Преди Netscape: забравените браузъри от началото на 90-те години
Оригиналът е на Матю Лазар (Matthew Lasar)
Когато през 1980 година Тим Бърнардс-Лий идва в ЦЕРН – популярната европейска лаборатория по физика на частиците, той стартира работа върху обновяването контролните системи на няколко ускорителя за частици. Изобретателят на актуалната уеб страница незабавно вижда сериозен проблем: в изследователския институт непрестанно идват и си отпътуват хиляди хора, множеството от които са краткотрайно назначени.
„За програмистите, назначени с краткотраен трудов контракт е прекомерно комплицирано да схванат цялата система: изчислителните и човешки запаси на тази фантастична игрова площадка за учени“ – написа Бърнардс-Лий по-късно. „По-голямата част от сериозно значимата информация бе единствено в мозъците на хората“.
Ето за какво, през свободното си време той написа програмен продукт, който да помогне по някакъв метод за справяне с тази обстановка. Първата стратегия е напълно дребната Enquire . Тя дава опция на потребителите да построяват възли (nodes). Това са страници, сходни на индексни карти, употребявани в картотеките от това време, запълнени с потребна съществена информация, в които има препратки към други сходни страници. Но това написано на PASCAL приложение работи единствено със профилираната операционна система на ЦЕРН.
„Малкото хора, които се срещнаха с тази стратегия я счетоха за доста добра концепция, само че никой не я използваше. В последна сметка изгубих дискетата с програмата и истинската Enquire също бе изгубена.
След няколко години Лий още веднъж се завръща в ЦЕРН. Но този път той трансформира своя план за основаването на „Световната паяжина“ по подобен метод, че да бъде по-успешен. На 6 август 1991 година той разгласява популярната си анотация за WWW в юзенет-групата alt.hypertext. Едновременно с това качва и кода на библиотеката libWWW , която той написва дружно с асистента си Жан-Франсоа Гроф (Jean-François Groff). Тази библиотека дава опция на всички консуматори да основават лични уеб браузъри .
За 18 месеца са са основани 5 разнообразни браузъра и това избавя плана за Word Wide Web, за който съвсем няма финансиране. Най-известният от тези ранни браузъри е Mosaic, написан от Марк Адрисън и Ерик Бийн от националния център за суперкомпютърни приложения.
Mosaic бързо се трансформира в Netscape, само че това напълно не е първият браузър. В музея за компютърна история в Маунтин Вю на видно място е сложена специфична карта, която дава опция на всеки да се запознае с действителните мащаби на ранния план. Най-интересното в тези напълно ранни приложения е, че в тях могат да се видят доста от особеностите на по-съвременните браузъри. Да се докоснем и ние до историята на браузърите, които към сегашен ден са едни от най-популярните и употребявани приложения.
Браузърите на ЦЕРН
Първият браузър на Тим Бърнардс-Лий от 1990 година с име WorldWideWeb е както браузър, по този начин и редактор, като Лий се е надявал бъдещите браузъри да бъдат сходни. Скрийншотът от 1993 година демонстрира, че в този браузър участват редица характерности на актуалните браузъри.
Главното ограничаване на тази стратегия е, че работи единствено в средата на Оценка за съвместимост NeXTStep. Но напълно скоро след браузъра WorldWideWeb стажантът по математика в ЦЕРН Никола Пелоу написва браузър, който работи и на други платформи, в това число UNIX и MS-DOS. По този метод към този момент всеки може да се включи в мрежата, която по това време съдържа най-вече телефонния справочник на ЦЕРН.
Erwise
След това се появява Erwise . Този браузър е написан от четирима финландски студенти през 1991 година и е публично показан на общността през 1992 година. Erwise се смята за първият браузър с графичен интерфейс, както и първият браузър с опция за търсене в уеб страницата
Бърнардс-Лий написва през 1992 година преглед за Erwise. Той обръща внимание на някои от неговите особености, като да вземем за пример, опцията да работи с разнообразни шрифтове, да акцентира линковете и да работи с няколко програмни прозореца по едно и също време.
Но това приложение не става известно. В изявление, обещано след години, един от основателите на Erwise споделя, че по това време Финландия е в дълбока криза и е нямало кой да влага в усъвършенстването на този браузър.
ViolaWWW
ViolaWWW излиза през месец април 1992 година. Разработчикът Пей-Юан Вей го написва в Калифорнийския университет в Бъркли, използвай скриптовия език Viola. Браузърът работи в средата на UNIX.
По всичко проличава, че Вей се е въодушевил от ранната стратегия за Mac с име HyperCard, даваща опция на потребителите да построяват каталози от форматирани документи, включващи препратки. За времето си HyperCard е доста забавен план с графичен интерфейс и комфортни препратки сред документите. Разбира се тази стратегия работи единствено локално и единствено на Mac.
Пей-Юан Вей няма личен MaC, само че има достъп до Х-терминалите с UNIX в пробния изчислителен център на Бъркли. Програмистът осъществя концепциите на HyperCard в X-windows, а най-впечатляващото е, че всичко е осъществено благодарение на скриптовия език Viola.
Една от най-важните нововъведения на ViolaWWW е, че е допустимо включването на скриптове и аплети в уеб страницата. Именно това отприщва голямата вълна от Java аплети, почнали да се появяват в уеб уеб страниците към края на 90-те години.
В документите към този браузър самият Вей показва някои от минусите на новия браузър, като главният е неналичието на версия за лични компютри:
Няма версия за PCНе се поддържа печата на HTML документитеHTTP не е многопоточенНе се поддържа проксиИнтерпретаторът на езика не е многопоточен
Вей продължава да работи върху своя браузър, а Бърнардс-Лий написа, че това е един доста прецизен браузуър, потреблението на който е интуитивно, а неговите спомагателни благоприятни условия няма да се употребяват от 90% от потребителите – те са нужни най-вече на опитните консуматори.
Midas и Samba
През месец септември 1991 година физикът Пол Кунц от станфордския линеен ускорител (SLAC) посещава ЦЕРН за няколко дни. Той се завръща в Съединени американски щати с кода, нужен за стартирането на първия северноамерикански уеб сървър в границите на плана SLAC.
„Току що се завръщам от Церн“ – споделя Кунц с основния библиотекар Луси Едис. „Запознах се с извънредно забавен план, разработван от Тим Бърнардс-Лий. Това е идеално за вашата база данни“.
Едис се съгласява. Главният библиотекар качва основната изследователска база данни във към този момент оформилото се уеб пространство. Физиците от Националната ускорителна лаборатория „Енрико Ферми“, по-позната като Фермилаб, малко по-късно вършат същото.
А през лятото на 1992 година физикът Тони Джонсън от SLAC написва Midas – графичен браузър за станфордските физици. Най-голямото предимство на Midas е, че може да демонстрира postscript документи. Които са обичани на физиците, тъй като могат напълно тъкмо да изобразяват математичните формули.
„След появяването на това основно предимство уеб пространството стартира интензивно да се употребява във физичната общност“ – е оценката на министерството на енергетиката на Съединени американски щати във връзка новия браузър.
В същото време в ЦЕРН Пелоу и Робърт Кайау основават първия уеб браузър за компютъра Macintosh. Това е Samba, създаването на който експертите разказват по следния метод:
„Разработването на Samba вървеше доста постепенно, а браузърът се сриваше на след всеки няколко препратки и никой не можеше да разбере защо“.
„Браузърът за Mac е цялостен с грешки“ – тъжно установи Тим Бърнардс-Лий през 1992 година. „Подарявам тениска с надпис W3 на индивида, който успее да го настрои“.
Тениската отива при Джон Стритс от Фермилаб, който съумява да открие грешката, а това дава опция на Никола Пелоу да направи постоянна версия на Samba.
„Samba бе опит за портване дизайна на първия браузър, който написах, на Mac платформата“ – споделя Лий. „Но не съумяха да го създадат както би трябвало в точния момент: излезе Mosaic за Mac, който изцяло го затъмни“.
Mosaic
„Mosaic бе искрата, която провокира взривния растеж на WWW през 1993 година“ – декларират историците и откривателите.
Но Mosaic нямаше да може да бъде създаден без неговите прародители и без офисите на NCSA в Илинойския университет, оборудвани с UNIX компютри. И още, NCSA разполага с гениалния Пинг Фу, лекар по компютърна графика, считан от всички за магьосник. Работил върху резултата за графичен морфинг, употребен във кино лентата „Терминатор-2“.
Работата върху Mosaic стартира асистентът Марк Андрисен, запленен от работата на ViolaWWW и новата версия на Midas, която мощно впечатлява Андрисен.
Новите моменти в Mosaic са доста: поддръжка на клипове, тон, формуляри, раздели и история. Всичко това през днешния ден е добре познато, само че тогава е напълно ново, като всичко (текст, изображения, тон и т.н.) за първи път се съдържа в един единствен файл.
И още, инсталирането на Mosaic е напълно елементарно – просто би трябвало да се изтегли и започва. Малко по-късно браузърът се популяризира в целия свят с въвеждането на тага <IMG> , който за първи път дава опция за вграждането на изображения непосредствено в текста. Това е значимо, тъй като до този миг те се появяват в обособен прозорец, както е да вземем за пример в първия браузър на Бърнардс-Лий за NeXT. Новият таг дава опция уеб страниците да наподобяват като познатите печатни издания от това време, нововъведението се харесва извънредно доста на всички и несъмнено точно тази опция прави Mosaic популярен.
Друг значим миг е, че се обезпечава поддръжка по електронната поща – задоволително е да се изпрати имейл с изложение на зародилия проблем и програмистите единствено след час два изпращат решение.
От днешна позиция, най-големият пробив на Mosaic е неговата кросплатформеност . Андрисен основава X-Mosaic през 1993 година, единствено няколко месеца по-късно Алекс Тотик предлага своя версия за Mac. Малко по-късно, с помощта на напъните на Крис Уилсън и Джон Мителхаузър излиза версия за лични компютри.
И не на последно място Mosaic се харесва със стабилната си работа . Той също употребява библиотеката, написана от ЦЕРН, само че за разлика от другите браузъри може да се конфигурира и от феновете, като предлага цветна графика в уеб страниците, а не в обособени програмни произорци.
Момчето от Япония
Mosaic не е единственият иновационен артикул. Студентът на Канзаския университет Лу Монтули приспособява хипертекстовия информативен браузър на своя кампус, за интернет. И по този начин, през 1993 година излиза Lynx , който бързо става обичания браузър за символните терминали, които не могат да демонстрират графика.
А в юридическата школа на Корнелския университет Том Брус основава уеб приложение за лични компютри, тъй като точно сходни компютри употребяват юристите. Това е браузърът Cello 8 , който Брус разгласява през месец юни 1993 година и напълно скоро програмата стартира да се изтегля по 500 пъти дневно, което за това време е извънредно доста.
След шест месеца Андрисен се намира в Маунтин Вю Калифорния, а неговият екип на 13 октомври 1994 година качва новата версия към този момент с име Mosaic Netscape в FTP сървър.
Разработчикът си напомня: „Изминаха 5 минути, а ние седяхме пред екрана и нищо не се случваше. Нищо. И внезапно стартира първото евакуиране. Това бе момче от Япония. Обещахме си, че ще му изпратим специфична тениска!“.
Тази комплицирана история ни припомня, че няма по какъв начин една основна иновация да бъде основана единствено от един човек. Уеб браузърът навлезе в нашия живот с помощта на визионерите от целия свят, с помощта на хората, показали любознание и предвидливост. Техните искри на талантливост са душата на целия план. Както и упоритостта и постоянството на Тим Бърнардс-Лий, с помощта на който планът остана взаимен и по-важното, отворен.
Когато през 1980 година Тим Бърнардс-Лий идва в ЦЕРН – популярната европейска лаборатория по физика на частиците, той стартира работа върху обновяването контролните системи на няколко ускорителя за частици. Изобретателят на актуалната уеб страница незабавно вижда сериозен проблем: в изследователския институт непрестанно идват и си отпътуват хиляди хора, множеството от които са краткотрайно назначени.
„За програмистите, назначени с краткотраен трудов контракт е прекомерно комплицирано да схванат цялата система: изчислителните и човешки запаси на тази фантастична игрова площадка за учени“ – написа Бърнардс-Лий по-късно. „По-голямата част от сериозно значимата информация бе единствено в мозъците на хората“.
Ето за какво, през свободното си време той написа програмен продукт, който да помогне по някакъв метод за справяне с тази обстановка. Първата стратегия е напълно дребната Enquire . Тя дава опция на потребителите да построяват възли (nodes). Това са страници, сходни на индексни карти, употребявани в картотеките от това време, запълнени с потребна съществена информация, в които има препратки към други сходни страници. Но това написано на PASCAL приложение работи единствено със профилираната операционна система на ЦЕРН.
„Малкото хора, които се срещнаха с тази стратегия я счетоха за доста добра концепция, само че никой не я използваше. В последна сметка изгубих дискетата с програмата и истинската Enquire също бе изгубена.
След няколко години Лий още веднъж се завръща в ЦЕРН. Но този път той трансформира своя план за основаването на „Световната паяжина“ по подобен метод, че да бъде по-успешен. На 6 август 1991 година той разгласява популярната си анотация за WWW в юзенет-групата alt.hypertext. Едновременно с това качва и кода на библиотеката libWWW , която той написва дружно с асистента си Жан-Франсоа Гроф (Jean-François Groff). Тази библиотека дава опция на всички консуматори да основават лични уеб браузъри .
За 18 месеца са са основани 5 разнообразни браузъра и това избавя плана за Word Wide Web, за който съвсем няма финансиране. Най-известният от тези ранни браузъри е Mosaic, написан от Марк Адрисън и Ерик Бийн от националния център за суперкомпютърни приложения.
Mosaic бързо се трансформира в Netscape, само че това напълно не е първият браузър. В музея за компютърна история в Маунтин Вю на видно място е сложена специфична карта, която дава опция на всеки да се запознае с действителните мащаби на ранния план. Най-интересното в тези напълно ранни приложения е, че в тях могат да се видят доста от особеностите на по-съвременните браузъри. Да се докоснем и ние до историята на браузърите, които към сегашен ден са едни от най-популярните и употребявани приложения.
Браузърите на ЦЕРН
Първият браузър на Тим Бърнардс-Лий от 1990 година с име WorldWideWeb е както браузър, по този начин и редактор, като Лий се е надявал бъдещите браузъри да бъдат сходни. Скрийншотът от 1993 година демонстрира, че в този браузър участват редица характерности на актуалните браузъри.
Главното ограничаване на тази стратегия е, че работи единствено в средата на Оценка за съвместимост NeXTStep. Но напълно скоро след браузъра WorldWideWeb стажантът по математика в ЦЕРН Никола Пелоу написва браузър, който работи и на други платформи, в това число UNIX и MS-DOS. По този метод към този момент всеки може да се включи в мрежата, която по това време съдържа най-вече телефонния справочник на ЦЕРН.
Erwise
След това се появява Erwise . Този браузър е написан от четирима финландски студенти през 1991 година и е публично показан на общността през 1992 година. Erwise се смята за първият браузър с графичен интерфейс, както и първият браузър с опция за търсене в уеб страницата
Бърнардс-Лий написва през 1992 година преглед за Erwise. Той обръща внимание на някои от неговите особености, като да вземем за пример, опцията да работи с разнообразни шрифтове, да акцентира линковете и да работи с няколко програмни прозореца по едно и също време.
Но това приложение не става известно. В изявление, обещано след години, един от основателите на Erwise споделя, че по това време Финландия е в дълбока криза и е нямало кой да влага в усъвършенстването на този браузър.
ViolaWWW
ViolaWWW излиза през месец април 1992 година. Разработчикът Пей-Юан Вей го написва в Калифорнийския университет в Бъркли, използвай скриптовия език Viola. Браузърът работи в средата на UNIX.
По всичко проличава, че Вей се е въодушевил от ранната стратегия за Mac с име HyperCard, даваща опция на потребителите да построяват каталози от форматирани документи, включващи препратки. За времето си HyperCard е доста забавен план с графичен интерфейс и комфортни препратки сред документите. Разбира се тази стратегия работи единствено локално и единствено на Mac.
Пей-Юан Вей няма личен MaC, само че има достъп до Х-терминалите с UNIX в пробния изчислителен център на Бъркли. Програмистът осъществя концепциите на HyperCard в X-windows, а най-впечатляващото е, че всичко е осъществено благодарение на скриптовия език Viola.
Една от най-важните нововъведения на ViolaWWW е, че е допустимо включването на скриптове и аплети в уеб страницата. Именно това отприщва голямата вълна от Java аплети, почнали да се появяват в уеб уеб страниците към края на 90-те години.
В документите към този браузър самият Вей показва някои от минусите на новия браузър, като главният е неналичието на версия за лични компютри:
Няма версия за PCНе се поддържа печата на HTML документитеHTTP не е многопоточенНе се поддържа проксиИнтерпретаторът на езика не е многопоточен
Вей продължава да работи върху своя браузър, а Бърнардс-Лий написа, че това е един доста прецизен браузуър, потреблението на който е интуитивно, а неговите спомагателни благоприятни условия няма да се употребяват от 90% от потребителите – те са нужни най-вече на опитните консуматори.
Midas и Samba
През месец септември 1991 година физикът Пол Кунц от станфордския линеен ускорител (SLAC) посещава ЦЕРН за няколко дни. Той се завръща в Съединени американски щати с кода, нужен за стартирането на първия северноамерикански уеб сървър в границите на плана SLAC.
„Току що се завръщам от Церн“ – споделя Кунц с основния библиотекар Луси Едис. „Запознах се с извънредно забавен план, разработван от Тим Бърнардс-Лий. Това е идеално за вашата база данни“.
Едис се съгласява. Главният библиотекар качва основната изследователска база данни във към този момент оформилото се уеб пространство. Физиците от Националната ускорителна лаборатория „Енрико Ферми“, по-позната като Фермилаб, малко по-късно вършат същото.
А през лятото на 1992 година физикът Тони Джонсън от SLAC написва Midas – графичен браузър за станфордските физици. Най-голямото предимство на Midas е, че може да демонстрира postscript документи. Които са обичани на физиците, тъй като могат напълно тъкмо да изобразяват математичните формули.
„След появяването на това основно предимство уеб пространството стартира интензивно да се употребява във физичната общност“ – е оценката на министерството на енергетиката на Съединени американски щати във връзка новия браузър.
В същото време в ЦЕРН Пелоу и Робърт Кайау основават първия уеб браузър за компютъра Macintosh. Това е Samba, създаването на който експертите разказват по следния метод:
„Разработването на Samba вървеше доста постепенно, а браузърът се сриваше на след всеки няколко препратки и никой не можеше да разбере защо“.
„Браузърът за Mac е цялостен с грешки“ – тъжно установи Тим Бърнардс-Лий през 1992 година. „Подарявам тениска с надпис W3 на индивида, който успее да го настрои“.
Тениската отива при Джон Стритс от Фермилаб, който съумява да открие грешката, а това дава опция на Никола Пелоу да направи постоянна версия на Samba.
„Samba бе опит за портване дизайна на първия браузър, който написах, на Mac платформата“ – споделя Лий. „Но не съумяха да го създадат както би трябвало в точния момент: излезе Mosaic за Mac, който изцяло го затъмни“.
Mosaic
„Mosaic бе искрата, която провокира взривния растеж на WWW през 1993 година“ – декларират историците и откривателите.
Но Mosaic нямаше да може да бъде създаден без неговите прародители и без офисите на NCSA в Илинойския университет, оборудвани с UNIX компютри. И още, NCSA разполага с гениалния Пинг Фу, лекар по компютърна графика, считан от всички за магьосник. Работил върху резултата за графичен морфинг, употребен във кино лентата „Терминатор-2“.
Работата върху Mosaic стартира асистентът Марк Андрисен, запленен от работата на ViolaWWW и новата версия на Midas, която мощно впечатлява Андрисен.
Новите моменти в Mosaic са доста: поддръжка на клипове, тон, формуляри, раздели и история. Всичко това през днешния ден е добре познато, само че тогава е напълно ново, като всичко (текст, изображения, тон и т.н.) за първи път се съдържа в един единствен файл.
И още, инсталирането на Mosaic е напълно елементарно – просто би трябвало да се изтегли и започва. Малко по-късно браузърът се популяризира в целия свят с въвеждането на тага <IMG> , който за първи път дава опция за вграждането на изображения непосредствено в текста. Това е значимо, тъй като до този миг те се появяват в обособен прозорец, както е да вземем за пример в първия браузър на Бърнардс-Лий за NeXT. Новият таг дава опция уеб страниците да наподобяват като познатите печатни издания от това време, нововъведението се харесва извънредно доста на всички и несъмнено точно тази опция прави Mosaic популярен.
Друг значим миг е, че се обезпечава поддръжка по електронната поща – задоволително е да се изпрати имейл с изложение на зародилия проблем и програмистите единствено след час два изпращат решение.
От днешна позиция, най-големият пробив на Mosaic е неговата кросплатформеност . Андрисен основава X-Mosaic през 1993 година, единствено няколко месеца по-късно Алекс Тотик предлага своя версия за Mac. Малко по-късно, с помощта на напъните на Крис Уилсън и Джон Мителхаузър излиза версия за лични компютри.
И не на последно място Mosaic се харесва със стабилната си работа . Той също употребява библиотеката, написана от ЦЕРН, само че за разлика от другите браузъри може да се конфигурира и от феновете, като предлага цветна графика в уеб страниците, а не в обособени програмни произорци.
Момчето от Япония
Mosaic не е единственият иновационен артикул. Студентът на Канзаския университет Лу Монтули приспособява хипертекстовия информативен браузър на своя кампус, за интернет. И по този начин, през 1993 година излиза Lynx , който бързо става обичания браузър за символните терминали, които не могат да демонстрират графика.
А в юридическата школа на Корнелския университет Том Брус основава уеб приложение за лични компютри, тъй като точно сходни компютри употребяват юристите. Това е браузърът Cello 8 , който Брус разгласява през месец юни 1993 година и напълно скоро програмата стартира да се изтегля по 500 пъти дневно, което за това време е извънредно доста.
След шест месеца Андрисен се намира в Маунтин Вю Калифорния, а неговият екип на 13 октомври 1994 година качва новата версия към този момент с име Mosaic Netscape в FTP сървър.
Разработчикът си напомня: „Изминаха 5 минути, а ние седяхме пред екрана и нищо не се случваше. Нищо. И внезапно стартира първото евакуиране. Това бе момче от Япония. Обещахме си, че ще му изпратим специфична тениска!“.
Тази комплицирана история ни припомня, че няма по какъв начин една основна иновация да бъде основана единствено от един човек. Уеб браузърът навлезе в нашия живот с помощта на визионерите от целия свят, с помощта на хората, показали любознание и предвидливост. Техните искри на талантливост са душата на целия план. Както и упоритостта и постоянството на Тим Бърнардс-Лий, с помощта на който планът остана взаимен и по-важното, отворен.
Източник: kaldata.com
КОМЕНТАРИ