Радев засипа с критики проекта за промени в Конституцията frognews.bg
Основните рецензии на президента са към концепцията да бъде изменена фигурата на служебното държавно управление, както и отнемането на последната му дума при назначението на основния прокурор и ръководителите на двете висши съдилища.
Проектът планува, че когато Народното събрание не може да излъчи държавно управление, президентът отново ще назначава служебно. Но за министър председател ще би трябвало да уточни някой всред ръководителите на Народното събрание, Конституционния съд или шефа на Българска народна банка. " Когато в 7-дневен период президентът не назначи Министерския съвет, препоръчан от избрания длъжностен министър-председател, служебното държавно управление се избира от Народното събрание. Президентът насрочва избори за ново Народно заседание в период до два месеца след назначение на служебното държавно управление. В този случай Народното събрание не заседава в едномесечен период преди производство на изборите ", написа в плана.
Според Друмева когато се пристъпва към лишаване на пълномощия на подобен върховен държавен орган, определен директно, се визира сърцевината на действието на парламентарния парламентарен модел, формата на държавното ръководство. Такова изменение може да направи единствено Великото национално заседание.
" Няма потвърдена нужда за смяна в тази посока. Досега не е имало оборване на резултати от предварителни избори, които минават през служебно държавно управление. ", уточни Друмева. Тя акцентира, че по този начин евентуалните служебни министър председатели биха изпаднали в тежка несъответственост.
Съветникът на президента разяснява и отнемането на ролята му при назначението на тримата огромни в правосъдната власт. Според нея това " доста понижава правното състояние на тези върхови позиции в правосъдната власт и на тежестта на цялата правосъдна власт. Техният статус се приравнява на едни административни ръководители ", акцентира тя и изясни, че присъединяване на президента е гаранция против капсулиране на системата.
Според Друмева концепцията пълномощията на основния прокурор да бъдат лимитирани до висшата прокуратура, е уместна. Но тя имаше забележки за намаляването на опциите му да сезира Конституционния съд. " Сега той няма ограничаване. А се предлага да се изравни с Висшия адвокатски съвет и омбудсмана. Това не е удачно, не отговоря на функционалностите на прокуратурата и се надяваме, че може да се откри решение в посока възможностите на основния прокурор да бъдат обвързани с естеството на функционалностите на прокуратурата ", уточни тя.
Заседанието на конституционната комисия продължава с представянето на мненията на останалите институции и посетители на съвещанието.
Проектът планува, че когато Народното събрание не може да излъчи държавно управление, президентът отново ще назначава служебно. Но за министър председател ще би трябвало да уточни някой всред ръководителите на Народното събрание, Конституционния съд или шефа на Българска народна банка. " Когато в 7-дневен период президентът не назначи Министерския съвет, препоръчан от избрания длъжностен министър-председател, служебното държавно управление се избира от Народното събрание. Президентът насрочва избори за ново Народно заседание в период до два месеца след назначение на служебното държавно управление. В този случай Народното събрание не заседава в едномесечен период преди производство на изборите ", написа в плана.
Според Друмева когато се пристъпва към лишаване на пълномощия на подобен върховен държавен орган, определен директно, се визира сърцевината на действието на парламентарния парламентарен модел, формата на държавното ръководство. Такова изменение може да направи единствено Великото национално заседание.
" Няма потвърдена нужда за смяна в тази посока. Досега не е имало оборване на резултати от предварителни избори, които минават през служебно държавно управление. ", уточни Друмева. Тя акцентира, че по този начин евентуалните служебни министър председатели биха изпаднали в тежка несъответственост.
Съветникът на президента разяснява и отнемането на ролята му при назначението на тримата огромни в правосъдната власт. Според нея това " доста понижава правното състояние на тези върхови позиции в правосъдната власт и на тежестта на цялата правосъдна власт. Техният статус се приравнява на едни административни ръководители ", акцентира тя и изясни, че присъединяване на президента е гаранция против капсулиране на системата.
Според Друмева концепцията пълномощията на основния прокурор да бъдат лимитирани до висшата прокуратура, е уместна. Но тя имаше забележки за намаляването на опциите му да сезира Конституционния съд. " Сега той няма ограничаване. А се предлага да се изравни с Висшия адвокатски съвет и омбудсмана. Това не е удачно, не отговоря на функционалностите на прокуратурата и се надяваме, че може да се откри решение в посока възможностите на основния прокурор да бъдат обвързани с естеството на функционалностите на прокуратурата ", уточни тя.
Заседанието на конституционната комисия продължава с представянето на мненията на останалите институции и посетители на съвещанието.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ