Как празнувахме 8-ми март през соца
Осми март през соца, откъдето и да го погледнеш, беше 100% ден на колежката т.е. на непознатата жена. С годините „ изгряха” доста вицове - всичките, почерпени от извора на достоверния български учрежденски фолклор и нрави.
Зададеше ли се 8 март (жив очевидец съм от 80-те години на предишния век) наставаше лек и занимателен ужас в редиците. Някои другарки (дами беше мръсна, буржоазна и неразрешена дума), не се усещаха наследници на Клара Цедкин и изрично отказваха да ги "честват " единствено един път годишно. Те гледаха с пренебрежение оня червен карамфил - постоянно един на брой, с който дежурно „ щедро” ни почиташе управлението на предприятието. Ритуалът ставаше нормално заран в 9.00 часа. Тогава се разписвахме в специфичната тетрадка за ПРИСЪСТВИЕ. Въпросната тетрадка беше в ръцете на един гиздав мъж от Личния състав (пенсиониран чиновник на Министерство на вътрешните работи, схваща се). Същият беше определен единомислещо и за Профпредседател. Затова нему се падаше достойнството да връчи цветето. Ръкостискането беше гарнирано с целувки по двете бузки. За сеирджиите наставаше същинска забава. От което на другаря „ Личен състав” т.е. на горкия мъж, избиваше издайническа червенина. Нормално, индивидът си имаше скрити благосклонности.
Ние, безконечните купонджийки, чакахме 8 март и без друго. Отварям една значима скоба - имах удоволствието да понатрупам трудов стаж в системата на влиятелната външнотърговска организация „ Балкантурист” против уместно висше обучение – География на туризма в СУ „ Кл. Охридски”.
Купонът непроменяемо беше в един от новите, петзвездни хотели (Японския, Шератон, Новотел Европа до гарата). Паролата беше „ Да живее Профсъюзът”. Щото профсъюзите тогава бяха крепък тил на славната работническа класа. Дотук ОК, ами нова рокля, обувки, прическа – наставаше същинска тресчица в събота вечер в работно време. Началниците си затваряха очите, че никакви ни няма по бюрата и публично обявяваха 12.00 ч за завършек на работния ден. Мъжете си сипваха по чашка в наша чест.
Най-големият МОЛ през соца-ЦУМ, оферираше родна конфекция и такава най-вече от страните членки на Съвет за икономическа взаимопомощ. Но готините дрешки бяха извънредно и единствено под щанда. Така беше и по стилните соц бутици по „ Леге”, „ Стамболийски” и така нататък Търсеха се връзки, продавачките бяха мощно ухажвани. Паролата беше „ Изпраща ме...”. Като споделих „ Стамболийски”, та се сетих. Имаше мини-колежки, които скрито се докарваха по модата от ДЕТМАГ. Не им беше зле! При тогавашните заплати на млад експерт от 105 лева, някоя правеше удар от глава до пети за без пари. После споделяха, че сякаш било чужбинско. Мъже също тихомълком уцелваха чипици 36 номер от там...
Купонът постоянно беше с богата литературно-музикална стратегия и прекрасен алкохол - диджей, обичани естрадни реализатори, артисти от Сатирата, Оперетата и така нататък За клюкарския протокол – колежки използваха 8 март да поканят на танц някой от високопоставените в системата приятели. Впоследствие получаваха някоя и друга полза, като да вземем за пример командировка в страна II направление. Е, не беше единствено поради „ голото танцуване”. О, времена, о, нрави! Готино беше! Сега това 8 март ли е, бе?
Специално за Woman.bg - ЖЕНИ ВЕСЕЛИНОВА
Зададеше ли се 8 март (жив очевидец съм от 80-те години на предишния век) наставаше лек и занимателен ужас в редиците. Някои другарки (дами беше мръсна, буржоазна и неразрешена дума), не се усещаха наследници на Клара Цедкин и изрично отказваха да ги "честват " единствено един път годишно. Те гледаха с пренебрежение оня червен карамфил - постоянно един на брой, с който дежурно „ щедро” ни почиташе управлението на предприятието. Ритуалът ставаше нормално заран в 9.00 часа. Тогава се разписвахме в специфичната тетрадка за ПРИСЪСТВИЕ. Въпросната тетрадка беше в ръцете на един гиздав мъж от Личния състав (пенсиониран чиновник на Министерство на вътрешните работи, схваща се). Същият беше определен единомислещо и за Профпредседател. Затова нему се падаше достойнството да връчи цветето. Ръкостискането беше гарнирано с целувки по двете бузки. За сеирджиите наставаше същинска забава. От което на другаря „ Личен състав” т.е. на горкия мъж, избиваше издайническа червенина. Нормално, индивидът си имаше скрити благосклонности.
Ние, безконечните купонджийки, чакахме 8 март и без друго. Отварям една значима скоба - имах удоволствието да понатрупам трудов стаж в системата на влиятелната външнотърговска организация „ Балкантурист” против уместно висше обучение – География на туризма в СУ „ Кл. Охридски”.
Купонът непроменяемо беше в един от новите, петзвездни хотели (Японския, Шератон, Новотел Европа до гарата). Паролата беше „ Да живее Профсъюзът”. Щото профсъюзите тогава бяха крепък тил на славната работническа класа. Дотук ОК, ами нова рокля, обувки, прическа – наставаше същинска тресчица в събота вечер в работно време. Началниците си затваряха очите, че никакви ни няма по бюрата и публично обявяваха 12.00 ч за завършек на работния ден. Мъжете си сипваха по чашка в наша чест.
Най-големият МОЛ през соца-ЦУМ, оферираше родна конфекция и такава най-вече от страните членки на Съвет за икономическа взаимопомощ. Но готините дрешки бяха извънредно и единствено под щанда. Така беше и по стилните соц бутици по „ Леге”, „ Стамболийски” и така нататък Търсеха се връзки, продавачките бяха мощно ухажвани. Паролата беше „ Изпраща ме...”. Като споделих „ Стамболийски”, та се сетих. Имаше мини-колежки, които скрито се докарваха по модата от ДЕТМАГ. Не им беше зле! При тогавашните заплати на млад експерт от 105 лева, някоя правеше удар от глава до пети за без пари. После споделяха, че сякаш било чужбинско. Мъже също тихомълком уцелваха чипици 36 номер от там...
Купонът постоянно беше с богата литературно-музикална стратегия и прекрасен алкохол - диджей, обичани естрадни реализатори, артисти от Сатирата, Оперетата и така нататък За клюкарския протокол – колежки използваха 8 март да поканят на танц някой от високопоставените в системата приятели. Впоследствие получаваха някоя и друга полза, като да вземем за пример командировка в страна II направление. Е, не беше единствено поради „ голото танцуване”. О, времена, о, нрави! Готино беше! Сега това 8 март ли е, бе?
Специално за Woman.bg - ЖЕНИ ВЕСЕЛИНОВА
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ