Опитахте ли от автентичното българско ястие - боб с наденица

Опитахте ли от достоверното българско ядене - фасул с наденица в Житница? Над 2000 българи, ядоха на стомах през днешния ден, слушаха Деси Добрева и " Лудо младо " бенд, а след това да се хванаха на хорото, което водеха танцовите ансамбли под звучите на 100 каба гайди.
Съборът се прави за първи път и стана вероятен след неповторимо побратимяване на две села, които са емблеми за бг храни. Житница, което е известно с производството на вкуска наденица и Смилян, дало името на едрия и апетитен фасул.  
Селските кметове - Цецка Йотова и Чавдар Червенков подписаха подписаха публично съглашение за съдействие на 15 юли, а след това записаха общо видиообръщение, с което канят всеки обожател на българската кухня да се включи в събора.
" Нека седнем на една софра и да отпразнуваме храната, която носи българския усет и обичаи.

Табиетлиите от цялата страна са добре пристигнали

да се причислят и да честват дружно с нас. “, показа Цецка Йотова.
Съборът се организира на входа на с. Житница, в региона на конна база Тракиец. Организаторите бяха подготвили типичен фасул с наденица за своите посетители, а към събитието се причисли и началник Андре Токев, с цел да овкуси трапезата.
Заедно с кулинарните чудеса на Житница, участниците в събора се любуват и на тракийската природа и на културно-историческите атракции, които района предлага. А те не са малко. Историята по тези места датира още от антични времена.
На мястото на днешното с. Житница през 1646 година е съществувал

османски чифлик измежду гората

За да обработват земята и да се грижат за стадата му, феодалът преселва хора от Сопот. Хроникьорите от това време пишат, че през 1797 година в селото е имало 54 къщи с 341 католици. Православните християни обаче също посещавали новопостроения храм и наедно с католиците плащали десятък на църквата в натура – жито, мляко и вълна. След Освобождението обаче огромна част от православното население на Житница се изселва в близките села, най-много в Царимир.
Близо до селото се намира

Кромлехът в Чолакова могила

Той е с. Старо Железаре, община Хисаря. Известен е като " Тракийска обсерватория " и е открит от починалия проф. Иван Китов. Съставен е от 24 каменни стълба с височина от 0.5 до 2 м и диаметър от 6.7 - 7 м. След първичното изследване кромлехът не е съхранен и сега е в извънредно положение.
Съвсем непокътната и реставрирана обаче е

Късноримската гробница

край град Хисаря. Тя е построена през втората половина на IV век. На територията на община Хисаря са открити общо 3 гробници, само че тази е с най-красива и забавна архитектура. Погребалната камера е правоъгълно помещение. В стените са построени шест ниши с ритуално значение. Смята се, че гробницата е предопределена за фамилията на благороден робовладелец.

Старосел

несъмнено остава най-силния спомен.
Археологическите находки в региона на селото свидетелстват за антични хора отпреди 7 – 8 хилядолетия. През 5 век преди новата епоха там е било ситуирано тракийско населено място с могъщи племенни вождове и богата локална аристокрация. Селището е съществувало и по времето на Втората българска страна.  През 18-ти век е постоено килийното учебно заведение, след това и огромна черква, която просъществува до Априлското въстание, в което селото взима ефективно присъединяване. Обезглавени от въстаналите староселци са 53 турци от с. Айрене. С волски каруци, с децата си и взетата за прекарване мебелировка, керванът староселци се изнася към Дутова поляна и оттова, като от краткотраен бивак и събирателен пункт, се събират всички и потеглят към Копривщица.
Старосел дава доста жертви по време на въстанието – опожарени са всички къщи, църквата и учебното заведение. Разграбено са цялото имущество и питателните ресурси.
Двама от въстаниците – Андрей Митков Пройчев и Иван Добрев Овнаров – съумяват да преминат река Дунав и оттова се озовават в Русия. След оповестяването на Руско-турската война тези смели мъже се включват в опълченските дружини, вземат участие в боевете на Шипка и при Стара Загора.
Днес Старосел се е трансформирал в обичана туристическа дестинация на район Тракия със стилния си комплекс и неповторимото вино.
Но в случай че наденицата и бобът ви откажат от разходка през вековете, може да се отдадета на атракция, която ще е единствено на метри -

Конен комплекс Тракиец

Той е ситуиран в непосредствена непосредственост до  село Житница, в него има конна база с расови породи.
Тези, които отидоха в Житница, не съжаляват. Да му мислят тези, които нямаха опция да се включат. На тях им остава да си подготвят сами вкусното ядене. Защото след толкоз реклама на фасул и наденица, няма по какъв начин на българина да не му се прияде и то незабавно.