300 млн. работни места са под прицела на Изкуствения интелект. А кои са добрите новини?
Още от зората на индустриалната гражданска война съществува страхът, че напредъкът на технологиите ще унищожи работните места и поминъка на доста хора. До момента обаче хората са успявали да се приспособяват и да запазят господстващата си роля пред машините, макар всички нововъведения и механически напредък.
Преди близо 200 години, по време на индустриалната гражданска война, в Англия бива изобретен първия изцяло автоматизиран механизират тъкачен стан. Опасенията тогава са били, че тъкачите на станове ще изгубят прехраната си. Вместо да бъдат изцяло сменени от машините, тъкачите се приспособяват доста добре към изменящия се пейзаж, стартират да ръководят и поддържат новите по-ефективни станове. Текстилната гражданска война става действителност. А опитните тъкачи - съществена част от нея.
Същите опасения се надигат и през втората половина на XX век, когато ускорената компютъризация и автоматизация набират скорост из целия свят. Хората още веднъж потвърждават своята адаптивност, минават в нови функции, които допълват и поддържат нововъзникващите технологии. Вместо да бъдат сменени, служащите се научиха да си сътрудничат с машините, повишавайки своята продуктивност и създавайки нови благоприятни условия за работа.
Въпреки тези исторически образци от близкото и далечното минало, редица общественици и специалисти настояват, че актуалният прогрес в региона на изкуствения разсъдък (AI) съставлява надалеч по-сериозно предизвикателство.
AI системите стават все по-способни освен да правят непрекъснато повторяеми дейности с удивителна експедитивност и точност, само че и да вземат решение по-сложни и изобретателни задания, обичайно изпълнявани от хората.
Отново се надигат терзанията дали хората ще могат да се приспособяват и да намерят нови пътища за смислена работа в лицето на бързия напредък на изкуствения разсъдък и автоматизацията. През март бе оповестен изключително забавен отчет от Goldman Sachs, съгласно който евентуално 300 милиона работни места биха могли да бъдат заместени от AI. Тази статистика разкрива, че в действителност възходящите опасения за сигурността на работните ни места и протичащата се промяна на трудовите пазари са изцяло действителни.
За да можем да си отговорим на този и на още няколко въпроса, свързани с напредъка и връзката на AI с пазара на труда, разговарях с трима специалисти, които интензивно се занимават в своята активност с изкуствен интелект.
Красимир Стоев е софтуерен разработчик с дълготраен опит, взел участие е в създаването на редица огромни планове в региона на индустриалния програмен продукт. Технически началник на Neuronics Medical, които развиват Machine Learning логаритми за диагностициране на инсулт.
Директният резултат ще бъде увеличена продуктивност. Невиждана до момента автоматизация на процеси. Но до момента в който до момента в историята автоматизирахме физически процеси, към този момент можем да автоматизираме и умствени такива. Хората ще могат да дават по-голяма стойност за по-кратко време. AI може да бъде помощник в съвсем всяка работна сфера.
Страничните резултати от този множител на продуктивността могат да бъдат разнообразни и значително ще зависят от управническото равнище на бизнеса - дали с този инструмент компаниите ще решат да усилят облагите си и да доближат нови пазари с настоящите си служащи, или ще решат да понижат разноските си, което ще докара до освобождение на хора от позиции, които биха били автоматизирани бързо и елементарно с AI.
Всяка компания би трябвало да се стреми да употребява AI с цел да усили облагите си и да навлезе на нови пазари, да придобие нови клиенти и по този начин да резервира и даже да усили своя личен състав. Но не можем да се заблуждаваме, че това ще се случи в огромен мащаб. Както при всяко велико изобретение, има специалности, които изчезват и такива, които се основават.
На сходно мнение е и Кристиян Михайлов , съосновател, член на Управителния съвет и секретар на Асоциацията по роботика и автоматизация.
Кристиян Михайлов, съосновател и член на Управителния съвет и секретар на Асоциацията по роботика и автоматизация
Автоматизацията и изкуственият разсъдък (AI) се постановат в стопанската система, като тази наклонност подтиква вложения в запаси за подкрепяне на специалности на световно равнище. Изкуственият разсъдък е основен фактор за трансформацията на 2.4 милиона работни места и 2.5 трилиона $ от световната стопанска система. Според отчет на Световния стопански конгрес, съвсем половината от уменията на служащите ще би трябвало да се трансформират поради проникването на AI.
82% от организациите възнамеряват да влагат в образование на чиновниците си, наблягайки ролята на образованието за бъдещето на работата. Пропастта сред общества с липса на качествено обучение ще се усили доста с развиването на AI.
Не всички работни места обаче са еднообразно наранени. Производството, което към този момент е автоматизирано, ще продължи в тази тенденция, като се чака AI да размени два милиона индустриални служащи до 2025 година Сектори като селското стопанство и опазването на здравето, където човешкият детайл е сериозен или финансовите запаси за автоматизация са лимитирани, са по-малко евентуално да бъдат трагично изменени от AI.
За мнение се допитах и до Александър Иванов , изпълнителен шеф и съосновател на CreateX Digital Agency, Softuni Brand Ambassador, преподавател и гост-водещ на голям брой събития.
Александър Иванов, изпълнителен шеф и съосновател на CreateX Digital Agency, Softuni Brand Ambassador, преподавател и гост-водещ на голям брой събития
Отговорът зависи от това кой по какъв начин ще внедри AI в работата си и дали въобще ще го направи.
Аз и сътрудниците ми работим в посока на това да се усъвършенства работата, да се усили продуктивността и да се развие творчеството. Не да се „ роботизираме “. AI не значи по-малко работа, а повече успеваемост и продуктивност.
Как ще се отрази на специалностите и броя на работните места, зависи от същността на съответния бизнес. Тези промени са натурален развой, само че в този момент се случват доста по-бързо. На пръв взор, колкото по-дигитализирана е дадена активност, толкоз „ по-застрашена “ е.
Но има и друга позиция - усилват се опциите. За да си конкурентоспособен, би трябвало да учиш бързо, да си адаптивен. Това е било годно и досега, просто в този момент подтекстът е по-различен. Развитието на технологиите трансформира средата изцяло - освен метод на работа, само че и потребности на бизнеса, условия към човешкия запас, потребителско държание и прочие
Няма специалисти по по изкуствен интелект, които да не са съгласни и да не прокламират, че би трябвало да стартираме да вкарваме AI в работата си допустимо най-скоро.
Какви обаче са провокациите, само че и опциите пред тази задача?
Според Кристиян Михайлов към този момент редица промишлености дейно употребяват AI.
Необходимост от автоматизация на повторяеми задания и усилване ролята на креативните такива. Дигиталните и рекламни организации към този момент употребяват изкуствен интелект, с цел да възнамеряват и основават наличие. Софтуерните компании интегрират ChatGPT при писането на код. Правните адвокатски фирми AI бива употребен за основаването на правни документи. В производството тази технология може да се употребява за по-лесното култивиране на данни. Възможностите са големи. В образованието AI се трансформира в асистент при образованието на учениците. Днес AI е опция да работим по-бързо и качествено, трансформирайки ни в евентуални супергерои.
Разбира се, технологията идва с избрани провокации. Част от тях са по какъв начин да запазим хората в екипа и дали да ги преквалифицираме, или да ги освободим. От софтуерна позиция би трябвало да се запитаме имаме ли вярната инфраструктура, и в случай че да, имаме вяра ли прекомерно доста на изкуствения разсъдък за сметка на нашите умения и опит? Имплементацията на езиковите модели в бизнеса върви с нуждата за качествена AI тактика. Как можем да сме сигурни, че езиковите модели са задоволително сигурни и няма да изтекат в пространството? Това са единствено част от въпросите, на които е належащо да потърсим отговор.
Александър Иванов счита, че провокациите са свързани най-често с настройките към Изкуствения разсъдък - на клиентите, на чиновниците и на ръководителите.
Как да убедиш клиента, че има потребност и от теб, без значение от асистенцията на AI в работата ти? Как да му продадеш услуга, която е отчасти изпълнена от AI? Как да обясниш на сътрудниците си, че дали AI ще ги „ измести “, или ще им помогне да са по-продуктивни, надлежно и да получават по-големи хонорари, зависи най-много от тях самите? Как да научиш сътрудниците си да споделят потреблението на AI с екипите си? Неясноти има и около доверието в достоверността и достоверността на наличието, генерирано с AI. Също с авторските права, регулациите…
Възможностите са доста и са свързани с развиването на обособените принадлежности и появяването на нови функционалности от една страна, а от друга - ползващите ги да ставаме все по-добри в консолидираното им.
Красимир Стоев счита, че провокациите са в две посоки - техническо и поведенческо.
Техническото предизвикателство е обвързвано с това доколко хората са механически грамотни и употребяват компютри, телефони, таблети, изобщо програмен продукт. За страни, в които всеобщо обществото не е механически грамотно, даже при предпочитание и схватливост към AI, ще има потребност от техническо време, с цел да се обучат хората да се оправят с тази технология.
Поведенческото предизвикателство е обвързвано с това доколко хората възприемат и устояват на смяна. Промяната е колосална, това е извънредно огромен скок в техническата ни еволюция и не всеки е в положение да я схване, тъй като хорат мъчно одобряват огромни промени в живота си. Дори в IT сферата се виждаше огромен отпор от хора, които са привикнали да им е удобно и AI най-вече и най-рязко разклати кошера.
За Александър Иванов подготовката идва с вярната настройка, доста учене и тестване.
Нещата се случват и трансформират прекомерно бързо. Истината е, че никой не е 100% квалифициран за това, което се случва. Проба - неточност - опит. Виждаш кое работи и кое не, създаваш бази данни с работещи принадлежности и промптове. Подбираш източници, сравняваш, анализираш. Докато се получи по най-хубавия метод.
Според Кристиян Михайлов би трябвало да се отучим от към този момент наученото и да бъдем подготвени да се преквалифицираме:
Имплементацията на езикови модели ще се окаже основна стъпка за редица браншове в стопанската система. Само образец, езиковият AI модел LLaMA на Фейсбук бе употребен за трениране на open-source чатбота Vicuna-13B, върху потребителско наличие, събрано от ShareGPT. Vicuna-13B реализира близо 90% от резултатите на ChatGPT и Гугъл Bard против към 300 $. За софтуерната промишленост сходни принадлежности и уменията за работа с тях ще са от значително значение.
Със сигурност в идващите години ни чакат съществени промени на пазара на труда разследване настъпването на генеративния изкуствен интелект.
Не можем сигурно да предвидим бъдещето и дали нашето работно място ще бъде взето от някой бот. Но можем сигурно да се подготвим интензивно, с цел да се оправим с изменящия се непрекъснато ландшафт на автоматизацията и изкуствения разсъдък.
За да успеем в това начинание, би трябвало да развиваме адаптивни умения, които да допълват изкуствения разсъдък, вместо непосредствено да се състезаваме с него.
Това би означавало да посрещаме ученето през целия живот и да се усъвършенстваме в области, които дават криле на нашата креативност, сериозно мислене и прочувствена просветеност.
За фирмите ще бъде основно да основат просвета на схватливост на новостите и да одобряват нововъведенията по-бързо и елементарно. Поощряването на чиновниците да пробват нови принадлежности, да опитват с нови хрумвания и да намират нови способи да основават стойност, може да докара до страхотни резултати.
За край би трябвало страната и бизнеса също да си кооперират и да слагат в приоритет образованието и преквалификацията за една немалка част от популацията. Нужно е приемането на всеобхватна тактика за развиването на изкуствения разсъдък в България, неговото място в образованието и публичния живот.
Чрез вложението в обучителни стратегии, поддръжка за предприемачеството и непрекъснатото поощряване на образование през целия живот, бихме могли да избегнем отрицателните резултати, идващи от промяната на едни работни места с нови, изискващи по-голямо схващане на модерните технологии.
Бъдещето може да е неразбираемо, само че ние имаме опцията да се подготвим за него, като приемем измененията и се подготвим за едно бъдеще, в което хората работят с изкуствения разсъдък, с цел да откриват нови благоприятни условия и да основават повече стойност.
Петър Джугански e управител Човешки запаси. Той дава отговор както за подбора на фрагменти, по този начин също и за цялостния employee experience на чиновниците в България. Петър съветва редица софтуерни компании по въпроси свързани с привличането и задържането на фрагменти. Има личен подкаст с устременост към Човешките запаси.
Лектор е на редица HR конференции и създател на публикации с бизнес тема.
Преди близо 200 години, по време на индустриалната гражданска война, в Англия бива изобретен първия изцяло автоматизиран механизират тъкачен стан. Опасенията тогава са били, че тъкачите на станове ще изгубят прехраната си. Вместо да бъдат изцяло сменени от машините, тъкачите се приспособяват доста добре към изменящия се пейзаж, стартират да ръководят и поддържат новите по-ефективни станове. Текстилната гражданска война става действителност. А опитните тъкачи - съществена част от нея.
Същите опасения се надигат и през втората половина на XX век, когато ускорената компютъризация и автоматизация набират скорост из целия свят. Хората още веднъж потвърждават своята адаптивност, минават в нови функции, които допълват и поддържат нововъзникващите технологии. Вместо да бъдат сменени, служащите се научиха да си сътрудничат с машините, повишавайки своята продуктивност и създавайки нови благоприятни условия за работа.
Въпреки тези исторически образци от близкото и далечното минало, редица общественици и специалисти настояват, че актуалният прогрес в региона на изкуствения разсъдък (AI) съставлява надалеч по-сериозно предизвикателство.
AI системите стават все по-способни освен да правят непрекъснато повторяеми дейности с удивителна експедитивност и точност, само че и да вземат решение по-сложни и изобретателни задания, обичайно изпълнявани от хората.
Отново се надигат терзанията дали хората ще могат да се приспособяват и да намерят нови пътища за смислена работа в лицето на бързия напредък на изкуствения разсъдък и автоматизацията. През март бе оповестен изключително забавен отчет от Goldman Sachs, съгласно който евентуално 300 милиона работни места биха могли да бъдат заместени от AI. Тази статистика разкрива, че в действителност възходящите опасения за сигурността на работните ни места и протичащата се промяна на трудовите пазари са изцяло действителни.
За да можем да си отговорим на този и на още няколко въпроса, свързани с напредъка и връзката на AI с пазара на труда, разговарях с трима специалисти, които интензивно се занимават в своята активност с изкуствен интелект.
Красимир Стоев е софтуерен разработчик с дълготраен опит, взел участие е в създаването на редица огромни планове в региона на индустриалния програмен продукт. Технически началник на Neuronics Medical, които развиват Machine Learning логаритми за диагностициране на инсулт.
Директният резултат ще бъде увеличена продуктивност. Невиждана до момента автоматизация на процеси. Но до момента в който до момента в историята автоматизирахме физически процеси, към този момент можем да автоматизираме и умствени такива. Хората ще могат да дават по-голяма стойност за по-кратко време. AI може да бъде помощник в съвсем всяка работна сфера.
Страничните резултати от този множител на продуктивността могат да бъдат разнообразни и значително ще зависят от управническото равнище на бизнеса - дали с този инструмент компаниите ще решат да усилят облагите си и да доближат нови пазари с настоящите си служащи, или ще решат да понижат разноските си, което ще докара до освобождение на хора от позиции, които биха били автоматизирани бързо и елементарно с AI.
Всяка компания би трябвало да се стреми да употребява AI с цел да усили облагите си и да навлезе на нови пазари, да придобие нови клиенти и по този начин да резервира и даже да усили своя личен състав. Но не можем да се заблуждаваме, че това ще се случи в огромен мащаб. Както при всяко велико изобретение, има специалности, които изчезват и такива, които се основават.
На сходно мнение е и Кристиян Михайлов , съосновател, член на Управителния съвет и секретар на Асоциацията по роботика и автоматизация.
Кристиян Михайлов, съосновател и член на Управителния съвет и секретар на Асоциацията по роботика и автоматизация Автоматизацията и изкуственият разсъдък (AI) се постановат в стопанската система, като тази наклонност подтиква вложения в запаси за подкрепяне на специалности на световно равнище. Изкуственият разсъдък е основен фактор за трансформацията на 2.4 милиона работни места и 2.5 трилиона $ от световната стопанска система. Според отчет на Световния стопански конгрес, съвсем половината от уменията на служащите ще би трябвало да се трансформират поради проникването на AI.
82% от организациите възнамеряват да влагат в образование на чиновниците си, наблягайки ролята на образованието за бъдещето на работата. Пропастта сред общества с липса на качествено обучение ще се усили доста с развиването на AI.
Не всички работни места обаче са еднообразно наранени. Производството, което към този момент е автоматизирано, ще продължи в тази тенденция, като се чака AI да размени два милиона индустриални служащи до 2025 година Сектори като селското стопанство и опазването на здравето, където човешкият детайл е сериозен или финансовите запаси за автоматизация са лимитирани, са по-малко евентуално да бъдат трагично изменени от AI.
За мнение се допитах и до Александър Иванов , изпълнителен шеф и съосновател на CreateX Digital Agency, Softuni Brand Ambassador, преподавател и гост-водещ на голям брой събития.
Александър Иванов, изпълнителен шеф и съосновател на CreateX Digital Agency, Softuni Brand Ambassador, преподавател и гост-водещ на голям брой събития Отговорът зависи от това кой по какъв начин ще внедри AI в работата си и дали въобще ще го направи.
Аз и сътрудниците ми работим в посока на това да се усъвършенства работата, да се усили продуктивността и да се развие творчеството. Не да се „ роботизираме “. AI не значи по-малко работа, а повече успеваемост и продуктивност.
Как ще се отрази на специалностите и броя на работните места, зависи от същността на съответния бизнес. Тези промени са натурален развой, само че в този момент се случват доста по-бързо. На пръв взор, колкото по-дигитализирана е дадена активност, толкоз „ по-застрашена “ е.
Но има и друга позиция - усилват се опциите. За да си конкурентоспособен, би трябвало да учиш бързо, да си адаптивен. Това е било годно и досега, просто в този момент подтекстът е по-различен. Развитието на технологиите трансформира средата изцяло - освен метод на работа, само че и потребности на бизнеса, условия към човешкия запас, потребителско държание и прочие
Няма специалисти по по изкуствен интелект, които да не са съгласни и да не прокламират, че би трябвало да стартираме да вкарваме AI в работата си допустимо най-скоро.
Какви обаче са провокациите, само че и опциите пред тази задача?
Според Кристиян Михайлов към този момент редица промишлености дейно употребяват AI.
Необходимост от автоматизация на повторяеми задания и усилване ролята на креативните такива. Дигиталните и рекламни организации към този момент употребяват изкуствен интелект, с цел да възнамеряват и основават наличие. Софтуерните компании интегрират ChatGPT при писането на код. Правните адвокатски фирми AI бива употребен за основаването на правни документи. В производството тази технология може да се употребява за по-лесното култивиране на данни. Възможностите са големи. В образованието AI се трансформира в асистент при образованието на учениците. Днес AI е опция да работим по-бързо и качествено, трансформирайки ни в евентуални супергерои.
Разбира се, технологията идва с избрани провокации. Част от тях са по какъв начин да запазим хората в екипа и дали да ги преквалифицираме, или да ги освободим. От софтуерна позиция би трябвало да се запитаме имаме ли вярната инфраструктура, и в случай че да, имаме вяра ли прекомерно доста на изкуствения разсъдък за сметка на нашите умения и опит? Имплементацията на езиковите модели в бизнеса върви с нуждата за качествена AI тактика. Как можем да сме сигурни, че езиковите модели са задоволително сигурни и няма да изтекат в пространството? Това са единствено част от въпросите, на които е належащо да потърсим отговор.
Александър Иванов счита, че провокациите са свързани най-често с настройките към Изкуствения разсъдък - на клиентите, на чиновниците и на ръководителите.
Как да убедиш клиента, че има потребност и от теб, без значение от асистенцията на AI в работата ти? Как да му продадеш услуга, която е отчасти изпълнена от AI? Как да обясниш на сътрудниците си, че дали AI ще ги „ измести “, или ще им помогне да са по-продуктивни, надлежно и да получават по-големи хонорари, зависи най-много от тях самите? Как да научиш сътрудниците си да споделят потреблението на AI с екипите си? Неясноти има и около доверието в достоверността и достоверността на наличието, генерирано с AI. Също с авторските права, регулациите…
Възможностите са доста и са свързани с развиването на обособените принадлежности и появяването на нови функционалности от една страна, а от друга - ползващите ги да ставаме все по-добри в консолидираното им.
Красимир Стоев счита, че провокациите са в две посоки - техническо и поведенческо.
Техническото предизвикателство е обвързвано с това доколко хората са механически грамотни и употребяват компютри, телефони, таблети, изобщо програмен продукт. За страни, в които всеобщо обществото не е механически грамотно, даже при предпочитание и схватливост към AI, ще има потребност от техническо време, с цел да се обучат хората да се оправят с тази технология.
Поведенческото предизвикателство е обвързвано с това доколко хората възприемат и устояват на смяна. Промяната е колосална, това е извънредно огромен скок в техническата ни еволюция и не всеки е в положение да я схване, тъй като хорат мъчно одобряват огромни промени в живота си. Дори в IT сферата се виждаше огромен отпор от хора, които са привикнали да им е удобно и AI най-вече и най-рязко разклати кошера.
За Александър Иванов подготовката идва с вярната настройка, доста учене и тестване.
Нещата се случват и трансформират прекомерно бързо. Истината е, че никой не е 100% квалифициран за това, което се случва. Проба - неточност - опит. Виждаш кое работи и кое не, създаваш бази данни с работещи принадлежности и промптове. Подбираш източници, сравняваш, анализираш. Докато се получи по най-хубавия метод.
Според Кристиян Михайлов би трябвало да се отучим от към този момент наученото и да бъдем подготвени да се преквалифицираме:
Имплементацията на езикови модели ще се окаже основна стъпка за редица браншове в стопанската система. Само образец, езиковият AI модел LLaMA на Фейсбук бе употребен за трениране на open-source чатбота Vicuna-13B, върху потребителско наличие, събрано от ShareGPT. Vicuna-13B реализира близо 90% от резултатите на ChatGPT и Гугъл Bard против към 300 $. За софтуерната промишленост сходни принадлежности и уменията за работа с тях ще са от значително значение.
Със сигурност в идващите години ни чакат съществени промени на пазара на труда разследване настъпването на генеративния изкуствен интелект.
Не можем сигурно да предвидим бъдещето и дали нашето работно място ще бъде взето от някой бот. Но можем сигурно да се подготвим интензивно, с цел да се оправим с изменящия се непрекъснато ландшафт на автоматизацията и изкуствения разсъдък.
За да успеем в това начинание, би трябвало да развиваме адаптивни умения, които да допълват изкуствения разсъдък, вместо непосредствено да се състезаваме с него.
Това би означавало да посрещаме ученето през целия живот и да се усъвършенстваме в области, които дават криле на нашата креативност, сериозно мислене и прочувствена просветеност.
За фирмите ще бъде основно да основат просвета на схватливост на новостите и да одобряват нововъведенията по-бързо и елементарно. Поощряването на чиновниците да пробват нови принадлежности, да опитват с нови хрумвания и да намират нови способи да основават стойност, може да докара до страхотни резултати.
За край би трябвало страната и бизнеса също да си кооперират и да слагат в приоритет образованието и преквалификацията за една немалка част от популацията. Нужно е приемането на всеобхватна тактика за развиването на изкуствения разсъдък в България, неговото място в образованието и публичния живот.
Чрез вложението в обучителни стратегии, поддръжка за предприемачеството и непрекъснатото поощряване на образование през целия живот, бихме могли да избегнем отрицателните резултати, идващи от промяната на едни работни места с нови, изискващи по-голямо схващане на модерните технологии.
Бъдещето може да е неразбираемо, само че ние имаме опцията да се подготвим за него, като приемем измененията и се подготвим за едно бъдеще, в което хората работят с изкуствения разсъдък, с цел да откриват нови благоприятни условия и да основават повече стойност.
Петър Джугански e управител Човешки запаси. Той дава отговор както за подбора на фрагменти, по този начин също и за цялостния employee experience на чиновниците в България. Петър съветва редица софтуерни компании по въпроси свързани с привличането и задържането на фрагменти. Има личен подкаст с устременост към Човешките запаси.
Лектор е на редица HR конференции и създател на публикации с бизнес тема.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ