Основната цел на Зеления преход в ЕС е да се

Основната цел на Зеления преход в Европейски Съюз е да се понижат нездравословните излъчвания, отделяни от всекидневните ни действия. Там, където се употребяват изкопаеми горива, ще преминат на различни енергийни източници . В последните години доста процеси минават на електричество - от отоплението на постройките през превоза до мобилните технологии и приложения, които ни оказват помощ да сме по-ефективни в потреблението си и да пестим сила. Тази наклонност ще продължи да се ускорява и това ще усили потреблението на електричество съвсем двойно до 2030 година Основният фактор за това фрапантно нарастване е електрификацията на превоза и всеобщото нахлуване на електроавтомобили.

Стабилността на енергийната система е в намирането на баланс сред базови мощности, доставящи непрекъснато количество сила, и възобновимите мощности , зависещи от климатичните условия. Основното предизвикателство пред България е намирането на опция за базовите мощности след последователното понижаване на потенциала и извеждането от употреба на въглищните централи. В момента те задоволяват 40% от енергийните потребности на страната ни, само че в дълготраен проект тяхното действие няма да бъде стопански рентабилно предвид на растящата цена на въглеродните излъчвания.

Ако не поставим всеобщи старания за развиването на нуклеарната ни енергетика, рискуваме да загубим енергийната си самостоятелност, конкурентоспособността на стопанската система и да се окажем в дефицит на енергийни мощности. Ядрената енергетика е в основата на българския енергиен микс от съвсем половин век. По данни на Евростат през 2020 година близо 40% от електрическата енергия на България е била генерирана от нуклеарните реактори в Козлодуй. Ще бъде голяма неточност, в случай че не използваме това съществуващо стратегическо преимущество на нуклеарната енергетика за в бъдеще, още повече, когато нашите съседи от Румъния и Турция работят за построяването на нови мощности.

Мнението, че Европейският съюз желае да наложи зелената идеология, загърбвайки рационалните причини, е неправилно. Предложението за включване на нуклеарната сила и природния газ в таксономията е доказателство за това.Европейските институции схващат потребността от потвърдени и налични технологии, изключително в разгара на енергийната рецесия.

Таксономията на Европейски Съюз е система за подредба - лист на екологично устойчиви стопански действия. Тази подредба оказва помощ на финансовите институции да решат в кои действия могат да влагат. Инвеститорите на финансовите пазари насочват своите вложения в зелените технологии. Именно поради това е от извънредно значение нуклеарната енергетика да бъде част от тази категоризация. В противоположен случай секторът ще се сблъска със сериозна липса на финансиране.

След няколко отлагания на 2 февруари тази година Европейската комисия показа предложение за допълнение към класификацията, в което природният газ и нуклеарната енергетика се дефинират като зелени и устойчиви. В основата му стои желанието да се удовлетворят настояванията на двете огромни страни - Франция, която желае да развива своята нуклеарна промишленост, и Германия, която желае да употребява природен газ, откакто спре своите въглищни и нуклеарни централи. Приемането на предлагането ще разреши на финансовите пазари да влагат в тези устойчиви технологии и отсега нататък.

Предложеният текст не може да бъде изменян от Европейския съвет и парламент, а може само да бъде признат или отритнат . В Съвета няма проблем, тъй като с цел да бъде отритнат е нужно болшинство от две третиот страните членки. За момента Австрия и Люксембург показват противоречие и евентуално ще нападат предлагането пред Съда на Европейски Съюз. Португалия и Испания обмислят дали да се причислят към тази позиция.

В Европейския парламент нормално болшинството (мин. 353 членове) може да отхвърли оферти текст. Възможно е да се следи разделяне по народен и партиен принцип. Има опасения, че някои евродепутати няма да следват националната позиция, изразена от тяхната страна в Съвета. Това прави процеса по-непредвидим на този стадий.Очакванията са това да се разисква интензивно през идващите няколко месеца. Чрез основаването на Група за поддръжка на нуклеарната енергетика в Европейския парламент, където съм заместник-председател, обясняваме на повече сътрудници потребността от поддръжка за нуклеарния бранш.



Важно е да са ясни главните обстоятелства и причини. Първо, потреблението на електричество ще се усили най-малко двойно през идващите 7-8 години . Второ, няма опция на нуклеарните мощности като базови такива , които да подсигуряват непрекъснат потенциал на енергийни мощности. Трето, възобновимите източници на сила са мощно подвластни от климатичните условия и имат друга успеваемост в обособените елементи на Съюза. Четвърто, методите за предпазване на сила от различни източници към момента не са задоволително развити, с цел да подсигуряват облекчаване на възходящото ползване. Пето, всички сме обединени в желанието и битката за запазване на околната среда и здравето на хората , само че, с цел да се понижат излъчванията и да се премине към по-голямо ползване на електричество, то би трябвало да бъде обезпечено като количество.

Шесто, не би трябвало да се поддаваме на спекулации, погрешни обстоятелства и страхове по отношение на нуклеарната енергетика:

- секторът има съществени софтуерни усъвършенствания през последните десетилетия;

- нуклеарният боклук може да се съхранява по безвреден за хората и природата метод. Във Финландия и Швеция към този момент има приходи и позволения от нуклеарните регулатори за основаването на депа за високорискови нуклеарни отпадъци;

- софтуерните разработки разрешават доста понижаване на времето за разпад на нуклеарния отпадък;

- четвъртото потомство нуклеарни реактори ще „ преизползва “ горивния боклук, което на процедура съвсем ще отстрани съществуването на краен такъв;

- равнищата на сигурност и отбрана в нуклеарната енергетика са на най-високо равнище спрямо целия енергиен и промишлен бранш в международен мащаб;

Заключенията на Съвместния проучвателен център на Европейската комисия от март 2021 година са ясни. Направеният разбор “не доближава до никакви научно обосновани доказателства, че нуклеарната сила предизвиква повече щета на човешкото здраве или на околната среда, в сравнение с други технологии за произвеждане на електрическа енергия, които към този момент са включени в таксономията като действия, подкрепящи битката с изменението на климата”.

Ядрената енергетика е пътят за постигането на задачите на Европейски Съюз за декарбонизация , без това да е за сметка на промишлеността и елементарните консуматори. Тя изцяло дава отговор на условията, залегнали в регламента за таксономията - да способства за екологичните цели, и би трябвало да бъде обсъждана като зелена технология.

Признаването на нуклеарната енергетика за зелена и устойчива е от стратегическо значение за България и за целия Европейски Съюз. Ако това предложение не бъде признато, ще е съвсем невероятно да се активизират вложения в бранша и цялата стойност на бъдещите планове ще би трябвало да бъде покрита от българската страна.

България би трябвало да влага в нуклеарната енергетика, с цел да развива насъбрания през годините човешки и теоретичен капацитет в региона. Обществото ни също осъзнава тази нужда, като през 2013 година над 850 000 български жители поддържаха на референдум развиването на нови нуклеарни мощности. Необходимо е политиците да са на висотата на тези упования.

.