Ето как АНС ми позвъни в полунощ и поиска моя сорс код
Оригинал: Why the NSA Called Me After Midnight and Requested My Source Code
Историята на моята свръхсекретна чаша за кафе
„Моля, слушайте деликатно и не затваряте телефона„. Това бяха първите думи, които някакъв чужд сподели по телефона, когато брат ми ми подаде слушалката.
Това се случи през почивните дни на 4-ти юли 2000 година – плюс-минус един ден и непознатият господин Хикс знаеше, че би трябвало да стартира точно с тези думи, тъй като звъни малко след среднощ на домашния телефон на моя брат в Кънектикът. Това е много злокобно, тъй като аз пребивавам в Калифорния и никой не знаеше, че съм в Кънектикът, с изключение на най-близките, които честваха дружно с мен. Аз дойдох преди няколко часа за фамилния пикник по случай Деня на благодарността. Само че защо ми звъни?
Става въпрос за националната сигурност
Позвънилият се извини за късното позвъняване и сподели, че се споделя Дейв. Той помоли да взема лист и химикал, тъй като би трябвало да ми заяви значими указания за потвърждаване на неговата персона. И безусловно ме смая с фразата: „Става въпрос за националната сигурност„.
Някои от моите близки започнаха да се вслушват и да се доближават до масичката с телефона. Аз демонстрирах със знаци, че ми трябват лист и химикал.
Опитах се да проумея какво става. Колкото и да е необичайно, не се и досетих да запитам Дейв, от кое място е взел този номер. Човекът бе сериозен и говореше с влиятелен глас и аз повярвах, че има това право.
ОК, подготвен съм да протоколирам.
Дейв сподели, че звъни от базата на АНС в Бетезда. Агенцията за Национална Сигурност. Не можело да каже нищо повече, до момента в който аз не му позвъня. Ето за какво е нужен химикалът. Трябва да запиша директива от няколко стъпки, които да последвам и по този метод ще се удостовери неговата идентичност и сериозността на обстановката.
Върнете ми позвъняването
Дейв сподели да затворя, да набера 411 (справки) и да помоля оператора за номера на централата на военноморската база в Бетезда, щат Мериленд. След това да позвъня на дадения ми номер, да мина през няколко оператора, всеки от които ме свързва със идващия по веригата. Той ми продиктува точните думи, които би трябвало да кажа на всеки един оператор, тъй като няма по какъв начин по различен метод да позвъня в предпазен боен обект.
Адреналинът скочи и към този момент бях изцяло безсънен
За да ме успокои, той сподели, че в случай че не се оправя, ще ми позвъни след 10 минути. Но аз съумях да се оправя.
След няколко минути още веднъж разговарях с Дейв. Уха – АНС. Наистина.
Имаме потребност от твоята помощ
Дейв сподели, че имат преносим компютър с файлове, криптирани с моята стратегия SafeHouse. Въпрос на национална сигурност е незабавният достъп до тези файлове и им би трябвало моята помощ. По-конкретно, в случай че им оказа помощ, ще получат достъпа до файловете по-бързо, в сравнение с без моя помощ. Времето е извънредно значимо – ето за какво звънят след среднощ.
Ако АНС не получи достъп до тези файлове, ще има съществени неприятности
SafeHouse бе (и в този момент си е) известна shareware помощна стратегия за Оценка за съвместимост Windows, която написах за криптиране на персонални файлове. В безплатната версия криптирането е едва в сходство с условията на Държавния департамент за износ на оръжия, а и с цел да подтикна потребителите да си закупят мощната платена версия. Клиентите на тази стратегия са най-различни – от домашни консуматори до огромни финансови организации.
Ако АНС не получи достъп до файловете, ще зародят неприятности. Може да умрат хора. Дейв загатна всичко това и вежливо запита, дали ще му дам сорс кода, извинявайки се, че не може да даде повече детайлности.
Вежливостта на Дейв бе някак необикновена и странна – той бе прекомерно прелестен. Но това свърши работа – сътвори се усещане, че става дума за нещо доста значимо и няма време за губене.
Разбира се, Дейв незабавно запита, дали в моята стратегия няма задна врата. Уви, няма. SafeHouse е стратегия, съответстваща на високите стандарти и най-съвременни практики, употребяваща 256-битово криптиране.
Добре, добре, подготвен съм да дам всички сорс кодове. Всички, без никакви въпроси. Но има проблем. Аз не съм в дома си, а на посетители – в отпуск съм. Ще би трябвало да събудя Рон в Портланд. Той е програмист от моя екип и знам, че има копията на сорс кода.
Компресирах. Имейл. Готово.
Но нещо стартира да ме гложди и взех решение да опитам почвата: момчета, в действителност ли можете да разбиете 256-битово криптиране. Мълчание. В общността на криптолозите от дълго време се разисква тази тематика и взех решение да се опитвам. Без даже да чакам отговор.
И по кое време е купена програмата SafeHouse? Кава е версията? Колкото повече науча, толкоз повече ще оказа помощ.
И тогава Дейв сподели, че е употребена shareware версията. Това трансформира всичко. Shareware версията поддържа едва 40-битово криптиране. Повечето хакери могат да го разбият за ден-два. Струва ми се, че тайните декриптори на АНС ще се оправят доста по-бързо.
Отново пробвах почвата: само че този път за 40-битовото криптиране. Така де, това към този момент не е държавна загадка. Отново безмълвие.
Тъпите нарушители
Но не може да бъде: в действителност ли някакъв глупак с преносим компютър има намерение да взриви цяла постройка или нещо сходно, а няма мозък или пари, с цел да заплати $39,99 за версията с оптимално криптиране?
Този път Дейв отговори: „Може да да се учудиш, само че това се случва непрестанно. Ненапразно ги назоваваме „тъпите престъпници“ (Dumb-Ass Criminals). Невероятно е, само че е истина“.
Продължих да работя с Дейв и неговия екип още два дни. Отговорих на всички въпроси, те не дадоха отговор на нито един мой – естествено. Но постоянно бяха вежливи и събуждаха някакво безумно любознание, което си знаех, че в никакъв случай няма да бъде задоволено.
Подаръкът
След няколко дни се завърнах в Калифорния и в офиса си откри кутия без никакви надписи и марки. Вътре, завита във фина бяла хартия се намираше синя чашка за кафе от АНС с ръкописен текст на елементарна хартия: „Благодаря. Дейв“.
Той позвъни по-късно и сподели, че всичко се е получило както би трябвало и целият екип е признателен за помощта.
Още един път си пробвах шанса и запитах, какво стана, разбихте ли шифъра. Няма отговор. Какво ли прави този човек на празненствата? И дали в действителност се споделя Дейв?
Когато благодарих за подаръка, не можах да се сдържа за забавната записка, която открих в чашката. Дейв просто се засмя и сподели: „Това са формалните писалищен материали на АНС“.
Тази свръхсекретна чашка за кафе е пред очите ми към този момент 18 години. Аз всяка заран пия кафе, само че в никакъв случай от тази чаша. Тя е прекомерно особена. Страхувам се да не я счупя и тя си стои в гостната дружно с други скъпи сувенири.
Никога не съм бил в АНС, само че доколкото знам, там има сувенирен магазин, където тези чашки се продават. Тя е значима и ми припомня за нещо неприятно, което не можа да се случи и в това аз изиграх своята неголяма роля.
Но едно нещо не ми дава успокоение през всичките тези години – по какъв начин демон да го вземе, Дейв съумя да ме наблюдава и откри на 3000 благи от моя дом в тази гореща лятна към този момент в Бристъл, Кънектикът?
Историята на моята свръхсекретна чаша за кафе
„Моля, слушайте деликатно и не затваряте телефона„. Това бяха първите думи, които някакъв чужд сподели по телефона, когато брат ми ми подаде слушалката.
Това се случи през почивните дни на 4-ти юли 2000 година – плюс-минус един ден и непознатият господин Хикс знаеше, че би трябвало да стартира точно с тези думи, тъй като звъни малко след среднощ на домашния телефон на моя брат в Кънектикът. Това е много злокобно, тъй като аз пребивавам в Калифорния и никой не знаеше, че съм в Кънектикът, с изключение на най-близките, които честваха дружно с мен. Аз дойдох преди няколко часа за фамилния пикник по случай Деня на благодарността. Само че защо ми звъни?
Става въпрос за националната сигурност
Позвънилият се извини за късното позвъняване и сподели, че се споделя Дейв. Той помоли да взема лист и химикал, тъй като би трябвало да ми заяви значими указания за потвърждаване на неговата персона. И безусловно ме смая с фразата: „Става въпрос за националната сигурност„.
Някои от моите близки започнаха да се вслушват и да се доближават до масичката с телефона. Аз демонстрирах със знаци, че ми трябват лист и химикал.
Опитах се да проумея какво става. Колкото и да е необичайно, не се и досетих да запитам Дейв, от кое място е взел този номер. Човекът бе сериозен и говореше с влиятелен глас и аз повярвах, че има това право.
ОК, подготвен съм да протоколирам.
Дейв сподели, че звъни от базата на АНС в Бетезда. Агенцията за Национална Сигурност. Не можело да каже нищо повече, до момента в който аз не му позвъня. Ето за какво е нужен химикалът. Трябва да запиша директива от няколко стъпки, които да последвам и по този метод ще се удостовери неговата идентичност и сериозността на обстановката.
Върнете ми позвъняването
Дейв сподели да затворя, да набера 411 (справки) и да помоля оператора за номера на централата на военноморската база в Бетезда, щат Мериленд. След това да позвъня на дадения ми номер, да мина през няколко оператора, всеки от които ме свързва със идващия по веригата. Той ми продиктува точните думи, които би трябвало да кажа на всеки един оператор, тъй като няма по какъв начин по различен метод да позвъня в предпазен боен обект.
Адреналинът скочи и към този момент бях изцяло безсънен
За да ме успокои, той сподели, че в случай че не се оправя, ще ми позвъни след 10 минути. Но аз съумях да се оправя.
След няколко минути още веднъж разговарях с Дейв. Уха – АНС. Наистина.
Имаме потребност от твоята помощ
Дейв сподели, че имат преносим компютър с файлове, криптирани с моята стратегия SafeHouse. Въпрос на национална сигурност е незабавният достъп до тези файлове и им би трябвало моята помощ. По-конкретно, в случай че им оказа помощ, ще получат достъпа до файловете по-бързо, в сравнение с без моя помощ. Времето е извънредно значимо – ето за какво звънят след среднощ.
Ако АНС не получи достъп до тези файлове, ще има съществени неприятности
SafeHouse бе (и в този момент си е) известна shareware помощна стратегия за Оценка за съвместимост Windows, която написах за криптиране на персонални файлове. В безплатната версия криптирането е едва в сходство с условията на Държавния департамент за износ на оръжия, а и с цел да подтикна потребителите да си закупят мощната платена версия. Клиентите на тази стратегия са най-различни – от домашни консуматори до огромни финансови организации.
Ако АНС не получи достъп до файловете, ще зародят неприятности. Може да умрат хора. Дейв загатна всичко това и вежливо запита, дали ще му дам сорс кода, извинявайки се, че не може да даде повече детайлности.
Вежливостта на Дейв бе някак необикновена и странна – той бе прекомерно прелестен. Но това свърши работа – сътвори се усещане, че става дума за нещо доста значимо и няма време за губене.
Разбира се, Дейв незабавно запита, дали в моята стратегия няма задна врата. Уви, няма. SafeHouse е стратегия, съответстваща на високите стандарти и най-съвременни практики, употребяваща 256-битово криптиране.
Добре, добре, подготвен съм да дам всички сорс кодове. Всички, без никакви въпроси. Но има проблем. Аз не съм в дома си, а на посетители – в отпуск съм. Ще би трябвало да събудя Рон в Портланд. Той е програмист от моя екип и знам, че има копията на сорс кода.
Компресирах. Имейл. Готово.
Но нещо стартира да ме гложди и взех решение да опитам почвата: момчета, в действителност ли можете да разбиете 256-битово криптиране. Мълчание. В общността на криптолозите от дълго време се разисква тази тематика и взех решение да се опитвам. Без даже да чакам отговор.
И по кое време е купена програмата SafeHouse? Кава е версията? Колкото повече науча, толкоз повече ще оказа помощ.
И тогава Дейв сподели, че е употребена shareware версията. Това трансформира всичко. Shareware версията поддържа едва 40-битово криптиране. Повечето хакери могат да го разбият за ден-два. Струва ми се, че тайните декриптори на АНС ще се оправят доста по-бързо.
Отново пробвах почвата: само че този път за 40-битовото криптиране. Така де, това към този момент не е държавна загадка. Отново безмълвие.
Тъпите нарушители
Но не може да бъде: в действителност ли някакъв глупак с преносим компютър има намерение да взриви цяла постройка или нещо сходно, а няма мозък или пари, с цел да заплати $39,99 за версията с оптимално криптиране?
Този път Дейв отговори: „Може да да се учудиш, само че това се случва непрестанно. Ненапразно ги назоваваме „тъпите престъпници“ (Dumb-Ass Criminals). Невероятно е, само че е истина“.
Продължих да работя с Дейв и неговия екип още два дни. Отговорих на всички въпроси, те не дадоха отговор на нито един мой – естествено. Но постоянно бяха вежливи и събуждаха някакво безумно любознание, което си знаех, че в никакъв случай няма да бъде задоволено.
Подаръкът
След няколко дни се завърнах в Калифорния и в офиса си откри кутия без никакви надписи и марки. Вътре, завита във фина бяла хартия се намираше синя чашка за кафе от АНС с ръкописен текст на елементарна хартия: „Благодаря. Дейв“.
Той позвъни по-късно и сподели, че всичко се е получило както би трябвало и целият екип е признателен за помощта.
Още един път си пробвах шанса и запитах, какво стана, разбихте ли шифъра. Няма отговор. Какво ли прави този човек на празненствата? И дали в действителност се споделя Дейв?
Когато благодарих за подаръка, не можах да се сдържа за забавната записка, която открих в чашката. Дейв просто се засмя и сподели: „Това са формалните писалищен материали на АНС“.
Тази свръхсекретна чашка за кафе е пред очите ми към този момент 18 години. Аз всяка заран пия кафе, само че в никакъв случай от тази чаша. Тя е прекомерно особена. Страхувам се да не я счупя и тя си стои в гостната дружно с други скъпи сувенири.
Никога не съм бил в АНС, само че доколкото знам, там има сувенирен магазин, където тези чашки се продават. Тя е значима и ми припомня за нещо неприятно, което не можа да се случи и в това аз изиграх своята неголяма роля.
Но едно нещо не ми дава успокоение през всичките тези години – по какъв начин демон да го вземе, Дейв съумя да ме наблюдава и откри на 3000 благи от моя дом в тази гореща лятна към този момент в Бристъл, Кънектикът?
Източник: kaldata.com
КОМЕНТАРИ