Освен грантаджиите, почти няма наш писател, който да може да

Освен грантаджиите, съвсем няма наш публицист, който да може да се устоя от труда си Държавата би трябвало да дава пари по евростандарт за районните библиотеки, споделя издателят Иван Гранитски
- Г-н Гранитски, Движение за права и свободи предложи понижаване на Данък добавена стойност за книгите, а министър председателят Бойко Борисов съобщи, че обмисля даже изцяло унищожаване на налога. След 30-годишен спор по тематиката очаквате ли това да се случи?
- Почти не е за поверие. Петима министър председатели до момента обещаваха това, само че нищо не се случваше. Дано. Ако това се стане, ще бъде голяма помощ за българските писатели и за българската книга. От 28-те страни членки на Европейския съюз 15 са с нулева ставка Данък добавена стойност върху книгите. Само Дания и България са с 20%. В Германия е 7 на 100, в останалите налогът е 2-3%
- С отпадането на Данък добавена стойност ще се покачат ли продажбите на книги у нас?
- Издателите сме според от книгоразпространителите. Години наред те не желаят да вземат книги и да ги заплащат разсрочено, както е в страните от Европейския съюз. И до момента те вземат на консигнация освен това с 35-40% отстъпка от коричната цена. Това е тежко задължение за издателите. Ние вземаме кредите, задлъжняваме. А оборотът е в книгоразпространителите. Сега слушам, че данъчните служби погват книжарниците да не вземат книги на консигнация, а да ги заплащат разсрочено - вземат каквито количества преценяват, получават фактура за тях и ги пращат да речем в границите на месец. Но това не се случва.
- Така обаче поръчките към вас, издателите, най-вероятно падат фрапантно.
- Да. Отново страдат издателите, тъй като част от производството не излиза на пазара в книжарниците. Ако бъде отстранен или сведен Данък добавена стойност за книгата, нещата ще се трансформират.
- Премахването на Данък добавена стойност ще понижи цената на книгите. Нужни ли са обаче и други ограничения, с цел да се върнат младежите към четенето на книги?
- Отдавна трябваше да бъдат подхванати ограничения, с които младите да четат. Трябва да се възстановят учебните библиотеки. А също по този начин да се удесетори поддръжката за районните. Хората ще се върнат в тях единствено в случай че на рафтовете им има нови попълнения. Но в страната има редица библиотеки, които от години не са попълвали фондовете си.
- Каква е повода?
- Не се отпускат задоволително пари. А тези, които се дават, не са напълно за отечествена литература, а са на квотен принцип - 50% българска, 50% преводна литература. При това без напътствие каква да бъде задграничната. Така във фондовете влизат жълти и розови книги и всевъзможни ерзаци.
Преди 7-8 години България се причисли към така наречен библиотечен стандарт в Европа. Той е наложителен за страните от европейската общественост и дефинира броя нови книги на глава от популацията. Според него нашата страна годишно би трябвало да закупува нови книги - българска и преводна литература, за 7-8 милиона лв.. А през последните 7-8 години на Министерство на културата не се отпускаха средства за пазаруване на книги за библиотеките. В края на предходната година се дадоха едни смешни 900 000 лева, които не стигнаха за нищо. 10 пъти малко от европейския стандарт.
- Какви други спънки има пред издателите на книги у нас?
- Пълна липса на държавна тактика, която да дефинира отношението към националната книжнина. Поради невъзможността библиотеките да закупуват книги, изключително на български създатели, тиражите са алегорични 300 - 500 бройки. 1000 към този момент се счита за висок тираж. Това пък прави мъчно продаваеми книгите на българските създатели с 5-6 изключения на грантови писатели, които са на ясла при непознати фондации. Те се популяризират добре. Но това е единствено изключение от правилото. Затова и съвсем няма български публицист, който да може да се устоя от труда си. Дори да напише талантлив разказ или книга с голямо значение за българската литература при тираж от 500 или даже 1000 екземпляра той в никакъв случай не може да получи хонорар, който да му разреши да живее няколко месеца, през които да написа идната си творба. Освен в случай че няма някакво особено спонсорство.
- Какво е ситуацията в другите балкански страни?
- За разлика от България те имат ясна и концептуално промислена политика на поддръжка към своята литература и книжнина. Значителна част от тиражите на техните отечествени създатели се изплаща от страната и се дава на библиотеките, университетите, учебните заведения и детските градини. Така всеки издател, освен осъществя продукцията си благодарение на страната, само че и получава финансова глътка въздух, която му разреша да дава по-достойни възнаграждения на създателите и на преводачите. Ето това назовавам аз рационална и дълготрайна политика.