Неда Соколовска за свободния театър и скандалното затваряне на Червената къща
От 2012 година до момента театралната режисьорка Неда Соколовска и нейното Студио за документален спектакъл “Vox Populi ” имат седем спектакъла, “до един заченати и играни в “Червената къща ”, съгласно личните й думи, доста персонални и прочувствени. Помолихме Неда да си поговорим за скандалното наложително затваряне на Центъра за просвета и спор, за това какво губим и за мнението й какво е мястото на държавните институции в културната сфера.
Какво е за вас " Червената къща "?
За мен “Червената къща ” е единствената опция на държавните театрални институции. Разбира се, един самостоятелен театър може да бъде осъществен и в празен магазин, в изложба, в зала чартърен или в друга интериорна или екстериорна среда. Червената къща е единственото оборудвано театрално пространство, където се продуцират самостоятелни планове. Това е „ Червената къща “ за мен – режисьора. Ако попитате фотографите, дебатиращите специалисти, художниците, музикантите, които се изявяват на територията й, в отговорите ще има един общ звук, а точно: „ Червената къща “ като поле на свободната изява. А за едно демократично общество потребността от такива платформи е насъщна, тъй като там се отглежда народна власт.
Как приемате насилственото й затваряне?
Абсурдното е, че сега „ Червената къща “ е в извънредно деен интервал – събитията са толкоз доста и разнородни, че безусловно „ няма въздух “ сред обособените мероприятия и се води борба за всеки свободен час в нея. Само за последната година в „ Червената къща “ са играни 22 разнообразни спектакъла. При такова състояние затварянето й наподобява като отнемане на един здрав, работещ организъм от условия за живот.
Десетгодишните старания на представителите на свободния спектакъл в България да усилят броя на самостоятелните пространства – да не е единствено „ Червената къща “, да има още сходни места, сега наподобяват напряко безсмислени. Това е огромна крачка обратно за всички нас.„ Виждам казуса в неналичието на предпочитание за разговор, в компликацията на Министерството да припознае „ Червената къща “ като генератор на културна активност с национално значение. " Къде е казусът – в Министерството на културата или в закона, който то би трябвало да съблюдава?
Виждам казуса в неналичието на предпочитание за разговор, в компликацията на Министерството да припознае „ Червената къща “ като генератор на културна активност с национално значение. При добра политическа воля постоянно може да се откри законосъобразно решение и да бъде оказана поддръжка.
Като началник на “Vox Populi ” в миналото получавали ли сте помощ от страната за своя план?
Вече трета година “Vox Populi ” печели грантове от сесията за поддръжка на самостоятелни планове на Министерството на културата. Казвам го с голяма признателност за това, че тази стратегия въобще съществува, и че театърът, който вършим, е приет и високо скъп. Този позитивен факт обаче не може да компенсира неналичието на тактика в културната политика и слабия интерес към самостоятелния бранш.
Трябва ли съгласно вас да се съблюдават чисто пазарните правила при ръководството на културната сфера или страната би трябвало да подкрепя културата?
Културата не е печелившо дружество – нейната висша цел не трябва да е да се продаде, а да образова, да повдига духа, да покачва чувствителността на хората. Културата би трябвало да бъде налична за всички както образованието и опазването на здравето. Трябва ли съгласно вас да се съблюдават чисто пазарните правила при ръководството на опазването на здравето или образованието?
Какво би трябвало да се промени в държавната политика във връзка с културата?
Преди всичко е добре да се премисли понятието „ просвета “, като се излезе от материалния й подтекст и се отдръпна целта от предпазване и произвеждане към разнообразие и комуникативност. Културните начинания повече от всеки път би трябвало да търсят и възпитават своята аудитория – да покачват нейните културни потребности, да влизат в разговор. Мисля, че би трябвало да се трансформират някои архаизми в структурата на ръководство на държавните културни институции, най-сетне да се даде опция на младежи да заемат виновни постове, да се търсят способи за стимулиране на спонсорството и меценатството, и да се задействат механизми на съдействие сред самостоятелните и държавните културни оператори. Какво да чакаме от поредицата „ Невидими ” на “Vox Populi ” – ще има ли нова режисура и къде ще се играе?
Ще продължим поредицата „ Невидими “, само че идващият театър ще се появи при започване на 2016 година. Дотогава “Vox Populi ” ще работи върху един престъпен и един исторически театър, ще започва и първата си колаборация с държавен спектакъл. Повече от всичко се надявам, че ще продължим да сътворяваме и представяме работата си в Центъра за просвета и спор „ Червената къща “, където е родният дом на “Vox Populi ”.
Какво е за вас " Червената къща "?
За мен “Червената къща ” е единствената опция на държавните театрални институции. Разбира се, един самостоятелен театър може да бъде осъществен и в празен магазин, в изложба, в зала чартърен или в друга интериорна или екстериорна среда. Червената къща е единственото оборудвано театрално пространство, където се продуцират самостоятелни планове. Това е „ Червената къща “ за мен – режисьора. Ако попитате фотографите, дебатиращите специалисти, художниците, музикантите, които се изявяват на територията й, в отговорите ще има един общ звук, а точно: „ Червената къща “ като поле на свободната изява. А за едно демократично общество потребността от такива платформи е насъщна, тъй като там се отглежда народна власт.
Как приемате насилственото й затваряне?
Абсурдното е, че сега „ Червената къща “ е в извънредно деен интервал – събитията са толкоз доста и разнородни, че безусловно „ няма въздух “ сред обособените мероприятия и се води борба за всеки свободен час в нея. Само за последната година в „ Червената къща “ са играни 22 разнообразни спектакъла. При такова състояние затварянето й наподобява като отнемане на един здрав, работещ организъм от условия за живот.
Десетгодишните старания на представителите на свободния спектакъл в България да усилят броя на самостоятелните пространства – да не е единствено „ Червената къща “, да има още сходни места, сега наподобяват напряко безсмислени. Това е огромна крачка обратно за всички нас.„ Виждам казуса в неналичието на предпочитание за разговор, в компликацията на Министерството да припознае „ Червената къща “ като генератор на културна активност с национално значение. " Къде е казусът – в Министерството на културата или в закона, който то би трябвало да съблюдава?
Виждам казуса в неналичието на предпочитание за разговор, в компликацията на Министерството да припознае „ Червената къща “ като генератор на културна активност с национално значение. При добра политическа воля постоянно може да се откри законосъобразно решение и да бъде оказана поддръжка.
Като началник на “Vox Populi ” в миналото получавали ли сте помощ от страната за своя план?
Вече трета година “Vox Populi ” печели грантове от сесията за поддръжка на самостоятелни планове на Министерството на културата. Казвам го с голяма признателност за това, че тази стратегия въобще съществува, и че театърът, който вършим, е приет и високо скъп. Този позитивен факт обаче не може да компенсира неналичието на тактика в културната политика и слабия интерес към самостоятелния бранш.
Трябва ли съгласно вас да се съблюдават чисто пазарните правила при ръководството на културната сфера или страната би трябвало да подкрепя културата?
Културата не е печелившо дружество – нейната висша цел не трябва да е да се продаде, а да образова, да повдига духа, да покачва чувствителността на хората. Културата би трябвало да бъде налична за всички както образованието и опазването на здравето. Трябва ли съгласно вас да се съблюдават чисто пазарните правила при ръководството на опазването на здравето или образованието?
Какво би трябвало да се промени в държавната политика във връзка с културата?
Преди всичко е добре да се премисли понятието „ просвета “, като се излезе от материалния й подтекст и се отдръпна целта от предпазване и произвеждане към разнообразие и комуникативност. Културните начинания повече от всеки път би трябвало да търсят и възпитават своята аудитория – да покачват нейните културни потребности, да влизат в разговор. Мисля, че би трябвало да се трансформират някои архаизми в структурата на ръководство на държавните културни институции, най-сетне да се даде опция на младежи да заемат виновни постове, да се търсят способи за стимулиране на спонсорството и меценатството, и да се задействат механизми на съдействие сред самостоятелните и държавните културни оператори. Какво да чакаме от поредицата „ Невидими ” на “Vox Populi ” – ще има ли нова режисура и къде ще се играе?
Ще продължим поредицата „ Невидими “, само че идващият театър ще се появи при започване на 2016 година. Дотогава “Vox Populi ” ще работи върху един престъпен и един исторически театър, ще започва и първата си колаборация с държавен спектакъл. Повече от всичко се надявам, че ще продължим да сътворяваме и представяме работата си в Центъра за просвета и спор „ Червената къща “, където е родният дом на “Vox Populi ”.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ