Днешната прокуратура – мокрият сън на вчерашните управници
От 24 август прокуратурата не е това, което беше. Най-популярните версии за зле скалъпеното и идеологически евтиното сборище в резиденция "Бояна " са две.
Едната звучи страховито - по сходство на Бойко Борисов, основният прокурор Иван Гешев също показва мускули: откакто мога да докарам в работен ден и летен сезон 700 прокурори и следователи, представете си какво ще се случи, в случай че на следващия ден накарам всички 2500 сътрудници да си отворят устите?
Втората версия е по-мека като обръщение, само че не по-малко злокобна като възможен краен резултат: Иван Гешев и подопечните му магистрати поставят алегорична клетва за честност пред "чекмеджето с пачките и кюлчетата " и обществено заявяват, че ще създадат всичко по силите си, само че проектоконституцията на ГЕРБ да мине през Осмото Велико национално заседание и да спре в "Държавен вестник ".
Която и от двете версии да си изберем, случката се случи: прокуратурата на Иван Гешев излезе от глухата отбрана. Вярно - към момента не е предходна в нахлуване, само че, в случай че съдим по решителността, изписана по лицата на така наречен редови обвинители - мракът е близо. Е, за ония, които не са съгласни с политиката, водена от основния прокурор и неговите патрони в законодателната и изпълнителната власт. За останалите Гешев ще си бъде подобен, какъвто постоянно си е бил - наслада!
Безспорно, една от огромните перверзии в тази ситуация е мястото, където подопечните на Гешев подпечатаха поклонението си пред Волята му: моравата, сред спалните на президента и премиера.
Защо там, а не в централата на Съюза на юристите или в Зала 1 на НДК - е ясно: щом мога да ги докарам тук, значи мога всичко! Само поритайте против ръжена още малко...
Втората и надалеч по-брутална перверзия е мотото, под което мина така наречен конгрес: “Отстояване на независимостта на българската прокуратура с оглед попречване на риска от тежко нарушаване на върховенството на закона според чл.7 от Договора за Европейския съюз”
Проблемът тук е, че тази наредба планува процедурата, по която една страна членка може да бъде глобена, в случай че допусне нарушение на член 2 от Договора: "Съюзът се основава на полезностите на ценене на човешкото достолепие, на свободата, демокрацията, равенството, правовата страна, както и на зачитането на правата на индивида, в това число правата на лицата, които принадлежат към малцинства. Тези полезности са общи за държавите-членки в общество, чиито характерности са плурализмът, недискриминацията, толерантността, справедливостта, солидарността и равенството сред дамите и мъжете ".
А по какъв начин тъкмо прокуратурата, която от много време не признава даже личния си Закон за правосъдната власт, се е загрижила за европейския имидж на България - ето това си е въпрос за 1 млн. $!
Всъщност, истината е елементарна. Иван Гешев прелестно знае, че тия, които желаят да прекроят радикално обвиняването, нямат късмет да влязат във властта най-малко до края на мандата му след шест години и половина. А ония, които могат и ще ръководят, ще се задоволят с радикални... козметики. Защото, в случай че желаеха друго, можеха да го сторят най-малко 200 пъти до момента.
Незабрава в последователен порядък
1991-1996 година. Управляващи - Съюз на демократичните сили и държавното управление на Филип Димитров (с малко и за малко), Движение за права и свободи и държавното управление на проф. Любен Беров, Българска социалистическа партия и държавното управление на Жан Виденов. Главен прокурор е Иван Татарчев - юрист по специалност, искрено политическо предопределение. Законът за правосъдната власт (ЗСВ) е признат през 1994 година - с 3-годишно забавяне, което си е нарушаване на конституцията. Висшият правосъден съвет (ВСС) е разтурян три пъти - сякаш поради "разни " промени на Закон за съдебната власт, инак - в търсене на комфортните членове. Националната следствена работа (НСлС) е "реформирана " минимум пет пъти: първо - поради изваждането й от Министерство на вътрешните работи, второ - поради девоенизирането на персоналния състав, трето - поради неколкократното преместване на помощник-следователите в Министерство на вътрешните работи и назад. Резултатът? Вината за неуспеха на страната в битката с престъпността (само през 1994-1995 година са регистрирани над 700 000 престъпления), контрабандата (78% от вноса) и сивата стопанска система (около 60% от БВП) е стоварена върху следствието. Аргументите - близо 2 млн. закононарушения, над 1.7 млн. следствени каузи, не повече от 120 000 ефикасни присъди. Прокуратурата на Татарчев - цялата в бяло.
1997-2001 година. Управлява обединението "Обединените демократични сили ", държавното управление е на Иван Костов, само че така наречен правосъдна промяна се диктува от "талибаните " на Йордан Соколов - Васил Гоцев (министър на правосъдието) и депутатите Димитър Абаджиев (заместник-председател на СДС), Иван Димов, Юрий Юнишев, Пламен Марков и Петър Рафаилов. През 1998 година Висш съдебен съвет е разрушен за следващ път. Формалният мотив е основаването на апелативни съдилища и прокуратури, плюс разбиването на Национална следствена служба на 29 независими служби - 28 окръжни и една профилирана. Истинската причина обаче е номинирането и избирането на Бойко Рашков за правоприемник на Иван Татарчев.
Резултатът е повече от печално прочут. Главен прокурор става Никола Филчев, който трансформира Върховната касационна прокуратура в нещо като "бригада за мокри поръчки ". Своеволията му стигат до там, че противозаконния инспекторат към ВКП стартира да ревизира даже съдии.
Решаващата битка за следствието е в навечерието на Великден 2001 година. Поводът е възпитан - главен ремонт на Наказателно-процесуален кодекс, съгласно който следствието на 98% от закононарушенията се "прехвърля " в Министерство на вътрешните работи, а в следствието остават ПТП-тата с летален излаз, закононарушенията зад граница, закононарушенията против деца и закононарушенията против мира и човечеството.
Дали тъй като осъзнава какво страшилище е на път да произведат неговите хора, или тъй като в последния миг схваща, че от 1997 година непрестанно е манипулиран за основната роля на следствието в "досъдебния " неуспех на страната в битката против престъпността, в последния миг министър председателят Иван Костов стопира ликвидирането на следствието. Някъде на 11-ия час от началото на гласуването, правосъдният министър Васил Гоцев отдръпва плана на Министерския съвет за ремонт на Наказателно-процесуален кодекс, а 30-40 минути по-късно Димитър Абаджиев отдръпва и плана на "синята " парламентарна група.
Единият резултат е прочут: Иван Костов става главен зложелател на Никола Филчев. За другият резултат никой не желае да приказва под боязън, че ще стане пациент на Прокуратурата Му: държавното обвиняване е превърнато в добре смазана машина, която е способна да съсипе всеки и всичко.
2001-2005 година. Отначало ръководят Национална движение „Симеон Втори" и Движение за права и свободи, а министър-председател е Симеон Сакскобургготски. Министър на правораздаването е някогашният арбитър Антон Станков, а ексшефът на следствието - Бойко Рашков, е народен представител от гражданската квота на Българска социалистическа партия.
Правосъдното министерство предлага, а Народното събрание приема, главен ремонт на Закон за съдебната власт, предназначен да възвърне равновесието и да форсира работата на правосъдната система. По самодейност на основния прокурор Филчев и ръководителя на Върховен касационен съд Иван Григоров - с дейното подпомагане на конституционния арбитър Георги Марков, този ремонт е пратен в Конституционния съд и... на процедура обезличен: съвсем половината от 109-те ремонти са анулирани като противоконституционни, макар че това не е тъкмо по този начин.
Като знак на "добра воля ", Националната следствена работа е възобновена в цялостния й искра. За сметка на това, неин шеф става Ангел Александров - следовател по делото против Ахмед Доган и покровител на прохождащия по това време правист Делян Пеевски.
Малко по-късно, по искане на основния прокурор Никола Филчев и ръководителя на Върховен касационен съд Иван Григоров, Конституционният съд приема две поредни решения, съгласно които изваждането на прокуратурата от правосъдната система може да бъде осъществено единствено от Велико национално заседание. За да наподобява всичко като същинско, Конституционен съд отсича, че изваждането на Националното разследване от правосъдната система също може да бъде осъществено само от Велико народно събрание.
Следствието още веднъж е нарочено за основен провинен за неуспеха в битката против престъпността и корупцията. И за съществена спънка пред правосъдната промяна - изключително в наказателното правосъдие. Мантрата е, че то дублира активността на прокуратурата, която по формулировка е "господар на досъдебното произвеждане ".
Към оня миг обаче решенията на Конституционния съд от времето на Костов пречат на "жълтите " да осъществен лелеяната фантазия на обвиняването и Министерство на вътрешните работи - сред тях да няма самостоятелен буфер. Ето за какво те извършват "пъкления " проект на два стадия. Първо - възвръщат полицейското разследване и трансферират за следствие към 45% от закононарушенията. И второ - пишат план за нов Наказателнопроцесуален кодекс, който в действителност е... най-обикновен преразказ на проваления от Иван Костов Наказателно-процесуален кодекс, съчинен от Йордан Соколов и парламентарните му "талибани ".
2005-2009 година . На власт е тройната коалиция Българска социалистическа партия - Национална движение „Симеон Втори" - Движение за права и свободи. Премиер е Сергей Станишев, само че решенията за бъднините български се вземат в от така наречен Коалиционен съвет, в който влизат водачите на трите партии. Бурен мандат. И плодовит, що се отнася до политизирането на правосъдната система и одобряването на прокуратурата като "господар на страната ".
Приет е новият Наказателно-процесуален кодекс, писан от "сините " и редактиран от "жълтите " и "лилавите ". Националната следствена работа е изпразнена от наличие и се трансформира в добре платена "резервна гума ". Чрез умишлен ремонт на конституцията през 2006 година, прокуратурата освен става стопанин на досъдебното произвеждане, само че получава (образно казано) правото сама да си го стартира и сама да си го завършва - когато си желае и по какъвто мотив си пожелае. А Висшият правосъден съвет вечно се сбогува с правото да написа проектобюджета на третата власт, тъй като с тази задача към този момент е претрупан правосъдният министър.
През същата тази 2006 година основен прокурор става Борис Велчев, който тържествено дава обещание, че ще подложи на тотална проверка ръководството на предшественика си. Година и половина по-късно обаче от реформаторския му възторг не остава и бледен спомен. А авгиевите обори на Татарчев и Филчев са разчистени по брутално извратен метод: по отминалост са прекъснати над 900 000 досъдебни производства, от които най-малко 60 000-70 000 са против известни причинители, в това число и проведени незаконни групи. Според юридическата терминология, "това " се назовава противозаконна прошка. А съгласно елементарния български език, става дума за оневиняването минимум на 80 000-100 000 дребни кокошкари, разнокалибрени бандити и "бели якички ".
2009-2020 година. Събитията са пресни, а спомените ярки. Освен това, всичко случило се от първия парламентарен мандат на ГЕРБ може да бъде намерено в интернет. Затова маркираме единствено най-важното по тематиката.
Главен прокурор е Сотир Цацаров който посредством няколко решения на Конституционен съд и няколко тълкувания на Върховен касационен съд и Върховен административен съд циментира обвиняването като бойна единица, самостоятелна от всичко и всички.
Следствието е ликвидирано дефинитивно - съгласно рецептата на Никола Филчев: окръжните служби стават отдели в окръжните прокуратури, Националната следствена работа става "личен отдел " на основния прокурор, а нейният шеф - негов заместител. Тотално нарушаване на конституцията, тъй като тези "неща " към този момент не са органи по смисъла на закона - не са юридически лица, нямат си личен щемпел, нямат си счетоводство, деловодство и така нататък
Създадена е Специализираната прокуратура, която още с раждането си е обречена да работи по поръчка свише: с проверяващи служители на реда, избрани с експлицитна заповед на министъра, и с проверяващи митничари, избрани със заповед на ръководителя на организацията. Защо познавач прокурорите нямат право да работят със следователите от Национална следствена служба - до ден сегашен отговор няма.
Висш съдебен съвет е разграничен на две колегии - съдийска и прокурорска. Ефектът - поразителен. Защото, с цел да си назначи областен прокурор по остарелия режим, човек трябваше да заплати най-малко 15 рушвета. Сега "това " към този момент става единствено посредством заплащане на едно гише.
Чрез ремонт на така наречен Закон за отбрана на очевидците, изработен тихомълком преди половин година, основният прокурор получи правото да си има персонална армия - Бюрото за защита. Която, с изключение на да се грижи за персоналната му сигурност, може да "осигурява " и провеждането на процесуално-следствени дейности.
Резултатите? През интервала 2010-2019 година са прекъснати по отминалост още 120 000 - 150 000 каузи. Тоест - причинителите на общо към милион и половина закононарушения, към този момент дишат умерено!
Така че Иван Гешев може да се хвали, че за първи път е вкарал в предварителния арест петима-шестима олигарси. Но за какво не стане първият Обвинител # 1, тикнал зад решетките своите прародители, чадъросвали въпросните олигарси?
Или най-малко половината от живите прокурори, взели участие в провалянето на прекратените по отминалост каузи?
Така че оттук насетне загадката е единствено една: докога ще устоят митингите? Защото другия филм сме го гледали към този момент десетина пъти. И ни е писнал до гибел.
Едната звучи страховито - по сходство на Бойко Борисов, основният прокурор Иван Гешев също показва мускули: откакто мога да докарам в работен ден и летен сезон 700 прокурори и следователи, представете си какво ще се случи, в случай че на следващия ден накарам всички 2500 сътрудници да си отворят устите?
Втората версия е по-мека като обръщение, само че не по-малко злокобна като възможен краен резултат: Иван Гешев и подопечните му магистрати поставят алегорична клетва за честност пред "чекмеджето с пачките и кюлчетата " и обществено заявяват, че ще създадат всичко по силите си, само че проектоконституцията на ГЕРБ да мине през Осмото Велико национално заседание и да спре в "Държавен вестник ".
Която и от двете версии да си изберем, случката се случи: прокуратурата на Иван Гешев излезе от глухата отбрана. Вярно - към момента не е предходна в нахлуване, само че, в случай че съдим по решителността, изписана по лицата на така наречен редови обвинители - мракът е близо. Е, за ония, които не са съгласни с политиката, водена от основния прокурор и неговите патрони в законодателната и изпълнителната власт. За останалите Гешев ще си бъде подобен, какъвто постоянно си е бил - наслада!
Безспорно, една от огромните перверзии в тази ситуация е мястото, където подопечните на Гешев подпечатаха поклонението си пред Волята му: моравата, сред спалните на президента и премиера.
Защо там, а не в централата на Съюза на юристите или в Зала 1 на НДК - е ясно: щом мога да ги докарам тук, значи мога всичко! Само поритайте против ръжена още малко...
Втората и надалеч по-брутална перверзия е мотото, под което мина така наречен конгрес: “Отстояване на независимостта на българската прокуратура с оглед попречване на риска от тежко нарушаване на върховенството на закона според чл.7 от Договора за Европейския съюз”
Проблемът тук е, че тази наредба планува процедурата, по която една страна членка може да бъде глобена, в случай че допусне нарушение на член 2 от Договора: "Съюзът се основава на полезностите на ценене на човешкото достолепие, на свободата, демокрацията, равенството, правовата страна, както и на зачитането на правата на индивида, в това число правата на лицата, които принадлежат към малцинства. Тези полезности са общи за държавите-членки в общество, чиито характерности са плурализмът, недискриминацията, толерантността, справедливостта, солидарността и равенството сред дамите и мъжете ".
А по какъв начин тъкмо прокуратурата, която от много време не признава даже личния си Закон за правосъдната власт, се е загрижила за европейския имидж на България - ето това си е въпрос за 1 млн. $!
Всъщност, истината е елементарна. Иван Гешев прелестно знае, че тия, които желаят да прекроят радикално обвиняването, нямат късмет да влязат във властта най-малко до края на мандата му след шест години и половина. А ония, които могат и ще ръководят, ще се задоволят с радикални... козметики. Защото, в случай че желаеха друго, можеха да го сторят най-малко 200 пъти до момента.
Незабрава в последователен порядък
1991-1996 година. Управляващи - Съюз на демократичните сили и държавното управление на Филип Димитров (с малко и за малко), Движение за права и свободи и държавното управление на проф. Любен Беров, Българска социалистическа партия и държавното управление на Жан Виденов. Главен прокурор е Иван Татарчев - юрист по специалност, искрено политическо предопределение. Законът за правосъдната власт (ЗСВ) е признат през 1994 година - с 3-годишно забавяне, което си е нарушаване на конституцията. Висшият правосъден съвет (ВСС) е разтурян три пъти - сякаш поради "разни " промени на Закон за съдебната власт, инак - в търсене на комфортните членове. Националната следствена работа (НСлС) е "реформирана " минимум пет пъти: първо - поради изваждането й от Министерство на вътрешните работи, второ - поради девоенизирането на персоналния състав, трето - поради неколкократното преместване на помощник-следователите в Министерство на вътрешните работи и назад. Резултатът? Вината за неуспеха на страната в битката с престъпността (само през 1994-1995 година са регистрирани над 700 000 престъпления), контрабандата (78% от вноса) и сивата стопанска система (около 60% от БВП) е стоварена върху следствието. Аргументите - близо 2 млн. закононарушения, над 1.7 млн. следствени каузи, не повече от 120 000 ефикасни присъди. Прокуратурата на Татарчев - цялата в бяло.
1997-2001 година. Управлява обединението "Обединените демократични сили ", държавното управление е на Иван Костов, само че така наречен правосъдна промяна се диктува от "талибаните " на Йордан Соколов - Васил Гоцев (министър на правосъдието) и депутатите Димитър Абаджиев (заместник-председател на СДС), Иван Димов, Юрий Юнишев, Пламен Марков и Петър Рафаилов. През 1998 година Висш съдебен съвет е разрушен за следващ път. Формалният мотив е основаването на апелативни съдилища и прокуратури, плюс разбиването на Национална следствена служба на 29 независими служби - 28 окръжни и една профилирана. Истинската причина обаче е номинирането и избирането на Бойко Рашков за правоприемник на Иван Татарчев.
Резултатът е повече от печално прочут. Главен прокурор става Никола Филчев, който трансформира Върховната касационна прокуратура в нещо като "бригада за мокри поръчки ". Своеволията му стигат до там, че противозаконния инспекторат към ВКП стартира да ревизира даже съдии.
Решаващата битка за следствието е в навечерието на Великден 2001 година. Поводът е възпитан - главен ремонт на Наказателно-процесуален кодекс, съгласно който следствието на 98% от закононарушенията се "прехвърля " в Министерство на вътрешните работи, а в следствието остават ПТП-тата с летален излаз, закононарушенията зад граница, закононарушенията против деца и закононарушенията против мира и човечеството.
Дали тъй като осъзнава какво страшилище е на път да произведат неговите хора, или тъй като в последния миг схваща, че от 1997 година непрестанно е манипулиран за основната роля на следствието в "досъдебния " неуспех на страната в битката против престъпността, в последния миг министър председателят Иван Костов стопира ликвидирането на следствието. Някъде на 11-ия час от началото на гласуването, правосъдният министър Васил Гоцев отдръпва плана на Министерския съвет за ремонт на Наказателно-процесуален кодекс, а 30-40 минути по-късно Димитър Абаджиев отдръпва и плана на "синята " парламентарна група.
Единият резултат е прочут: Иван Костов става главен зложелател на Никола Филчев. За другият резултат никой не желае да приказва под боязън, че ще стане пациент на Прокуратурата Му: държавното обвиняване е превърнато в добре смазана машина, която е способна да съсипе всеки и всичко.
2001-2005 година. Отначало ръководят Национална движение „Симеон Втори" и Движение за права и свободи, а министър-председател е Симеон Сакскобургготски. Министър на правораздаването е някогашният арбитър Антон Станков, а ексшефът на следствието - Бойко Рашков, е народен представител от гражданската квота на Българска социалистическа партия.
Правосъдното министерство предлага, а Народното събрание приема, главен ремонт на Закон за съдебната власт, предназначен да възвърне равновесието и да форсира работата на правосъдната система. По самодейност на основния прокурор Филчев и ръководителя на Върховен касационен съд Иван Григоров - с дейното подпомагане на конституционния арбитър Георги Марков, този ремонт е пратен в Конституционния съд и... на процедура обезличен: съвсем половината от 109-те ремонти са анулирани като противоконституционни, макар че това не е тъкмо по този начин.
Като знак на "добра воля ", Националната следствена работа е възобновена в цялостния й искра. За сметка на това, неин шеф става Ангел Александров - следовател по делото против Ахмед Доган и покровител на прохождащия по това време правист Делян Пеевски.
Малко по-късно, по искане на основния прокурор Никола Филчев и ръководителя на Върховен касационен съд Иван Григоров, Конституционният съд приема две поредни решения, съгласно които изваждането на прокуратурата от правосъдната система може да бъде осъществено единствено от Велико национално заседание. За да наподобява всичко като същинско, Конституционен съд отсича, че изваждането на Националното разследване от правосъдната система също може да бъде осъществено само от Велико народно събрание.
Следствието още веднъж е нарочено за основен провинен за неуспеха в битката против престъпността и корупцията. И за съществена спънка пред правосъдната промяна - изключително в наказателното правосъдие. Мантрата е, че то дублира активността на прокуратурата, която по формулировка е "господар на досъдебното произвеждане ".
Към оня миг обаче решенията на Конституционния съд от времето на Костов пречат на "жълтите " да осъществен лелеяната фантазия на обвиняването и Министерство на вътрешните работи - сред тях да няма самостоятелен буфер. Ето за какво те извършват "пъкления " проект на два стадия. Първо - възвръщат полицейското разследване и трансферират за следствие към 45% от закононарушенията. И второ - пишат план за нов Наказателнопроцесуален кодекс, който в действителност е... най-обикновен преразказ на проваления от Иван Костов Наказателно-процесуален кодекс, съчинен от Йордан Соколов и парламентарните му "талибани ".
2005-2009 година . На власт е тройната коалиция Българска социалистическа партия - Национална движение „Симеон Втори" - Движение за права и свободи. Премиер е Сергей Станишев, само че решенията за бъднините български се вземат в от така наречен Коалиционен съвет, в който влизат водачите на трите партии. Бурен мандат. И плодовит, що се отнася до политизирането на правосъдната система и одобряването на прокуратурата като "господар на страната ".
Приет е новият Наказателно-процесуален кодекс, писан от "сините " и редактиран от "жълтите " и "лилавите ". Националната следствена работа е изпразнена от наличие и се трансформира в добре платена "резервна гума ". Чрез умишлен ремонт на конституцията през 2006 година, прокуратурата освен става стопанин на досъдебното произвеждане, само че получава (образно казано) правото сама да си го стартира и сама да си го завършва - когато си желае и по какъвто мотив си пожелае. А Висшият правосъден съвет вечно се сбогува с правото да написа проектобюджета на третата власт, тъй като с тази задача към този момент е претрупан правосъдният министър.
През същата тази 2006 година основен прокурор става Борис Велчев, който тържествено дава обещание, че ще подложи на тотална проверка ръководството на предшественика си. Година и половина по-късно обаче от реформаторския му възторг не остава и бледен спомен. А авгиевите обори на Татарчев и Филчев са разчистени по брутално извратен метод: по отминалост са прекъснати над 900 000 досъдебни производства, от които най-малко 60 000-70 000 са против известни причинители, в това число и проведени незаконни групи. Според юридическата терминология, "това " се назовава противозаконна прошка. А съгласно елементарния български език, става дума за оневиняването минимум на 80 000-100 000 дребни кокошкари, разнокалибрени бандити и "бели якички ".
2009-2020 година. Събитията са пресни, а спомените ярки. Освен това, всичко случило се от първия парламентарен мандат на ГЕРБ може да бъде намерено в интернет. Затова маркираме единствено най-важното по тематиката.
Главен прокурор е Сотир Цацаров който посредством няколко решения на Конституционен съд и няколко тълкувания на Върховен касационен съд и Върховен административен съд циментира обвиняването като бойна единица, самостоятелна от всичко и всички.
Следствието е ликвидирано дефинитивно - съгласно рецептата на Никола Филчев: окръжните служби стават отдели в окръжните прокуратури, Националната следствена работа става "личен отдел " на основния прокурор, а нейният шеф - негов заместител. Тотално нарушаване на конституцията, тъй като тези "неща " към този момент не са органи по смисъла на закона - не са юридически лица, нямат си личен щемпел, нямат си счетоводство, деловодство и така нататък
Създадена е Специализираната прокуратура, която още с раждането си е обречена да работи по поръчка свише: с проверяващи служители на реда, избрани с експлицитна заповед на министъра, и с проверяващи митничари, избрани със заповед на ръководителя на организацията. Защо познавач прокурорите нямат право да работят със следователите от Национална следствена служба - до ден сегашен отговор няма.
Висш съдебен съвет е разграничен на две колегии - съдийска и прокурорска. Ефектът - поразителен. Защото, с цел да си назначи областен прокурор по остарелия режим, човек трябваше да заплати най-малко 15 рушвета. Сега "това " към този момент става единствено посредством заплащане на едно гише.
Чрез ремонт на така наречен Закон за отбрана на очевидците, изработен тихомълком преди половин година, основният прокурор получи правото да си има персонална армия - Бюрото за защита. Която, с изключение на да се грижи за персоналната му сигурност, може да "осигурява " и провеждането на процесуално-следствени дейности.
Резултатите? През интервала 2010-2019 година са прекъснати по отминалост още 120 000 - 150 000 каузи. Тоест - причинителите на общо към милион и половина закононарушения, към този момент дишат умерено!
Така че Иван Гешев може да се хвали, че за първи път е вкарал в предварителния арест петима-шестима олигарси. Но за какво не стане първият Обвинител # 1, тикнал зад решетките своите прародители, чадъросвали въпросните олигарси?
Или най-малко половината от живите прокурори, взели участие в провалянето на прекратените по отминалост каузи?
Така че оттук насетне загадката е единствено една: докога ще устоят митингите? Защото другия филм сме го гледали към този момент десетина пъти. И ни е писнал до гибел.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ