България е приета за пълноправен член на ООН
Организацията на обединените наации (ООН) е интернационална организация, основана публично на 24 октомври 1945 година, когато уставът ѝ е утвърден от 5-те непрекъснати страни–членки на нейния Съвет за сигурност – Китай, Съюз на съветските социалистически републики, Съединени американски щати, Обединеното кралство и Франция.
Идея за основаване на организация, пазеща международния мир, съществува надалеч преди тази дата. Първи опит в тази посока е учредяването на Обществото на народите (ОН) по време на Парижката мирна конференция. В търсенето на предпоставки може да се отиде още по-назад във времето, при Просвещението. Още тогава редица просвещенски мислители показват концепциите за основаване на международен правов ред, който да реализира безконечен мир. През 1795 година Кант обнародва своя труд „ Към безконечния мир “, в който развива концепцията за основаване на подобен международен правов ред, който да води своето начало от федерация на свободните страни, в която те са равнопоставени. Съчинението на Жан-Жак Русо „ Съждение върху плана за безконечен мир “ пък е въодушевено от концепциите на абат Сен Пиер.
Организация, която да съблюдава за мира и разбирателството сред обособените нации и подсигурява интернационалната непоклатимост, е съществена стъпка към осуетяването на конфликти на расова, етническа или държавна основа и по този метод предотвратява възможен нов солиден боен спор. Последиците от двете международни войни пораждат предпочитание у народите да предпазят бъдещите генерации от бедствията им.
Именно в това се крие значимостта на Организация на обединените нации за историята на човечеството – да противостои на експанзията, да откри другарски връзки сред нациите и да поддържа мира и сигурността на Земята.
Народна република България е призната за пълновръстен член на Организация на обединените нации на 14 декември 1955 година, по едно и също време с Албания, Унгария, Румъния, Австрия, Йордания, Ирландия, Испания, Италия, Камбоджа, Лаос, Либия, Непал, Португалия, Финландия и Цейлон.
През 1960 година Народна република България става член на Комитета по разоръжаването, а през 1962 година е определена в Комитета за приложение на Декларацията за даване на самостоятелност на колониалните страни и нации. Страната взе участие като променлив член на Съвета за сигурност 3 пъти: през 1966 – 1967, 1986 – 1987 и 2002 – 2003.
Република България интензивно се включва в мироопазващите интервенции на Организация на обединените нации – ОПМ: в Камбоджа (1992 – 1993), Ангола (1995 – 1999), Таджикистан (1995 – 2000), Етиопия/Еритрея (2000 – 2004), Босна и Херцеговина (от 1997), Косово (от 2000), Афганистан (от 2002), Либерия (от 2004).
Идея за основаване на организация, пазеща международния мир, съществува надалеч преди тази дата. Първи опит в тази посока е учредяването на Обществото на народите (ОН) по време на Парижката мирна конференция. В търсенето на предпоставки може да се отиде още по-назад във времето, при Просвещението. Още тогава редица просвещенски мислители показват концепциите за основаване на международен правов ред, който да реализира безконечен мир. През 1795 година Кант обнародва своя труд „ Към безконечния мир “, в който развива концепцията за основаване на подобен международен правов ред, който да води своето начало от федерация на свободните страни, в която те са равнопоставени. Съчинението на Жан-Жак Русо „ Съждение върху плана за безконечен мир “ пък е въодушевено от концепциите на абат Сен Пиер.
Организация, която да съблюдава за мира и разбирателството сред обособените нации и подсигурява интернационалната непоклатимост, е съществена стъпка към осуетяването на конфликти на расова, етническа или държавна основа и по този метод предотвратява възможен нов солиден боен спор. Последиците от двете международни войни пораждат предпочитание у народите да предпазят бъдещите генерации от бедствията им.
Именно в това се крие значимостта на Организация на обединените нации за историята на човечеството – да противостои на експанзията, да откри другарски връзки сред нациите и да поддържа мира и сигурността на Земята.
Народна република България е призната за пълновръстен член на Организация на обединените нации на 14 декември 1955 година, по едно и също време с Албания, Унгария, Румъния, Австрия, Йордания, Ирландия, Испания, Италия, Камбоджа, Лаос, Либия, Непал, Португалия, Финландия и Цейлон.
През 1960 година Народна република България става член на Комитета по разоръжаването, а през 1962 година е определена в Комитета за приложение на Декларацията за даване на самостоятелност на колониалните страни и нации. Страната взе участие като променлив член на Съвета за сигурност 3 пъти: през 1966 – 1967, 1986 – 1987 и 2002 – 2003.
Република България интензивно се включва в мироопазващите интервенции на Организация на обединените нации – ОПМ: в Камбоджа (1992 – 1993), Ангола (1995 – 1999), Таджикистан (1995 – 2000), Етиопия/Еритрея (2000 – 2004), Босна и Херцеговина (от 1997), Косово (от 2000), Афганистан (от 2002), Либерия (от 2004).
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ