Иван Костов препоръча възстановяване на данъчно-осигурителната система от преди 2001 г.
Основната фискална цел за страната би трябвало да е събиране на доходи, с цел да могат обществените институции да изпълнят предоставените им по закон нужни и потребни за обществото и за неговото развиване функционалности и да разплащат направените по тази причина общи разноски.
Другата значима фискална цел пред страната би трябвало да бъде възобновяване на данъчно-осигурителната система от данъчната промяна преди 2001 година, поддържане на макроикономическата непоклатимост и увеличение на общото богатство посредством понижаване на неравенството и предоставяне на късмет на всеки.
Това сподели някогашният министър председател на България (1997-2001 г.) и сегашен шеф на Лабораторията за проучването на рисковете към Нов български университет доктор Иван Костов на конференция, отдадена на 10-годишнината от плоския налог в България.
Не е склонен за формулирането на главната фискалната цел от синдикалистите, тъй като не било работата на страната да прави сходни промени през нейната бюджетна политика. Държавата би могла да покачва благосъстоянието, заетите и компаниите, които създават добавената стойност.
Той напомни, че преди либертарианската данъчна промяна от 2003-2008 година и въвеждането на директните плоски налози от 10%, намаляването на социално-осигурителните вноски с 44% съгласно отчета на Национален осигурителен институт бе осъществена първата данъчна промяна през 2000 година При нея ДДФЛ се облагаше с петстепенна прогресивна канара до 38% с необлагаем най-малко.
Данъците от нея бяха 15%, а след 2008 година - 5%. Корпоративния налог се облагаше с двустепенна канара от 23.5% до 28% без необлагаем най-малко, изясни Костов и добави, че междинната социално-осигурителна вноска е била 34.7%.
Здравната вноска е била 6%, след което тя е била нараснала на 8%, разясни той и добави, че либертарианската данъчна промяна освободи роднините по права линия от данъчно облагане на наследствата и даренията, вкара необлагаем най-малко за другите по сребрена линия и снижи всички данъчни скали на месните налози и такси.
Костов изясни, че до 2001 година е сложено началото на друга фискална политика, наречена данъчен код на страната. Според него данъчният код на страната е показвал върху кого ръководещите политици стоварват тежестта за издръжката за страната и кого облекчават от нея.
Дори и да не се е съзнавало, като натоварват жителите и компаниите да внасят доходи в страната, те ги ангажират с контрола и рецензията върху нея да извършва функционалността като изразходва функционално всеки един лев, сподели още той.
Костов уточни, че колкото по-малко вземат участие жителите и компаниите в осъществяването на държавните функционалности, толкоз не се интересуват от качеството си на страната, тъй като могат да ги компенсират със личните си налози.
Динамиката на данъчните и осигурителните доходи демонстрира, че приходите от ДДФЛ са най-стабилните и най-слабо се въздействат от икономическата обстановка, регистрира някогашният министър председател и уточни, че приходите от косвените и кооперативни налози мощно се въздействат от икономическата обстановка на страната.
Според теориите за данъчното облагане при равнище от 20% на налозите на Брутният вътрешен продукт, темпът на действителния стопански напредък следва да бъде към 5% годишно. У нас нивото на данъчната теза е такова още от първата данъчна промяна през 2001 година
В умозаключение на двете данъчни системи, той съобщи, че е вън от подозрение, че облагането на трудовите приходи с налози и осигурителни вноски не е вярно и съразмерно. Тя се полза и с едното, и с другото, само че има доста последствия от тази система за облагане. Колкото повече порастват приходите на облаганото лице, толкоз повече делът на данъчните и осигурителните вноски върху него клони към 10%.
" Ако на тези с високите приходи, облагане им клони към над 10%, то за другите, които вземат минимална работна заплата под минималния застрахователен приход, то данъчната и осигурителна тежест върху тях би била 42.7% ", изясни Костов.
При почти на едно и също натоварване на Брутният вътрешен продукт с 29.9% през 2001 година и 30% през 2017 година приходите от облагането са с доста по-малък дял от общите данъчни осигурителни доходи.
Костов изясни, че в България работят други мощно отрицателни фактори, които компрометират резултата от ниското данъчно облагане и плоските налози. Тези фактори произтичат от недофинансирането на поетите от страната витално значими за обществото функционалности да събира пари, с цел да извършва функционалности.
Държавата събира пари, с цел да извършва функционалности и в случай че не събира задоволителни доходи, не би могла да извършва функционалности. В опазването на здравето всички доплащаме, с цел да получим здравна услуга, посочи някогашният министър председател и добави, че плоските директни налози са една от главните аргументи за укриването на приходите от сивата стопанска система.
Икономистът проф. Гарабед Минасян изясни, че ръководещите непрекъснато заобикалят да провеждат разискване на плоския налог в страната. Той бе сбит във връзка с общото данъчно облагане и добави, че някогашният министър председател Иван Костов е допълнил много за него.
Проф. Минасян разясни, че предпоставките и предстоящите изгоди за въвеждане плоския налог в страната са били за активизиране капиталовата активност, осветление на стопанската система, облекчение работата на данъчната администрация и по-голяма обществена правдивост.
Той посочи, че в динамичността на Брутният вътрешен продукт, крайното ползване и брутното формиране на главния капитал няма резултат върху капиталовата успеваемост и чистото приключване на български капитали от страната са на стойност от 3 милиарда евро или 1/3 от брутните вложения.
В интервала от 2010-2017 година общо 13 милиарда евро чисто български капитал е изминал от страната, изрази страдание проф. Минасян.
По отношение на осветляването на стопанската система, икономистът уточни, че събираемостта на налозите не е такава, каквато би трябвало да бъде.
Относно данъчния комфорт с плоския налог се усилва работата на данъчната администрация, само че не е редно да се привежда такава. Данъчната администрация би трябвало да извършват закона и да събират налозите, които популацията дължи на страната. Ако не се създадат такива заплащания, би трябвало да се постановат санкции и в случай че от данъчната администрация не могат да се оправят, значи не стават за такава работа, изясни икономистът.
По мотив обществената правдивост в страната, проф. Минасян изясни, че тя се мени с развиването на обществото. По думите му обаче социално-икономическото неравноправие е целесъобразно до тогава, когато е належащо за всички, т.е. до момента в който спомага за повишаването на публичното богатство.
Проф. Минасян уточни, че плоският налог се поддържа в България, тъй като освобождава от отговорност, постанова избран вид държание на данъчните управляващи, който усилва административните улеснения и лимитира нуждата от дейна активност по организацията и контрола на данъчната събираемост при друга данъчна система.
В умозаключение той съобщи, че плоският налог не е макроикономически инструмент, който да позволи проблемите в страната.
Другата значима фискална цел пред страната би трябвало да бъде възобновяване на данъчно-осигурителната система от данъчната промяна преди 2001 година, поддържане на макроикономическата непоклатимост и увеличение на общото богатство посредством понижаване на неравенството и предоставяне на късмет на всеки.
Това сподели някогашният министър председател на България (1997-2001 г.) и сегашен шеф на Лабораторията за проучването на рисковете към Нов български университет доктор Иван Костов на конференция, отдадена на 10-годишнината от плоския налог в България.
Не е склонен за формулирането на главната фискалната цел от синдикалистите, тъй като не било работата на страната да прави сходни промени през нейната бюджетна политика. Държавата би могла да покачва благосъстоянието, заетите и компаниите, които създават добавената стойност.
Той напомни, че преди либертарианската данъчна промяна от 2003-2008 година и въвеждането на директните плоски налози от 10%, намаляването на социално-осигурителните вноски с 44% съгласно отчета на Национален осигурителен институт бе осъществена първата данъчна промяна през 2000 година При нея ДДФЛ се облагаше с петстепенна прогресивна канара до 38% с необлагаем най-малко.
Данъците от нея бяха 15%, а след 2008 година - 5%. Корпоративния налог се облагаше с двустепенна канара от 23.5% до 28% без необлагаем най-малко, изясни Костов и добави, че междинната социално-осигурителна вноска е била 34.7%.
Здравната вноска е била 6%, след което тя е била нараснала на 8%, разясни той и добави, че либертарианската данъчна промяна освободи роднините по права линия от данъчно облагане на наследствата и даренията, вкара необлагаем най-малко за другите по сребрена линия и снижи всички данъчни скали на месните налози и такси.
Костов изясни, че до 2001 година е сложено началото на друга фискална политика, наречена данъчен код на страната. Според него данъчният код на страната е показвал върху кого ръководещите политици стоварват тежестта за издръжката за страната и кого облекчават от нея.
Дори и да не се е съзнавало, като натоварват жителите и компаниите да внасят доходи в страната, те ги ангажират с контрола и рецензията върху нея да извършва функционалността като изразходва функционално всеки един лев, сподели още той.
Костов уточни, че колкото по-малко вземат участие жителите и компаниите в осъществяването на държавните функционалности, толкоз не се интересуват от качеството си на страната, тъй като могат да ги компенсират със личните си налози.
Динамиката на данъчните и осигурителните доходи демонстрира, че приходите от ДДФЛ са най-стабилните и най-слабо се въздействат от икономическата обстановка, регистрира някогашният министър председател и уточни, че приходите от косвените и кооперативни налози мощно се въздействат от икономическата обстановка на страната.
Според теориите за данъчното облагане при равнище от 20% на налозите на Брутният вътрешен продукт, темпът на действителния стопански напредък следва да бъде към 5% годишно. У нас нивото на данъчната теза е такова още от първата данъчна промяна през 2001 година
В умозаключение на двете данъчни системи, той съобщи, че е вън от подозрение, че облагането на трудовите приходи с налози и осигурителни вноски не е вярно и съразмерно. Тя се полза и с едното, и с другото, само че има доста последствия от тази система за облагане. Колкото повече порастват приходите на облаганото лице, толкоз повече делът на данъчните и осигурителните вноски върху него клони към 10%.
" Ако на тези с високите приходи, облагане им клони към над 10%, то за другите, които вземат минимална работна заплата под минималния застрахователен приход, то данъчната и осигурителна тежест върху тях би била 42.7% ", изясни Костов.
При почти на едно и също натоварване на Брутният вътрешен продукт с 29.9% през 2001 година и 30% през 2017 година приходите от облагането са с доста по-малък дял от общите данъчни осигурителни доходи.
Костов изясни, че в България работят други мощно отрицателни фактори, които компрометират резултата от ниското данъчно облагане и плоските налози. Тези фактори произтичат от недофинансирането на поетите от страната витално значими за обществото функционалности да събира пари, с цел да извършва функционалности.
Държавата събира пари, с цел да извършва функционалности и в случай че не събира задоволителни доходи, не би могла да извършва функционалности. В опазването на здравето всички доплащаме, с цел да получим здравна услуга, посочи някогашният министър председател и добави, че плоските директни налози са една от главните аргументи за укриването на приходите от сивата стопанска система.
Икономистът проф. Гарабед Минасян изясни, че ръководещите непрекъснато заобикалят да провеждат разискване на плоския налог в страната. Той бе сбит във връзка с общото данъчно облагане и добави, че някогашният министър председател Иван Костов е допълнил много за него.
Проф. Минасян разясни, че предпоставките и предстоящите изгоди за въвеждане плоския налог в страната са били за активизиране капиталовата активност, осветление на стопанската система, облекчение работата на данъчната администрация и по-голяма обществена правдивост.
Той посочи, че в динамичността на Брутният вътрешен продукт, крайното ползване и брутното формиране на главния капитал няма резултат върху капиталовата успеваемост и чистото приключване на български капитали от страната са на стойност от 3 милиарда евро или 1/3 от брутните вложения.
В интервала от 2010-2017 година общо 13 милиарда евро чисто български капитал е изминал от страната, изрази страдание проф. Минасян.
По отношение на осветляването на стопанската система, икономистът уточни, че събираемостта на налозите не е такава, каквато би трябвало да бъде.
Относно данъчния комфорт с плоския налог се усилва работата на данъчната администрация, само че не е редно да се привежда такава. Данъчната администрация би трябвало да извършват закона и да събират налозите, които популацията дължи на страната. Ако не се създадат такива заплащания, би трябвало да се постановат санкции и в случай че от данъчната администрация не могат да се оправят, значи не стават за такава работа, изясни икономистът.
По мотив обществената правдивост в страната, проф. Минасян изясни, че тя се мени с развиването на обществото. По думите му обаче социално-икономическото неравноправие е целесъобразно до тогава, когато е належащо за всички, т.е. до момента в който спомага за повишаването на публичното богатство.
Проф. Минасян уточни, че плоският налог се поддържа в България, тъй като освобождава от отговорност, постанова избран вид държание на данъчните управляващи, който усилва административните улеснения и лимитира нуждата от дейна активност по организацията и контрола на данъчната събираемост при друга данъчна система.
В умозаключение той съобщи, че плоският налог не е макроикономически инструмент, който да позволи проблемите в страната.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ