравка и като ни започнаха поддръжниците на Иван Костов... Пишеха ни: „ Ама по какъв начин може по този начин?!! Ама ние купуваме вашия вестник – дотук бяхме с „ Прас Прес “! Край, отхвърляме се! “ Имаше над 100 сходни коментара, когато излезе вестникът във „ Facebook “.
А вие какво им казахте?
Успокоявах ги, като им споделях, че нашият вестник, като го отвориш и може да решиш: „ Ето, и вие се продадохте на Пеевски, по какъв начин може по този начин да говорите за Иван Костов... “; след това отваряш втора страница и си казваш: „ О, тия са ГЕРБ-аджии “, отваряш трета страница и към този момент си уверен: „ Не, не, не, - тия са комунисти! “. И по този начин до края. Така се стараем да вършим „ Прас Прес “ – да бъдем равно отдалачени от всички политически сили. Ето, примерно, виждам, че в този момент юрист Хаджигенов е тук. Той е от „ Отровното трио “ - бях съпричастен към това, което те направиха предишното лято, само че това не ми попречи да направя подигравка, в която той и Бабикян се чудят по какъв начин да кръстят обединението си с Мая Манолова. И на един от тях вложих в устата балончето – концепцията да я кръстят „ Отрови се БГ “. (Адвокат Хаджигенов се доближава до Чавдар Георгиев и му споделя, че си е купил тази подигравка и в този момент ще си я постави в рамка – бел. моя)
Сега по какъв начин се разпространявате, откакто към този момент я няма Lafka?
Пеевски се отхвърли от Lafka – в действителност не знам дали той е нейният притежател, само че евентуално го направи, тъй като тя му излизаше доста скъпо. Виждаме, че неговите дейности са като при африканските скакалци – като опоскат нещо, се реалокират на друго място. Така беше и с КТБ, по този начин беше и с Lafka, получи се по този начин и с „ Булгартабак “, в този момент кой знае какво ще намерят. Но желая да ви кажа, че един от дребното пирони в ковчега на Lafka беше забит от „ Прас Прес “.
Бихте ли разказали повече детайлности?
Преди да банкрутира Lafka, последният - летният отчет на „ Репортери без граници “ от 2019 година, бе отдаден на цензурата, упражнявана посредством разпространяване. И в листата бе България - единствената страна от в Европейски Съюз, нареденадо Габон, Кабо Верде и Нигерия. Примерът, който бе даден от България, бе с „ Прас Прес “, защото на нас ни бе отхвърлен достъп до Националната дистрибуция. Сега, когато страната пое всички разноски на Пеевски по карането на вестниците из страната, за нас е по-добре, с едно конкретизиране, че всички, които работят в Lafka – в този момент работят за Български пощи. И това провокира леко подозрение, само че нека да нямат същите рефлекси - имам поради от горната страна да се спускат някакви други задания. Но и в този момент не е естествено разпространяването на вестници в България.
А по какъв начин си представяте разпространяването?
Трябва да има конкуренция - приказвал съм с хора, които имат пари и които издават вестници, и които не са в областта на Пеевски. И им споделям за какво толкоз години се преценявате с Пеевски? Причината е, че той има един доста изпитан прийом – следеният тираж. Като не може да купи „ Дневник “ или „ Сега “, управлява тиража – т.е. може да отпечатате, в случай че желаете, и 50 000 броя, разпространителите ще ви върнат половината. Вие по този начин ще свалите тиража и най-сетне ще ви накарат да ги сведете до 3-4-5 хиляди. И ще стане както в поговорката: „ И вълкът утолен, и агнето – цяло “. Всички са удовлетворени – и народна власт имаме, само че действително опозиционните настроения не стигат до бабите на село. Не че те доста желаят да четат „ Прас Прес “. Основно читателите ни са в по-големите градове и то хората във възрастова група, в която сме към този момент и ние – те имат навика да си купуват вестници. Младите, без значение дали живеят в Париж, в Ню Йорк или в София, не купуват вестници.
Как се финансирате тогава? Имате ли дарителски акции?
Не. Истината е, че ние ужасно доста закъсняваме с заплащането на възнаграждения – сега почистваме тези за петдесет и някой си брой, а към този момент вършим 89-ти. На тези, които ни сътрудничат, шапка им смъквам, че не престават да упорстват и го вършат не поради парите, колкото и малко да са те, а поради концепцията да бъдат свободни и ни да поддържат в тази независимост.
Колко дълго смятате, че може да продължите по този начин? Споменавате в анонса към изложбата 7-мия си рожден ден....
Ние загатваме 7-мия си рожден ден, тъй като ни липсват първите седем години. Но кой знае – може пък и по този начин да стане – таман ще създадем 7 години и ще изчезнем. Ще изчезнем, в случай че оплескаме нещата със мощните на деня. Така доста вестници изчезват – изчезват, когато стартират да служат не на хората, не на истината, а на тези, които дават парите. Ние сега се опитваме да се финансираме по някакъв чудноват метод – от нас – „ невъзпитаните карикатуристи “ – никой не получава заплата. Всеки нещо прави – примерно аз пиша фактури, аз съм счетоводителят, другите дават отговор за разпространяването до дребните разпространители. Всеки нещо прави. Разпределили сме си дилемите и за това не взимаме и лев. Това, което получаваме, са възнаграждения - дружно с всички сътрудници на вестника. А по въпроса за възпитанието – както ви споделих за изплащането на хонорарите, по този начин със забавяне върви и то и ще ни трябват не седем, а четиринадесет години. Но нямам доверие да стигнем 75-те години на „ Стършел “. Пък и да изкараш толкоз, от време на време не си и коства.
Но евентуално за толкоз години, ще си сигурен, че знаеш тайната на положителната подигравка. Вие знаете ли я?
При нас хрумването е преди всичко, уменията да я направиш са разследване. Важното е блестящото скимване, което може да пристигна по най-невероятни способи. На мен за това доста постоянно ми липсват старите редакции, в които съм работил – в „ Демокрация “, в „ Новинар “, в „ Преса “. Когато съм ходел на работа, са ме питали: „ Ти си карикатурист, какво правиш в редакцията – единствено си губиш времето там?! “ Няма такова нещо! Както си седиш в редакцията и нищо не ти идва мислено, внезапно виждаш някакъв сътрудник, който се пробва скрито да пуши и това отключва концепцията. Това е прелестно! Или пък някой влети в редакцията с някаква вест – бил е на някакво събитие и споделя нещо – някакъв подробност, който обаче няма да излезе във вестника. И ето, хоп – отваря се „ каналът “ и стигаш до хубавата концепция. Сега, поради пандемията, публицистите се разминават, вървят на смени, с цел да не се събират доста хора. А животът в огромните редакции доста ми липсва. Наскоро срещнах един сътрудник от „ Демокрация “ и с него си споделихме, че ние сме последните щастливци, работили дружно в огромна редакция. Последните.
Въпросите зададе Теодора Георгиева
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ