Още с първата си поява на книжния свят с книгата

Още с първата си поява на книжния свят с книгата си „ Panta Rhei. Всичко тече “, Димана Гуляшка декларира своеобразно наличие и както споделя издателят ѝ „ жилест книжовен ген “. Внучката на писателите Андрей Гуляшки и на Георги Караславов е наследила разказваческото умеене на дядовците си и неотдавна издаде първата си детска книга „ Съли, Съсльо и нашествието на Горностая “.

Димана Гуляшка от години живее в Лондон. Била е библиотекар в едно от българските учебни заведения в британската столица и признава, че взема решение да опише историята за „ Съли, Съсльо и нашествието на Горностая “, тъй като желае книгата да бъде забавна и за родителите.



„ Има една мисъл, не мога да се сетя на кой публицист: За деца би трябвало да се написа, като за възрастни, само че по-добре. Отговорността да пишеш за деца е по-голяма. Защото детето е безмилостно. Детето не прости фалша, незабавно усеща фалша. Много е ужасно. Възрастните някак си одобряваме, че можем да извиним двуличие. Можем да извиним! Но детето желае откровеност “, споделя тя.

Историята се ражда от детските ѝ мемоари и приказките разказвани в нейното семейство. Но в детската книга сред думите на героите, които живеят под огромния камък в гората Съселът – изпод, а Горностая – на горния етаж, откъдето идва и името му, има и съществени послания, настоящи за днешното време. „ Колкото и да е смешно - детска брошура, само че там има една доста сериозна борба. Битка с диктатора, който желае да завладее гората. Който взема решение, че гората е негова. Аз съм израснала, обичаните ми създатели бяха Джани Родари, Ерих Кестнер и малко по-късно Рей Бредбъри. Аз съм взела от тях чувството за почитание към дребния четец. Това е значимото в детската брошура “, споделя Димана.



Да си саморасъл в сянката на дядовците си писателите Андрей Гуляшки и Георги Караславов е предизвикателство, само че и отговорност, споделя Димана. „ И двамата бяха доста почтени хора. Безкрайно почтени, безмилостно почтени на моменти. Особено дядо Гец. Особено към околните си. Той беше по-щедър към приятелите си, към всички хора, които го заобикаляха, само че от децата си и фамилията си изискваше максимума “, спомня си писателката.



Всеки публицист пази доста истории - и измислени, и действителни. Димана има и една за неосъществената киносреща сред Агент 007 Джеймс Бонд и българския му сътрудник Авакумн Захов, от романите на дядо ѝ Андрей.