Хазартът остана в казината
Опасенията на международния хазартена> отрасъл, че клиентите им ще изоставен казинатаа> и ще се преориентират към онлайн залаганиятаа> не се оправдаха. Доказателство за това е фактът, че през миналата година приходите на бранша възлизат на 500 милиарда $, като на онлайн хазарта> се дължат едвам към 10% от тази сума.
Пред хазартния бранш в България има огромни благоприятни условия за развиване. Български производители на машини са измежду десетте най-хубави в света, а също така страната ни е измежду центровете за изнесена разработка на програмен продукт. Има и някои чисто български разработки на стратегии в този бранш.
За първите девет месеца у нас приходите в хазната от хазарта> възлизат на 174.4 млн. лева, регистрира Ангел Ирибозов, ръководител на Българската комерсиална асоциация на производителите и уредниците от игралната промишленост. Освен тях браншът е генерирал още 54.1 млн. лева от различни налози върху хазартната активност по Закона за корпоративното подоходно облагане уточни той. Приходите единствено от онлайн залаганиятаа> възлизат на близо 30 млн. лв..
От началото на годината има растеж от към 5% на броя на конфигурираните игрални уреди. Като в края на септември има регистрирани 876 игрални зали и 27 казинаа>. През годината с един се е нараснал и броят на записаните онлайн уредници. Те към този момент са 12 - с 13 уеб страницата и издадени 29 лиценза за разнообразни типове игри.
Спад обаче регистрира Българският състезателен тотализатор. През миналата година ТОТО-то е провело 104 тиража, от които са осъществени приходи в размер на близо 113 млн. лв.. Това е спад от 7% по отношение на 2016-а когато при същия брой тиражи постъпленията били 120 млн. лв..
Като цяло игралната промишленост в световен проект се оказва изправена пред редица провокации, настояват специалистите.
Най-голямата пречка пред бранша са рестриктивните мерки при рекламата му. Тук основна роля играят възбраните, наложени от софтуерните компании Гугъл и Фейсбук, които до неотдавна били най-важните канали за промотиране на хазартните игри. Своеобразен "рекламен парадайс " се оказват по-свободомислещите малките екрани в Източна Европа, които рядко отхвърлят реклама на игралната промишленост.
Пред хазартния бранш в България има огромни благоприятни условия за развиване. Български производители на машини са измежду десетте най-хубави в света, а също така страната ни е измежду центровете за изнесена разработка на програмен продукт. Има и някои чисто български разработки на стратегии в този бранш.
За първите девет месеца у нас приходите в хазната от хазарта> възлизат на 174.4 млн. лева, регистрира Ангел Ирибозов, ръководител на Българската комерсиална асоциация на производителите и уредниците от игралната промишленост. Освен тях браншът е генерирал още 54.1 млн. лева от различни налози върху хазартната активност по Закона за корпоративното подоходно облагане уточни той. Приходите единствено от онлайн залаганиятаа> възлизат на близо 30 млн. лв..
От началото на годината има растеж от към 5% на броя на конфигурираните игрални уреди. Като в края на септември има регистрирани 876 игрални зали и 27 казинаа>. През годината с един се е нараснал и броят на записаните онлайн уредници. Те към този момент са 12 - с 13 уеб страницата и издадени 29 лиценза за разнообразни типове игри.
Спад обаче регистрира Българският състезателен тотализатор. През миналата година ТОТО-то е провело 104 тиража, от които са осъществени приходи в размер на близо 113 млн. лв.. Това е спад от 7% по отношение на 2016-а когато при същия брой тиражи постъпленията били 120 млн. лв..
Като цяло игралната промишленост в световен проект се оказва изправена пред редица провокации, настояват специалистите.
Най-голямата пречка пред бранша са рестриктивните мерки при рекламата му. Тук основна роля играят възбраните, наложени от софтуерните компании Гугъл и Фейсбук, които до неотдавна били най-важните канали за промотиране на хазартните игри. Своеобразен "рекламен парадайс " се оказват по-свободомислещите малките екрани в Източна Европа, които рядко отхвърлят реклама на игралната промишленост.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ