От 22 ноември игралният филм Джобният Херкулес: Наим Сюлейманоглу, посветен

От 22 ноември игралният филм " Джобният Херкулес: Наим Сюлейманоглу ", отдаден на живота и спортната кариера на именития щангист, който умря преди две години, шества по кината в Турция, предава кореспондентката на Българска телеграфна агенция в Турция Нахиде Дениз, представена от БНР.

Освен в Истанбул, церемония прожекции се състояха и в други огромни градове - Измир и в Анкара, в наличието на стотици фенове. В церемония прожекциите вземат участие екипът на компанията Дижитал япъмеви, която осъществя кино лентата, и редица реализатори отпред с Хаят Ван Ек в ролята на Наим.

В церемония представлението в Анкара взе участие и братът на Наим - Мухаррем Сюлейманоглу, по чиято автобиографична книга е направен сюжетът на кино лентата.

Актьорът Йеткин Дикинджилер, който извършва ролята на бащата на починалия щангист, разказвайки за работата си над ролята, уточни: " Наим ни остави един ярък спомен. Осъществи нашата среща с хората в България. Доказа, че е част от едно огромно човешко семейство. Вярвам, че с присъединяване си в този филм ние се показахме почтени за неговата памет ".

Турският вестник " Биргюн " писа, че в първите четири дни /22-26 ноември/ филмът е бил гледан от 292 685 фенове.

Това число е много под предстоящото като се има поради, че авторският екип отпред с продуцента Мустафа Услу и режисьора Йозер Фейзиоглу са известни с най-касовите филми в актуалното турско кино.

Пиарът на компанията Дижитал санатлар япъмеви, в отговор на запитването ми по отношение на оповестените данни съобщи, че те се отнасят единствено за първите три дни от прожекциите на кино лентата по екраните.

" Филмът върви сполучливо по кината, има покачване на зрителския интерес и все още е преди всичко по гледаемост ", добави той в диалог за Българска телеграфна агенция.

Разбира се, не е елементарно да се направи филм за състезател и персона като Наим Сюлейманоглу. Възпитаник на българската школа по щанги, която по него време е водеща в света, той емигрира в Турция след трагично бягство от българския народен тим...

Три олимпийски трофеи, осем международни шампионски медала, 46 международни върха и...190 кг щанга, три пъти по-тежка от личното му тегло. През 1988 сп. " Тайм " посвещава заглавната си страница на Наим, а през 1992 година Международната федерация по щанги го обявава за най-хубав състезател в света. Невиждана до тогава популярност за Турция, като се има поради, че до бягството на Наим през 1986 година Турция бе известна единствено с два спорта - битката и футбола.

Режисьорът в оптималната степен се е възползвал от трагичната персонална история на Наим, пресъздавайки я със средствата на игралното кино, които подсигуряват бурния прочувствен резултат, какъвто не би могъл да бъде реализиран с документален филм.

Този филм се посреща с доста огромен интерес особено от от българските изселници, защото " ние сме съпреживели тези събития ", споделиха мнозина от тях, с които разговарях. Връщането към тях е мъчително, само че в това време те считат, че за пръв път се показват на екрана в същинската им светлина.

Големият късмет, който оптимално укрепва въздействието на кино лентата, е изпълнителят на ролята на Наим - Хаят Ван Ек, от турско-холандски генезис. Освен физическа аналогия с героя си от младежките години, изпълнителят по този начин ловко се въплъщава в ролята, като че ли още веднъж виждаме Наим, подобен какъвто го помним от подиума с присъщия жест на вдигнатия пестник и усмивката...Същото може да се каже и за Али Джанкорур, който играе Наим в детските години. Така че фенът не усеща прехода от детството към юношеските години.

Силно усещане прави играта на актрисата Селен Йозтюрк в ролята на майката на Наим - Хатидже, която съдържа доста драматизъм. Интересен е Гюркан Уйгун в ролята на първия треньор на Наим Енвер Тюркилери. Ролята на Иван Абаджиев, индивидът и учителят, основал щангиста Наим, извършва артистът от Врачанския спектакъл Огнян Симеонов. Но уязвимост, евентуално на сюжета е,че неговата персона не е показана в задоволителна степен.

На екрана виждаме и политически фигури от Турция. Най-забележителна е ролята на турския министър председател Тургут Йозал, с помощта на който трагичното бягство на Наим приключва наред на турска земя. Йозал изпраща персоналния си аероплан,за да докара Наим в Турция и го взима под своя настойчивост като негов нравствен татко. Тези подиуми са пресъздадени много детайлно във кино лентата, както и турците в чужбина от съсловието, които провеждат бягството на Наим.

Авторите на лентата са се стремили да пресъздадат атмосферата по това време в България. Послужили са си с достоверни фрагменти от пленума на Българска комунистическа партия за преименуването, от апела на Тодор Живков, който отприщи изселническата акция. По думите на режисьора редица подиуми са били заснимани на достоверни места - в кабинета на Тодор Живков, в Дианабад, в жилището на Наим, който му е подарен от държавното управление. Актьори се въплъщават в функциите на Тодор Живков и на някои партийни величия, подсилени с документални фрагменти.

В същинската история на " дребния огромен човек ", който възхити света - филмът стартира с тази обявка - се преплитат спорт, напрежение, екшън и не на последно място трагични и трагични събития - все съставни елементи, които могат да бъдат образец за основаването на известен, с мелодраматични нюанси филм.

Като се изключат някои елементи /в първата прожекция да вземем за пример погрешно бе изписана годината на кончината на щангиста/ игралният филм " Джобният Херкулес: Наим Сюлейманоглу " може да се каже, че в оптималната степен пресъздава на екрана спортната кариера на щангиста - първенец на планетата. И част от персоналната му история: филмът приключва със срещата на Наим със фамилията му на истанбулското летище Ататюрк през януари 1990 година, която се преплита с най-драматичния интервал от историята на българските турци.

В този смисъл филмът e благодарност и почитание към паметта на " дребния огромен човек ", първенеца Наим Сюлейманоглу, който принадлежи и на Турция, и на България.