Още по темата Икономическият растеж през второто тримесечие е бил

...
Още по темата Икономическият растеж през второто тримесечие е бил
Коментари Харесай

Brexit отваря не само дупка, но и шанс за промени в бюджета на ЕС

Още по тематиката
Икономическият напредък през второто тримесечие е бил едвам 0.3% спрямо предходното

МВФ резервира упованията си за световната стопанска система през 2017 година

Законопроектът на кабинета " Мей " за включването на европейското законодателство в английското провокира отпор в Народното събрание

Оптимизмът на потребителите понижава от ден на ден

Ако успеем да комбинираме по-добреинструменти с грантовете, успеваемостта на кохезионната политика може даже да се увеличи, въпреки общият размер на бюджета да е по-малък.Преди през 2014 година да стане част от комисията " Юнкер " като неин заместник-председател, който дава отговор за заетостта, икономическия напредък, вложенията и конкурентоспособността, Юрки Катайнен заема високи постове във Финландия и на равнище Европейски Съюз. През 2007 - 2011 година той е финансов министър и вицепремиер на северната страна, а в идващите четири години - неин министър председател. Между 2006 и 2012 година Катайнен е също и заместник-председател на Европейската национална партия.

С премиера Бойко Борисов обсъждахте киберсигурността. Как ще коментирате в този подтекст ограниченията, които Брюксел подхваща против хибридната война, която Русия води със страни от Европейски Съюз?

- В момента ревизираме законодателството за киберсигурността и до идната есен И двете хрумвания са извънредно забавни и зависи от волята на страните членки до каква степен ще стигнат. Много от страните в Европейски Съюз считат, че са прекомерно слаби да отбиват хакерски атаки.

Откъде ще пристигна финансирането за засилена обща защита, откакто Brexit ще отвори в бюджета на Европейски Съюз дупка от към 10-12 милиарда евро годишно? От кои стратегии ще би трябвало да се реже при идната финансова рамка за интервала 2020 – 2026 г?

- Да стартираме с позитивното. о е, че към този момент знаем, че това ще се случи. И в никакъв случай преди не сме започвали толкоз рано процеса за идната седемгодишна финансова рамка. Така страните членки имат време да мислят по какъв начин да реформират бюджета на. Работната догадка е, че идната финансова рамка ще бъде по-малка. Но дали ще бъде повече или по-малко ефикасна от настоящия бюджет още не е ясно, тъй като зависи от това по какъв начин той ще бъде реформиран.

Brexit Комисията още няма готово предложение, само че към този момент текат полемики. Въпросите са дали е допустимо да се сътвори някакъв тип лични запаси, които да заместят някои от директните заплащания от националните бюджети, по какъв начин да реформираме кохезионната политика и по какъв начин да създадем потреблението на финансови принадлежности по-лесно и по-ефективно. Ако успеем да комбинираме по-добреинструменти с грантовете, успеваемостта на кохезионната политика може даже да се увеличи, въпреки общият размер на бюджета да е по-малък.

После би трябвало да решим къде добавената стойност на Европейски Съюз е най-голяма. Все повече хора считат, че засилено съдействие в региона на защитата ще даде значима европейска добавена стойност. Разбира се, в случай че решим да използваме повече запаси за защита и сигурност, би трябвало да мислим от кое място ще вземем парите. Има доста огромни въпроси на масата по едно и също време единствено борба сред чистите платци и чистите получатели и говорихме само за размера на бюджета, без да има предпочитание да се промени методът, по който се употребяват парите. Но в този момент с Brexit всичко е на масата и това дава опция нещата да се направя по-различно.

Традиционно чистите платци и чистите получатели влизат в контакт с комисията и се пробват да въздействат на предложенията й бъдат допустимо най-близо до ползите им. Но това към този момент не е задоволително. Ако бях министър председател на страна - чист контрибутор, сега бих влезнал в контакт с допустимо най-вече кохезионнни страни в опит да им обясня позицията си, че в случай че заплащам повече, би трябвало да орежа националния си бюджет, което не е елементарно, само че разбирам добавената стойност на Европейски Съюз и бих бил подготвен да го направя, в случай че зная, че успеваемостта на европейския бюджет ще се увеличи. Ако бях министър председател на кохезионна страна, бих обикалял Европа и бих обяснявал какво сме създали с парите, които сме получили и какъв е резултатът от вложенията, направени с поддръжката на бюджета на Европейски Съюз. Много е значимо държавните управления и жителите да разискват между тях, не посредством комисията, тъй като двата лагера би трябвало да схванат взаимно позициите си, изключително в този момент, когато реформираме целия бюджет.

В подтекста на добавената стойност, комисарят по бюджета Гюнтер Йотингер дава образец с българските железници и задава въпроса:

- Това е една от линиите на разискванията, през които би трябвало да минем. Страните членки би трябвало да преценяват къде добавената стойност на Европейски Съюз е най-голяма – дали при жп връзка сред България и Румъния примерно или при вътрешна жп линия. Защото би трябвало да избегнем обстановки, в които просто въртим пари от един бюджет в различен през Брюксел. Брюксел не основава безусловно добавена стойност. И изключително в този момент, когато бюджетът ще бъде по-малък, би трябвало да проучваме доста деликатно какво можем да реализираме с него, което да е повече, в сравнение с с национални средства. Отбраната е добър образец. Днес в защитата ние дублираме всичко 28 пъти. И не оказва помощ, че в бъдеще ще го дублираме единствено 27 пъти. Така, в случай че използваме част от разноските за защита дружно, това може да сътвори европейска добавена стойност. Точно подобен ще бъде фокусът на разискванията - по какъв начин да вършим повече дружно.

Друга линия на разискване е дали европейските средства ще са обвързани с повече условия и да бъдат спирани да вземем за пример за страни, които имат проблем с върховенството на закона. Възможно ли е да се случи това?

- Отново комисията още няма оферти, само че тече необятна полемика по така наречен конвенционалност. Една от концепциите е да се сътвори положителна конвенционалност, т.е. някакъв вид финансиране да бъде обвързано със структурни промени. Задавали са ми въпроси хора от разнообразни страни дали може да има конвенционалност, обвързвана с върховенството на закона. Всички тези варианти са в ръцете на страните членки. И са образец за тематики, които се повдигат до степен, каквато не сме виждали преди, защото има по-малко пари и в същото време приказваме за европейска добавена стойност. Хората желаят диалог какво можем да получим от общите политики и какви са политиките, които европейците като данъкоплатци са подготвени да поддържат. Кохезионната политика е доста значима за усилване на единството в Европейски Съюз, само че както през днешния ден имаме избрани условия, по този начин би трябвало да погледнем и какви други би могло да има.

Ще има ли обособен бюджет на еврозоната? И по какъв начин ще бъде финансиран той?

- Това е една от концепциите, повдигнати от някои страни членки, и има логичност, тъй като общата валута допуска и общи провокации. Но това ще е огромна смяна и преди да стигнем до такава степен, би трябвало да има доста други стъпки. Валутният съюз напълно не е идеален и би трябвало да сме подготвени да го реформираме, само че това ще отнеме известно време. Комисията ще показа своите оферти какви промени би трябвало да бъдат направени. Сигурен съм, че Германия и Франция ще излязат със свои лични оферти.

Както виждате, на всичките ви въпроси имам доста малко отговори. Но такава е същността на дебата сега - всички общи политики са подложени на разискване и това е хубаво, тъй като демонстрира, че страните членки имат по-голямо предпочитание да реформират Европейски Съюз в съпоставяне със единствено преди година. Което е добър знак. Това, което мога да кажа на българските управляващи, е: не чакайте какво ще предложат другите, бъдете дейни и инициирайте промени в сходство с вашите възгледи. Сега имаме потребност от положителни хрумвания, преди да стартираме да решаваме каквото и да било.

Какъв е шансът България да се причисли в близко бъдеще към еврозоната?

- Трудно е да се постави рамка във времето. Следващата стъпка е влизането на страната в ERM-2 (валутен механизъм, прочут като чакалня за еврото - бел. ред.), решението за което е в ръцете на Европейската централна банка и страните членки. Трябва да се огледа и устойчивостта на финансовата система в България, тъй като присъединението към еврото значи и влизане в европейския банков съюз. Така че всички останали страни са заинтересувани каква е обстановката във финансовия бранш.
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР