Желанието за промяна надви статуквото
Оправдаха се упованията, че на тези избори ще бъдат поднесени доста изненади, без значение от това кой по какъв начин си ги е представял.
Това, че ГЕРБ е първа политическа мощ не е изненада, макар че няма да може да сформира държавно управление и Бойко Борисов няма да реализира четвърти мандат. Изненадите стартират оттова нататък.
Първо, не се сбъднаха предсказанията за доста ниска изборна интензивност, заради боязън от коронавирусната пандемия. Активността на тези избори е изцяло съизмерима с тази на предходни. Въпреки че властта постави огромни старания да затрудни оптимално провеждането на вота и да откаже гласоподавателите да отидат до урните, те не се поддадоха и отидоха. За това роля изиграха както миналогодишните антиправителствени митинги, по този начин самозабравянето и арогантността на ръководещите, които даже не си направиха труда да проведат някаква акция. Човекът от джипката ни убеждаваше, че просто би трябвало да ги подкрепим, надали не тъй като сме длъжни. Лошото време, дъждът и студът също не съумяха да уплашат българските гласоподаватели.
На тези избори се промени структурата на гласуващите. Част от по-възрастните гласоподаватели явно се въздържаха да отидат до изборите секции, евентуално обезпокоени за здравето си, защото властимащите направиха всичко допустимо (чрез отваряне и затваряне на бизнеси, заведения, магазини и безредна ваксинация) да докарат пика на третата вълна на пандемията в изборние ден. Това се отрази на резултата на Българска социалистическа партия. В подмяна на това доста младежи гласоподаваха, което пък проличава от процентите на „ ИТН ”.
Българска социалистическа партия загуби статута си на единствена съпротива и опция на ГЕРБ. Хората припознаха и други обединения в тази роля. Наистина, протестният избор е доста разпръснат, само че пък е безапелационен и явен. А дали социалистите катастрофираха на този избор ще стане ясно след излизането на окончателните резултати от изборите на 4 април.
Поздравления заслужават нашите сънародници в чужбина, които демонстрираха забележителна изборна интензивност. Те философски търпеливо стояха на опашки по наколко часа, с цел да упражнят правото си на глас, което ръководещите се пробваха да им лишават по всевъзможен метод. Българите зад граница покзаха, че ориста на Родината не им е безразлична и те желаят да вземат участие в българската политика и установяване на личното си бъдеще и това на децата си.
ГЕРБ изгуби София, а десницата в лицето на „ Демократична България ” си върна синята цитадела. Всъщност партията на Бойко Борисов изгуби столицата още на локалните избори през 2019 година И това щеше доста ясно да се види, в случай че не бяха активизирани гласовете на ромите в няколкото квартала, където те доминират. Тогава част от десницата поддържа Мая Манолова на втория тур против Йорданка Фандъкова. Но друга част се въздържа. Ако всички десни гласоподаватели в името на изтръгването на ГЕРБ от Столичната община бяха дали гласа си за някогашния омбудсман, нещата щяха да се развият по напълно друг метод.
ГЕРБ взима най-вече гласове, само че доста по-малко, в сравнение с предходни избори. Което значи, че Борисов и групировката му са изгубили доверието на българските жители. Въпреки неуморните обиколки на джипката по автомагистрали и села, раздавинте на думи пари и безсрамните хвалби за управнически триумфи.
И не на последно място, изненада сервира и партията на безнесмена Васил Божков – „ Българско национално обединяване ”, посредством която се явява на изборите „ Българско лято ”, която получи над 2%.
При всички случаи настроенията и желанието за смяна надвиха над статуквото и неговото заричане за сигурност и непоклатимост. И българските гласоподаватели тотално пренаредиха Народното събрание.
Това, че ГЕРБ е първа политическа мощ не е изненада, макар че няма да може да сформира държавно управление и Бойко Борисов няма да реализира четвърти мандат. Изненадите стартират оттова нататък.
Първо, не се сбъднаха предсказанията за доста ниска изборна интензивност, заради боязън от коронавирусната пандемия. Активността на тези избори е изцяло съизмерима с тази на предходни. Въпреки че властта постави огромни старания да затрудни оптимално провеждането на вота и да откаже гласоподавателите да отидат до урните, те не се поддадоха и отидоха. За това роля изиграха както миналогодишните антиправителствени митинги, по този начин самозабравянето и арогантността на ръководещите, които даже не си направиха труда да проведат някаква акция. Човекът от джипката ни убеждаваше, че просто би трябвало да ги подкрепим, надали не тъй като сме длъжни. Лошото време, дъждът и студът също не съумяха да уплашат българските гласоподаватели.
На тези избори се промени структурата на гласуващите. Част от по-възрастните гласоподаватели явно се въздържаха да отидат до изборите секции, евентуално обезпокоени за здравето си, защото властимащите направиха всичко допустимо (чрез отваряне и затваряне на бизнеси, заведения, магазини и безредна ваксинация) да докарат пика на третата вълна на пандемията в изборние ден. Това се отрази на резултата на Българска социалистическа партия. В подмяна на това доста младежи гласоподаваха, което пък проличава от процентите на „ ИТН ”.
Българска социалистическа партия загуби статута си на единствена съпротива и опция на ГЕРБ. Хората припознаха и други обединения в тази роля. Наистина, протестният избор е доста разпръснат, само че пък е безапелационен и явен. А дали социалистите катастрофираха на този избор ще стане ясно след излизането на окончателните резултати от изборите на 4 април.
Поздравления заслужават нашите сънародници в чужбина, които демонстрираха забележителна изборна интензивност. Те философски търпеливо стояха на опашки по наколко часа, с цел да упражнят правото си на глас, което ръководещите се пробваха да им лишават по всевъзможен метод. Българите зад граница покзаха, че ориста на Родината не им е безразлична и те желаят да вземат участие в българската политика и установяване на личното си бъдеще и това на децата си.
ГЕРБ изгуби София, а десницата в лицето на „ Демократична България ” си върна синята цитадела. Всъщност партията на Бойко Борисов изгуби столицата още на локалните избори през 2019 година И това щеше доста ясно да се види, в случай че не бяха активизирани гласовете на ромите в няколкото квартала, където те доминират. Тогава част от десницата поддържа Мая Манолова на втория тур против Йорданка Фандъкова. Но друга част се въздържа. Ако всички десни гласоподаватели в името на изтръгването на ГЕРБ от Столичната община бяха дали гласа си за някогашния омбудсман, нещата щяха да се развият по напълно друг метод.
ГЕРБ взима най-вече гласове, само че доста по-малко, в сравнение с предходни избори. Което значи, че Борисов и групировката му са изгубили доверието на българските жители. Въпреки неуморните обиколки на джипката по автомагистрали и села, раздавинте на думи пари и безсрамните хвалби за управнически триумфи.
И не на последно място, изненада сервира и партията на безнесмена Васил Божков – „ Българско национално обединяване ”, посредством която се явява на изборите „ Българско лято ”, която получи над 2%.
При всички случаи настроенията и желанието за смяна надвиха над статуквото и неговото заричане за сигурност и непоклатимост. И българските гласоподаватели тотално пренаредиха Народното събрание.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ