Още с публикуването си през 1965 г. романът на американския

Още с публикуването си през 1965 година романът на американския публицист Франк Хърбърт (1920-1986) печели премиите „ Небюла “ и „ Хюго “ за най-хубав приказен разказ на годината. Сър Артър Кларк дефинира „ Дюн “ като удивително произведение на научната фантастика и го подрежда след най-четените романи на 20-ти век. „ Дюн “ ни води в далечното бъдеще на феодалното междузвездно общество, в което планетарните владения са ръководени от разнообразни благородни династии. Историята изследва многопластовите връзки сред политика, вяра, екология, технология и човешки страсти, в хода на борбите на враждуващите семейства за надзор над пустинната планета Аракис и нейната скъпа фалшификация „ меланж “, отключваща висшия капацитет на човечеството. Филмовата акомодация на режисьора Дейвид Линч (1984) по романа на Хърбърт претърпява унищожителни рецензии в Съединени американски щати, само че печели публиката в Европа и Азия, а актуалната версия на Дени Вилньов „ Дюн “ (2021) се трансформира в най-гледания филм по кината у нас, седмица след премиерата си в България.

Споделяме парченце от посланията на научнофантастичната поредност на Франк Хърбърт, предсказал бъдеще, което сътворяваме сами.

(„ Дюн I “, Франк Хърбърт, изд. „ Георги Бакалов “)

„ Не с вода бях кръстен, а с пясък, и това ми лиши умеенето да имам вяра. Кой ли търгува към този момент с религия? Кой би я продал? Кой би купил? “

Ех, ти глупако! Не сегашното въздейства на бъдещето, а назад – бъдещето оформя сегашното. Всичко се вижда по противоположен ред. Тъй като бъдещето е към този момент заложено, самото разрастване на събитията ще подсигурява, че то е закрепено и неизбежно.

Човечеството от време на време минава през ускорено протичане на събитията, при което изживява битката и съперничеството на обновяващата се виталност и безмълвното прощаване на залязващата част от живота. При този интервално възникващ конфликт всяко прекъсване съставлява непотребен разкош. Защото единствено тогава човек може да намерения, че всичко е разрешено и допустимо.

Не бива да притискаш хората в ъгъла. Трябва да им оставяш излаз, в случай че искаш да мируват.

Обладаният от смут човек се бори самичък със себе си. Накрая той атакува от обезсърчение.

Истинският стопанин на едно нещо е този, който може да го унищожи.

Като почувствува личната си натегнатост, Пол реши да упражни един от уроците за притежаване на духа и тялото, които неговата майка му бе преподавала. Три бързи вдишвания събуждаха реакциите: той се гмурна в поток от блуждаещи мисли… концентриране на мисълта… разширение на аортата… изключване механизма на безредното мислене… преодоляване на съзнанието… обогатената кръв бързо оросява претрупаните области… човек не получава единствено по инстинкт храна – безопасност – свобода… животинското схващане не се разгръща оттатък даденото време, нито пък стига до убеждението, че жертвите му могат да изчезнат като видове… животното разрушава, а не създава… животинските удоволствия остават покрай сетивните равнища и не доближават до равнищата на възприятието… индивидът се нуждае от опорна решетка, през която да вижда своята вселена… умишлено да се насочва мисълта – ето това образува твоята решетка… телесна целокупност вследствие на притока от кръв съгласно най-задълбоченото опознаване на клетъчните потребности… всички тела (клетки) същества са преходни… би трябвало да се стремиш към непреходност в…

Политика не се гради върху любов. Хората не се интересуват от любов, тя е прекомерно безредна. Предпочитат деспотизма. Прекалената независимост поражда безпорядък. Не можем да си го позволим, нали? А по какъв начин се печели любов с абсолютизъм?

Какво е законът? Контрол? Законът филтрира хаоса, а какво се прецежда през него? Безметежност? Законът – наш висш блян и наша най-долна същина. Не гледай закона прекомерно от близко. Сториш ли го, ще откриеш пристрастните тълкувания, празнодумието на правниците, преимуществата на облагите. Ще откриеш и безметежността, която е просто другото име на гибелта.

Правителството не може да е религиозно и в същото време да се самоизтъква. Религиозното прекарване се нуждае от спонтанност, която законите неизбежно потискат. А без закони не можеш да управляваш. В последна сметка твоите закони би трябвало да заменят морала, съвестта и даже религията, посредством която мислиш да управляваш. Свещеният обред би трябвало да извира от възхвала и благочестиви копнежи, които изковават същинския морал. Правителството, от своя страна, е културна организация и изключително плодородна почва за подозрения, въпроси и раздори. Виждам по какъв начин се задава денят, когато церемонията ще би трябвало да измести вярата, а символиката – морала.

Да търпиш самичък себе си е може би най-тежката работа във вселената.

Какво можеш да подредиш, в случай че самичък не си в ред?

Окото, което търси напред най-безопасния курс, ще си остане вечно сляпо.

Не бива да се опасявам. Страхът погубва разсъдъка. Страхът е онази низка гибел, която носи цялостно заличаване. Аз ще се изправя с лице против моя боязън. Ще му разреша да мине по мен и през мен. А когато отмине, ще извърна вътрешното си око, с цел да проследя пътеката му. Там, откъдето е минал страхът, няма да е останало нищо. Ще остана само аз.

Чувал ли си за животни, които прегризват крайници си, с цел да се освободят от клопката? Това е животинска ловкост. Човекът би останал в клопката, би изтърпял болката и би се престорил на починал, с цел да убие, в случай че може, ловеца, заложил клопката, и да отстрани една опасност за себеподобните си.

Да се опитате да разберете Муад' Диб, без да познавате неговите смъртни врагове, харконите, е все едно да се опитате да видите истината, без да познавате лъжата. Все едно да видите светлината, без да познавате мрака. Това е невероятно.

– Пресявал ли си в миналото пясък през решето? – запита тя.
Шибащият като бич въпрос заостри вниманието му. Пясък през решето. Той кимна.
– Ние от „ Бин Джезърит “ пресяваме хората, с цел да открием индивидите.

Избрано от: „ Дюн I “, Франк Хърбърт, превод Виолета Чушкова, изд. „ Георги Бакалов “, Варна, 1987 година
„ Месията на Дюна “, Франк Хърбърт, превод Любен Николов, изд. Орфия, София, 1991 година
„ Децата на Дюн “, Франк Хърбърт, изд. Аргус, София, 1995 година
Изображение: „ Дюн I “, Франк Хърбърт, изд. „ Георги Бакалов “