Осем ду­ши от се­ло­то са по­тъ­на­ли с Ти­та­ник, след ка­то

Осем ду­ши от се­ло­то са по­тъ­на­ли с " Ти­та­ник ", след ка­то про­да­ли зе­ми, с цел да за­ми­нат в Аме­ри­ка Ан­ге­ли­на от Гу­мощ­ник още гот­ви ман­джа­та, с ко­я­то нав­ре­ме­то са пра­ви­ли вой­ниш­ки из­пра­ща­ния
" Стан­дарт " за­поч­на да пред­ста­вя пред чи­та­те­ли­те си уни­кал­на­та ку­ли­нар­на кар­та, пред­ста­вя­ща раз­лич­ни де­ли­ка­те­си от ос­нов­ни точ­ки на Бъл­га­рия. Тя съ­че­та­ва в се­бе си ед­нов­ре­мен­но ре­цеп­ти, ко­и­то мо­же да из­пъл­ним у до­ма, сти­га да има­ме доб­ро же­ла­ние. И ди­а­лек­тни фор­ми, ко­и­то по­ма­гат на фи­ло­ло­зи­те да за­пъл­нят праз­но­ти­те за тол­ко­ва ин­те­рес­ния и стра­нен бъл­гар­ски език. Ней­ни ав­то­ри са фи­ло­ло­зи­те от Ин­сти­ту­та за бъл­гар­ския език на Българска академия на науките.

 

През 1912 го­ди­на ед­на но­ви­на раз­тър­сва све­та - един от три­те най-из­вес­тни бри­тан­ски лай­не­ри " Ти­та­ник " по­тъ­ва при сблъ­сък с айс­берг. На не­го­вия ръб са би­ли 38 бъл­га­ри, ка­то осем от тях са емиг­ран­ти от се­ло Гу­мощ­ник, Тро­ян­ско, тръг­на­ли да тър­сят по-до­бър жи­вот в Стра­на­та на хи­ля­ди­те въз­мож­нос­ти. И до през днешния ден в се­ло­то има па­мет­ник на осем­те гас­тар­бай­те­ри от най-бед­но­то се­ло, рис­ку­ва­ли спо­койс­тви­е­то си, про­да­ли имо­ти и зе­ми, с цел да ус­пе­ят да се ка­чат на лук­соз­ния па­ра­ход и да се до­мог­нат до къс­че по-щас­тлив жи­вот.

Да­ли ня­кой от тях е бил из­пра­тен с

най-лю­би­ма­та на се­ло­то и це­лия ре­ги­он хра­на

сват­бар­ско жи­то, ко­я­то се е сер­ви­ра­ла на всич­ки тър­жес­тве­ни ме­роп­ри­я­тия, нап­ри­мер сват­би и кръ­ще­не­та? По оно­ва вре­ме за ця­ла Бъл­га­рия жи­то­то е би­ло яс­тие, ко­е­то се под­гот­вя в символ на тра­ур, а не по щас­тли­ви или да­ва­щи на­деж­да по­во­ди. Са­мо в Гу­мощ­ник и Тро­ян­ския ре­ги­он та­ка на­ре­че­но­то " сват­бар­ско жи­то " се пра­ви, ко­га­то има­ме на­ре­че­но щас­тли­во съ­би­тие - же­ним щер­ка или наследник, из­пра­ща­ме вой­ник /в оне­зи вре­ме­на то­ва към момента е ми­на­ва­ло за щас­тие, или по­не за ини­ци­а­ция - пос­ве­ща­ва­не на мла­де­жа в мъж­кия жи­вот/. Днес мал­ци­на в Гу­мощ­ник пра­вят по­доб­на хра­на, ко­я­то проф. Ана Ко­че­ва от Ин­сти­ту­та за бъл­гар­ски език в Българска академия на науките оп­ри­ли­ча­ва на крем брю­ле за­ра­ди осо­бе­ния й и спе­ци­фи­чен сла­дък усет. С же­на­та, ко­я­то майс­то­ри най-доб­ро­то жи­то в ре­ги­о­на, я свър­за­ла Ели Ав­джи­е­ва от Ре­ги­о­нал­ния ис­то­ри­чес­ки му­зей в Тро­ян. " Поз­на­вам Ан­ге­ли­на Ге­ор­ги­е­ва, ко­я­то е сек­ре­тар на чи­та­ли­ще­то в Гу­мощ­ник и е ед­на от мал­ко­то же­ни, ко­и­то мо­гат да при­гот­вят майс­тор­ски то­ва жи­то ", раз­ка­за ми тя.

Са­ма­та Ан­ге­ли­на но­си на гър­ба си те­жък то­вар - па­зи ек­спо­зи­ции за Гу­мощ­ник от вре­ме оно, вклю­чи­тел­но от ки­лий­но­то учи­ли­ще, къ­де­то са съх­ра­не­ни сан­дъ­че­та­та с пя­сък, на ко­и­то са пи­ше­ли то­га­ваш­ни­те уче­ни­ци. Как­то и сис­те­ма­та за наг­ра­ди и на­ка­за­ния, ко­га­то об­ра­зо­ва­тел­на­та сис­те­ма да­леч не е би­ла тол­ко­ва ли­бе­рал­на.

И гот­ви жи­то­то, с ко­е­то се­ло­то се е про­чу­ло от го­ди­ни. " Дру­ги­те жи­та­ри са по-въз­рас­тни от мен и пос­те­пен­но или по­чи­на­ха, или се от­ка­за­ха да го пра­вят, за­що­то е тру­до­ем­ко ", раз­каз­ва Ан­ге­ли­на, ко­я­то е към момента мла­да - на око­ло 50 го­ди­ни. " Ко­га­то ми ка­за­ха, че еки­път на Българска академия на науките ще дой­де тук, ре­ших пър­во да им при­гот­вя от хра­на­та, ко­я­то ние под­на­ся­ме при вся­как­ви праз­нич­ни по­во­ди, и прос­то да я опи­тат, с цел да пре­це­нят вку­са й. Про­фе­сор Ко­че­ва

вед­на­га я срав­ни с един от най-вкус­ни­те кре­мо­ве

Ед­ва след то­ва им я сгот­вих на жи­во, с цел да ви­дят как­ви уси­лия изис­ква ". Ан­ге­ли­на раз­каз­ва, че в ми­на­ло­то офи­ци­ал­но­то яс­тие при по­доб­ни тра­ди­ции би­ло " Бел мъж ", ко­е­то се пра­ви пре­дим­но от мля­ко, ко­е­то се ос­та­вя да се " вси­ре­ни ". Чо­век мо­же да го нап­ра­ви и слад­ко, и со­ле­но, в за­ви­си­мост от вку­со­ви­те си прис­трас­тия. " Аз нап­ри­мер гле­дам да го пра­вя слад­ко. То­ва е ед­но яс­тие, ко­е­то из­клю­чи­тел­но мно­го за­си­ща ", раз­каз­ва Ан­ге­ли­на Ге­ор­ги­е­ва. След то­ва мо­да­та на­ло­жи­ла та­ка на­ре­че­но­то " Сват­бар­ско жи­то " ка­то ос­нов­но яс­тие при все­ки по­вод, кой­то мо­же да се брои ка­то офи­ци­а­лен. Ра­бо­та­та е тру­до­ем­ка - на прак­ти­ка под­го­тов­ка­та на яс­ти­е­то от­не­ма два дни - през пър­вия се за­ва­ря­ва, а през вто­рия се ва­ри до­пъл­ни­тел­но и се под­пра­вя. " Ве­че не съм си­гур­на, че го пра­вя по ори­ги­нал­на­та ста­ра ре­цеп­та, за­що­то все­ки път до­ба­вям по не­що от се­бе си и се по­лу­ча­ва раз­лич­но ", раз­каз­ва Ан­ге­ли­на. Но пък на­ли то­ва е но­ме­рът на все­ки мас­тър началник - да до­ба­ви не­що от се­бе си към ре­цеп­ти, ко­и­то ина­че с ве­ко­ве са въз­про­из­веж­да­ни по един и съ­щи на­чин.

Ина­че Ан­ге­ли­на Ге­ор­ги­е­ва спаз­ва ос­нов­ни­те пра­ви­ла - към жи­то­то се до­ба­вят три ви­да мля­ко - кра­ве, ко­зе и ов­че. Има и три ви­да мас­ло - свин­ска мехлем, кра­ве мас­ло, олио, съ­що и браш­но. На фи­на­ла Ан­ге­ли­на усъ­вър­шен­ства ре­цеп­та­та, ка­то до­ба­вя ста­фи­ди, ка­ра­ме­ли­зи­ра­ни оре­хи и бо­ро­вин­ки.

" Пра­ви­ла съм то­ва жи­то на ня­кол­ко ку­ли­нар­ни фес­ти­ва­ла. Нап­ри­мер на фес­ти­ва­ла на сли­ва­та в Тро­ян, ко­е­то си бе­ше в на­шия ре­ги­он и хо­ра­та си го зна­ят. Пра­вих­ме го оба­че и в Еле­на, къ­де­то има­ше зи­мен фес­ти­вал на елен­ския бут. Сняг до ко­ле­не, всич­ки хо­ра се тъл­пят там, къ­де­то се пред­ла­га ме­со, и ни­кой не се от­би­ва при нас. За­поч­нах да се чу­дя по какъв начин ще вър­на жи­то­то об­рат­но до Тро­ян, бях­ме за­бър­ка­ли ня­кол­ко тен­дже­ри, а ни­кой не го проб­ва. Ре­ших да об­я­вя не­що ка­то про­мо­ция -

да пред­ла­гам на ми­ну­ва­чи­те са­мо ня­кой да греб­не с лъ­жич­ка­та

Не след дъл­го пред нас се ви­е­ше опаш­ка и та­ка по­бе­дих­ме Елен­ския бут. Най-лю­бо­пит­но­то бе­ше, ко­га­то хо­ра­та за­поч­на­ха да заг­реб­ват с пръс­тче­та, с цел да опи­тат пос­лед­но­то и най-слад­ко­то в тен­дже­ра­та ".

Ка­то чи­та­ли­щен сек­ре­тар Ан­ге­ли­на Ге­ор­ги­е­ва се гри­жи и за мес­тни­те му­зей­ни за­бе­ле­жи­тел­нос­ти и под­дър­жа ня­кол­ко уеб­стра­ни­ци - ос­вен за ки­лий­но­то учи­ли­ще, там е и ед­на дос­та сво­е­об­раз­на ек­спо­зи­ция от ста­ри ве­щи, ко­и­то нав­ре­ме­то са би­ли част от би­та на хо­ра­та, само че през днешния ден по­том­ци­те им ги из­хвър­лят, за­що­то прос­то не са на­яс­но за как­во слу­жат. Та­ка нап­ри­мер измежду ек­спо­на­ти­те по­пад­на­ла ку­тия, ко­я­то се из­пол­зва­ла за за­ся­ва­не се­ме­на­та на мла­ди бор­че­та. " Не са­мо мла­ди­те хо­ра, до­ри и въз­рас­тни по­ня­ко­га не зна­ят как­во имат пред се­бе си, ос­та­на­ло от пра­де­ди­те им - или го из­хвър­лят, или нап­ра­во го из­га­рят ", раз­каз­ва Ге­ор­ги­е­ва. Тя под­дър­жа и ед­на ис­тин­ска би­то­ва  къ­ща му­зей до ки­лий­но­то шко­ло, ко­я­то в оне­зи вре­ме­на се е во­де­ла град­ска, само че пред нея е има­ло хар­ман - а имен­но от то­ва во­ди име­то си се­ло Гу­мощ­ник - " гум­но " оз­на­ча­ва " хар­ман ". " Не е гу­ма, в случай че ня­кой си мис­ли то­ва ", смее се Ан­ге­ли­на.

И в случай че ре­ши­те да по­се­ти­те се­ло­то, неп­ре­мен­но пог­лед­не­те па­мет­ни­ка на ос­ми­на­та аван­тю­рис­ти, ре­ши­ли да про­да­дат зе­мя у нас за по-до­бър жи­вот и на­ме­ри­ли смър­тта си под кап­ри­за на един айс­берг. И из­яж­те ед­но жи­то, за къс­мет.

 

 

Ре­цеп­та Източник: standartnews.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ

НАПИШИ КОМЕНТАР