Човек или дявол! Хитлер оцелява в над 10 атентата
Опитват се да убият фюрера с писмо, ликьор, револвер и динамит 5 000 души заплащат с главите си несполучливата бомба във Вълчето скривалище
На 20 юли 1944 година се състои най-известното, само че несполучливо нападение против лидера на Третия райх Адолф Хитлер. Но описът с несполучливите опити да бъде отстранен ръководителят на нацистка Германия стартира надалеч преди началото на Втората международна война.През 1932 година група заговорници му сервират отровна салата. Но, както ехидно оповестява комунистическата немска преса от това време: " Адолф изяде салатата, а след това дълго страда в тоалетната ". Същата година баварският политик Людвиг Аснер, намиращ се във Франция изпраща на фюрера пропито с отрова писмо. Отваряйки плика посредством кожата на ръцете, отровата е щяла да проникне в кръвта на бъдещият канцлер. Но
прекомерната приказливост на Аснер притегля вниманието
на сътрудниците на Секретен сътрудник, които прихващат писмото. През 1935 година след " Нощта на дългите ножове ", ветеранът от Първата международна война Йозеф Ремер прави опит да " убие кучето ", само че е хванат от Гестапо. На идната година немският евреин Хелмут Хирш се пробва да взриви Хитлер, само че е заловен с бомбата преди да реализира проекта си. Психически нестабилният Йозеф Томас е арестуван през 1937 година от берлинската полиция с два револвера " Парабелум " близо до райхсканцеларията и признава, че е дебнел Хитлер и Гьоринг, с цел да ги простреля. След няколко месеца висок мъж в униформа на Секретен сътрудник стреля в автомобила на фюрера, до момента в който пътува към Берлинския замък на спорта. Извършителят не е открит. През 1938г. швейцарецът Морис Баво дошъл в Германия с желанието да убие Хитлер и по този начин да предотврати бъдеща война. Представяйки се за публицист, швейцарецът се снабдил с билет за трибуната около която Хитлер обичайно провеждал шествие във връзка на годишнина от " Бирения пуч ", само че навръх това шествие фюрерът завил с почитателите си в друга посока. След неуспеха самичък си изработил писмо с рекомендации и се опитал да вземе персонално изявление от Хитлер, само че немската пресслужба не реагирала в точния момент, Морис Баво приключил парите и се запътил към Париж. Именно във влака Гестапо го арестува, намирайки револвера му. Осмият опит за убийството на Хитлер е
проектът да се взриви " парадът на успеха "
във Варшава на 5 октомври 1935 година, на който фюрерът е трябвало да участва. Планът е умислен от полския военачалник Михал Токаржевски-Карашевич, чиито подчинени от полската опозиция съумяват да съберат над 500 кг динамит. Но, парадът трансформира маршрута си и незаконните сапьори не съумяват да взивят " палача на Полша ". Следващият опит за нападение над живота на фюрера е осъществен от дърводелеца Йохан Елзер през 1939 година Работейки във боен цех, Йохан съумял да изнесе 105 шашки динамит и 125 детонатора. Всяка вечер посещавал бирарията " Бюргербройкеллер ", където, откакто изпивал халба бира, се шмугвал тихомълком в задната стаичка. С чук и длето дълбаел основата на една колона. Пред нея нормално поставяли трибуната, на която Хитлер годишно държал тирада пред ветераните на националсоциалистическата партия. Дърводелецът в домашни условия самичък сглобил адската машина с два часовникови механизма и в нощта против 8 ноември 1939г. я поставил в колоната. Обикновено фюрерът приказвал към два часа, само че този път съкратил речта си до час и
напуснал бирарията 7 минути преди гърмежа
Убитите били 8, а ранените 63. Следващият неудачен опит се състоял през 1943 година, когато офицерът от Вермахта Фабиан декор Шлабендорф дал на излитащия дружно със Хитлер от Смоленск подполковник Хайнц Бранд бутилка ликьор. Ликьорът бил предопределен за военачалник Щиф под претекст, че е погашение на изгубен бас. Вместо ликьор обаче в бутилката имало гърмеж, само че детонаторът не се взривил тъй като заледен от ниските температури в самолета. Узнавайки за неуспеха, декор Шлабендорф незабавно отлетял в Берлин и невъзмутимо се обърнал към Бранд като му декларирал че е объркал бутилките и му е дал не предопределения за Щиф ликьор. Същият този Хайнц Бранд влиза в ролята " феята-спасителка " в идващият опит за нападение над Хитлер.С наименованието интервенция " Валкирия " в третия райх са обозначавали проекта за защита на държавните, административни, военни и други жизненоважни обекти в Германия при положение на въстание или други неподходящи обстановки. Този проект е трябвало да се извършва от така наречен Резервна войска, която е била ситуирана навътре в Германия, а най-боеспособните й елементи - към и в столицата Берлин. Командващ тази войска бил военачалник Фридрих Олбрихт - един от дейните заговорници. След 1943 година, вследствие немските загуби на Източния фронт и Африка, както и на растящите проблеми със снабдяването в Германия, почнали антихитлеристки брожения. Най-силни били в средите на офицерството, изключително старите пруски офицери наричани " юнкери ". Интересен е фактът, че в началото доста от тях приемали концепциите на националсоциализма и дали своя дан за образуването и укрепването на третия райх и неговата военна машина.
Главният причинител на атентата полковник декор Щауфенберг написа
през 1939 година от окупираната Полша до брачната половинка си: " Местното население е невероятна пасмина. Пълно е с евреи и непълноценни хора. Те се усещат най-добре, когато ги управляваш с бич. Тези хиляди пандизчии ще са потребни за селското стопанство на Германия. Те са работливи, послушни и непретенциозни. " Сред другите участници в заговора са Ялмар Шахт - банкер и проектант на немското икономическо знамение в предвоенните години, дипломатът Улрих декор Хасел, финансистът Йоханес Попиц, някогашният бургмистър на Лайпциг Карл Херделер и други. Но, в основата стоели военните - фелдмаршалите декор Вицлебен и декор Браухич, генералите Хепнер, Бек, Халдер, декор Тресков и още доста по-низши чинове. Сред военните имало и доста, които не се включили към заговора, само че безмълвно го поддържали - " пустинната лисица " фелдмаршал Ромел и някогашният командващ групата армии " Център " фелдмаршал декор Бок, както и вездесъщият началник на Абвера Вилхелм Канарис. Голяма част от заговорниците си оставали отявлени националисти, милитаристи или последователи на монархията. Наивно е да се счита, че при триумф те биха трансформирали радикално немската политика. Според историци най-вече биха почнали сепаративни договаряния със съдружниците в ущърб на Съветския съюз.За основен реализатор бил избран полковник декор Щауфенберг, защото той имал най-чест достъп до фюрера. Загубил дясната си ръка, пръсти от лявата и лявото си око в Африканската акция, полковникът не будел никакви съмнения, още повече че към този момент заемал длъжността шеф щаб на Резервната войска. В това си качество имал достъп до секретния команден пункт " Волфшанце " (Вълче леговище), ситуиран недалеко от град Растенбург в Източна Прусия. Планът на заговорниците се концентрирал върху трите съществени казуса: убийството на Хитлер, премахване на нерешителния и недоверчив командващ Резервната войска Фридрих Фром и последният - елиминиране на фанатично преданите към фюрера войски на Секретен сътрудник, разквартирувани в Берлин.На 20 юли към 7 часа Щауфенберг дошъл във Вълчето скривалище и базирайки се на влошеният си слух след раняването, помолил за място по-близо до фюрера.
В чантата си носел бомба с химически взривател
чиято капсула цялостна с киселина при строшаване, детонирала адската машина със закъснение от 10 минути. Полковникът оставил чантата си на земята подпряна на страничната конзола, носеща тежката дъбова маса. Позовавайки се на наложителен телефонен диалог, Щауфенберг бързо напуснал командния пункт. В 12,42 ч. избухнал заплашителен гърмеж. Отдалечавайки се с автомобил, полковникът следил пушека, който се издигнал над Вълчето скривалище и бил уверен в триумфа си. Само че, той не знаел че гореспоменатият полковник Бранд заел мястото му към масата и без да желае подритнал чантата му и я съборил. Но, когато я изправил, я сложил от другата страна на страничната конзола, която към този момент се явявала като щит, пазещ Хитлер против бъдещия гърмеж. Четирима офицери починали, а доста били ранени. Но, самият фюрер още веднъж се отървал, този път единствено с няколко драскотини. Убедени в начинанието си, заговорниците незабавно арестували командващия Резервната войска военачалник Фром, а частите по заповед на Олбрихт почнали да заемат основни позиции в столицата. Самият Фром не бил задържан, защото обещавал подпомагане при положение на гибел на фюрера. Но, била позволена съществена неточност - не били блокирани връзките, както и
каналите за връзка с Вълчето скривалище
откъдето фелдмаршал Кайтел уведомил правилните на режима Секретен сътрудник и войски, че Хитлер е жив. Ключова роля за неуспеха на заговора изиграл командирът на Секретен сътрудник батальон майор Ото-Ернст Ремер, който в 19 часа се свързал с Хитлер от кабинета на министъра на пропагандата Йозеф Гьобелс. Фюрерът му наредил незабавно да потуши метежа и по телефона го повишил в звание полковник. За малко време Ремер съсредоточил правилни Секретен сътрудник подразделения и овладял Берлин. Фром се отметнал от заговорниците и ги арестувал и към 23,30 ч. всичко към този момент било завършило. Единствено командващият немските войски във Франция военачалник Карл декор Щюлпнагел, който бил част от заговора, арестувал над 1200 правилни на Хитлер офицери от Секретен сътрудник и Гестапо. В ранните часове на 21 юли в двора на щаба на Резервната войска били разстреляни Щауфенберг, Олбрихт, Бек и още неколцина офицери. В последна сметка до края на войната над 5 000 души, съпричастни със заговора били
гилотинирани, пребити до гибел или обесени на струни за роял
окачени на месарски куки. Самият Хитлер желал " изменниците да се убиват като животни ". Съдебните процеси и изтезанията били запечатани на кино лента и месеци наред прожектирани в кината и на фронта с назидателна цел.
На 20 юли 1944 година се състои най-известното, само че несполучливо нападение против лидера на Третия райх Адолф Хитлер. Но описът с несполучливите опити да бъде отстранен ръководителят на нацистка Германия стартира надалеч преди началото на Втората международна война.През 1932 година група заговорници му сервират отровна салата. Но, както ехидно оповестява комунистическата немска преса от това време: " Адолф изяде салатата, а след това дълго страда в тоалетната ". Същата година баварският политик Людвиг Аснер, намиращ се във Франция изпраща на фюрера пропито с отрова писмо. Отваряйки плика посредством кожата на ръцете, отровата е щяла да проникне в кръвта на бъдещият канцлер. Но прекомерната приказливост на Аснер притегля вниманието
на сътрудниците на Секретен сътрудник, които прихващат писмото. През 1935 година след " Нощта на дългите ножове ", ветеранът от Първата международна война Йозеф Ремер прави опит да " убие кучето ", само че е хванат от Гестапо. На идната година немският евреин Хелмут Хирш се пробва да взриви Хитлер, само че е заловен с бомбата преди да реализира проекта си. Психически нестабилният Йозеф Томас е арестуван през 1937 година от берлинската полиция с два револвера " Парабелум " близо до райхсканцеларията и признава, че е дебнел Хитлер и Гьоринг, с цел да ги простреля. След няколко месеца висок мъж в униформа на Секретен сътрудник стреля в автомобила на фюрера, до момента в който пътува към Берлинския замък на спорта. Извършителят не е открит. През 1938г. швейцарецът Морис Баво дошъл в Германия с желанието да убие Хитлер и по този начин да предотврати бъдеща война. Представяйки се за публицист, швейцарецът се снабдил с билет за трибуната около която Хитлер обичайно провеждал шествие във връзка на годишнина от " Бирения пуч ", само че навръх това шествие фюрерът завил с почитателите си в друга посока. След неуспеха самичък си изработил писмо с рекомендации и се опитал да вземе персонално изявление от Хитлер, само че немската пресслужба не реагирала в точния момент, Морис Баво приключил парите и се запътил към Париж. Именно във влака Гестапо го арестува, намирайки револвера му. Осмият опит за убийството на Хитлер е
проектът да се взриви " парадът на успеха "
във Варшава на 5 октомври 1935 година, на който фюрерът е трябвало да участва. Планът е умислен от полския военачалник Михал Токаржевски-Карашевич, чиито подчинени от полската опозиция съумяват да съберат над 500 кг динамит. Но, парадът трансформира маршрута си и незаконните сапьори не съумяват да взивят " палача на Полша ". Следващият опит за нападение над живота на фюрера е осъществен от дърводелеца Йохан Елзер през 1939 година Работейки във боен цех, Йохан съумял да изнесе 105 шашки динамит и 125 детонатора. Всяка вечер посещавал бирарията " Бюргербройкеллер ", където, откакто изпивал халба бира, се шмугвал тихомълком в задната стаичка. С чук и длето дълбаел основата на една колона. Пред нея нормално поставяли трибуната, на която Хитлер годишно държал тирада пред ветераните на националсоциалистическата партия. Дърводелецът в домашни условия самичък сглобил адската машина с два часовникови механизма и в нощта против 8 ноември 1939г. я поставил в колоната. Обикновено фюрерът приказвал към два часа, само че този път съкратил речта си до час и
напуснал бирарията 7 минути преди гърмежа
Убитите били 8, а ранените 63. Следващият неудачен опит се състоял през 1943 година, когато офицерът от Вермахта Фабиан декор Шлабендорф дал на излитащия дружно със Хитлер от Смоленск подполковник Хайнц Бранд бутилка ликьор. Ликьорът бил предопределен за военачалник Щиф под претекст, че е погашение на изгубен бас. Вместо ликьор обаче в бутилката имало гърмеж, само че детонаторът не се взривил тъй като заледен от ниските температури в самолета. Узнавайки за неуспеха, декор Шлабендорф незабавно отлетял в Берлин и невъзмутимо се обърнал към Бранд като му декларирал че е объркал бутилките и му е дал не предопределения за Щиф ликьор. Същият този Хайнц Бранд влиза в ролята " феята-спасителка " в идващият опит за нападение над Хитлер.С наименованието интервенция " Валкирия " в третия райх са обозначавали проекта за защита на държавните, административни, военни и други жизненоважни обекти в Германия при положение на въстание или други неподходящи обстановки. Този проект е трябвало да се извършва от така наречен Резервна войска, която е била ситуирана навътре в Германия, а най-боеспособните й елементи - към и в столицата Берлин. Командващ тази войска бил военачалник Фридрих Олбрихт - един от дейните заговорници. След 1943 година, вследствие немските загуби на Източния фронт и Африка, както и на растящите проблеми със снабдяването в Германия, почнали антихитлеристки брожения. Най-силни били в средите на офицерството, изключително старите пруски офицери наричани " юнкери ". Интересен е фактът, че в началото доста от тях приемали концепциите на националсоциализма и дали своя дан за образуването и укрепването на третия райх и неговата военна машина.
Главният причинител на атентата полковник декор Щауфенберг написа
през 1939 година от окупираната Полша до брачната половинка си: " Местното население е невероятна пасмина. Пълно е с евреи и непълноценни хора. Те се усещат най-добре, когато ги управляваш с бич. Тези хиляди пандизчии ще са потребни за селското стопанство на Германия. Те са работливи, послушни и непретенциозни. " Сред другите участници в заговора са Ялмар Шахт - банкер и проектант на немското икономическо знамение в предвоенните години, дипломатът Улрих декор Хасел, финансистът Йоханес Попиц, някогашният бургмистър на Лайпциг Карл Херделер и други. Но, в основата стоели военните - фелдмаршалите декор Вицлебен и декор Браухич, генералите Хепнер, Бек, Халдер, декор Тресков и още доста по-низши чинове. Сред военните имало и доста, които не се включили към заговора, само че безмълвно го поддържали - " пустинната лисица " фелдмаршал Ромел и някогашният командващ групата армии " Център " фелдмаршал декор Бок, както и вездесъщият началник на Абвера Вилхелм Канарис. Голяма част от заговорниците си оставали отявлени националисти, милитаристи или последователи на монархията. Наивно е да се счита, че при триумф те биха трансформирали радикално немската политика. Според историци най-вече биха почнали сепаративни договаряния със съдружниците в ущърб на Съветския съюз.За основен реализатор бил избран полковник декор Щауфенберг, защото той имал най-чест достъп до фюрера. Загубил дясната си ръка, пръсти от лявата и лявото си око в Африканската акция, полковникът не будел никакви съмнения, още повече че към този момент заемал длъжността шеф щаб на Резервната войска. В това си качество имал достъп до секретния команден пункт " Волфшанце " (Вълче леговище), ситуиран недалеко от град Растенбург в Източна Прусия. Планът на заговорниците се концентрирал върху трите съществени казуса: убийството на Хитлер, премахване на нерешителния и недоверчив командващ Резервната войска Фридрих Фром и последният - елиминиране на фанатично преданите към фюрера войски на Секретен сътрудник, разквартирувани в Берлин.На 20 юли към 7 часа Щауфенберг дошъл във Вълчето скривалище и базирайки се на влошеният си слух след раняването, помолил за място по-близо до фюрера.
В чантата си носел бомба с химически взривател
чиято капсула цялостна с киселина при строшаване, детонирала адската машина със закъснение от 10 минути. Полковникът оставил чантата си на земята подпряна на страничната конзола, носеща тежката дъбова маса. Позовавайки се на наложителен телефонен диалог, Щауфенберг бързо напуснал командния пункт. В 12,42 ч. избухнал заплашителен гърмеж. Отдалечавайки се с автомобил, полковникът следил пушека, който се издигнал над Вълчето скривалище и бил уверен в триумфа си. Само че, той не знаел че гореспоменатият полковник Бранд заел мястото му към масата и без да желае подритнал чантата му и я съборил. Но, когато я изправил, я сложил от другата страна на страничната конзола, която към този момент се явявала като щит, пазещ Хитлер против бъдещия гърмеж. Четирима офицери починали, а доста били ранени. Но, самият фюрер още веднъж се отървал, този път единствено с няколко драскотини. Убедени в начинанието си, заговорниците незабавно арестували командващия Резервната войска военачалник Фром, а частите по заповед на Олбрихт почнали да заемат основни позиции в столицата. Самият Фром не бил задържан, защото обещавал подпомагане при положение на гибел на фюрера. Но, била позволена съществена неточност - не били блокирани връзките, както и
каналите за връзка с Вълчето скривалище
откъдето фелдмаршал Кайтел уведомил правилните на режима Секретен сътрудник и войски, че Хитлер е жив. Ключова роля за неуспеха на заговора изиграл командирът на Секретен сътрудник батальон майор Ото-Ернст Ремер, който в 19 часа се свързал с Хитлер от кабинета на министъра на пропагандата Йозеф Гьобелс. Фюрерът му наредил незабавно да потуши метежа и по телефона го повишил в звание полковник. За малко време Ремер съсредоточил правилни Секретен сътрудник подразделения и овладял Берлин. Фром се отметнал от заговорниците и ги арестувал и към 23,30 ч. всичко към този момент било завършило. Единствено командващият немските войски във Франция военачалник Карл декор Щюлпнагел, който бил част от заговора, арестувал над 1200 правилни на Хитлер офицери от Секретен сътрудник и Гестапо. В ранните часове на 21 юли в двора на щаба на Резервната войска били разстреляни Щауфенберг, Олбрихт, Бек и още неколцина офицери. В последна сметка до края на войната над 5 000 души, съпричастни със заговора били
гилотинирани, пребити до гибел или обесени на струни за роял
окачени на месарски куки. Самият Хитлер желал " изменниците да се убиват като животни ". Съдебните процеси и изтезанията били запечатани на кино лента и месеци наред прожектирани в кината и на фронта с назидателна цел.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ