Кратка история на Беларус в люлката на вълнения
Освен в случай че не избягвате всякаква форма на информативен канал, може да сте пропуснали по-сериозните безредици в Беларус. В разследване на осезаемото въздействие на Русия, страната постоянно е била под крилото на по-хладния изток. Първите глътки на независимост идват през 1991 година след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. Интересен факт е, че Беларус по този начин и не подписва декларация за самостоятелност, не организира референдум за избор на ново ръководство, единственият закон, който получава е някаква форма на суверенитет и идва след проваления прелом против Михаил Горбачов през 1991 година Към това прибавяме и промяна на името – от „ Беларуска Съветска Социалистическа Република “ до „ Република Беларус “.
Денят на независимостта в Беларус се чества на 3 юли. Това е датата, в която Минск се освобождава от немската окупация през 1944 година От рухването на Съюз на съветските социалистически републики до този миг, страната може да се похвали единствено и само с един президент. Александър Лукашенко съумява да централизира силата в себе си, да подреди съответни хора за всяка една позиция в Народното събрание и дълго време да се възползва от изборната система, с чиято помощ постоянно да печели изборите. Събитията, които водят до актуалната светлина на прожекторите върху Беларус е фактът, че даже през 2020 година с провеждането на президентските избори, станахме очевидци на дежурните 80%, с които популацията се доверява на Лукашенко.
Интересен факт е, че по същото време успореден избор пресмята единствено 40.5% за сегашния президент, до момента в който Светлана Тихановская е съумяла да завоюва с 47.9%. Разклатената империя на един от най-дълго ръководещите президенти в страната съумява да притегли вниманието на целия свят, до момента в който самият президент побърза да употребява една от най-важните си карти – да потърси Русия за помощ. Проблемът на Беларус, както биха декларирали самите поданици там е, че в никакъв случай не са обсъждани като самостоятелна страна. Мнозина споделят, че това е сателит, прочут с про-руските си настроения, а съгласно някои от известните клишета – това е народ без никаква история.
Маршал Николаз Чарлз в борбата за Полоцк
Впрочем, в случай че желаете да обидите човек от Беларус, в никакъв случай не забравяйте да му кажете, че няма история. Дори датата за самостоятелност стартира от средата на XX век, като че ли преди този момент не е съществувала. Според най-различни източници, локално население в тази зона е имало от II-III век, само че като страна се образува някъде към IX век. Благодарение на близостта до водоеми и най-много до река Двина, множеството беларуси се занимавали с търговия, която идвала непосредствено от Балтийско море. А най-честите клиенти били тогавашните градове, които сега се намират на територията на Латвия. Според разнообразни беларуски историци, първите проявяване за сформирането на Беларус идват посредством колаборацията сред славяни и балтийци. Дори Полоцк се трансформира за известно време в самостоятелен център от Киев.
През 1920 година историкът Ватслав Ластовски декларира, че страната не би трябвало да се назовава Беларус а Кривичи – кръстена на племето, което основава в миналото Полоцк. От тази точка по-късно се основава Литва. През XV век това и една от огромните страни в Европа, покривайки територии от Латвия, Беларус, Литва, Украйна, Полша и Русия. Както доста други огромни кралства по това време, страната е мулти-културна и множеството се назовават „ литваци “. Макар и религията да е насочена към гръцко-католическата черква и постоянно да се назовава „ селската религия “, освен това от модерната барокова просвета, беларусите продължавали да остават правилни на нея.
Преди да пристигна православната черква и да се наложи, в огромните градове липсвали известните златни купули. Великото царство на Литва става история през XVIII век, когато Руската империя доста уголемява своето въздействие. Краткото битие на Беларус или Беларуска Народна Република се случва за няколко седмици през март 1918 година Опитите за изковаване на някаква самостоятелност са охладени бързо, а Холокостът съумява да изтребе повече от 800 000 евреи, огромна част от популацията напуща страната и единствената форма на независимост идва точно с Червената войска. Макар и Беларус да се води като победител във Втората Световна война, неговите съществени заслуги са да забави колкото се може повече настъплението в Москва през 1941 година
Посрещането на Червената Армия в Беларус
Останалото е история и не е изненада, че огромна част от ръководството се поема точно от ветераните. През 1994 година Лукашенко декларира, че ще се опита да резервира най-хубавото от Съветската система, обществените политики и историческата памет ще бъдат в основата, а към това прибавя и поддържането на мира и стабилността. Старата номенклатура приема нов образ, само че в корените си не се трансформира. Благодарение на него идват и съществени дотации за на ниска цена нефт и газ, като в подмяна би трябвало да се заплати с политическа преданост. От 1999 година жителите на Беларус могат умерено да работят и живеят в двете страни – Беларус и Русия. Първите по-сериозни земетресения в другарските връзки идват с войната в Украйна. Ресурсите, които са били употребявани за затвърждаването на другарството, стартират да зареждат фронта.
Някой би трябвало да заплаща растящите сметки и това към този момент не може да бъде страната-покровителка. Изборите през 2015 година идват с обещанието за непоклатимост, а не за по-дръзки решения, които да доведат до още по-тежки земетресения. През 2017 година стартират и още по-сериозни митинги за болните „ паразитни такси “ върху стопанската система. Разделението в страната се усеща. Вече съществуват забравените райони и икономическата мощ на частния бизнес в Минск. Всички те са последвани от IT експанзията, която разрешава по-сериозен стопански растеж, само че единствено в столицата. Ако това не е задоволително, пандемията и неналичието на съответни реакции също идва като непредвиден камшик.
С наближаването на изборите тази година, Лукашенко към този момент има съперници, които по един или различен метод съумява да в профил бързо от конкуренцията, само че пуска няколко спътника, които подозира, че няма да бъдат необикновен проблем за преборване. Освен това липсват политически партии, откакто болшинството продължава да показва своето неодобрение, само че няма кой да се възползва от това ходило и да „ отвлече “ митингите, както най-често се случва в практиката. Изведнъж индивидът, който искаше да се преглежда като татко на нацията, в този момент е по-скоро пастрок, освен това изверг. Как ще продължи да се написа тази история е единствено въпрос на време, само че следва да разберем какво в действителност ще се случи.
