Сутрин мъжът има две задължения
Още като бях дребен, дядо ми споделяше, че заран мъжът има две отговорности:
Първо, да целуне жена си и да й направи комплимент, и второ, да разсмее фамилията на закуска.
„ Понякога дамата няма да желае целувка и ще се дърпа, само че ти ще я гониш. Отстъпиш ли един път, ще се случва отново и отново, и ще става все по-често и все по мъчно да я догониш.
Ще има моменти и когато ти няма да искаш да я целунеш. Но както и равнищата, и ковачницата, и добитъкът, по този начин и дамата има потребност от неизменност.
Ще я целунеш. После ще й направиш комплимент. Дори да е: „ Ох, какъв брой ти отива тъкмо това черно под ноктите! “ и едвам тогава ще отидеш при фамилията.
После на закуска ще разсмееш всички. Ама всички. Ще им приказваш нелепости, до момента в който им светнат очите.
Ще им казваш какъв брой е хубаво, че имат вчерашна салата сред зъбите, ще приказваш за прелестната вихрушка на открито или за обичания ти прахуляк от полето.
Ще ги накараш да се засмеят.
И едвам тогава ще започнеш деня си.
И каквото и да ти донесе този ден, даже и някой да не доживее вечерта, ще знаеш, че дамата ти е целуната, а децата – усмихнати.
И по този начин ще останат в спомените ти. И ти в техните. “
създател: Димитър Георгиев
