Десет мита за зловещото Гестапо
Още се спори дали несменяемият му началник е работел за Централно разузнавателно управление на САЩ или за руското Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР)
Когато стане дума за Втората международна война, надали има човек, който да не е чувал за Гестапо. Думата е станала знак на всички зверства и наказателни интервенции, осъществявани от фашисткия режим в окупираните от него територии.
Агентите му нито са били военни, нито са носели черни униформи
Гестапо е абревиатура на Geheime Staatspolizeiamt (Държавна загадка полиция) и е основано на 26 април 1933 година от Херман Гьоринг, който по това време е министър на вътрешните работи на Прусия. Отначало ставало дума за незначителен отдел - реорганизирания отдел А1 на пруската полиция с съществена задача наблюдаване и битка с политическите съперници. Ръководител станал Гьоринг, а за първи заместител - шеф бил избран Рудолф Дилс - брачен партньор на братовчедка на Гьоринг. Скоро отделът получава и названието си " Тайна държавна полиция ". Абревиатурата (първоначално) Гестапа, е въведена от Дилс - за краткост и експедитивност в изписването на водената преписка. Чак след промените, извършени на 17 юни от Хайнрих Химлер, названието се трансформира в познатото ни и до през днешния ден Гестапо (Geheime Staatspolizei). В края на ноември 1933 година Гьоринг, към този момент министър-председател на Прусия, изважда организацията от Министерство на вътрешните работи и тя става независима.Именно в качеството си на началник на Гестапо Гьоринг взема присъединяване като обвинител в Лайпцигския развой същата година, ориентиран против Георги Димитров, който е упрекнат в подпалването на Райхстага. В началото на идната година Гестапо минава под наблюдаване на Хайнрих Химлер, а в действителност управлението се реализира от шефа на службата за сигурност на райха СД (Siherheistdienst) Райнхард Хайдрих. До момента организацията се е занимавала основно с полицейска работа по следствието и битката с изменничества, шпионаж и саботажни деиствия. Поради противоречие с методите на работа Дилс напуща Гестапо и минава на друга работа. След войната той не е измамен като обвинен на Нюрнбергските процеси и умира в средата на 50-те години в Германия.От 1934 година Секретен сътрудник поема контрола над тайната полиция. Със специфични укази тя била изведена от ръцете на държавните правоохранителни органи, в които нормално е можело да се апелират дейностите на полицията. В това време на Гестапо е обещано правото на предпазен арест (Schutzhaft) - изпращане в пандиза или в концлагер без правосъдно решение. През 1936 година Хайнрих Химлер става шеф на немската полиция и от този миг всички полицейски служби минали под неговото управление.Подразделенията на престъпната и тайната полиция са реорганизирани в едно цяло под управлението на Химлер. Непосредствената битка с съперниците на националсоциализма водело II поделение, ръководено от Хайнрих Мюлер. През 1939 година симбиозата сред нацистката партия и репресивните органи се ускорява, като престъпната, политическата СД и останалите полицейски служби са обединени в Главно ръководство за имперска сигурност (РХСА). Гестапо станало IV ръководство на РХСА. През 1941 година е извършена огромна метаморфоза в РХСА, която визира и Гестапо. Управлението е преименувано в " Изследване и битка с съперника - ръководство на тайната полиция ". През всичките години от основаването си до края на войната Гестапо търпи освен огромни структурни промени, само че и усилва състава си. Така, в случай че през 1933 година числеността му е била петдесетина души, то две години по-късно към този момент наброява 4200 чиновници, достигайки към 35000 души в края на войната. След убийството на Райнхард Хайдрих от полски патриоти през 1942 година управлението на РХСА поема Химлер, а през 1943 година Ернст Калтенбрунер. Независимо от това началник на Гестапо непроменяемо остава Хайнрих Мюлер. За последно е забелязан вечерта на 1 май 1945 година, когато напуща Райхсканцеларият в Берлин. По-нататък следите му се губят.
Знае се единствено, че през август същата година до Министерството на авиацията в Берлин е намерено тяло, което външно наподобява на Мюлер и в чийто вътрешен джоб на мундира са открити съответните документи. По-късно тялото е препогребано в остаряло еврейско гробище. Но, и до момента витаят слуховете, че след края на войната се е избавил с бягство в Южна Америка. Според други е бил на работа при американците в Централно разузнавателно управление на САЩ, а съгласно трети е бил с изменена идентичност на работа към руското Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР).Но, митовете за тази злокобна организация не свършват единствено с това. В литературата и киното са насложени куп клишета, годни и до през днешния ден. Едно от най-тиражираните е е черната униформа на офицерите от Гестапо. Първата неточност е, че в Гестапо въобще не е имало офицери, защото всички са били цивилни, а не военни чиновници. Названията на техните длъжности са: криминалоберасистент, криминалинспектор или криминалкомисар.
По-късно въздействието на Националсоциалистическата партия и Секретен сътрудник над полицейските служби се ускорява и висшето управление на Гестапо получава и Секретен сътрудник звания паралелно с гражданските. Черни униформи са носели СС-служителите, придадени към службата и то основно в окупираните територии. Гестаповците ходели цивилни и единствено по публични мотиви обличали черните Секретен сътрудник униформи.След промените през 1939 година гестаповците били със сиви армейски униформи и единствено петлиците показвали, че не са офицери от Вермахта.Голяма част от служителите на реда не били членове на Националсоциалистическата партия (НСДАП). По време на основаването си през 1933 година единствено един служител на реда от Гестапо бил член на НСДАП. Голяма част от чиновниците били с университетско обучение, срещали се дори и доктори на науките. Редовите членове на Гестапо дори и след денацификацията след Нюрнбергските процеси са били освободени от отговорност по обвинявания за закононарушения против човечеството. Показателен е фактът, че самият началник на службата Мюлер е служител на реда от кариерата, и чак през 1939 година става партиен член.Гестапо се опирало на обществото за приемане на информация за враговете на страната. Предположението, че следствие от Гестапо автоматически значи свиреп разпити и концлагери не е доста правилно. Според британския историк Франк Макдонаф, чиновниците са проучвали доста деликатно всички каузи и донесения, като нерядко каузи изискващи смъртно наказване са приключвали без последствия и противоположното - други, които като че ли били незначителни, водели до тежки наказания. Например един немец бил наказан на 2 години затвор за слушане на вражеска радиопрограма, до момента в който различен за същото бил публично охулен в локалния вестник. Всеки сигнал и донос се проверявал подробно - а такива във фашистка Германия имало доста. А и Германия има своите обичаи в политическия шпионаж - още през 1848 година кралят на Бавария Людвиг II пращал шпиони да дежурят в пивниците. А, политическата полиция в Прусия била основана още през 1871 година 26% от делата започвали по доноси от популацията, а единствено 15% вследствие на агентурна активност.Друго факсимиле наложено от всеобщата просвета е, че лагерите на гибелта са били управлявани от Гестапо. Реалната власт там е била напълно в ръцете на Секретен сътрудник и само те са имали цялата и еднолична власт там.Не е правилно още, че в Гестапо всеобщо са наемани жени-надзирателки. Такива случаи е имало, само че са били единични.
Друга огромна илюзия е, че Гестапо надали не се е разпореждало в новозавоюваните земи. Още в самото название на службата е маркирано, че тя е " държавна ". Това значи че тя работи единствено на териториите на Третия райх. Местни органи на Гестапо се създавали единствено в земите, които директно са били включвани в състава на Германия - Австрия, Чехия, Полша, част от Франция. На останалите окупирани територии в Съюз на съветските социалистически републики и Европа е работила много комплицирана, объркана, само че стандартизирана система от репресивни органи. Основа на тази система са били военното разузнаване и контраразузнаване на Вермахта, както и СД. Друго наказателно звено, което " колело и бесело " в окупираните територии, била особено основаната Военна загадка полиция (Geheime Feldpolizei), както и полевата жандармерия. Голяма част от наказателните интервенции били осъществявани от айнзацгрупите - в огромна част формирани от локални националисти и нарушители, които били на послушание на Секретен сътрудник. До покушението осъществено във " Вълчето скривалище " против Хитлер, Гестапо е нямало права да проверява армейски офицери. В окупираните земи били изпращани чиновници на Гестапо ръководени от подразделения на Секретен сътрудник.
Когато стане дума за Втората международна война, надали има човек, който да не е чувал за Гестапо. Думата е станала знак на всички зверства и наказателни интервенции, осъществявани от фашисткия режим в окупираните от него територии.
Агентите му нито са били военни, нито са носели черни униформи
Гестапо е абревиатура на Geheime Staatspolizeiamt (Държавна загадка полиция) и е основано на 26 април 1933 година от Херман Гьоринг, който по това време е министър на вътрешните работи на Прусия. Отначало ставало дума за незначителен отдел - реорганизирания отдел А1 на пруската полиция с съществена задача наблюдаване и битка с политическите съперници. Ръководител станал Гьоринг, а за първи заместител - шеф бил избран Рудолф Дилс - брачен партньор на братовчедка на Гьоринг. Скоро отделът получава и названието си " Тайна държавна полиция ". Абревиатурата (първоначално) Гестапа, е въведена от Дилс - за краткост и експедитивност в изписването на водената преписка. Чак след промените, извършени на 17 юни от Хайнрих Химлер, названието се трансформира в познатото ни и до през днешния ден Гестапо (Geheime Staatspolizei). В края на ноември 1933 година Гьоринг, към този момент министър-председател на Прусия, изважда организацията от Министерство на вътрешните работи и тя става независима.Именно в качеството си на началник на Гестапо Гьоринг взема присъединяване като обвинител в Лайпцигския развой същата година, ориентиран против Георги Димитров, който е упрекнат в подпалването на Райхстага. В началото на идната година Гестапо минава под наблюдаване на Хайнрих Химлер, а в действителност управлението се реализира от шефа на службата за сигурност на райха СД (Siherheistdienst) Райнхард Хайдрих. До момента организацията се е занимавала основно с полицейска работа по следствието и битката с изменничества, шпионаж и саботажни деиствия. Поради противоречие с методите на работа Дилс напуща Гестапо и минава на друга работа. След войната той не е измамен като обвинен на Нюрнбергските процеси и умира в средата на 50-те години в Германия.От 1934 година Секретен сътрудник поема контрола над тайната полиция. Със специфични укази тя била изведена от ръцете на държавните правоохранителни органи, в които нормално е можело да се апелират дейностите на полицията. В това време на Гестапо е обещано правото на предпазен арест (Schutzhaft) - изпращане в пандиза или в концлагер без правосъдно решение. През 1936 година Хайнрих Химлер става шеф на немската полиция и от този миг всички полицейски служби минали под неговото управление.Подразделенията на престъпната и тайната полиция са реорганизирани в едно цяло под управлението на Химлер. Непосредствената битка с съперниците на националсоциализма водело II поделение, ръководено от Хайнрих Мюлер. През 1939 година симбиозата сред нацистката партия и репресивните органи се ускорява, като престъпната, политическата СД и останалите полицейски служби са обединени в Главно ръководство за имперска сигурност (РХСА). Гестапо станало IV ръководство на РХСА. През 1941 година е извършена огромна метаморфоза в РХСА, която визира и Гестапо. Управлението е преименувано в " Изследване и битка с съперника - ръководство на тайната полиция ". През всичките години от основаването си до края на войната Гестапо търпи освен огромни структурни промени, само че и усилва състава си. Така, в случай че през 1933 година числеността му е била петдесетина души, то две години по-късно към този момент наброява 4200 чиновници, достигайки към 35000 души в края на войната. След убийството на Райнхард Хайдрих от полски патриоти през 1942 година управлението на РХСА поема Химлер, а през 1943 година Ернст Калтенбрунер. Независимо от това началник на Гестапо непроменяемо остава Хайнрих Мюлер. За последно е забелязан вечерта на 1 май 1945 година, когато напуща Райхсканцеларият в Берлин. По-нататък следите му се губят.
Знае се единствено, че през август същата година до Министерството на авиацията в Берлин е намерено тяло, което външно наподобява на Мюлер и в чийто вътрешен джоб на мундира са открити съответните документи. По-късно тялото е препогребано в остаряло еврейско гробище. Но, и до момента витаят слуховете, че след края на войната се е избавил с бягство в Южна Америка. Според други е бил на работа при американците в Централно разузнавателно управление на САЩ, а съгласно трети е бил с изменена идентичност на работа към руското Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР).Но, митовете за тази злокобна организация не свършват единствено с това. В литературата и киното са насложени куп клишета, годни и до през днешния ден. Едно от най-тиражираните е е черната униформа на офицерите от Гестапо. Първата неточност е, че в Гестапо въобще не е имало офицери, защото всички са били цивилни, а не военни чиновници. Названията на техните длъжности са: криминалоберасистент, криминалинспектор или криминалкомисар.
По-късно въздействието на Националсоциалистическата партия и Секретен сътрудник над полицейските служби се ускорява и висшето управление на Гестапо получава и Секретен сътрудник звания паралелно с гражданските. Черни униформи са носели СС-служителите, придадени към службата и то основно в окупираните територии. Гестаповците ходели цивилни и единствено по публични мотиви обличали черните Секретен сътрудник униформи.След промените през 1939 година гестаповците били със сиви армейски униформи и единствено петлиците показвали, че не са офицери от Вермахта.Голяма част от служителите на реда не били членове на Националсоциалистическата партия (НСДАП). По време на основаването си през 1933 година единствено един служител на реда от Гестапо бил член на НСДАП. Голяма част от чиновниците били с университетско обучение, срещали се дори и доктори на науките. Редовите членове на Гестапо дори и след денацификацията след Нюрнбергските процеси са били освободени от отговорност по обвинявания за закононарушения против човечеството. Показателен е фактът, че самият началник на службата Мюлер е служител на реда от кариерата, и чак през 1939 година става партиен член.Гестапо се опирало на обществото за приемане на информация за враговете на страната. Предположението, че следствие от Гестапо автоматически значи свиреп разпити и концлагери не е доста правилно. Според британския историк Франк Макдонаф, чиновниците са проучвали доста деликатно всички каузи и донесения, като нерядко каузи изискващи смъртно наказване са приключвали без последствия и противоположното - други, които като че ли били незначителни, водели до тежки наказания. Например един немец бил наказан на 2 години затвор за слушане на вражеска радиопрограма, до момента в който различен за същото бил публично охулен в локалния вестник. Всеки сигнал и донос се проверявал подробно - а такива във фашистка Германия имало доста. А и Германия има своите обичаи в политическия шпионаж - още през 1848 година кралят на Бавария Людвиг II пращал шпиони да дежурят в пивниците. А, политическата полиция в Прусия била основана още през 1871 година 26% от делата започвали по доноси от популацията, а единствено 15% вследствие на агентурна активност.Друго факсимиле наложено от всеобщата просвета е, че лагерите на гибелта са били управлявани от Гестапо. Реалната власт там е била напълно в ръцете на Секретен сътрудник и само те са имали цялата и еднолична власт там.Не е правилно още, че в Гестапо всеобщо са наемани жени-надзирателки. Такива случаи е имало, само че са били единични. Друга огромна илюзия е, че Гестапо надали не се е разпореждало в новозавоюваните земи. Още в самото название на службата е маркирано, че тя е " държавна ". Това значи че тя работи единствено на териториите на Третия райх. Местни органи на Гестапо се създавали единствено в земите, които директно са били включвани в състава на Германия - Австрия, Чехия, Полша, част от Франция. На останалите окупирани територии в Съюз на съветските социалистически републики и Европа е работила много комплицирана, объркана, само че стандартизирана система от репресивни органи. Основа на тази система са били военното разузнаване и контраразузнаване на Вермахта, както и СД. Друго наказателно звено, което " колело и бесело " в окупираните територии, била особено основаната Военна загадка полиция (Geheime Feldpolizei), както и полевата жандармерия. Голяма част от наказателните интервенции били осъществявани от айнзацгрупите - в огромна част формирани от локални националисти и нарушители, които били на послушание на Секретен сътрудник. До покушението осъществено във " Вълчето скривалище " против Хитлер, Гестапо е нямало права да проверява армейски офицери. В окупираните земи били изпращани чиновници на Гестапо ръководени от подразделения на Секретен сътрудник.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ