Андрей Петров: Най-лесно се продава красота
" Винаги съм търсел у хората желанието да учат и да се развиват, да бъдат съществени и положителни. Всичко друго съгласно мен може да бъде научено в процеса на работа ", споделя Андрей Петров
© Надежда Чипева Профил
Андрей Петров e ръководител на борда на шефовете на дрогерийната верига " dm България " и е част от управителния екип на компанията още от нейното учредяване през 2008 година Преминал е през разнообразни позиции като районен управител " Експанзия " и началник на бранш " Логистика ". В момента дава отговор за сектор " Експанзия " и управлява взаимно с Евелина Великова отдел " Продажби ". Петров е бакалавър по Стопанско ръководство от Русенския университет, а по-късно е приключил MBA и Engineering в FHTW – Berlin. Преди dm е работил за веригите за хранителни артикули Lidl и Plus в България. Компанията
dm е германско-австрийска верига магазини за хубост, козметика, здравословни храни и артикули за дома, учредена през 1973 година През финансовата 2017-2018 година, която стартира и завършва на 1 октомври, тя има оборот от 10.7 милиарда евро, което е растеж от 4.3%, 3566 магазина и близо 62 хиляди чиновници. Приходите от продажби на българския филиал за този интервал са 132 млн. лева, което е растеж от 19%. Веригата има 80 магазина в България и 650 чиновници. Как попаднахте в бранша на бързооборотните артикули, какво сте учили?
- Още като студент открих първата си сериозна работа в Германия и тя беше за Lidl, които набираха фрагменти за стартовия си екип в България. Може да се каже, че съм сбъднатата фантазия на множеството български студенти – да си намерят работа за немска компания в България. Тогава се срещнах с госпожа Милена Драгийска, тя присъстваше на изявлението ми, даже Lidl бяха по този начин положителни да ме изчакат шест месеца да приключа с магистърската си теза. Веднага прекосих през образование в Германия, кацнах на 3 октомври, а на 5 октомври 2005 година бях на работа. В Lidl бях част от стартовия екип в разширението на бизнеса като асистент-мениджър агресия. Там научих всичко за експанзията, за градоустройството, беше невероятна школа, както и госпожа Драгийска е един необикновен човек и експерт. Впоследствие имаше леки несигурности в групата и през 2006 година започнах в Plus към този момент като районен управител агресия. Така се случи, че съвсем две години по-късно беше взето решение от притежателя да се раздели с дискаунтърския бизнес и целият екип бяхме свободни да си търсим нови провокации.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Попаднах на обявата на dm, които също събираха първичния си екип, и по този начин за трети път станах част от стартовия екип на огромна европейска верига. Имах достойнството да съм от първите седем назначени чиновници и започнах като районен управител " Експанзия ", прекосих през много съществени образования във всички страни на концерна dm, най-много в Австрия. С сътрудника ми Владимир Йорданов, който към момента е в екипа и с който започвахме дружно и в Plus, и в Lidl, си поделихме България териториално. Аз поех от Видин до Силистра през Търново до Пловдив, а пък той - Черноморието и Южна България.
Не е ли необичайно решение, че първият ви магазин беше във Видин?
- Колкото е необичайно, толкоз и не е. Малко преди откриването излезе една публикация в " Капитал " - " Видин – най-бедният град в Европейски Съюз ". Откриването на магазин първо там беше съвпадане на събитията, тъй като имаше подобаващ план, който се приготвяше – дребен търговски център. Пътувах, с цел да ревизира друга локация във Видин, инцидентно видях, че се приготвя нещо сходно, и защото част от нашата тактика са комерсиалните центрове, влязох в контакт със притежателите. Магазинът беше просто един от многото планове, които бяхме почнали, само че се случи по-рано. Първият магазин трябваше да бъде в Пловдив, само че нещата там доста се забавиха и си казахме: " Защо пък не, инвестицията към този момент е направена и по-добре да отворим магазина. "
А за какво не в София?
- В София по-трудно се случват нещата. По-трудно се намират пространства, цените са други. Не сме си поставяли за цел поредност, тактиката ни постоянно е била да работим паралелно по доста планове. Първите софийски обекти открихме през август 2009 година и те бяха седмият и осмият магазини на dm в България. Още в първата година успяхме да открием 12 магазина в столицата. Смея да настоявам, че във всички градове ни посрещат доста добре, даже в дребните градове ни посрещат още по-топло, тъй като в тях нормално не са показани толкоз доста вериги. Хората доста се радват, когато отвори магазин на нова верига. Видяхме това и преди две седмици в Костинброд, където отворихме 79-ия си магазин. Има градове, в които сме забележителност.
На какво се дължи това?
- На бизнес модела на dm, на огромното многообразие от артикули, които предлагаме на едно място, те са 14 хиляди, на самия метод на извършване на покупки – той дава опция на клиента оптимално бързо да види продукта, да може да се допре до него, да получи способена консултация и да пазари. През предходната година започнахме образование на нашите консултанти дрогеристи в Австрия. Вече имаме 40 подготвени сътрудници, в този момент ще стартират още 80. Те са безусловно компетенти за съставките на всеки артикул, за произхода им и могат да съветват самостоятелно всеки от клиентите ни. Това също се прави оценка доста.
Започвали сте три пъти през цялото време, има ли разлика в задачите, екипа и във вашите условия в самото начало и в този момент, когато сте с 80 магазина?
- В началото упованията се градят на база на изследвания. Преди 10 години с сътрудниците от Австрия коментирахме, че капацитетът на България е 60-70 обекта, а ето към този момент отваряме 80-ия си и виждаме капацитет за най-малко 120 магазина. В началото упованията не бяха толкоз оптимистични. Времената бяха други – ние стартирахме тъкмо в рецесията 2008-2009 година и имаше и сложни моменти, през които се наложи да преминем, тъй като договорите за първите обекти ги подписвахме преди рецесията, преди да се спука имотният балон, а първите обороти започнахме да получаваме по време на рецесията. Успяхме да устоим с помощта на постоянния финансов тил, на поддръжката на компанията майка. Седем години работихме на загуба, само че сме една от страните в концерна, която много бързо съумя да излезе на облага, имаме от шест години и централен склад, всичко това е доказателство за дълготрайните ни планове.
Преди 10 години аз бях по-скоро от другата страна – на търсените, а не на търсещите екип. Подбирайки екипа си като шеф и управител постоянно съм търсел у хората желанието да учат и да се развиват, да бъдат съществени и положителни. Всичко друго съгласно мен може да бъде научено в процеса на работа.
Присъствате ли на всички изявленията или към този момент не?
- Не. Даже доста рядко при нас интервютата се организират от един човек. Винаги се стремим да сме по двама, най-малкото да има още едно мнение. Аз все по-рядко организирам изявленията, тъй като имам доста способени сътрудници в междинния мениджмънт, районните мениджъри организират изявленията. Щастлив съм, че сътрудниците са доста независими и доста способени, и ме радва изборът им на чиновници. Там, където влизам на изявленията, постоянно се стремя да не наподобява на изявление, а по-скоро на диалог. По този метод човек се отпуска и демонстрира себе си, а пък аз мога да го преценява от същинската му страна. Смея да настоявам, че имам добра преценка за хората и рядко съм се лъгал в избора си.
Трудно ли си намирате личен състав?
- На интервали е. През предходната година по това време имаше взрив на липса на личен състав във всички вериги. Част от сътрудниците започнаха тактика да обявяват заплатите. През последната година, да не кажа че е по-лесно, само че най-малко хората, които аплайват, са по-ориентирани, по-искащи да работят. Една от аргументите е миграцията, доста хора не престават да търсят реализация в чужбина. За тази сфера просветителната система не създава фрагменти, по тази причина дружно с други ритейлъри участваме взаимно в плана за дуално образование и паралелно с него вършим вътрешно образование.
В началото множеството сътрудници бяха много внимателни, а откакто първите 20 дрогеристи приключиха по австрийската обучителна стратегия и получиха повече самочувствие, към този момент имаме доста повече искащи, в сравнение с потенциал за образование.
Кои са най-трудните ви моменти в бизнеса?
- Всяко начало е мъчно и тук не беше изключение. Бяхме нещо ново на българския пазар и трябваше време хората да свикнат да пазарят всички артикули от това богато многообразие. Например артикули като биохрани, храни за здравословно хранене, даже битовата химия хората бяха привикнали да ги пазарят в супермаркетите и първоначално нямаха упования да ги търсят при нас.
Как го постигнахте?
- С време, с реклама, с доверието, което събудихме и изградихме. Освен да променим навиците трябваше да спечелим и доверието на клиентите. Нашите биопродукти за бебета, пюрета dmbio и babylove, бяха подобен артикул на доверието – всяка майка е доста сензитивна към това да даде най-хубавото на бебето си, и в действителност успяхме – нашите пюрета са в действителност био, сертифицирани са и на прелестна цена, само че все пак трябваше да спечелим доверието на майките. Сега това е един от най-силните ни асортименти, само че първоначално напълно не беше по този начин.
Кой беше най-трудният за пласиране артикул и кой – най-лесният?
- Най-лесно при нас се продава козметиката и всичко за хубостта. Когато чуят dm, клиентите ни свързват с артикули за хубост. Но не мисля, че имаме артикул, който продаваме мъчно, в случай че е имало подобен, а не си припомням, несъмнено не се е задържал дълго в асортимента. При нас не държим да продаваме непременно, държим да предлагаме артикули, които клиентите харесват.
Колко конкурентен е пазарът?
- В България сме две национално показани дрогерийни вериги. Наши съперници действително са супермаркетите, хипермаркетите, всички търговци на козметика, перилни и почистващи препарати, в това число и някои от аптеките. Фактът, че се развиваме с двуцифрени растежи десета поредна година, демонстрира, че се усещаме добре на пазара.
Споменахте, че сте имали положителни учители в бизнеса. На какво ви научиха?
- Да. Първата ми сериозна работа след студентските години беше в една организация за недвижими парцели в Русе – моите " първи седем " години в бизнеса. Научих доста от тогавашния притежател на организацията Пламен Иванов за контактите с клиента, за диалога с клиента, това бяха първите ми уроци, които доста ми помогнаха по-късно. Милена Драгийска и Lidl бяха междинното ми обучение в бизнеса, където научих 90% от това, което знам за експанзията и градоустройството. Висшето ми обучение в бизнеса е dm – нашите първи шефове Мартин Енгелман (понастоящем ръководител на шефовете на dm Австрия) и Томас Кьок (в момента член на борда на шефовете на dm Австрия и шеф на dm Италия), които са невероятни експерти и с които продължаваме да работим. От тях и от другите топ мениджъри в концерна съм научил всичко, което би трябвало да знае човек за ръководството на една компания, а сигурно имам още доста да изучавам. Тъй като давам отговор и за експанзията и продажбите на dm, към този момент като шеф, би трябвало да видя всеки обект, препоръчан от сътрудниците районни мениджъри, и да преценява дали става, дали да продължим да работим по него, дали е подобаващ. Доста пъти съм кръстосвал България за тези 12-13 години като експанзионист и мога част от нещата да преценява и по фотография.
Клиентът постоянно ли е прав?
- Клиентът постоянно е прав. Клиентът е прав и да желае от ден на ден и ние се стремим да му даваме от ден на ден. Един от нашите правила е да му даваме малко повече от това, което желае, постоянно да има нещо, което да бъде като приятна изненада, нещо, което не е очаквал, а го вижда първо при нас. Иновациите са един от главните ни правила и ни теглят напред.
Имали ли сте случаи, в които сте решили, че това е подобаващият обект, а той не е оправдал упованията ви?
- Разбира се. Във всяка верига има и неприятен опит. Имали сме обекти, пред които има паркинг, само че след това общината взема решение, че там ще има улица и я прави еднопосочна или обръща придвижването, а насреща отваря съперник на по-удобно място. Имаме няколко затворени обекта, някои от тях по независещи от нас аргументи – да вземем за пример няколко дребни мола в страната банкрутираха и всички търговци там се наложи да затворим.
Кога един магазин не може да се трансформира в dm?
- За нас е значимо клиентът във всяка точка на Европа и България да има достъп до цялостния подбор на веригата. За това не вършим компромис с локациите и неведнъж сме отказвали евентуални местоположения, тъй като са доста дребни или когато са надалеч от клиента. Или пък е прекомерно скъпо. Q&A
Как си почивате?
- Тъй като имам две дребни деца, нямам доста време за отмора. Синът ми ще бъде първи клас, щерка ми е на 4 години и към този момент осъзнават по кое време баща го няма, по тази причина се стремя да извозвам повече време с тях – сега заниманието ми са детските приказки, тротинетките, разходките в парка. Ако имам малко персонално свободно време, избирам да почета книга, да изгледам мач на обичан тим, да се разходя измежду природата, да се видя с другари.
Така ли ви хрумват хрумвания?
- Идеи ми хрумват, до момента в който карам, и доста постоянно, когато пътувам на дълъг път. Това е един от дребното моменти, в които мога да остана уединено със себе си.
Кои са обичаните ви мобилни приложения?
- Освен общоприетите мейл клиенти, сигурно най-вече употребявам Гугъл Мaps, тъй като не преставам доста да пътувам. Много обичам да чувам музика и по тази причина ми е необходим Spotify. LinkedIn e доста добра платформа, посредством контакти оттова открих местата за няколко наши магазина. Понеже съм състезателен почитател, проследявам резултатите от спортни събития в LiveScore. С сътрудниците употребяваме Viber – доста е комфортно, тъй като, когато отида на посещаване в обект, вместо да им разказвам проблемите, просто фотографирам и адресирам.
Любими книги?
- Напоследък чета биографии на съумели хора, пробвам се да се връщам на земята с по някой разказ. Последният, който прочетох, е " Лисицата " на Галин Никифоров, доста ме впечатли.
Интервюто взе Десислава Николова
© Надежда Чипева Профил
Андрей Петров e ръководител на борда на шефовете на дрогерийната верига " dm България " и е част от управителния екип на компанията още от нейното учредяване през 2008 година Преминал е през разнообразни позиции като районен управител " Експанзия " и началник на бранш " Логистика ". В момента дава отговор за сектор " Експанзия " и управлява взаимно с Евелина Великова отдел " Продажби ". Петров е бакалавър по Стопанско ръководство от Русенския университет, а по-късно е приключил MBA и Engineering в FHTW – Berlin. Преди dm е работил за веригите за хранителни артикули Lidl и Plus в България. Компанията
dm е германско-австрийска верига магазини за хубост, козметика, здравословни храни и артикули за дома, учредена през 1973 година През финансовата 2017-2018 година, която стартира и завършва на 1 октомври, тя има оборот от 10.7 милиарда евро, което е растеж от 4.3%, 3566 магазина и близо 62 хиляди чиновници. Приходите от продажби на българския филиал за този интервал са 132 млн. лева, което е растеж от 19%. Веригата има 80 магазина в България и 650 чиновници. Как попаднахте в бранша на бързооборотните артикули, какво сте учили?
- Още като студент открих първата си сериозна работа в Германия и тя беше за Lidl, които набираха фрагменти за стартовия си екип в България. Може да се каже, че съм сбъднатата фантазия на множеството български студенти – да си намерят работа за немска компания в България. Тогава се срещнах с госпожа Милена Драгийска, тя присъстваше на изявлението ми, даже Lidl бяха по този начин положителни да ме изчакат шест месеца да приключа с магистърската си теза. Веднага прекосих през образование в Германия, кацнах на 3 октомври, а на 5 октомври 2005 година бях на работа. В Lidl бях част от стартовия екип в разширението на бизнеса като асистент-мениджър агресия. Там научих всичко за експанзията, за градоустройството, беше невероятна школа, както и госпожа Драгийска е един необикновен човек и експерт. Впоследствие имаше леки несигурности в групата и през 2006 година започнах в Plus към този момент като районен управител агресия. Така се случи, че съвсем две години по-късно беше взето решение от притежателя да се раздели с дискаунтърския бизнес и целият екип бяхме свободни да си търсим нови провокации.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Попаднах на обявата на dm, които също събираха първичния си екип, и по този начин за трети път станах част от стартовия екип на огромна европейска верига. Имах достойнството да съм от първите седем назначени чиновници и започнах като районен управител " Експанзия ", прекосих през много съществени образования във всички страни на концерна dm, най-много в Австрия. С сътрудника ми Владимир Йорданов, който към момента е в екипа и с който започвахме дружно и в Plus, и в Lidl, си поделихме България териториално. Аз поех от Видин до Силистра през Търново до Пловдив, а пък той - Черноморието и Южна България.
Не е ли необичайно решение, че първият ви магазин беше във Видин?
- Колкото е необичайно, толкоз и не е. Малко преди откриването излезе една публикация в " Капитал " - " Видин – най-бедният град в Европейски Съюз ". Откриването на магазин първо там беше съвпадане на събитията, тъй като имаше подобаващ план, който се приготвяше – дребен търговски център. Пътувах, с цел да ревизира друга локация във Видин, инцидентно видях, че се приготвя нещо сходно, и защото част от нашата тактика са комерсиалните центрове, влязох в контакт със притежателите. Магазинът беше просто един от многото планове, които бяхме почнали, само че се случи по-рано. Първият магазин трябваше да бъде в Пловдив, само че нещата там доста се забавиха и си казахме: " Защо пък не, инвестицията към този момент е направена и по-добре да отворим магазина. "
А за какво не в София?
- В София по-трудно се случват нещата. По-трудно се намират пространства, цените са други. Не сме си поставяли за цел поредност, тактиката ни постоянно е била да работим паралелно по доста планове. Първите софийски обекти открихме през август 2009 година и те бяха седмият и осмият магазини на dm в България. Още в първата година успяхме да открием 12 магазина в столицата. Смея да настоявам, че във всички градове ни посрещат доста добре, даже в дребните градове ни посрещат още по-топло, тъй като в тях нормално не са показани толкоз доста вериги. Хората доста се радват, когато отвори магазин на нова верига. Видяхме това и преди две седмици в Костинброд, където отворихме 79-ия си магазин. Има градове, в които сме забележителност.
На какво се дължи това?
- На бизнес модела на dm, на огромното многообразие от артикули, които предлагаме на едно място, те са 14 хиляди, на самия метод на извършване на покупки – той дава опция на клиента оптимално бързо да види продукта, да може да се допре до него, да получи способена консултация и да пазари. През предходната година започнахме образование на нашите консултанти дрогеристи в Австрия. Вече имаме 40 подготвени сътрудници, в този момент ще стартират още 80. Те са безусловно компетенти за съставките на всеки артикул, за произхода им и могат да съветват самостоятелно всеки от клиентите ни. Това също се прави оценка доста.
Започвали сте три пъти през цялото време, има ли разлика в задачите, екипа и във вашите условия в самото начало и в този момент, когато сте с 80 магазина?
- В началото упованията се градят на база на изследвания. Преди 10 години с сътрудниците от Австрия коментирахме, че капацитетът на България е 60-70 обекта, а ето към този момент отваряме 80-ия си и виждаме капацитет за най-малко 120 магазина. В началото упованията не бяха толкоз оптимистични. Времената бяха други – ние стартирахме тъкмо в рецесията 2008-2009 година и имаше и сложни моменти, през които се наложи да преминем, тъй като договорите за първите обекти ги подписвахме преди рецесията, преди да се спука имотният балон, а първите обороти започнахме да получаваме по време на рецесията. Успяхме да устоим с помощта на постоянния финансов тил, на поддръжката на компанията майка. Седем години работихме на загуба, само че сме една от страните в концерна, която много бързо съумя да излезе на облага, имаме от шест години и централен склад, всичко това е доказателство за дълготрайните ни планове.
Преди 10 години аз бях по-скоро от другата страна – на търсените, а не на търсещите екип. Подбирайки екипа си като шеф и управител постоянно съм търсел у хората желанието да учат и да се развиват, да бъдат съществени и положителни. Всичко друго съгласно мен може да бъде научено в процеса на работа.
Присъствате ли на всички изявленията или към този момент не?
- Не. Даже доста рядко при нас интервютата се организират от един човек. Винаги се стремим да сме по двама, най-малкото да има още едно мнение. Аз все по-рядко организирам изявленията, тъй като имам доста способени сътрудници в междинния мениджмънт, районните мениджъри организират изявленията. Щастлив съм, че сътрудниците са доста независими и доста способени, и ме радва изборът им на чиновници. Там, където влизам на изявленията, постоянно се стремя да не наподобява на изявление, а по-скоро на диалог. По този метод човек се отпуска и демонстрира себе си, а пък аз мога да го преценява от същинската му страна. Смея да настоявам, че имам добра преценка за хората и рядко съм се лъгал в избора си.
Трудно ли си намирате личен състав?
- На интервали е. През предходната година по това време имаше взрив на липса на личен състав във всички вериги. Част от сътрудниците започнаха тактика да обявяват заплатите. През последната година, да не кажа че е по-лесно, само че най-малко хората, които аплайват, са по-ориентирани, по-искащи да работят. Една от аргументите е миграцията, доста хора не престават да търсят реализация в чужбина. За тази сфера просветителната система не създава фрагменти, по тази причина дружно с други ритейлъри участваме взаимно в плана за дуално образование и паралелно с него вършим вътрешно образование.
В началото множеството сътрудници бяха много внимателни, а откакто първите 20 дрогеристи приключиха по австрийската обучителна стратегия и получиха повече самочувствие, към този момент имаме доста повече искащи, в сравнение с потенциал за образование.
Кои са най-трудните ви моменти в бизнеса?
- Всяко начало е мъчно и тук не беше изключение. Бяхме нещо ново на българския пазар и трябваше време хората да свикнат да пазарят всички артикули от това богато многообразие. Например артикули като биохрани, храни за здравословно хранене, даже битовата химия хората бяха привикнали да ги пазарят в супермаркетите и първоначално нямаха упования да ги търсят при нас.
Как го постигнахте?
- С време, с реклама, с доверието, което събудихме и изградихме. Освен да променим навиците трябваше да спечелим и доверието на клиентите. Нашите биопродукти за бебета, пюрета dmbio и babylove, бяха подобен артикул на доверието – всяка майка е доста сензитивна към това да даде най-хубавото на бебето си, и в действителност успяхме – нашите пюрета са в действителност био, сертифицирани са и на прелестна цена, само че все пак трябваше да спечелим доверието на майките. Сега това е един от най-силните ни асортименти, само че първоначално напълно не беше по този начин.
Кой беше най-трудният за пласиране артикул и кой – най-лесният?
- Най-лесно при нас се продава козметиката и всичко за хубостта. Когато чуят dm, клиентите ни свързват с артикули за хубост. Но не мисля, че имаме артикул, който продаваме мъчно, в случай че е имало подобен, а не си припомням, несъмнено не се е задържал дълго в асортимента. При нас не държим да продаваме непременно, държим да предлагаме артикули, които клиентите харесват.
Колко конкурентен е пазарът?
- В България сме две национално показани дрогерийни вериги. Наши съперници действително са супермаркетите, хипермаркетите, всички търговци на козметика, перилни и почистващи препарати, в това число и някои от аптеките. Фактът, че се развиваме с двуцифрени растежи десета поредна година, демонстрира, че се усещаме добре на пазара.
Споменахте, че сте имали положителни учители в бизнеса. На какво ви научиха?
- Да. Първата ми сериозна работа след студентските години беше в една организация за недвижими парцели в Русе – моите " първи седем " години в бизнеса. Научих доста от тогавашния притежател на организацията Пламен Иванов за контактите с клиента, за диалога с клиента, това бяха първите ми уроци, които доста ми помогнаха по-късно. Милена Драгийска и Lidl бяха междинното ми обучение в бизнеса, където научих 90% от това, което знам за експанзията и градоустройството. Висшето ми обучение в бизнеса е dm – нашите първи шефове Мартин Енгелман (понастоящем ръководител на шефовете на dm Австрия) и Томас Кьок (в момента член на борда на шефовете на dm Австрия и шеф на dm Италия), които са невероятни експерти и с които продължаваме да работим. От тях и от другите топ мениджъри в концерна съм научил всичко, което би трябвало да знае човек за ръководството на една компания, а сигурно имам още доста да изучавам. Тъй като давам отговор и за експанзията и продажбите на dm, към този момент като шеф, би трябвало да видя всеки обект, препоръчан от сътрудниците районни мениджъри, и да преценява дали става, дали да продължим да работим по него, дали е подобаващ. Доста пъти съм кръстосвал България за тези 12-13 години като експанзионист и мога част от нещата да преценява и по фотография.
Клиентът постоянно ли е прав?
- Клиентът постоянно е прав. Клиентът е прав и да желае от ден на ден и ние се стремим да му даваме от ден на ден. Един от нашите правила е да му даваме малко повече от това, което желае, постоянно да има нещо, което да бъде като приятна изненада, нещо, което не е очаквал, а го вижда първо при нас. Иновациите са един от главните ни правила и ни теглят напред.
Имали ли сте случаи, в които сте решили, че това е подобаващият обект, а той не е оправдал упованията ви?
- Разбира се. Във всяка верига има и неприятен опит. Имали сме обекти, пред които има паркинг, само че след това общината взема решение, че там ще има улица и я прави еднопосочна или обръща придвижването, а насреща отваря съперник на по-удобно място. Имаме няколко затворени обекта, някои от тях по независещи от нас аргументи – да вземем за пример няколко дребни мола в страната банкрутираха и всички търговци там се наложи да затворим.
Кога един магазин не може да се трансформира в dm?
- За нас е значимо клиентът във всяка точка на Европа и България да има достъп до цялостния подбор на веригата. За това не вършим компромис с локациите и неведнъж сме отказвали евентуални местоположения, тъй като са доста дребни или когато са надалеч от клиента. Или пък е прекомерно скъпо. Q&A
Как си почивате?
- Тъй като имам две дребни деца, нямам доста време за отмора. Синът ми ще бъде първи клас, щерка ми е на 4 години и към този момент осъзнават по кое време баща го няма, по тази причина се стремя да извозвам повече време с тях – сега заниманието ми са детските приказки, тротинетките, разходките в парка. Ако имам малко персонално свободно време, избирам да почета книга, да изгледам мач на обичан тим, да се разходя измежду природата, да се видя с другари.
Така ли ви хрумват хрумвания?
- Идеи ми хрумват, до момента в който карам, и доста постоянно, когато пътувам на дълъг път. Това е един от дребното моменти, в които мога да остана уединено със себе си.
Кои са обичаните ви мобилни приложения?
- Освен общоприетите мейл клиенти, сигурно най-вече употребявам Гугъл Мaps, тъй като не преставам доста да пътувам. Много обичам да чувам музика и по тази причина ми е необходим Spotify. LinkedIn e доста добра платформа, посредством контакти оттова открих местата за няколко наши магазина. Понеже съм състезателен почитател, проследявам резултатите от спортни събития в LiveScore. С сътрудниците употребяваме Viber – доста е комфортно, тъй като, когато отида на посещаване в обект, вместо да им разказвам проблемите, просто фотографирам и адресирам.
Любими книги?
- Напоследък чета биографии на съумели хора, пробвам се да се връщам на земята с по някой разказ. Последният, който прочетох, е " Лисицата " на Галин Никифоров, доста ме впечатли.
Интервюто взе Десислава Николова
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ